Ние сме повече жертви, отколкото щастливи потребители на медицината
<em>Актрисата Йоана Буковска стана популярна с ролята на Стела в сериала &ldquo;Дунав мост&rdquo;, за която спечели приза &ldquo;Златна ракла&rdquo; за най-добра актриса през 2000 г. Участва в повече от 12 игрални филма и има над сто роли в театъра. Последното й превъплъщение, след като се завърна от майчинство тази есен, е ролята на Амели Петрович в &ldquo;Полите на Витоша&rdquo; (Театър &bdquo;Българска армия&rdquo;). Йоана Буковска даде специално интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo; на премиерата на песента &ldquo;Мое мъничко дете&rdquo;, част от кампанията срещу насилието над деца. Актрисата изпя и записа видеото заедно с колегите си Ралица Бежан и Филип Аврамов, тв водещите Кака Лара и Лео, певицата Марина Драгомирецкая и децата от формация D Stars. <br /> <br /> Видеоклипът се реализира с подкрепата на Държавна агенция за закрила на детето и нейната национална телефонна линия за деца в риск 116 111.<br /> </em><br /> <strong>- Каква е идеята на вашата песен &ldquo;Мое мъничко дете&rdquo;?</strong><br /> - Нямам амбицията да правя кариера на певица, но за кауза като тази пропях. Това приятно изненада колегите в бранша, защото не са чували моя тембър. Всички сме съмишленици като родители на малки деца и няма как да останем безучастни към насилието над деца. <br /> <br /> Има потресаващи факти за нечовешките условия, в които живеят някои българчета - почти като в концлагер. Бидейки актьори, ние сме алармиращата светлина, която казва: така не може! Всичко започна от една песен. Но ние искаме да направим сдружение с идеална цел, което да работи в тази насока непрекъснато. Да не е само една песен, която да мине и да замине, а да има своето логично продължение. <br /> <br /> Искаме да има телефон, на който всяко дете или възрастен, потърпевш или само наблюдаващ, да сигнализира за насилие над деца. Да има място, където да намерят закрила, ако се чувстват застрашени, да има психолози, с които да разговарят. Считам, че родителите, които причиняват това на децата си, не са толкова виновни, колкото са болни. На тях също трябва да се окаже психологическа помощ. Проблемът се подценява и от държавата, и от политиците. Но тази държава е наша, не е на политиците. Щом можем да направим нещо, ще го направим. Правим го като популярни лица и личности. Участвали сме и в други благотворителни кампании. Но тук инициативата идва от нас, а не просто някой да ни е наел или ни е помолил да го направим. Ние говорим за проблемите не по тъжния начин, както обикновено се прави, а предлагаме по-ведра алтернатива. Тя трябва да започне от отношението на всеки един от нас към детето му. <br /> <br /> <strong>- Имате близнаци. Бързате ли да ги заведете на лекар, когато се разкашлят, или се справяте с бабини илачи?</strong><br /> - По принцип съм привърженик на бабините илачи - билките, сиропите, на доказалата се през времето природна медицина. Естествено, когато видя, че не мога да овладея положението, отиваме при лекарката. Водя децата си при педиатърка, която основно лекува с хомеопатия. <br /> <br /> <u>Аз съм тотално против антибиотиците - и за себе си, и за децата си </u><br /> <br /> Досега сме се разминавали успешно с антибиотиците. Смятам, че конвенционалната медицина не е панацеята. Напротив - има доказани средства от природата, дори и за &ldquo;нелечими&rdquo; болести. Природата ни е дала всичко най-добро. Но фармацията е машина за пари и за много хора не е изгодно природосъобразното лечение. Много се интересувам от тези неща, особено откакто мама се разболя и умря от рак. Вече съм дълбоко убедена, че сме по-скоро жертви отколкото щастливи потребители на медицината, на която сме подложени от детството си. Само като видиш колко отрицателни странични действия има всяко лекарство, наистина се питаш - помага ли ти, или те убива бавно. <br /> <br /> <strong>- Какви бабини рецепти използвате?