Добромира Христова: От немарливост изпуснаха детето, в България обаче осъден доктор няма!

<em>4-годишната Ивена Борисова от Каспичан страда от детска церебрална парализа. Заболяването изисква постоянна рехабилитация, особено след претърпените осем операции. Мечтата на семейството е детето да проходи.</em><br /> <br /> През последната една година четиригодишното дете посещава Специализираната болница за рехабилитация в Котел. През ноември 2013 г. болничното заведение първо в страната получи уникален робот за раздвижване на деца с церебрална парализа. Приспособлението е подобие на скиорски обувки, с помощта на които децата се придвижват по бягаща пътека. Роботът е закупен със средства от благотворителната кампания &ldquo;Българската Коледа 2012-2013&rdquo; и се намира в откритото също през ноември миналата година ново детско отделение. Преди повече от 100 години цар Фердинанд дава идея за откриването на санаториума в Котел, който днес е специализирана болница за рехабилитация.<br /> <br /> Междувременно Добромира Христова, майка на детето, сподели за в. &ldquo;Доктор&rdquo; щастливите моменти на семейството, тъй като раздвижването вече дава своите резултати. <br /> <br /> <strong>Добромира се надява на помощ от близки, познати и непознати хора на BGN: BG56PRCB92301043003914, BIC:PRCBBGSF, Прокредит Банк, Ивена Христова Борисова</strong>, за да може Ивена да продължи рехабилитацията и да проходи. &ldquo;Това най-много го искам - да я видя изправена на крака. Защото аз няма да съм винаги до нея - всичко се случва. Благодаря на хората за помощта&rdquo;, сподели още борбената майка.<br /> <br /> <strong>- Добромира, как е със здравето дъщеричката ви Ивена?</strong><br /> - Може да се каже, че продължаваме да напредваме, добре се чувства детето. Бяхме на рехабилитация в Котел, в специализираната болница там има прекрасни условия, апаратурата за раздвижване е съвсем нова, а специалистите рехабилитатори работят с всяко дете поотделно. Малки са ни &ldquo;стъпките&rdquo;, но ги има. Бавно се случват нещата при нас, но се надявам да проходи и най-вече да проговори.<br /> <strong><br /> - Защо не може да говори?</strong><br /> - Силно засегнат е мозъкът й. Засегнати са участъците за говора, за мускулите, за двигателната дейност - като цяло заради това имаме голям проблем. Въпреки всичко, ходи на детска градина, много й харесва. Има си ресурсна учителка, която с много грижа и любов се занимава с Ивена.<br /> <br /> <strong>- Как се разбра, че детето има сериозен здравословен проблем?</strong><br /> - Още докато бях бременна, в седмия месец, при преглед разбраха, че не й нараства главата. Моята докторка ме изпрати за консултация при колега, да каже и той мнението си. Направи ми изследвания, слуша тоновете, каза, че бебето не дава показания да се мъчи, може просто да е с по-малка главичка, защото е момиче. Но беше категоричен, че като се роди, трябва непременно преглед и да се наблюдава. Обаче се оказа, че след раждането й никакъв преглед не са й направили, а в документите ми пишеше изрично, че детето е с по-малък размер на главата от нормалния. И ни изписаха...<br /> <br /> <strong>- Дадоха ли ви някакви напътствия?</strong><br /> - Питах ги какви последствия може да има от това положение, какво да наблюдавам, къде и кога да я водя на лекар.<br /> <br /> <u>&ldquo;Има доктори за тази работа, ти си гледай детето!&rdquo;</u><br /> <br /> Така ми отговориха. Какво ще каже докторът, като аз изкарвам по цял ден с нея?! Ние забелязахме, че има някакъв проблем, защото бебето беше много стегнато. Като я преобличах, трудно й разгъвах ръчичките, крачетата. Имам по-голямо дете и знам как беше то - при него няма никакъв проблем.<br /> <br /> Другото нещо - много се стряскаше, дори от най-малкия шум. Откъде да заподозря, че това са симптоми на опасна болест... Постоянно спеше, слабо сучеше, само в първия месец наддаде нормално на тегло - 1 кг - после започна да изостава.<br /> <strong><br /> - Лекарите какво казваха за това й състояние?</strong><br /> - Беше болна, заведох я при педиатъра и казах, че забелязвам как си държи ръцете изпънати, с дланите навън, че й е втвърдено телцето. В Шумен обаче нямаше тогава, сега не знам, детски невролог. Трябваше да се направи изследване, за да се види какво е състоянието на мозъка й. И така намериха вода в мозъчните дънца - пратиха ни в София да ни лекуват. В големия град щели да ни кажат дали се налага операция, или няма да се прави. И тогава, доста притеснени, мъжът ми попита<br /> <br /> <u>защо още с раждането не са направили този преглед - </u><br /> <br /> отговор никакъв...<br /> <br /> <strong>- Никакво обяснение ли не ви дадоха?</strong><br /> - Не, само ще кажа, че като отидох да раждам, лекарката там ме попита дали съм тази, с малката главичка на бебето. Питах дали има някакъв проблем - не, не, нищо нямало. Пък после... От немарливост изпуснаха детето ни... Толкова бяхме стресирани от диагнозата, че не искам никой от докторите да виждам - в България осъден доктор заради грешка няма! Честно да ви кажа, достатъчни са ми проблемите с детето, че да се разправям с тях - нищо назад не могат да върнат... Само ще си тровя нервите с докторите, а детето ми е обречено заради тях.<br /> <br /> <strong>- Как започна лечението на Ивена?</strong><br /> - Първо ни изпратиха при доц. Георгиева, там има отделение по клинична генетика. Направиха изследвания, за да установят дали е генетично заболяването. Първо й поставиха диагноза микроцефалия, а след това и детска церебрална парализа с квадрипареза.<br /> <br /> <strong>- А какво се случи с водата в мозъка й?</strong><br /> - Казаха ни, че не се налага операция, че няма да й сложат сонда - тази вода щяла да се оттече с времето надолу, към стомаха, когато започне главата да нараства. Но спешно да започнем да правим рехабилитация, защото имаше повишен мускулен тонус. Ивена не можеше да си държи главата изправена, не можеше да се обръща, нищо...<br /> <strong><br /> - Все пак сте направили операция, и то не една...</strong><br /> - Осем операции направихме в Пловдив при д-р Янакиев. Много коментари и мнения има по въпроса дали помага на децата, дали трябва да се правят тези операции, или не, но при нас ефектът е голям.<br /> <br /> <u>Много болка, много мъки, но мускулите на детето се отпуснаха</u><br /> <br /> тя започна да прави свободно определени движения. Самостоятелно не може да седи седнала, но я подпираме и седи. Има голямо желание да ходи и с проходилката прави по няколко крачки.<br /> <br /> Все още не може да говори, но издава звуци. Разбирам я какво иска, както и тя ме разбира. Разпознава хората около нея, храната, като ядене, разбира какво й говорим, но с реч не отвръща.<br /> <br /> <strong>- Детето ходи на детска градина, как се чувства там?</strong><br /> - Да, ходи на специална детска градина, има учителка, която се занимава с нея. Аз съм й асистент, но само до края на тази година, след това не знам какво ще се случи. Вероятно на борсата, оставам без работа, а само с нейната пенсия и детските едвам се справяме. Не мога да започна работа, тя не приема храна от друг човек, търси ме, свикнала е с мен.<br /> <br /> <strong>- От Фонда за лечение на деца помогнаха ли ви?</strong><br /> - От там отпуснаха пари за импланти за ръцете, с тях ги &ldquo;обърнаха&rdquo; към нея, както си е при всички хора. Наскоро й изписаха лекарство, което да й помогне за говора. В Котел има 7 стаи, които винаги са пълни с такива като нас. Чака се да ти дойде ред да те приемат за рехабилитация. Парите ни отиват за масажи, за раздвижване, а другото ми дете е във втори клас - и за него трябват средства. Много ни е трудно, но трябва да гледаме напред. Правя всичко каквото мога, намират се хора, които ни помагат, събират средства за Ивена - благодарна съм им, без тях не знам как щях да се справя. Това най-много го искам - да я видя изправена на крака. Защото аз няма да съм винаги до нея - всичко се случва. Благодаря на хората за помощта!<br /> <strong><br /> <br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />