Д-р Емануил Найденов: Бях между живота и смъртта в „Сървайвър“!

<em><br /> Емануил Найденов от &bdquo;Сървайвър:Камбоджа&ldquo; по професия е неврохирург. Пред наш репортер той разкрива истинската причина, заради която се е впуснал в това приключение на &bdquo;оцеляване&ldquo;; защо се е съюзил с Ваня, Йори и Крум; какво мисли за връзката между Надя и Занев; за канала, по който е изтичала информацията до моряка и пр. тайни от островното задкулисие, което не видяхме на екрана. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Д-р Найденов, как попаднахте в &bdquo;Сървайвър&ldquo;?</strong><br /> - Съвсем случайно чух, че се обявява кастинг за това предаване, на което съм симпатизирал винаги. Изненадах се, че ще има нов сезон, след като имаше смъртен случай в 4-и сезон и беше прекъснато. Това мина покрай ушите ми, докато след два дни в световните информационни агенции не изтече тъжната новина, че един от първите участници въобще в &bdquo;Сървайвър&ldquo;, в американския сезон, е починал от тумор, с който аз и моите колеги се борим да дадем максимална продължителност на живота на нашите пациенти. Не подминавам тези &bdquo;случайности&ldquo;, а търся някаква дълбока логика. Вътрешното ми чувство ме подтикна да кандидатствам. Бях сигурен, че трябва да го направя, без да имам убеденост, необходимост и вътрешно усещане, че ще бъде одобрен. Оттам нататък започнаха привикванията на съответните етапи от кастингите, което ме учуди, тъй като вътрешно не се виждах като участник в такъв формат. Но като започнаха да ни събират с одобрените кандидати на кастингите, установих, че имам място в &bdquo;Сървайвър&ldquo;, но ще ми бъде и много трудно, защото хората, които участваха, си бяха откровени атлети, &bdquo;планини от мускули&ldquo;. Бях изненадан, че минах всички видове тестове и накрая ми казаха да чакам известие дали съм одобрен. В един хубав ден ми се обадиха, буквално седмица преди заминаването, казаха ми, че съм одобрен. Това означаваше, че животът ми тук трябва да прекъсне за неопределено време. Трябваше да организирам така нещата, че пациентите, за които се боря и заминавам заради тях в Камбоджа, ще бъдат добре и няма да страдат. В лицето на колеги видях истински приятели в онзи момент, които направиха всичко възможно да не се усети моето отсъствие тук и тази кауза да бъде доведена до успешен край там. <br /> <br /> <strong>- Кое беше най-трудното нещо по време на престоя ви на острова?</strong><br /> - Най-трудно беше първата нощ, когато осъзнаеш, че ние не сме някакви статисти на острова. Аз винаги съм имал подозрения, че едно е пред камерата, съвсем друго се случва без нея. Но се оказа, че това, което се случва пред камерата, дори е доста облагородено, защото това, което се случва зад нея, не беше отразено в пълния смисъл &ndash; как със зъби и нокти се опитваме да изтръгнем нещо от природата, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за да можем да оцелеем</strong></span><br /> <br /> 24 часа в денонощието мислиш как да оцелееш сред природните условия, но ти мислиш и как да оцелееш сред един такъв социум от хора, които са толкова разнородни, и такива, с които аз не се срещам в моето ежедневие. Първата нощ на острова аз се чудех какво правя там! Случиха се някои неща, които ме поставиха на границата между живота и смъртта, чисто физически. Имаше проблеми и с другите участници, но благодарение на медицинския екип, който беше там, всичко беше овладявано. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли ситуации, в които влязохте в ролята на лекар и да окажете помощ на някого от останалите участници?</strong><br /> - Лекарят е лекар навсякъде. Интересното там е, че в първите дни от наша непохватност имаше голям микротравматизъм, т.е. дребни наранявания, които в онези условия са доста усложняващи се. Доколкото е могло, съм помагал на колегите от &bdquo;Нага&ldquo;, имал съм желание и когато не са ме спирали, съм помагал. На следващите етапи усетих от другите участници, че предпочитат да не се обръщат към мен за помощ, за да не се чувстват задължени към мен по някакъв начин. Правейки нещо добро за племето или друг участник, подсъзнателно го караш да ти бъде задължен. Това не е била моята цел, но усетих, че на тях самите им е неудобно и започнаха да търсят изцяло помощ от медицинския екип, който беше служебно там. <br /> <br /> <strong>- Как така се сработихте с Ваня, Крум и Йори? Смятате ли, че те ви използваха само за глас и в най-удобния момент ви елиминираха? В какви взаимоотношения сте с тях към днешна дата?</strong><br /> - Оформянето на тази наша коалиция беше повече от естествено, защото първоначалното ядро от Марчо, Явор, Деси, Надя и Дамяна беше оформена на момент на интереси. Докато ние бяхме малко по-различни от тях. Трябваше да се опознаем като хора, какви трудности сме преживели и установихме, че всеки от нас е имал много тежки моменти в своя живот, сред много тежки неща сме оцелели, отключихме едно доверие, което запазихме до края. <br /> <br /> Ваня е моят учител в тази игра, бях доста неподготвен откъм стратегия. Той беше човекът, който с абсолютно &bdquo;свалени карти&ldquo; ми каза всичко, подхождайки с пълно доверие към мен. Той осъзна, както и аз, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>че сме абсолютни аутсайдери <br /> </strong></span><br /> ако не предприемем действия, които да ни помогнат като второ тайно ядро и да продължим напред. <br /> <br /> Крум е човек, на който можеш да разчиташ винаги. Той е една скрита лимонка. Останалите го подценяваха абсолютно без основание. Не му се даваше възможност да се докаже, на мен също не ми се даде такава възможност. <br /> <br /> Йори е човек, който има голям физически потенциал, изключително устойчив психически, дори на моменти да го играеше на неуравновесен човек <em>(смее се)</em>. <br /> <br /> <strong>- Какво смяташ за отношенията на Занев и Надя? Има ли нещо между тях?</strong><br /> - Това, което е оформено като краен продукт, определено показва, че Надя не е била безразлична на Занев. Друг е въпросът какво Надя е влагала в това си поведение&hellip; Това не е стратегията, която аз изповядвам. На практика сблъсъкът на двете стратегии на племенния съвет беше поставен въпросът между мен и Надя, където аз си тръгнах. Всичко, което се опитвах да правя преди племенния съвет, беше насочено към Ива. Исках да й покажа, че не трябва да припознае себе си като такъв тип играч, който би толерирал такъв тип стратегия, каквато е на Надя. Аз се опитах да намеря този борбен атлет в нея, който има принципи, и да каже: &bdquo;Аз съм приятелка със Занев или Надя, но на мен този тип игра не ми харесва. Не мога да толерирам стратегията на Надя, защото не ми импонира на мен като личност&ldquo;. Опитът ми беше почти успешен, но в крайна сметка гласовете на Ива отидоха против мен. Аз разчитах тя да гласува против Надя, но за съжаление това не се получи. <br /> <br /> <strong>- А наистина ли Занев е имал доносници от екипа, които са му докладвали вашите действия?</strong><br /> - Имаше определени симпатии на част от екипа към Занев, имам предвид репортерка. Ние това нещо го усетихме в пълна степен малко преди да ме изгонят и започнахме съвсем нарочно и тенденциозно в интервютата да казваме неща, които не са нашето истинско усещане. Почнахме да се изказваме против нас самите, нашата коалиция &ndash; аз се изказвах против Йори и Ваня, те пък срещу мен. Това беше, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за да предадем грешна информация, която ще стигне до Занев </strong></span><br /> <br /> да използваме този канал в наша полза. Това до някаква степен проработи, но на по-ранните етапи е работило в друга посока и против нас. Далеч съм от мисълта, че Светлин Занев не би успял без тази помощ, но той беше в неизгодна позиция още от самото начало. Но е играч, който е атрактивен и има място на финала. <br /> <br /> <strong>- В предаването сподели, че в даден момент си се чувствал предаден от своите колеги&hellip;?</strong><br /> - Става въпрос за нещата, които са се случвали извън играта, в реалния живот. Имаше период, който беше преди малко повече от 2 години, в който на чисто политическа основа имаше преструктуриране на самата клиника &bdquo;Св. Иван Рилски&ldquo;. То трябваше да даде начало на нов колектив, който да бъде в услуга на определени хора. Хора, които са като мен - имат и отстояват собствена позиция, не са слуги &ndash; те нямаха място в такъв колектив. На практика ситуацията беше използвана и насочена против мен - да бъда по някакъв начин отстранен и отделен от моите пациенти, тъй като съм невписващ се елемент в такъв екип. Това ме постави в абсолютно потискаща ситуация, но с останалите хора като мен аз успях да оцелея. По отношение на &bdquo;силните на деня&ldquo;, които се опитват и днес да бъдат, аз съм им простил. <br /> <br /> <strong>- Кое ви подтикна към професията на неврохирург? Кое е най-трудното в нея?</strong><br /> - Случайността ме подтикна. Аз започнах да уча медицина с идеята да разбера какво е животът по принцип и какво на практика ни кара да съществуваме. Бях се насочил на клетъчно ниво - нещата, които изграждат организма, и в съзнанието си имах идея да следвам ендокринология. В един момент получих доста сериозна травма и като с вълшебна пръчка <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>от този трап ме извади точно един неврохирург</strong></span><br /> <br /> Тогава осъзнах, че ще се чувствам реализиран, ако аз мога да предоставя такова щастие на един човек, каквото на мен ми беше дадено. Започнах да проявявам интерес към специалността, да участвам в кръжоци по време на студентството си и стигнах до тази професия, успях да я реализирам и това е моя мечта. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ </strong><br /> <br /> <br type="_moz" />