Ген. Нанка Серкеджиева предала на Москва документи от делото на Вапцаров

Сензационното твърдение е на близката роднина на Никола Вапцаров &ndash; изследователката на творчеството на поета Мария Радонова. Бившата преподавателка по литература е родена в Банско и е вдовица на ген. Христо Радонов, брат на прословутия генерал и бивш партизанин от Пиринския край Крум Радонов. <br /> <br /> Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Радонова повдига завесата над дълго укривани от върхушката на БКП и ДС тайни от семейния и &bdquo;конспиративния&rdquo; живот на автора на &bdquo;Моторни песни&rdquo;. <br /> <br /> По думите й &bdquo;етървенска завист&rdquo; е причината Бойка Вапцарова да бъде очерняна методично в продължение на дълги години. В дъното на атаката срещу съпругата на поета стояла жената на неговия брат Борис &ndash; Венера. Докато истината всъщност била, че след смъртта на Вапцаров Бойка се е омъжвала един-единствен път и този брак е продължил близо половин век. Избраникът й е Никола Шивачев, образован и толерантен мъж, който до последно се грижел за нея, а приживе я защитавал рицарски от ударите на &bdquo;партийните другари&rdquo; и недоброжелателните роднини. Както и от многобройните ухажори, един от които бил самият соцкласик Павел Вежинов. Бойка Вапцарова обаче отхвърлила предложението му за брак, тъй като авторът на &bdquo;Нощем с белите коне&rdquo; бил патологично ревнив към паметта на разстреляния й съпруг. <br /> <br /> Мария Радонова е кума на &bdquo;главната архиварка&rdquo; на ДС &ndash; покойната Нанка Серкеджиева, с която останали в близки отношения до кончината на единствената жена генерал в тайните служби на Живкова България. Цитира и едно нейно признание, направено на четири очи &ndash; че по нареждане на КГБ предала част от документите от процеса срещу Вапцаров и другите комунистически дейци в Москва. &bdquo;Вероятно те и досега не са върнати&rdquo;, предполага изследователката. <br /> <br /> От първа ръка Радонова разкрива и предисторията на печално известната статия на ген. Крум Радонов от началото на 60-те години, в която той обвинява Елисавета Багряна, че не е направила нищо, за да спаси живота на събрата си по перо. <br /> <br /> А дали е можела, пита се и самата Мария Радонова и отговорът й е отрицателен, тъй като днес, от перспективата на годините, й се струва наивна вярата, че някой е можел да бъде помилван заради голямата му литературна дарба. Всъщност това се е искало от Багряна &ndash; като &bdquo;придворна поетеса&rdquo; да потвърди в съдебната зала, че Вапцаров е голям творец и в негово лице България ще изгуби ценно поетично дарование. Чест прави на поетесата, че не се уплашила и свидетелствала на процеса от 1942 г. <br /> <br /> &bdquo;Само че когато прокурорът я попитал наистина ли подсъдимият Вапцаров е толкова голям поетичен талант, тя не отговорила ясно и на висок глас, а само кимнала, но като чужденка &ndash; тоест, отрицателно, и прокурорът не сметнал нейното &bdquo;смотолевено&rdquo; &bdquo;Да&rdquo; за категорично мнение&rdquo;, пояснява Радонова, уточнявайки, че цял живот е носила негативите от статията на нейния девер. Заради нея обидената Багряна й отказала навремето лична среща. <br /> <br /> Странно защо почти й отказал &bdquo;аудиенция&rdquo; и партийният корифей Христо Радевски. Когато все пак я приел, тя още от вратата му задала неудобния въпрос защо не е променил &bdquo;неискан гостенин&rdquo; от &bdquo;Прощално&rdquo; на Вапцаров, за да изчисти името на Бойка от слуховете, че двамата са били пред развод, на &bdquo;нечакан&rdquo;, въпреки че е бил много близък с поета и дори са живели под един покрив. <br /> <br /> &bdquo;Страхувам се за живота си!&rdquo;, парирал я Радевски. С което само потвърдил тогавашните догадки за намесата на партийната цензура в творчеството на Вапцаров след 9 септември 1944 г. и за фалшификациите на творчеството му, извършвани от знайни и незнайни &bdquo;литератори&rdquo;, повечето с пагони на офицери от ДС. <br /> <br /> Неясна остава съдбата на &bdquo;неизвестния архив&rdquo; на Вапцаров, предаден на Радонова от Бойка Вапцарова. Преди смъртта си тя я заклела да не го дава на нито един български музей, защото поетът имал врагове, които щели да го унищожат. <br /> <br /> Напук на партийната пропаганда, че &bdquo;огнярят интелигент&rdquo;, вербуван за каузата на Коминтерна като член на военната секция на ЦК на партията, не е предал нито един свой другар, 126-страничната тетрадка, изписана от Вапцаров в ареста говори за точно обратното. В нея са описани конспиративните му срещи и макар че Мария Радонова се опитва да оневини поета, че това било &bdquo;криминална повест&rdquo; и в нея нямало нито едно конкретно име, фактите не са на нейна страна.<br /> <br /> Особено внимание роднината на Вапцаров отделя и на апетитите на племенниците му &ndash; Никола и Мая, към родната къща на поета в Банско. Единствено те от живите роднини на Вапцаров успели да спечелят иск към държавата да им изплати половин милион лева от наеми за имота. &bdquo;Целта им е постепенно да направят там голям частен музей, като отсега имат амбиции да назначават уредниците&rdquo;, смята Радонова. <br /> <br /> Вдига обаче рамене на питането чия собственост е апартаментът на столичната улица &bdquo;Ангел Кънчев&rdquo;, където Никола и Бойка Вапцарови са живели до изстрелите на гарнизонното стрелбище. Според семейна легенда той бил даден за стопанисване на Вапцаров и на брат му Борис от леля им Магда, която живеела в Америка. &bdquo;Документ за завещание обаче няма. Въпреки това на базата на този имот Бойка получи апартамент на бул. &bdquo;Патриарх Евтимий&rdquo;, осветлява още една дълго пазена тайна снахата на ген. Крум Радонов. <br /> <br /> <strong>Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />