20 Ян. 2015, 17:42
17542 прочита
4 коментара
Венера, майката на Кольо и Мая Вапцарови, петнеше доброто име на Бойка Вапцарова
<em>Мария Радонова е родена в Банско на 20 септември 1928 г. Познава лично Вапцаров. Бащината й къща е била, където е сега паметникът на поета. Родее се с Вапцарови по бащина линия, били са и съседи. Завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Защитила е докторат в Института за литература към БАН на тема "Творческият процес у Вапцаров" през 1975 г. Авторка е на 9 книги, сред които стихосбирката "Пирински песни". <br />
<br />
В нея цял цикъл е посветен на Вапцаров. Издателство "Български писател" отпечата нейната капитална монография "Творческият път на Вапцаров" през 1977 г. Авторка е и на първата пълна биография на Никола Вапцаров "Жажда за светлина", издадена от ИК "Христо Ботев" през 1994 г. <br />
<br />
През 2005 г. Университетското издателство "Свети Климент Охридски" преиздава "Жажда за светлина" с обширен предговор и богат снимков материал (800 стр.). Публикувала е десетки статии и есета за Никола Вапцаров. Работила е като старши преподавател в катедра "Чужди езици" в Техническия университет, в литературните редакции на БНТ и БНР. <br />
<br />
Вдовица на ген. Христо Радонов, брат на прочутия генерал и бивш партизанин от Пиринския край Крум Радонов. </em><br />
<br />
<hr />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Radonova_vatre.JPG" alt="Radonova_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="341" />- Г-жо Радонова, вие сте от малкото останали живи роднини на Никола Вапцаров. Дълго време бяхте в Америка и нашата среща „на българска земя” е по повод една наскоро отминала годишнина – от рождението на поета, която отприщи вълна от ожесточени спорове по големите български телевизии. С известно закъснение, дължащо се на вашето отсъствие от страната, ви даваме думата. </strong><br />
- Подборът на участниците наистина беше доста тенденциозен. <br />
<br />
Направи ми впечатление, че честването на 105-годишнината от рождението на Вапцаров не беше отбелязано с изследвания на неговата поезия, а с книги за баща му, за пари, за имоти... Докато Вапцаров се е борил за своя идеал – повече социална справедливост. Един вечен идеал все пак. <br />
<br />
Имам възражения и по документалния филм за Вапцаров. В него се говори за „браковете на Бойка Вапцарова”, като че ли тя е имала много бракове. А след като остава вдовица, тя има още един-единствен брак с Никола Шивачев. Бях близка с кака Бойка, тя ми е оставила целия архив, имам безценни, автентични ръкописи на Вапцаров. И тя ми е казвала да не ги предавам в музеите, защото той е имал врагове, които могат да ги унищожат. Още не съм решила къде да ги предам на сигурно място. <br />
<br />
Но Бойка е обичала Вапцаров като обикновена съпруга, като обикновена жена. Той правилно е казал в едно от писмата си до нея: „Ако аз не мога да бъда Яворов, но ти можеш да бъдеш Лора”. И когато говорим за Бойка Вапцарова, трябва да я съдим като обикновена жена. Която го е обичала. Да напусне тя студентската аудитория, да отиде в една барака в Кочериново, в работническо жилище, това не е ли любов?<br />
<br />
Да купи една машинка, да взима заеми... Може би малко и тщеславие е влагала, в добрия смисъл на думата, защото е искала Вапцаров да бъде признат в литературните среди, да бъде приет в Съюза на българските писатели, както са били приети Христо Радевски, Младен Исаев... Да търсят и да съчиняват по адрес на Бойка... Даже да приписват, че стихотворението „Прощално” е посветено на една артистка – Иванка Димитрова... А то синовете й казаха след нейната смърт, че ако е имало такова стихотворение, „ние щяхме да се гордеем”. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Търси се по всякакъв начин Бойка да бъде очернена</strong></span><br />
<br />
и това се прави за съжаление и от роднините. Като водещата е една, ще го кажа направо, етървенска завист...<br />
<br />
<strong>- Коя е тази етърва-недоброжелателка?</strong><br />
- Венера Вапцарова, съпругата на брата на Вапцаров – Борис. Тя започна да съчинява, че Бойка е имала връзки с Висулчев, с разни мъже... Което изобщо не е истина. Не искам да говоря обаче лошо и срещу Венера, защото тя също е била включена в това семейство, но как не си е давала сметка, както и потомството й, младото, че по този начин хулят не само Бойка, но и Вапцаров! Той е приемал Бойка романтично, като красиво момиче. При това е променил много неща в нея. Тя е започнала да чете, да се развива... Поддържала го е с желанието си да стане известен. Нима в това има нещо лошо? След това, когато Вапцаров се включва в съпротивата...<br />
<br />
<strong>- Кажете ми откровено, нали отдавна няма Закон за защита на държавата, Бойка Вапцарова знаела ли е за дейността на съпруга си?</strong><br />
- Подозирала е. Като конспиратор Вапцаров е намирал, че жена му не трябва да знае, но тя въпреки това го е подозирала. Даже една вечер е завел в дома им Богомил Райнов нарочно, макар че Богомил го е предупреждавал, че го следят, за да създаде алиби пред жена си, че се занимава само с литература. По това време Бойка е била бременна за трети път, през годините те вече са загубили две деца, трябвало е да се пази, не е била добре със здравето, но Вапцаров е бил безработен и тя е поела издръжката на семейството. Тези неща са много съкровени, те са семейни, но ви ги казвам. Още веднъж повтарям – тя е била обикновена жена, но любяща. <br />
<br />
<strong>- Защо смятате, че е трябвало да се създава отрицателен имидж, както бихме се изразили сега, на Бойка заради злата воля на една завистлива етърва? Че това си е чиста проба сталинистка тенденция – съпругите на известните комунистически дейци след тяхната смърт е трябвало да бъдат държани изкъсо, отчуждавани дори от семейството, за да не „развалят”, ако ще и неволно, образа, който партията е решила да създаде на тези хора. </strong><br />
- Вие говорите, като че ли Вапцаров е типичен революционер. И в Съпротивата той остава основно поет. Но да се твърди, че Бойка е имала няколко брака, при положение, че тя е имала един-единствен 47-годишен брак с Никола Шивачев, един много толерантен човек... Над нейното бюро висеше огромен портрет на Вапцаров. Стоеше машинката, на която той е писал. Шивачев никога не я е ревнувал, напротив – помагал й е. Не всеки съпруг би постъпил така. Той уважаваше Вапцаров, но Бойка го прие като един другар в живота, да не бъде сама, да не я преследват разни ухажори, каквито случаи е имало, да бъде семейна жена, да има опора в живота... И да документираш във филм „многото й бракове”, това какво е? Ами това е... грях! <br />
<br />
<strong>- В един от предишните ни разговори вие казахте, че сте чували от покойната „главна архиварка” на ДС – ген. Нанка Серкеджиева, , че от процеса срещу Вапцаров и останалите комунистически дейци липсват показанията му пред следствието и че тя е отнесла тази „тетрадка” в Москва по искане на „съветските другари”. От многотомното дело липсват обаче и свидетелските показания по време на процеса. Те пък къде са?</strong><br />
- Това, което беше в МВР, аз съм го преглеждала благодарение на приятелството на моя съпруг – ген. Христо Радонов, с ген. Серкеджиев, съпруга на Нанка Серкеджиева, <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>с уговорката никъде да не пиша за това нещо</strong></span><br />
<br />
Освен това моят съпруг ми издейства всичко, запазено в дворцовия архив, който се намира в т.нар. военен архив във Велико Търново, да му го снимат и да му го изпратят. Той отговаряше за музеите и за архивите и от свое име го предаде на мен. И това ново, което открих в дворцовия архив, са молбите на осъдените за помилване. Божидар Божилов например пише, че всички са подали молби за помилване, само Вапцаров – не. Разбира се, че и той е подал. Аз имам този документ. Вътре пише само с едно изречение да бъде отменена смъртната му присъда и заменена с доживотен затвор. Това е съвсем човешко. <br />
<br />
В дворцовия архив за пръв път прочетох писмата на баба Елена до царя. Те са трогателни. Както и писмото на сестра му Райна. <br />
Има обаче някои неща, така се говореше, че материали са били иззети уж за справка в Москва и е възможно да не са върнати. <br />
<br />
<strong>- А защо ген. Крум Радонов, който е брат на съпруга ви, пише печално известната статия, с която напада Елисавета Багряна, че на процеса не била потвърдила „големия поетичен талант” на Вапцаров и с това го е обрекла на смърт? Той би трябвало да е чел изчезналите „в източна посока” свидетелски показания, в противен случай става въпрос за безпочвено обвинение, за да се опетни репутацията на голямата поетеса, или да се скрият други, „наши другари”, които на процеса не са казали неща в интерес на подсъдимите, включително и на Вапцаров? </strong><br />
- Много свидетели има за казаното в съдебната зала. От публиката са разказвали... Нямаме документи за разследването. За протоколите не зная...<br />
<br />
<strong>- Но именно те са изчезнали - протоколите от разпитите на свидетелите в съдебната зала!</strong><br />
- Аз исках да говоря с Елисавета Багряна, когато пишех една от книгите си, но тя ми каза: „Един ваш родственик ме обиди...”, и разговорът ни не се състоя. Аз нося негативите на моя девер, без да съм виновна, но се интересувам от истината. <br />
<br />
Успях да разговарям обаче с Христо Радевски. И той ми каза: „Вашият девер ни упрекна, че не сме отишли да защитаваме Вапцаров, че не сме организирали защитата му... А той, вика, защо не отиде с партизанския отряд да превзема затвора?!” <br />
<br />
Аз пък исках да попитам Радевски защо не е написал рецензия за стихосбирката на Вапцаров, нали са били близки, живели са вече под един покрив... Започнах разговора ни с отношението ми към Бойка, че сме близки, че отдавна се познаваме, но ме интересува защо не е написал един спомен, че в „Прощално” пише не „нечакан”, а „неискан”. Кака Бойка посвети целия си живот, за да доказва, че е „нечакан”, а не „неискан”, въпреки че в самото синьо тефтерче на Вапцаров с неговия почерк е написано „неискан”. <br />
<br />
„Защо не декларирахте, че е бил „нечакан”? Вие сте били близки. И той ми отговори: „Другарке Радонова, ако утре излезе листчето, какво ще стане с Радевски?” Страхувал се е за себе си. Прави се промяна, а самият оригинал се крие. <br />
<br />
Баба Елена много съм я разпитвала, тя е моя кума, ние сме съседи и роднини, и според тях Багряна не е защитила Вапцаров, не е казала нищо. Иван Масларов /свекър на екссоциалната министърка Емилия Масларова – б.ред./, Младен Исаев, Иванка Димитрова... към 10 души съм разпитвала и всички те трепетно са очаквали какво ще каже Багряна. <br />
<br />
<strong>- Защо точно тя е щяла да реши съдбата на Вапцаров?</strong><br />
- Защото ако е казала, че Вапцаров е голям поет, имало е такива случаи и се е носел този слух, че могат да го помилват...<br />
<br />
<strong>- Но това е слух!</strong><br />
- Да, наивно е. Багряна се е смутила, но е отишла. Аз заставам на друга позиция, не да бъда нападателна, а да се вживея в нейната психика. Тя е била придворна поетеса, но въпреки това е отишла. Докато някои други не са отишли. <br />
<br />
<strong>- Кои не са отишли?</strong><br />
- Не е отишъл например народният представител от Кочериново – големият медик проф. Александър Станишев. Когато я попитали дали Вапцаров е голям поет, голям талант, Багряна само с кимане и то отрицателно, което впоследствие оправдава с това, че го е възприела в чужбина, тоест, обратно на нашето, някак „промълвила” – „Да”. <br />
<br />
<strong>- Все пак е потвърдила!</strong><br />
- Но прокурорът въз основа на произнесеното с половин уста...<br />
<br />
<strong>- В крайна сметка Багряна не е била човекът, който може да повлияе радикално върху изхода на делото.</strong> <strong>Да се твърди това е не само...<br />
</strong>- ... наивно...<br />
<br />
<strong>- ... а и спекулативно! Защото съдят някого не за литературните му заслуги...</strong><br />
- Така е, но аз пък казвам, че това смънкано „Да”, което прокурорът не е възприел като потвърждение...<br />
<br />
<strong>- Е, те, прокурорите са едни и същи във всяко време, във всеки строй – държат на максималното наказание...</strong><br />
- ... та казвам, че това смънкано „Да”, не е могло да бъде възприето от фамилията на баба Елена и затова тя цял живот говореше срещу Багряна. <br />
<br />
<strong>- С какво се спекулира най-много според вас – с това, че Вапцаров е предал съратниците си, правейки признания, или, че е получавал за антидържавната си дейност като член на военната комисия на ЦК, отговорна за т.нар. подривни действия, пари от Коминтерна по неизвестно какви канали? Говорим за 1941- 1942 г. Тогава самият Сталин издава директива – имам предвид ноември 1942 г., съветските партизанско-диверсионни части да унищожават всички обекти, а не само немските, по пътя на германските войски. Това е тактика на „изгорената земя”. Хората, ръководели Вапцаров, не са могли да не знаят за тази директива и да не се ръководят от нея, от което пък излиза, че българските партизани са унищожавали и обекти, които не са германски, не са строго военни, а са били на мирното население! Това не е ли терор? </strong><br />
- Вапцаров е написал 126 страници тетрадка показания. Това е една криминална повест. Той я пише като писател. Но няма посочена квартира за тайни срещи, няма имена – например „срещнах един човек на средна възраст, с брадичка, на една пътечка...”, но нищо конкретно. Фактите не бива да се изопачават. <br />
<br />
<strong>- Стига да могат да се видят и „пипнат”! Предателите обаче са били на друго място, в ЦК...</strong><br />
- Подводничарите наистина не са ги посрещнали. Защото някой е казал на полицията. Но Вапцаров е преди всичко поет. Бил е втори човек след Цвятко Радойнов, а не е носил пистолет. Търсят се пикантни политически моменти, всеки си провежда някаква политика чрез Вапцаров. Ама защо чрез него?! <br />
<br />
<strong>- Защото е трябвало като „ляв интелектуалец”, но формално безпартиен, да принадлежи към Съпротивата срещу немската окупация и фашистката идеология като други видни западни интелектуалци. Но сега ще ви попитам за семейството на Вапцаров, за което напоследък се говорят някои не много ласкави неща. Какъв е апропо статутът на апартамента на столичната улица „Ангел Кънчев”, в който Вапцаров и Бойка са живели до разстрела на поета? Там формално има музей, но чия собственост е имотът?</strong><br />
- На леля му Магда от Америка. Те са го стопанисвали. Но няма документ, че им е прехвърлен. А музеят в Банско има две здания. Едното е изцяло построено от държавата – със специални зали, със специална уредба, с модерно оборудване... Старата къща е ремонтирана. Вапцарови три пъти водят дело за тази къща. Бойка се е отказала публично чрез пресата, че няма никакви претенции към нея, сестра му – също.<br />
<br />
<strong>- Бойка наистина не е могла да има по закон, тъй като се е омъжила повторно.</strong><br />
- Но искам да кажа, че само децата на Борис Вапцаров – Кольо и Мая, водиха няколко дела и спечелиха във Върховния съд. Спечелиха някакъв дял – доколкото знам, една четвърт, от къщата в Банско. Въз основа на тази част те сега претендират за пропуснати ползи – 500 000 лв. наем, <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
претендират да участват в експозициите, в назначаването на уредниците...</strong></span><br />
<br />
С далечната цел може би да направят един голям частен музей, каквито има по света. Да, ама тук държавата е направила много. <br />
<br />
Дала е парцел, дала е пари, баба Елена, мисля, че от своя дял е дала на всяко дете, както и от кръвнината... Достатъчно или не, факт е, че са приели средствата. Докато Радонови направиха дарение. <br />
А за музея в София, мисля, че е държавен имот. <br />
<br />
<strong>- Въз основа на какво е одържавен? Нали е бил на леля му Магда?</strong><br />
- Не съм осведомена по този въпрос, но това не е музей, а една квартира на Вапцаров. Всички експонати са извадени. Това е една прожекционна зала.<br />
<br />
Бащата на Вапцаров - Йонко, като е бил в Америка, е взел назаем пари от сестра си Магда с уговорката да ги върне, но не ги е върнал. Тя после деликатно пише в писмо, ако могат да продадат някоя нива и да й се издължат, но й отговарят, че нямат възможност и така парите не са върнати. Сигурна съм обаче, че Вапцаров и брат му Борис не са имали завещание, а само е трябвало да стопанисват апартамента. Но пък на базата на този имот впоследствие дават на Бойка апартамент на бул. „Патриарх Евтимий”. <br />
<br />
<strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Тайните на великите
Писателят Цветан Марангозов: Оригиналът на „Задочните репортажи” е у мен
20 Окт. 2016, 15:23
4 Коментара: