Аз закарах Кичка Бодурова до границата да емигрира, тя беше близка с Тодор Живков
<em>Любомир Стаменов-Люстам е гениално селяче от пернишкото село Чешмегирово, достигнало като на магия, а и с помощта на магия, до статута звезден топмениджър. Най-мистериозното е, че за него досега са драснати няколко реда, но никога той не е нарушил обета си да не говори сам за себе си. Досега. <br /> <br /> За пръв път в настоящия брой на &bdquo;ШОУ&rdquo; Люстам проговори надълго и нашироко за уникалното си житие-битие и за иконите на българския шоубизнес, с които е имал делови отношения. В уникалния му разказ един след друг и една след друга в кадър влизат попзвезди, живи и мъртви мутри, подземни босове. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/LUS_vatre.JPG" alt="LUS_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="376" />- Люстам, как започна всичко? </strong><br /> - От една книжка. Брат ми е десет години по-голям от мен и беше изкопал отнякъде едно книжле за тайните на индийските факири. Беше се занимавал и в завода, където работеше, беше направил три-четири номера от тая книжка. Покрай него и аз се заразих. Викам си: как, бе, аз нема да размахвам чука като него в завода, а ще правим фокуси, ще печелим пари. <br /> <br /> Изядох книжката с кориците и вече си помислих, че съм готов за фокусник. Тогава имаше една организация &bdquo;Културен отдих и украса&rdquo;. Шеф й беше един много интелигентен и умен човек - Тошо Пейковски. И по линия на художествената самодейност в градчета и селца, в които навсякъде имаше читалища, се изнасяха много интересни програми, имаше от всичко, не като сега. Отивам аз при Пейковски и му викам: &bdquo;И аз искам да участвам в програмите!&rdquo;. <br /> <br /> Той ми казва: &bdquo;Виж сега, ти нямаш категория за артист, не сме те виждали, нямаш ги и годините, но ще видим к&rsquo;во можем да направим. Ела в понеделник&rdquo;. Отивам в уречения час и той ми вика: &bdquo;Ама ти си бил много упорит бе! Сега ще дойдеш в петък, та да видим можеш ли, не можеш ли&rdquo;. Напълних аз един огромен мукавен червен куфар, който не можеше да се закопчава, та го връзвах. <br /> <br /> Пълним куфара с магии, пъхам и един петел, &lsquo;щото и с него правим фокуси, и отивам в &bdquo;Културен отдих и украса&rdquo; да ме видят. Влизам, слагам си куфара на едно бюро, вадя си нещата, нося си грамофон и плоча, пускат го и почвам да си правя магиите. А горе на подиума седнали трима души и гледат. Свършвам и единият от тях ме пита: &bdquo;Кой те е учил бе, момче?&rdquo;. &bdquo;Как кой - Мистър Сенко!, викам. &bdquo;Къде те е учил?&rdquo;. Как къде, лъжем аз на килограм, в София ме е учил. Оня ме гледа, гледа някак си така особено и накрая казва: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Аз съм Мистър Сенко!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> <strong>- И ти?</strong><br /> - Какво аз?!... Ако земята се беше разтворила, щях да скоча долу. Идеше ми да дам кръгом и да се изпаря, ама няма как. Тогава Мистър Сенко вика: &bdquo;Щом никой не те е учил, това, което правиш &ndash; става, имаш добри пръсти&rdquo;. Тогава той беше в комисиите, които дават категории на разни изпълнители и казва на другите: &bdquo;Пишете го, че може да участва в програми, аз като дойде септември и стане пълнолетен, ще му дам трета категория официално, а дотогава все едно я има, нека си участва&rdquo;. <br /> <br /> Така започнах кариерата с участия, барабар със звезди като Гюрга Пинджурова, която беше от Пернишко. После изкарах казармата като илюзионист в Дома на народната армия в Хасково. Единственият артист-войник. Глезеха ме, направиха специално спалня за мен в дома, прекарах чудни години. <br /> <br /> Уволних се и продължих кариерата си, която не съм спирал и в казармата. Почнах работа в бар &bdquo;Астория&rdquo;. Тогава обаче се случи един гаф. Веднъж качвам едни пияни пернишки миньори в колата си. Обаче по едно време пред мен изкача един пиян миньор, той пък си кара колелото. Зима е, пътят хлъзгав, заледен, мамата си трака. <br /> <br /> Тогава нямаше опесъчаване, няма зимни гуми. Свирнах му за всеки случай. Той пък се стресна, обърна се да види кой му свири, ама нали върти педали на пияна глава, направи такъв смъртоносен пирует, че той отхвърча на една страна, колелото му на друга. Беше се потрошил, със счупена ключица и т.н. На всичко отгоре се оказа профпредседател в мината и, от артист, се превърнах в разследван, подсъдим. В ония времена това беше страшно. Взеха ми книжката и т.н. <br /> <br /> Аз, за да се храня, започнах да копая фундаменти, без да ми мигне окото, сила мъжка. После най-накрая се разбра всичко и останах ненаказан от родното правосъдие, върнаха ми и книжката. <br /> <br /> <strong>- А кариерата? </strong><br /> - Станах таксиметров шофьор, а кариерата си продължи. Работех на свободна практика като артист в почивните дни. Имам си категория, проблеми няма. Карам такси и ходя по участия. После се прехвърлих на работа като шофьор в &bdquo;Бърза помощ&rdquo; и пак си правех фокусите. Там два дни работиш, два дни почиваш. Добих още категории &ndash; за шофьор към &bdquo;Бърза помощ&rdquo; и за артист към &bdquo;Концертна дирекция&rdquo;. Правил съм за месец най-малко 10-12 участия в концерти, а по празничните дни - и по 6 на ден. <br /> <br /> <strong>- Кога стана и дисководещ? </strong><br /> - Колкото и да си обичах работата в &bdquo;Бърза помощ&rdquo;, нямаше как, напуснах и минах изцяло на концертното поприще. <br /> <br /> <strong>- А как ти се разнесе славата на най-добрия диджей в България?</strong><br /> - Ами как - търсех, ровех, обикалях... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>крадях музика</strong></span><br /> <br /> Бях се сближил с Данчо Стълбицата - и плътно до него. Записвах всичко най-добро на касетки, а вече имаше доста добри стереоуредби, които възпроизвеждаха записите с много добро качество. Сключих споразумение с пилотите и стюардесите от международните ни авиолинии и те ми носеха от Запад в цели кашони касетки с всичко най-ново и най-хубаво в момента. Така постепенно се напълних с най-добрите плейбеци в България. Нямах намерение да ставам дисководещ, но моят титулярен дисководещ Андрей Станчев по едно време се помисли за много голяма звезда. <br /> <br /> Постепенно почна да ни кара да го чакаме по половин, един, два часа да благоволи да дойде, за да тръгнем на участие. Писна ми и веднъж му казах: &bdquo;Утре, ако не си точно в 8 сутринта тук, край!&rdquo;. Чакаме, чакаме, няма го. Викам: тръгваме! Вечерта след първата част на програмата застанах зад пулта и се получи страхотен купон. После така и си продължи. Пращали са самолет от Силистра да ме вземе и върне обратно, а за едно участие като дисководещ получавах повече, отколкото всички техни дисководещи в града, взети накуп. <br /> <br /> <strong>- И как ти се разнесе славата на най-добрия организатор, мениджър и импресарио в страната в ония времена? </strong><br /> - С работа и предприемчивост. По едно време разбрах, че на групите, които водех по участия вече в цяла България, им липсва нещо &ndash; живото изпълнение на изпълнители. Започнах да обикалям, да се ослушвам и да ангажирам млади, добри, но още неизвестни певци, защото си правех сметката и хонорара им. Постепенно започнах да вземам и такива, не още звезди, но все пак с някаква биография зад гърба си, на които плащах, естествено, повече. Така взех Васил Найденов, който тогава не знам дали беше изгонен от Митко Щерев от &bdquo;Диана експрес&rdquo;, или нещо друго имаше, но не беше никъде в момента. Тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кеца живееше безработен при леля си </strong></span><br /> <br /> в София. А по БНТ вече вървеше &bdquo;Адаптация&rdquo; и култовата му песен звучеше във всяка серия, но певецът го няма, хората не знаят кой е. Питах, търчах, издирих го, срещнахме се. Той се съгласи и започнах да го разкарвам из цяло Пернишко и Радомирско. Пристига с автобуса от София, чака пред Културния дом в Перник, идвам, вземам го и го водя по читалища, студентски и ученически бригади за по 25 лв. на участие. Удържах му по нещо за озвучаването и другите неща, но никога не съм взимал комисиони от никой, както правеха другите. Момент, сега ще звънна на Митко Щерев, за да разбера как стоят точно нещата... А, ето за какво става въпрос. Значи Митко прави там някакви записи, готви албум, но разбира, нямат истински вокалист. <br /> <br /> Тогава чува Васко Найденов, който по това време е в групата на Бисер Киров и успява да го привлече. Васко свири на пианото и пее. Лятото на 1976 г. &bdquo;Диана експрес&rdquo; правят щуро турне в Северна България. &bdquo;Вдигнахме във въздуха&rdquo; театрите в Русе, Шумен, Силистра с последните западни парчета и ни наказаха за една година. В тоя период Васко се отказа от групата. Поиска да си работи като самостоятелен изпълнител. А &bdquo;Адаптация&rdquo; беше записана три години по-рано, без да й обърнем особено внимание. Не сме имали разправии. <br /> <br /> Даже му помогнах, запознах го там с редактори, намерих му два плейбека &ndash; &bdquo;Балада за Пловдив&rdquo; и този на &bdquo;Адаптация&rdquo;. Не знам как плейбекът попадна при създателите на сериала, но след това тази песен стана известна като &bdquo;Адаптация&rdquo; на Васко Найденов. Е, ние можехме да претендираме за авторски права, защото на практика тя си беше продукция на &bdquo;Диана експрес&rdquo;, но нали бяхме наказани и нещата си останаха така &ndash; &bdquo;Адаптация&rdquo; с изпълнител Васил Найденов. Ами това е историята в общи линии. <br /> <br /> <strong>- Кои други известни днес изпълнители си взимал &bdquo;на парче&rdquo;, преди да станат големи звезди? </strong><br /> - Роси Кирилова, например. Тя пееше нещо там кънтри, имаше си плейбеци, но нямаше една своя песен.<br /> <br /> А &bdquo;Ритон&rdquo; помня, че идваха от София с един автобус и един огромен руски магнетофон, но достатъчно добър за плейбека, двамата едва го мъкнеха - един, хванал от едната страна, другия - от другата. <br /> <br /> А Кичка Бодурова, която не искаше да работи с никой друг, освен мен, през 2009 г. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ми се разсърди. И с право, защото беше по моя вина<br /> </strong></span><br /> Имаше гастрол в Бургас и ми се обажда да отида и да застана зад озвучителния пулт, защото на мен най-много ми вярваше, че ще изкарам нейния глас, както трябва. Аз обаче имах някакви ангажименти и й препоръчах други. Тя се обиди, естествено, и оттогава прекъснахме съвместната си работа. А с нея три години още преди 1989 г. бяхме неотлъчно един до друг. Правили сме куп невероятни концерти! Аз бях последният човек, който ги откара с тогавашния й мъж Данко с волгата си до гръцката граница, откъдето напусна България. Свалих ги на границата, преминаха я пеша и тя работи в Гърция дълго време. После се разведе с Данко, ожени се за оня грък и заминаха за САЩ. <br /> <br /> Това е певицата, за която най-много съжалявам, че така се развиха нещата с нея. С Кичка сме преживели куп уникални спомени! Знаете ли, че благодарение на нея аз съм може би и до днес единственият човек, който три месеца е карал колата си из цяла България без номера? Как се стигна дотам? Може да не е известно, но тя беше близка с Тодор Живков. Та, готви се посещение на дипломатическия корпус в Ловеч и вечерта се уговаряме на другия ден сутринта да я взема с волгата от дома й в &bdquo;Младост&rdquo;, където живееше. <br /> <br /> Да, ама аз съм облепил целите задни с стъкла на колата с нейни афиши. Тръгвам аз, но ме спират катаджии. Това става 1986-1987-ма. Спират ме и викат: &bdquo;Сваляй тия неща отзад!&rdquo;. Викам няма да ги сваля. Едно от ченгетата така се ядоса, че ми отвъртя предния номер и си го прибра. А аз без номер нямам право да се движа. Все пак влизам без номер до една бензиностанция, която беше съвсем наблизо, и звъня на Кичка. Обяснявам й, тя вика: &bdquo;Стой и чакай, където си!&rdquo;. След 15 минути пристигат два автомобила, слизат ония и направо питат: &bdquo;Къде е тоя катаджия, бе?!&rdquo;. Откъде да знам викам, отиде си, нито ми е писал нещо, нито му знам името. Те казват: &bdquo;Карай след нас!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- И накъде поехте?</strong><br /> - Спираме право пред вътрешното министерство. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Министърът пък се обадил на шефа на КАТ</strong></span><br /> <br /> Пристига той, обяснявам и на него, че Кичка не може да тръгне за участие в програмата около посрещането на дипломатическия корпус заради техен катаджия. Големият шеф на КАТ веднага се обади на софийския началник. Обаче не могат да открият катаджията, който ми &bdquo;сви&rdquo; регистрационния номер. Тогава тоя се разпорежда да ми издадат документ, че мога да карам без книжка и регистрационен номер, но забравиха да пишат вътре, че това важи само за тоя ден. Така този документ с подпис на шефа на КАТ и печат се превърна в безсрочен и три месеца карах без номер. <br /> <br /> <strong>- Но с Кичка отзад?</strong><br /> - Да, Кичка така и не я свалих. Това се превърна в част от софийския фолклор. Докато един ден не ме срещна нашият районен началник на КАТ и вика: &bdquo;Абе, пич, те са ти го дали за отиване и връщане от Ловеч този документ, за момента, а ти се разкарваш без номер три месеца?!&rdquo;. Аз му казвам: &bdquo;Откъде да си намеря номера, като не знам къде е?!&rdquo;. Той ми казва, че току-що са му го пратили, но, така или иначе, аз бях единственият българин, карал колата си без регистрационен номер, без да се притеснява, че някой може да ме спре и да ми направи каквото и да било. <br /> <br /> <strong>- Други звезди, други приключения и впечатления? </strong><br /> - Веско Маринов знаете ли какъв беше в началото? Толкова срамежлив, толкова притеснителен, че гледаше постоянно в пода, не смееше да вдигне поглед към публиката. Той дори нямаше самочувствието на певец. Казвал ми е, че едва са го навили да пропее в казармата, защото имал талант. <br /> <br /> <strong>- А потеше ли се още тогава на сцената? </strong><br /> - От какво да се изпоти - та той през цялото време стоеше като статуя и не мърдаше! Сега е много напред с материала!<br /> Нещо, с което много се гордея, е, че бях и сега още съм импресарио на ФСБ &ndash; най-голямата група за мен, най-добрите студийни музиканти. <br /> <br /> А знаете ли, че Лили Иванова пропя, халтура, разбира се, още в Перник?! Да е било към 1961 г., а може и по-рано. В Кубрат не знам какво е правила преди това. Тя беше медицинска сестра в гинекологията на 9-ия етаж в пернишката болница. Вече беше женена за д-р Георги Гатев, перничанин. Може би той я доведе в Перник, но тя си имаше вече група, &bdquo;Неразделните&rdquo; се казваше.<br /> <br /> Иначе и Лили правеше като мен &ndash; работеше и в почивните дни - хайде на участие. Но беше по-изобретателна от мен. Качваше се заедно с миньорите на автобусите, които ги разкарват, и право в рудника, където имаше едно помещение, &bdquo;Чакалнята&rdquo; му казваха. След края на смяната там изнасяха разни програмки на миньорите и тя се внедри в тях. Не знам само защо този период от живота й е толкова тъмен. Не ми е ясно защо и Татяна Лолова никъде не е споменавала, че е перничанка с майка рускиня, която..., но хайде да не приказвам много.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> <br /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>....................................<br /> Б.р. &ndash; В продължението на интервюто очаквайте разказите на Люстам за отношенията му с Васко Илиев, Жоро Илиев, Иво Карамански, Райко Кръвта и други подземни босове, заради което си е навлякъл завинаги омразата на редовите мутри. <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></span></em> <br />