Васил Стоев-Ампега: Орлин Горанов, Веско Маринов и други изнасилват хита ни "Ако ти си отидеш за миг"!

Парцалев стана кръстник на ромче на "Петолъчката", подари му тежък златен кръст

13 Ян. 2015, 15:31 19501 прочита 0 коментара

Орлин Горанов

Парцалев стана кръстник на ромче на "Петолъчката", подари му тежък златен кръст

Васил Стоев-Ампега е един от 9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та, последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. Стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия. Има и огромно, модерно оборудвано звукозаписно студио, където записват всички големи скандинавски артисти. Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от 1977 г. като басист в групата й &bdquo;Макове“. Творческата му среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група &bdquo;Импулс“. Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите “БИС” на Петър Чернев, “Феникс”, Бисер Киров. През 1981 г. Стоев заминава на околосветско турне с шоуто на великата Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България в 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група “Моби Дик” През 1984 г. записва като продуцент с Пламен Дойчев първия студиен албум на група “Импулс” – “Импулс 1” и хита &bdquo;Ако ти си отидеш за миг“. Следващата година заминава за Швеция, където започва работа като продуцент в местната TV7. Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от известните шведски и български поп изпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Продуцент е на редица албуми на артисти и групи. Получава наградата за цялостен принос в развитието на българската култура – 1998 г. След 1996 г. Васил Стоев-Ампега основава собственото си звукозаписно студио &bdquo;Моби Дик“, където се занимава с постпродукция, хард диск рекординг, дигитален мастеринг и съраунд технологии. Основава и продуцентска къща &bdquo;Impuls Ent. co.“. Член е на Международното общество на аудиоинженерите &bdquo;А Ес Конвенция“, един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България. В момента Ампега е водещ и продуцент на предаването “Музикална арена” в тв “Алфа”. Заедно с негови колеги учредиха наскоро фондация “Пеем за поп и рок легендите на България”, чиято цел е да помага на легендите на България, изпаднали в беда. Ексклузивно пред “ШОУ” Васил Стоев разказва прелюбопитни истории от “кухнята” на големите български хитове! <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Ampega_vatre.JPG" alt="Ampega_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="542" />- Васко, известни са ти доста неща от “кухнята” на големите български хитове. Разкажи ми някои от най-интересните! - Наскоро в моето предаване “Музикална арена” по тв “Алфа” се разгоря дискусия: какво се случва, когато разни естрадни звезди от различен калибър тръгнат да изнасилват хитове като нашия - “Ако ти си отидеш за миг” на “Импулс”, както стана на концерта на радиото наскоро! И се върнах много назад, когато се роди тази песен. С група “Импулс” – с Илия Кънчев, с Пейо Пеев, пътувахме с Георги Парцалев или бате Жоро, както ние го наричахме. “Концертна дирекция” се грижеше за нас. Пътувахме към Сливен. Около “Петолъчката” до Сливен с една от колите, на импресариото Илия Ангелов-Илма нещо се развали и трябваше да спрем там. Като слезе бате Жоро, стана страхотен панаир. Георги Парцалев беше супер звезда за България! Изведнъж се появи една циганска група и се оказа, че те ще имат кръщене на бебето си. Бате Жоро Парцалев изкупи кебапчетата и кюфтетата и от четирите големи скари, повече от 200, и каза: “Който спре тук днес, му давайте без пари кюфтета и кебапчета! Не казвайте, че са от мен, за здравето на бебето!”. Бащата на детето вика: “Ще го кръстим Георги! Ти ще му бъдеш кръстник!”. Парцалев пое ангажимент да бъде кръстник на детето на другия ден. Ние междувременно отидохме да си направим концертите вечерта. Бате Жоро ни казва: “И вие ще сте кръстници с мен!”. Свали си от врата страхотен златен кръст да му го подари на момчето, а на нас вика: “Я, му измислете една песен, да му я подарите!”. Отидохме ние на уреченото място. Бате Жоро подари на детето този златен кръст. Бащата на детето пък му подари уникален златен пръстен те се бяха подготвили хората. Години наред Парцалев го пазеше с особена почит като талисман за здраве! Той вярваше много, че циганско око, като погледне с хубаво, ще ти върви. Сега някъде има някакъв Георги, от ромски произход, който сигурно носи кръста на Парцалев, защото той е негов кръстник. Дано да е жив и здрав! Ние с китарките тогава изпяхме тази песен “Ако ти си отидеш за миг”, беше с друг текст. Бате Жоро ни каза: “Това е песента, която вие трябва да запишете в радиото!”. Викам: “Добре, но ти ни уреди само, че трудно става”. Така стана обаче, че ние записахме пак балада, но друга. Години след това, като продуцирахме с Илия Кънчев плоча, ни трябваше балада. Но имаше комисия в радиото, ние не бяхме известни композитори, и песните не ни минаваха лесно. За да ти мине песен, имаше такава практика – даваш на някой от маститите редактори и композитори песента да я запише от свое име и да ти мине - да се върти, нас друго не ни интересуваше! Така направихме и ние. Маститият редактор, ще му спестя името, ни даде една стихосбирка на Евтим Евтимов с едно листче на “Ако ти си отидеш за миг” и ни каза да направим песента по този текст. Това значеше, че трябва да му я пишем на него. Това си беше някакъв вид рекет. Младите колеги няма да го разберат това нещо, но така беше. Тогава ние с Илия Кънчев се сетихме за тая любима баладка на бате Жоро Парцалев и с малки промени текстът пасна. Бяхме взели едно момченце от Варна - Нелко Коларов, студент в Консерваторията по това време, да аранжира, давахме му по някой лев в студиото с Илия. Казахме му каква е идеята на песента и седна да прави аранжимента. Накрая той се запъна и каза: “Това ще бъде хит!”