3500 българи носят тази диагноза и са притеснени за лечението си
<br /> <em>В седмицата след встъпването в длъжност на новия министър на здравеопазването стана ясно, че в Националния рамков договор за 2015 година клинична пътека за радиохирургия няма да има, закупуването на нови апарати също е провалено - се казва в съобщение до медиите, изпратено от Асоциация &ldquo;Хипофиза&rdquo;. В това свое изявление от Асоциацията задават болезнени въпроси към здравните институции, касаещи както липсата на алгоритъм за заработване на клинична пътека за тези болни, така и незаинтересоваността на специалистите в тази област. Ето какво сподели по темата пред в. &ldquo;Доктор&rdquo; Ваня Добрева - председател на Асоциация &ldquo;Хипофиза&rdquo; . </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-жо Добрева, оказва се, радиохирургията в България е &quot;мисия невъзможна&rdquo;. Поне така твърдите в съобщението на вашата Асоциация до медиите. Защо?</strong><br /> - В нормалния свят такива процедури масово се извършват от 20 години насам, като първите опити за тях са направени още преди 36 години. Има пациенти - наши сънародници, които са се лекували по този начин в Турция още преди 20 години. За съжаление в България все още не се случват нещата. Затова се налага усещането, че е &ldquo;мисия невъзможна&rdquo;. От 5-6 години насам алармираме здравните институции. Изпращахме писма и до Министерството на здравеопазването, и до Здравната каса, за да припомним, да изтъкнем, че това лечение е изключително важно за нашите пациенти. Но и до момента не е намерено решение. В началото на 2013 година подадохме жалба в Комисията за защита от дискриминация. Миналия месец излезе решението на тази комисия, според което пациентите с тумори на хипофизата са дискриминирани, защото такова лечение не е осигурено, не е достъпно в България. Освен това беше връчена препоръка на Министерството на здравеопазването и на Здравната каса да се довърши оборудването на центрове за тази процедура, както и да се осигури адекватно финансиране, така че техниката да работи качествено.<br /> <br /> <strong>- А каква е причината това да не се случва и да се бави?</strong><br /> - От една страна, е липсата на ресурси, но за съжаление това не е основната причина. Защото в нашия случай дори не става дума за средства. Имам предвид следното - специално болните с акромегалия сега биват лекувани с медикаменти, които струват 10 хиляди лева на месец. Ако бъдат подложени на радиохирургия, ще са нужни много, много по-малко средства. Защото по този начин те ще прекъснат лечението си с тези скъпи медикаменти. <br /> <br /> <strong>- Но в това няма никаква логика - да се предпочитат скъпи медикаменти, вместо да се разреши лечение с радиохирургия?</strong><br /> - Точно така, няма логика. Дори болен човек да отиде до Турция за тази процедура, плюс пътните - всичко това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>струва 10 хиляди евро </strong></span><br /> <br /> Същата тази сума се изразходва за лечение на болни с акромегалия, само за два месеца тук, в България. И не на последно място - лечението с радиохирургия би могло да доведе до пълно излекуване на тези пациенти.<br /> <br /> <strong>- От това, което казвате, става ясно, че основната причина се крие другаде.<br /> </strong>- Така е. Един от основните проблеми е конкуренцията между медицинските специалисти. <br /> <br /> <strong>- В какъв смисъл конкуренция?</strong><br /> - В България това е характерно, много лекари поставят на първо място егото си, което накърнява най-вече интересите на пациентите. И тук не става дума само за лъчетерапевти. В конкретния случай, от една страна, е конфликтът между водещите лъчетерапевти и вторият момент - отказът им да работят заедно с неврохирурзите. В нормалния свят радиохирургия се практикува не само от лъчетерапевти. А когато става въпрос за засегната централна нервна система, 80 на сто от случаите са такива, в екипа за радиохирургия следва да има и неврохирург. В България това не се случва. Тъй като съществува конкуренция и между болници, и между специалности, лъчетерапевтите отказват да включат неврохирурзи в екипите за радиохирургия. Отказват да включат каквито и да било други специалисти.<br /> <br /> <strong>- Лъчетерапевтите би трябвало да са на ваша страна.</strong><br /> - Като цяло това, за което се борим - по-високо финансиране, е в тяхна полза, защото то ще доведе до увеличаване и на техните заплати. Когато те кажат, че няма радиохирургия, защото няма финансиране, ние задействаме дело например. Да кажем, че го спечелваме, да кажем, че Здравната каса донякъде е склонна да осигури финансиране... и дотам. Защото и до момента няма код на една клинична пътека за радиохирургия. И ние ясно заявяваме, че вина за това имат не само Здравната каса и не само Министерството на здравеопазването. Няма как Здравната каса да реагира, след като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>самите специалисти не са подали информация </strong></span><br /> <br /> за тази клинична пътека. Няма как Здравната каса да си я измисли тази клинична пътека. И още нещо: в Наредба №40 от 1 януари 2014 година влезе в сила клинична пътека за радиохирургия, след което в брой 15 на Държавен вестник тя беше отменена и беше въведена т.нар. клинична процедура.<br /> <br /> <strong>- Това са различни неща?</strong><br /> - Да. След като беше въведена клинична процедура, специалистите отказаха повече да съдействат. Разликата между клиничната пътека и клиничната процедура е в това, че за клиничната процедура се предвижда един ден престой в клиниката, а има случаи, когато при радиохирургия се налага болният да остане в клиника 3 или 5 дни за манипулация. <br /> <br /> <strong>- Т.е. те нямат да получат достатъчно средства, ако не е по клинична пътека.</strong><br /> - Да.<br /> <strong><br /> - Какво предстои да предприемете?</strong><br /> - Скоро беше делото в Първи софийски административен съд по повод обжалването от Министерството на здравеопазването на решението, което взе Комисията по дискриминация. От министерството смятат, че са осигурили всичко необходимо, за да се прилага радиохирургия в България и затова обжалват това решение. До месец съдът ще се произнесе. А това, което очакваме, е в Националния рамков договор за 2015-та да има заложена клинична пътека &quot;Радиохирургия&quot;. Специалистите да я разработят и от първи януари 2015 да има възможност за такова финансиране. Очаква се най-напред по тази клинична пътека да заработи болница &ldquo;Токуда&rdquo; - там имат най-голяма готовност на този етап. <br /> <strong><br /> - Г-жо Добрева, има ли статистика за това колко са болните с тумори на хипофизата? Колко болни се нуждаят от процедурата радиохирургия?</strong><br /> - В момента у нас около 3500 души страдат от доброкачествени образувания на хипофизната жлеза, като 750 от тях са с диагноза акромегалия, 950 с хормононесекретиращи тумори и 1500 - с пролактином. Още 300 имат установена болест на Кушинг. Искам да отбележа, че 20 на сто от тези хора подлежат на високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия. Освен това всяка година се появяват по около нови 30 случая, които подлежат на подобна терапия. Това са тежки случаи, при които операцията е невъзможна или неуспешна. И такива, които не се влияят от лекарства. В тази цифра - 3500 - не влиза огромният брой онкоболни, които всяка година умират в очакване на закъснялата си лъчетерапия, неосъществената радиохирургична намеса. Или остават инвалиди от високите дози и ниската прецизност при облъчване със стари апарати. Пак ще спомена болните с акромегалия - при тази болест хипофизата секретира повече растежен хормон. За другите страни статистиката сочи, че 20 на сто от тези пациенти се лекуват с радиохирургия. Т.е. в България има 500-600 души, които са в остра нужда от такова лечение. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br /> <br /> <br />