</strong><br /> - Аз съм привърженик на клеевата тинктура. Правя на децата капки за нос от клеева тинктура и физиологичен разтвор, които пресичат всякаква хрема. Синапените лапи и изварения компрес за гърло - всички тези неща са доказали своя ефект, стига да знаеш как да ги прилагаш и да си достатъчно упорит. <br /> <strong><br /> - При лечението на майка ви, използвахте ли алтернативни средства?</strong><br /> - Ние минахме през всички неалтернативни средства, за да се окаже, че е твърде късно за всичко алтернативно. Минахме през химио- и лъчетерапия. Всъщност майка ми си отиде не заради рака, а заради лъчетерапията - изгориха й червата. Може да ми говорят каквото искат, но самите лекари, които прилагат тази медицина, не се лекуват никога с нея, ако не дай Боже се разболеят от рак. Те търсят &ldquo;отрова от скорпион&rdquo; от Африка или нещо подобно, но никога химиотерапия и лъчетерапия.<br /> <strong><br /> - Само отрицателен опит ли имате с българските лекари?</strong><br /> - Не, с българските лекари имам прекрасен опит. Те се бореха за живота на майка ми, макар тя да беше обречен случай. След 7-часова операция те <br /> <br /> <u>успяха да спасят 5 см от червата й </u><br /> <br /> Казаха: &ldquo;Съжаляваме, но нищо повече не можем да направим, колегите са изпуснали нещата на един по-ранен етап.&rdquo; Много им е неприятно да признават, че някой преди тях е направил непоправима грешка. Случват се лекарски грешки, но когато те се натрупат и се види, че това не е добрият начин, може би трябва да настъпи някакво осъзнаване и да не се казва &ldquo;само това можем&rdquo;, защото е ясно, че не е само това и че то в повечето случаи вреди, вместо да помага.<br /> <br /> <strong>- Има ли лекари, на които сте благодарна?</strong><br /> - О, да. Много съм благодарна на д-р Боно Славчев, който я оперира. В отделението по гастроентерология на &ldquo;Токуда&rdquo; имаше няколко лекари, които страшно много ни помагаха. Не мога да ги изброя по имена, защото се стремя да изтрия този период от съзнанието си. Той беше преди четири години. Оттогава ми се случват безкрайно щастливи и прекрасни неща. Тъжното в случая е, че<br /> <br /> <u>майка ми не видя сватбата ми и децата ми</u><br /> <br /> <strong>- Лесно ли родихте близнаците си?</strong><br /> - Родих със секцио. Не мисля, че има лесно раждане, няма значение какво е то. Имах много силна колитна криза, след като родих. Продължи 36 часа. Със сигурност няма раждане без болка. Но бременността и раждането се забравят толкова бързо. Добре, че имам белега от операцията и стриите по корема, за да не забравя, че близнаците са излезли от мене. Толкова бързо минава времето, връщаш формата си и понякога се чудиш как тези две същества се озоваха в стаята с теб. За мене това да стана майка е най-важната роля в живота ми. <br /> <strong><br /> - Как си върнахте фигурата след раждането?</strong><br /> - На йога ходех през самата бременност. След първата година, когато започна да ми остава време, тръгнах пак на йога. Има вече невероятни козметични процедури за прибиране и стягане на корема след такова преразтягане на коремните мускули. С малко повече упражнения, нямах никакъв проблем да вляза във форма. Освен това при отглеждането на близнаци физическите усилия са супертежки.<br /> <br /> <strong>- Колко време кърмихте децата?</strong><br /> - Кърмих Вера до седмия месец, когато тя ми отказа категорично. А Любомир - до 9 месеца и половина - разболя се, запуши му се носът и не можеше да диша, докато се кърми.<br /> <br /> <strong>- Храните ли се здравословно?</strong><br /> - Винаги съм била в синхрон с тялото си, не съм подценявала какво ми се яде и какво не ми се яде. Това са наследили и децата от мене. Например Вера, като се разболее, не яде нищо с месо. Има един код в тялото ни, който ни показва в кой етап какво трябва да ядеш. През бременността и докато кърмех, умирах да ям кестени. Те са много полезни за кърменето, защото в тях има страшно много витамин С.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br /> <a href="https://myclinic.bg/" target="_blank"><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/520x100_vipclinic__2_.jpg" alt="520x100_vipclinic__2_.jpg" align="baseline" width="520" height="100" /></a><br type="_moz" /> </strong><br />