. Ние с Илия не вярвахме. И решихме да дадем на мастития редактор друга наша песен, не тази. “Ако ти си отидеш за миг” остана да се води на Илия Кънчев и Нелко Коларов. - И кой се опита в крайна сметка да “изнасили” вашия хит, с което ти започна? - Преди Коледа имаше някакъв концерт на радиото и Нелко Коларов, който случайно попадна в аранжимента на тази песен, но стои като автор поради някакво стечение на обстоятелствата, въпреки че не е част от “Импулс”, но има конфликт с вокалиста ни Наско Георгиев, реши да даде на Орлин Горанов да я изпее! Загледах го - по средата си забрави текста, не се беше подготвил сериозно. Но просто не могъл да откаже на Нелко, защото от време на време работят заедно. Искал е да отбие номера! И Веско Маринов също се мъчеше преди време да я пее. Но тази песен не е за тях, те не са рок певци! Те са естрадни певци. Но съм толерантен, нека да се пробват. Много фенове обаче ми пишат, че това си е някакво изнасилване на тази рок балада, която не е за естраден певец. - Много интересна е историята и на песента “Накъдето ми видят очите” на “Ритон”... - Известният поет и мой приятел Живко Колев е написал стиховете специално за Васил Найденов и му го дава, за да си намери композитор, който да му направи песента. Васил обаче го слага в едно чекмедже и забравя за него. Няколко години след това “Ритон” и Ванко Пеев му искат текст за поредния албум. Живко се сеща и си казва: “Абе, той Васил нищо не направи с този текст!”, и им дава стихотворението “Накъдето ми видят очите”. Ванко Пеев вижда страхотния текст и прави на “Ритон” страшен хит! Преди няколко месеца Васил Найденов разказва как, подреждайки някакви шкафчета, попада на листчето с текста и си казва: “Какъв съм глупак, Живко ми го даде, а аз изпуснах страшен хит, само защото съм разпилян!”. Има интересен случай и с друг хит на “Ритон”. Винаги ми е било интересно, защо песента им се казва “Джалма”, а не Айше или по друг начин! /смях/ Живко Колев ми разказа, че песента е била инспирирана от “Джипси кингс”, тогава бяха много модерни. Живко и Катя решават да се обадят на актрисата Пепа Николова, Бог да я прости, защото тя тогава играе много цигански роли. Тя се чуди, чуди и им казва: “Друго име, освен това на моята Джалма от “На всеки километър” не ми идва в акъла!”. На Живко Колев много му харесало, пък и много пасвало в текста на песента. А музиката е прекрасна, тя е на Зорница Попова, Бог да я прости! Тя не работи с Живко Колев, но срещата им, първа и последна, ражда хит. И името на циганката също е от голямо значение! Неведоми са пътищата на една музика, на един текст, на един хит. “Големият кораб минава” на “LZ” и Силвия Кацарова, който е на Живко Колев и Любо Дамянов, не е успял да мине на комисия за текст в радиото. Ако не е минал текстът на комисия, която си е цензура, не става! А песента е записана в телевизията, но нямат право да я пуснат! Тогава можеше да се записват песни на три места – в “Балкантон”, в телевизията и в радиото. Телевизията можеше да записва нещо за себе си, но то не мине ли през радиото да се сигнира, не влиза в архива. “Балкантон” записваше плочи, но ако не е минало през радиото, не се върти по радиото. Голямата цензура беше в комисията в радиото! Та, Живко Колев отива при Петър Караангов, който беше важен в тази комисия. Той по това време е директор на Народната библиотека. Живко ми разказва: “Сроковете изтичат, отивам аз в библиотеката и започвам да чукам по вратите. А Петър Караангов е в някакво заседание. Излиза по едно време, аз съм напечатал текста и му го подавам. Той го зачете и каза: “Много интересно, много интересно, повече такива текстове трябва да има в българската музика!”. И ми го разписа “на коляно”, без да минава на комисия!”. Ако Петър Караангов нещо не беше харесал текста, и се беше запънал, нямаше да го има “Големият кораб”, въпреки че песента е била записана! Тези неща може да се сторят странни на моите млади колеги. Как да си представят сега те, че ще тичат някой да им се разпише на “Как се бараш, как се мяташ”?! Но аз им пожелавам “Как се мяташ” след 30 години да се пее точно толкова в големите пиано барове, колкото “Големият кораб”, колкото “Ако ти си отидеш за миг”, колкото “Накъдето ми видят очите” и “Джалма”! - Ти си ходил заедно по турнета с Борис Гуджунов. Сега, доколкото знам, не си безучастен към неговата съдба… - Борис Гуджунов изживява трудности със здравето, пожелавам му бързо да се възстанови! Заедно с поета Живко Колев правим нова песен за него. Аз и мои колеги учредихме фондация “Пеем за поп и рок легендите на България”, чиято цел е да помага на легендите на България, изпаднали в беда, но без да се шуми и без да се унижават хората. Ще направим концерт в НДК през януари. С Борето участвахме заедно на турне. Беше влюбен в една балерина и сме му помагали 4 човека да може да я покани на кафе. Цялата група правехме &bdquo;заслони”. Единият да й каже “Добър ден”, другият да я заговори, така да я насочим, че тя да отиде в залата, където е Борето и да седне на нашата маса. След един месец кандърма, успяхме да докараме работата до среща! Много беше романтичен и деликатен. Обикновено, ние, музикантите, сме по-напреко! /смях/ Този стрес, който Борето е преживял при самолетната катастрофа с Паша Христова, не е никак малък! Това е травма за цял живот... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА