Астрофизикът проф. Лъчезар Филипов: И двамата ми братя умряха твърде съмнително

<em>В предишния брой проф. Лъчезар Филипов - син на бившия премиер на България Гриша Филипов, прекъсна интервюто си с &bdquo;ШОУ&rdquo; като в турски сериал, т.е. в най-сюблимния момент, което означава, че най-интересното в разказа му предстои. Сега!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201412/Tina_10/Lacho_vatre.JPG" alt="Lacho_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="291" />- Проф. Филипов, предишното ни интервю завърши с разкритието ви за летяща чиния в небето над кв. &bdquo;Кремиковци&rdquo;, огромно НЛО, появило се преди месец-два, плаващо от Запад на Изток, с диаметър поне 500 м. То приключи неочаквано с разказа за единствения човек, който е видял НЛО-то, паранормалното явление. Това е вече суперпаранормално явление - видяно от един-единствен човек, след като на същото място е имало стотици &bdquo;ослепели&rdquo; свидетели!?</strong><br /> - Първо, не споменавам името му, защото става въпрос за мастит, доста известен и уважаван бизнесмен, който, по разбираеми причини, не иска да се намесва името му. Впрочем, ако вие сте на неговото място, как ще се почувствате? Кой ще прави бизнес с партньори на извънземни партньори? Кой сериозен бизнесмен ще тръгне да сключва с вас сделки за милиони? И второ, извънземните, както в много други случаи, могат да изтрият спомените ви с лекота, както е било в случая с масата на улицата. Просто моят виден свидетел, който и до днес е с всичкия, е... закъснял, пристигнал е с колата си секунда или частица от секундата по-късно и е останал извън обхвата на облъчването на извънземните за изтриването на спомена от присъствието им. <br /> Мога да ви просветя донякъде, използвайки само част от разказа на въпросния бизнесмен. Но преди това ще направя паралел с опитите на академик Бехтерева и покойната Ванга, Бог да я прости. <br /> <br /> <strong>- Извинявайте, но можете ли да направите паралел между феномена Ванга и изследванията на академик Бехтерева - все пак между академичните проучвания и природния феномен има голяма разлика&hellip;</strong><br /> - Вие се опитвате да правите някакъв паралел между Ванга и феномените във времето и света. Няма аналог. Мога единствено да илюстрирам феномена Ванга със свой епизод. Единственият ми контакт с Ванга беше, когато отидох при нея да питам за колата. Бяха ми откраднали колата срещу руското посолство и парк-хотел &bdquo;Москва&rdquo;, където живеехме. Просто изчезна. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Софийските детективи не можаха да открият нищо </strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие все пак не използвахте ли името си на номенклатурно чедо на бившия министър-председател Гриша Филипов? </strong><br /> - Ами! По това време баща ми беше свален, низвергнат и тикнат в затвора. <br /> <br /> <strong>- Да се върнем на опитите на академик Бехтерева и връзката им с Ванга. Паралелите между едната и другата. Има ли ги? </strong><br /> - Аз мисля, че Ванга работеше с различно информационно поле, не толкова с виждане. В института на Бехтерева бяха разработени, създадени някога, технологии, при които слепи хора започват да виждат, без да използват зрението си, което означава, че мозъкът им започва да придобива други способности, нещо от рода на дистанционно виждане. Разбира се, това не е точно телепатично поле. <br /> <br /> Значи, телепатията ние сме я имали като индивиди, но всъщност тя с времето си е загубена с речевия контакт. В изключителни моменти, по време на сън, при отделни индивиди, които са запазили по незнаен начин този канал, тя се отключва, заменя този вид контактен канал в комуникацията. Това обикновено се появява по време на сън, но и при някои индивиди, запазили информационния си канал, който явно се свързва с някакво запазено информационно поле. При едни е затворен, при други &ndash; отворен.<br /> <br /> Аз мисля, че Ванга работеше със свое особено информационно поле, което нямаше аналог. Като пример, един уникален случай от собствената ми практика. Аз съм бил винаги скептик по отношение на Ванга и все пак ми се наложи да отида при нея. Доколкото усетих, тя работеше не толкова с телепатично дистанционно виждане, колкото със свое особено информационно поле. Никой до ден днешен не е разгадал какво е то. Аз винаги съм бил скептик по отношение на нея. И все пак опрях до нейната помощ.<br /> <br /> <strong>- Какво установихте вие в общуването си с Ванга?</strong><br /> - Интересното е, че аз отидох при нея не като учен, а по чисто битов въпрос. Бяха ми откраднали колата. Връщаме се от морето от Балчик и се прибираме през Сливенския балкан. Три и половина през нощта с гаджето ми, бъдещата ми жена. Плющеше дъжд, порой, буря. По едно време чистачките заработиха като бесни, но пак нищо не виждам. В един момент колата ми поднесе така, че едва не се убихме по склона надолу. Три и половина през нощта. Помня го. В този момент светна една странна неонова светлина, с леко розови оттенъци, освети целия хълм, някак изотзад, но освети цялата хълмина. Удивителното е, че не видях около нея никакви обекти откъдето и да е! А хълмищата наоколо си останаха мрачни и тъмни! Куртулисахме. Оживяхме. Дни след това ми откраднаха колата до руското посолство, до парк-хотел &bdquo;Москва&rdquo;, където живеехме. Значи, аз отивам два-три дни при Ванга след този случай, макар, че никога не съм вярвал в нея, то стана така, че ме навиха. <br /> <br /> <strong>- Астрофизик, който вярва в извънземния разум, но не и във феномена Ванга, отива да пита за колата си именно при нея!?</strong><br /> - Е, навиха ме. <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">Отидох и се втрещих</span></strong><br /> <br /> Значи, отиваме с приятелката ми в Петрич, преспиваме в хотела в града и сутринта &ndash; на Рупите. Чакахме цял ден. Не можахме да се вредим. Просто не ни дойде редът. Преспиваме още една нощ в петричкия хотел и на другия ден - пак на Рупите. Чакаме. Времето хубаво, макарче беше ноември. Това става в началото на 90-те, 91-92 г. Както предишния ден, отиваме, чакаме. Времето отново е чудесно. Ванга излязла навън, седи на една пейка, отпред - оградка, а до пейката се стига по една пътечка. Опашка бол и ние се завряхме в едно кафене, така, отстрани, малко по-нагоре от къщичката. Седим, а аз продължавам да не вярвам в явлението Ванга, но... си искам колата. <br /> <br /> <strong>- И какво - о чудо!?...</strong><br /> - Не знам дали беше чудо, но както си седим, по едно време влизат двама и питат: &bdquo;Кой е Лъчезар Аврамов?&rdquo;. А аз се свивам. По онова време беше по-добре да си крия името и фамилията. Питат: &bdquo;Ти ли си Лъчезар Аврамов?&rdquo; &bdquo;Аз съм.&rdquo; &bdquo;Ванга те вика.&rdquo; Отведоха ме и аз, нали не съм свикнал, невярващ, не знам как да се обърна към нея и ту леля Ванга, ту бабо Ванге, хъка-мъка, а тя ме пресече: &bdquo;Стига, бе, си усуквал &ndash; какъв ти е проблемът?&rdquo;. Така и така, мънкам, откраднаха ми колата. Втрещих се, че тя въобще не се впечатли от това. Пипа, пипа увитата захар и първото, което ме попита, беше: &bdquo;Кой ти даде захарчето?&rdquo;. Казвам, приятелката ми. Тя вика: &bdquo;Захарчето е претоварено&rdquo;. А Цветанка, бъдещата ми жена, чакаше отвън, понеже нямахме много пари, само 25 лв., колкото е входът за един човек, та само аз влязох. Ванга вика: &bdquo;Доведи я тука!&rdquo;. Викам я. Тя идва. Оказа се, че първата вечер сложила захарчето под възглавницата ми и като преспахме още една вечер в хотела, пак ми го сложила. Още щом дойде, Ванга вика: &bdquo;Па тя убава, бе!&rdquo;. А после направо я сгълча: &bdquo;Що лажеш момчето, че ще се жените?&rdquo;. И стана така, че след два месеца се оженихме. <br /> <br /> Но най-много ме шокира, че няколко дни, преди да ни откраднат колата, бяхме в дома на БАН, на спирка &bdquo;Журналист&rdquo; към Златни пясъци. И там виждаме Георги Джагаров да върви по плажа. Аз викам: &bdquo;Цветанке, това е Джагаров, величието&rdquo;... Та, да се върнем назад. Като бяхме при Ванга, тя изведнъж ме пита: &bdquo;А какво прави Джагаров?&rdquo;. На мен направо ми се объркаха понятията! След това ме пита: &bdquo;А що прави шефът на брат ти?&rdquo;.<br /> <br /> Тогава малкият ми брат Чавдар беше във Външно министерство на Лукановото правителство, а външен министър, т.е. шефът му, беше ген. Любен Гоцев, в Лукановото правителство още. Викам: &bdquo;Ами върши си работата, кво друго да прави&rdquo;. После мина на друга тема: &bdquo;Що не виждам баща ти, не го виждам по телевизията?&rdquo;. Казвам: &bdquo;Ами как да го виждаш, него го махнаха, свалиха го, в немилост е, на път към затвора&rdquo;. Разбрах, че, без до този момент да съм подозирал, баща ми Гриша Филипов заедно с Людмила Живкова и ген. Иван Михайлов са били защитниците на Ванга срещу Милко Балев, Драгойчев, Тодор Павлов и Джагаров. Баща ми и Людмила казвали: &bdquo;Абе, оставете я Ванга на мира, по-добре я изследвайте&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Извинявайте за деликатния въпрос, но, доколкото знам, брат ви Чавдар е бил намерен убит при мистериозни обстоятелства&hellip;? </strong><br /> - Да, така беше. И той, и големият ми брат Орли си отидоха твърде съмнително. Чарли, Чавдар, си отиде преди десетина години при повече от съмнителни обстоятелства. Той живееше в нова кооперация до Зоологическата градина, на приземния етаж, звъни му някой в 8 сутринта, Чавдар слиза да отвори вратата на кооперацията и там вече никой не знае какво е станало. След час и половина една съседка го намери натикан долу, под стълбите, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>целият в кръв. Заврян като пакет опаковано месо</strong></span><br /> <br /> Беше една седмица в кома и си отиде. <br /> <br /> Преди това пък Чарли намери умиращ по-големия ни брат Орлин, за чиято смърт също имам много съмнения. Вярно, че имаше високо кръвно, но тайната за смъртта на големия ни брат отнесе в гроба си Чавдар. Единият не можа да стане на 60 години, другият не навърши и 50&hellip;<br /> <br /> <strong>- Затова пък племенницата ви Людмила Филипова направи шеметна писателска кариера!...</strong><br /> - Направи я със записките на баща ми Гриша Филипов. <br /> <br /> <strong>- Кои записки? Прословутото тефтерче?</strong><br /> - Не, това тефтерче, в което баща ми пише, че иска да се самоубие, е у мен. Намерихме го с жена ми в Банкя, докато стопанисвахме къщата на баща ми, и бяхме шокирани. Защото това беше писано някъде към 1988-1989 г. <br /> <br /> <strong>- Предусещане на преврата на 10 ноември 1989 г.?</strong><br /> - Не, защото баща ми изобщо не беше наясно как ще се развият нещата. Той беше един от хората, които подкрепиха пенсионирането на Живков, не и разправата след това с него, и дори не е подозирал за нея. Да не говорим, че след това ще се разправят и с него. <br /> <br /> Знаете ли какво измислиха заговорниците? Ние, двете семейства с това на Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи, сме във вилата в Карамуш. На 8 ноември идва на пожар хеликоптер да вземе баща ми и той по най-бързия начин да бъде отпратен за Прага. За да бъде върнат на...1 0 ноември следобед, когато Живков вече беше освободен. И измислиха една много странна глупост - че самолетът закъснял, защото др. Филипов си купил от Прага горелка за вилата, която била много тежка. Пълни глупости! Аз същите горелки бих могъл тук да си ги купя колкото искам. Истината е, че го бяха забавили умишлено, за да не обърка плановете на заговорниците, защото те не вярваха много на него, а той зад себе си имаше доста привърженици. Бяха взели всички мерки да не им обърка плановете. Впрочем всичко е написано в книгата на баща ми, която той в суров вид написа в 4 екземпляра &ndash; по един за тримата си синове и един за майка ми. Той почина на 2 ноември 1994 г. Пуснаха го от затвора, когато се видя, че има метастази навсякъде. <br /> <br /> Интересното беше, че заповедта за ареста му беше от 13 юли 1992 г., но го пропуснаха заради рождения му ден и го вкараха на следващия ден. Кабинетът ми беше на &bdquo;Московска&rdquo;, аз бях зам.-директор на Института за космически изследвания, тогава мина през кабинета ми, казва: &bdquo;Лъчко, викат ме на &bdquo;Развигор&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В този момент видях мъртвец в погледа му. И наистина скоро почина от рак на панкреаса</strong></span><br /> <br /> Едва след смъртта на баща ми разбрахме, че е имал и 5 байпаса. Невероятно е да не знаем, да не ни уведомят... <br /> <br /> <strong>- Значи тефтерчето му все пак се е оказало пророческо?</strong><br /> - Псевдопророчески се оказаха писанията на Людмила Филипова, която искаше да издаде мемоарите му под своя редакция. А тя няма въобще правото да я пипа дори, защото баща ми беше завещал издаването на мемоарите си на тримата си сина. Двамата ми братя бяха вече мъртви, останах само аз. Въпреки това Людмила беше успяла да прибере и обсеби голяма част от архивите на баща ми. Знаете ли за какво ме е яд? Тя тогава беше пиарка на &bdquo;Новото време&rdquo;, беше преиначила квинтесенцията на писаното от дядо й и беше разтръбила, че тази книга е философията на &bdquo;Новото време&rdquo;, че дядо й там развивал стратегията на социалдемокрацията и пр. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Просто пълни глупости!</strong></span><br /> <br /> Дядо й си умря комунист и ние се скарахме тогава с малкия си брат Чавдар. <br /> <br /> <strong>- А защо около това малко тефтерче, в което баща ви пише за евентуалното си самоубийство, се вдигна толкова шум?</strong><br /> - Защото на базата на това тефтерче Людмила искаше да напише някакъв роман, както написа първата си книга, с която стана известна. При мен идва адвокатът й, аз му показах завещанието на баща ми, според което книгата му излезе в автентичния си вид, с изключение на неизбежните пунктуационни корекции, но не редактирана, както искаше тя. Суровите документи също са при мен, така че се опасявам изворът й на вдъхновение, поне за въпросния период, да не пресъхне. Перверзното е, че тя ми върна мемоарите на баща ми, т.е. ръкописа на книгата, без две глави, докато ми се обади, че ще ми ги върне, аз я издадох и се разделихме с гръм и трясък.<br /> <br /> Защото, честно казано, тя беше почнала да говори много глупости. Нито баща ми я е обучавал да става политик, защото той беше забранил на всички ни изобщо да мислим за политика, а за това, че татко ми е бил готвен за министър-председател преди преврата, аз тогава вече не издържах и в един момент написах в &bdquo;Дума&rdquo; да спре да говори за митичния доклад на Живков, защото аз тогава вече знаех цялата истина. А племенниците ми се оказаха толкова алчни, че прекратиха следствието, за да могат да се докопат до наследството на баща си, въпреки че тялото на брат ми стоя цяла година във дълбокия фризер. Явно напразно. Жалко, защото истината за смъртта му остана погребана завинаги. <br /> <br /> <strong>- Може би фантазията на Людмила се развинти, след като се омъжи за виден бизнесмен?</strong><br /> - Да, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>омъжи се и го опозори </strong></span><br /> <br /> <strong>- Е, нормалните залитания на една нашумяла писателка, в случая мисля, че се касаеше за турския й издател&hellip;?</strong><br /> - Не знам, но нейното момче ми е адаш и е страшно свястно. Но Людмила натвори какви ли не глупости! Та му изневери, та пак си го &bdquo;взе&rdquo;, накрая момчето не издържа и оттам започнаха тия грозни истории, започна да дава интервюта, да пише някакви статии... Накрая, понеже на мен това ми е втори брак и ние дълго време криехме с жена ми, че съм имал първи брак, от нейните писания дъщеря ми на 23 години разбра всичко това, но както и да е, преживяхме го. <br /> Колкото до Людмила, нека си пише, каквото си иска, но да не злоупотребява с паметта да дядо си. <br /> <br /> <strong>- А ако накрая обобщим и навържем необяснимото присъствие на смъртта в рода ви, неизвестността и мистериите около нея, вие какво ще кажете? Извънземна, земна или небесна воля Божия? </strong><br /> - Аз вярвам във вселенската идея, както и да я наречете, но темата надхвърля дори извънземния разум. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> </strong><br />