Доц. д-р Владимир Велинов: Канибализмът може да е проява на шизофрения, но не от честите!

<br /> Доц. д-р Владимир Велинов е роден през 1941 г. Завършил е медицина в София, има специализации по психиатрия и съдебна психиатрия. Бил е дългогодишен началник на Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология в Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия &ldquo;Св. Наум&rdquo;. Участва в различни неправителствени организации по проблемите на превенцията на психиатричното здраве. Бил е председател на Българската психиатрична асоциация. Автор е на множество статии и учебници. Преподавател е по съдебна психиатрия. Той е дългогодишен изследовател на нормата и патологията в човешкото поведение. Председател е на Държавната комисия за специалността &ldquo;Съдебна психиатрия&rdquo; към Министерството на здравеопазването и консултант за Източна Европа на Центъра за психологично обслужване - Чикаго. <br /> <br /> <em>Във връзка с трагичния инцидент в болница &ldquo;Св. Иван Рилски&quot; в Разград министърът на здравеопазването - д-р Петър Москов, разпореди незабавно да бъде предоставен на Министерството на здравеопазването докладът от проверката на Районната здравна инспекция. Междувременно д-р Москов сезира и Изпълнителната агенция &ldquo;Медицински одит&rdquo;, която незабавно изпрати свои екипи за проверка. Припомняме, че в ранните часове на деня настаненият за лечение в психиатричното отделение в болницата Туран Сюлейман е убил по особено мъчителен начин намиращ се в същото помещение лежащо болен. Той е прегризал гърлото му, изтръгнал е гръкляна му, изял е лицевите части на жертвата. След деянието Сюлейман е напуснал болницата и се е отправил с такси към дома си, където е задържан от полицаите. В медиите излезе и информацията, че Туран Сюлейман е страдал от параноидна шизофрения. Но освен фактите по трагичния инцидент никъде не прочетохме публикувана информация за това какво заболяване е параноидната шизофрения и какво я причинява. Канибализмът сам по себе си психично заболяване ли е? Проявява ли се често и кога при хора, страдащи от параноидна шизофрения? Затова потърсихме за отговор на всичките тези въпроси доц. д-р Владимир Велинов, специалист по психиатрия и съдебна психиатрия.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Доц. Велинов, какво представлява параноидната шизофрения и кога се проявява това тежко отклонение - канибализмът? </strong><br /> - Аз не съм запознат с фактите по случая в Разград. Информацията, с която разполагам, е само от изнесените факти в медиите, че един пациент е нападнал друг, което е довело до смъртта му. Но дали това е била причината за смъртта или преди това го е лишил от живот чрез задушаване, за мен поне не е много ясно. Но ще ви кажа няколко думи за параноидната шизофрения. Това най-често е хронично заболяване, което обикновено води до известна промяна на личността, с откъсване от реалността, с емоционално обедняване, с намаляване на интересите. И на този фон от време на време се получават обостряния, по време на които пациентът може да има най-различни прояви. Може да има себезащитни, агресивни или символни прояви. Канибализмът бих го определил най-вероятно като символна проява - в смисъл, че чрез този акт пациентът иска да покаже нещо. Както преди много време, вие знаете, в Благоевград един младеж лиши от живот майка си и брат си, защото чрез тяхната смърт щял да стане безсмъртен. В случая с Разград предполагам, че това е именно такъв символен знак. Той може да не е бил насочен и конкретно към съседа по легло, а да е бил хем съсед по легло, хем и случайна жертва. Но това са общи разсъждения, не мога да твърдя кое би било най-вероятно, тъй като нямам никаква информация за случая.<br /> <br /> <strong>- Ние най-напред потърсихме лекарите от психиатрията в Разград за коментар, но те ни отказаха с мотива, че са много разстроени от случилото се и ни помолиха за разбиране. От това, което прочетохме в медиите, стана ясно, че мъжът сам е потърсил помощ. Поставена му е инжекция - т.е., бил е под наблюдение, но въпреки това е получил такава тежка криза... Възможно ли е лекарствата да не действат?</strong><br /> - Зависи каква е била инжекцията, която са му поставили и колко време е минало след нейното поставяне. Но това, че той сам е потърсил помощ, означава, че е чувствал някакво напрежение у себе си. Това болестно напрежение може да е надделяло над неговите защитни възможности и ефекта на медикамента. Ако пациентът е в ясно съзнание, обикновено поведението му се определя от взаимното повлияване на три фактора: единият е активната болест - както в случая може да става въпрос за символен акт. Там могат да влияят и налудностите, и халюцинациите, и всякакви други активни болестни синдроми, които много тежко деформират поведението на пациента. Другият фактор, който влияе върху поведението, е доколко пациентът вече е променен от болестта. Т.е., той да е станал по-неконтролируем, да не се съобразява с правилата и с ограниченията. В хроничните си фази нашите пациенти обикновено стават по-импулсивни, по-експлозивни и не се съобразяват с това, което би трябвало да се случва с тях. И третият елемент е пред болестната личност. Въпреки заболяването си всеки от пациентите ни <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> продължава да живее със своето &ldquo;аз&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Колкото и това &ldquo;аз&rdquo; да е увредено от болестта, то продължава да се намесва. Затова е много важно и какви са били социалните, човешките стойности преди появата на болестта при този човек. <br /> <br /> <strong>- Моля ви да поясните дали канибализмът сам по себе си е психично заболяване?</strong><br /> - Не, канибализмът е моментно поведение, което може да е резултат и на психично заболяване. Вече станаха известни факти, които не знаехме доскоро, че в гладните 30 години на 20-и век хората в руските степи са се изяждали помежду си, защото иначе са щели да умрат от глад. А това по никакъв начин не е свързано с психично заболяване, а с конкретните социални условия. Виждали сме го по филми, чували сме го и в други условия - когато човек е поставен в някаква екстремна, изключителна ситуация, може да прибегне до канибализъм. Но един от вариантите на канибализма би могло да е продукт и на психично заболяване - най-вероятно като проява на някакъв символен знак. В този случай изяждането на човек и на части от тялото му означава нещо друго. Имаше подобна проява в едно село в Малко Търново преди десетина години. Един пациент уби двама свои съселяни и беше изял част от черния дроб на единия.<br /> <br /> Проявата на канибализъм може да означава за пациента запазване на целостта на света, спасяване от второ пришествие и т.н. Може да са и най-различни символи, които обаче са болестна продукция, а не са част от реалността. А болестта има толкова невъобразими прояви, че ако направя сравнение между това, което някои пациенти халюцинират, и онези гениални творби на Лукас &ldquo;Междузвездни войни&rdquo;, понякога пациентите имат много по-богата патология, отколкото в този филм. Тъй че символът може да означава всичко. Затова и аз казвам, че най-вероятно канибализмът в Разград е символен акт. А какъв е точният, конкретен мотив в този символен акт, съвсем не знам.<br /> <br /> <strong>- Обхванати ли са в достатъчна степен болните от шизофрения по отношение на контрола върху болестта им? Прилагат ли се у нас съвременните методи за лечение или хаосът в системата на здравеопазването ни се е отразил негативно и на тази сфера? Какво е вашето мнение като специалист?</strong><br /> - Въпросът ви има две части и аз ще ги разгранича. Едната е, че стационарното лечение на болните от шизофрения <br /> се осигурява от бюджета, така че там няма никакво значение в какво състояние се намира Здравната каса. Парите в болниците не са достатъчни, но това е друга тема. Това, което ми е известно за осигуреността на психиатричните болници с медикаменти, е, че у нас в психиатриите разполагаме с, мога да го кажа категорично, всички медикаменти, в това число и с тези, които са най-последно постижение на фармацевтичната индустрия. Но това, че разполагаме с тях, е едната страна на въпроса. А какво могат да получат болните, това е другата му страна. Защото, когато болният е в болница, той ще получи всичко, което би могъл, в зависимост от икономическата политика на директора на тази болница. Някой от директорите ще закупи тези скъпи медикаменти, друг - няма да го направи. Така че те са на разположение, но дали стигат до болния? Става обаче още по-сложно, когато болният излезе от болницата, защото извънболничното лечение също е платено от държавата, но само за здравно осигурените пациенти. А нашите пациенти в един голям процент, не мога с точност да кажа колко, но поне една трета от тях, не са здравно осигурени и те вече, излизайки от болницата, остават на собствения си бюджет. Като си представите, че това е хроничен пациент, изпаднал от живота, изпаднал от фамилията, за когото най-често никой не се грижи. А част от клошарите са наши пациенти. Така че този изписан вече пациент няма нито интерес, нито пари да си купи необходимия медикамент, дори и да има намерение да го взема. Защото най-често, както знаете, психиатричните пациенти не се смятат за болни и не желаят да се лекуват. Тъй че нещата изглеждат доста драматично. <br /> <br /> Дори има група пациенти, които са обществено опасни хора - които са извършили някакво неприемливо, антисоциално действие. Но когато бъдат освободени от болницата, няма как да бъдат лекувани - няма документ, няма наредба, няма правила по които те да получат необходимото им лечение, което би спасило социума, обществото от евентуални бъдещи опасни прояви. Дори и за тези, опасните пациенти, които не са здравно осигурени, няма правила, по които да получат необходимото им лечение. <br /> Съдът е определил задължително амбулаторно лечение, обаче няма правила, по които то да се проведе. Например мен &ldquo;ме зачисляват&rdquo; към определен лекар. Той ми предписва необходимото лечение, но той не може да ми го даде безплатно, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз нямам пари да си го купя, </strong></span><br /> <br /> не съм и здравно осигурен, за да го получа безплатно по Здравна каса. И така, разпореждането на съда е налице, желанието и възможностите на психиатъра са налице, но я няма финансовата рамка, по която пациентът да си получи лечението, въпреки че е опасен.<br /> <br /> <strong>- Получава се голям абсурд, с болезнени последствия както за обществото, така и за самия болен човек... А след такива престъпления цялото общество скача настръхнало срещу психично болните хора, за да стигнем до стигмата към тях. Правили ли сте постъпки да се разреши този проблем?</strong><br /> - Преди години, а и сега продължава активността на психиатричната асоциация да пише писма, предложения, коментари до здравния министър, до други институции. Само че този проблем остава някак си в периферията. Отдавна беше времето - преди повече от десетина години, когато в приоритетите на здравното министерство беше психичното здраве. През последните години, доколкото чувам какво си говорят управляващите господа и госпожи, това е престанало да бъде приоритет. Навремето детското здравеопазване и психиатрично обслужване бяха определени като приоритетни. Това бяха внушения и от страна на Европейския съюз, и на Световната здравна организация. Но в последно време не се говори, че психиатричното обслужване е приоритет. Един от по-предишните министри в частен разговор ми каза: &ldquo;Абе, Владо, защо като отида по Европа, непрекъснато ме питат какво правим за психиатричното обслужване?&rdquo; Нали си представяте за какво става въпрос? Тогава беше приоритет, но министърът ни не знае какво и защо! Пълен парадокс!<br /> <br /> <strong>- А колегите ви в Разград отказват коментар с мотива, че са много разстроени от случилото се. Или има и друга причина?<br /> </strong>- В случая с Разград има и още нещо - какво ще кажат проверяващите и дали няма да намерят някакви &ldquo;драматични грешки&rdquo;. Поставям го в кавички, защото да се прогнозира поведението на един шизофренен пациент е изключително несигурно. Те се притесняват и от официалния резултат и затова избягват да коментират случая себезащитно и са напълно прави. Защо да правя аз коментар за нещо, което после може да се обърне срещу мен. Ако мога да синтезирам казаното от мен дотук, то ще звучи така: канибализмът може да е проява на шизофренната болест, но не е от честите и не е от основните. Най-вероятно в това поведение се съдържа някакъв символ. Символ, който ние дори не можем да си въобразим. Символ, като нещо изключително важно. Най-фантасмагорични символи може да предявява пациентът и те да се свеждат до едно такова неразбираемо за нас действие.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Д-р Митко Митев, директор на Държавната психиатрична болница в Ловеч:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Престоят при нас продължава години<br /> <hr /> </strong></span><br /> <strong>- Д-р Митев, какво е състоянието на пациента ви Туран Сюлейман?</strong><br /> - В момента се води досъдебно производство. Не мога да коментирам състоянието на нашите пациенти.<br /> <strong><br /> - Когато имате пациенти с такива тежки кризи, каква е процедурата? След като бъдат настанени при вас, колко време могат да останат в психиатрията? Какво става с тях, след като ги изпишете? Връщат се в семейството си ли?</strong><br /> - Пациентите се настаняват за освидетелстване за срок от 30 дни по Наказателно-процесуалния кодекс. След изтичане на тези 30 дни могат да бъдат пуснати от органа, който ги е настанил, или да бъдат настанени принудително, или на задължително лечение. Принудителното лечение може да бъде в нашата болница, в съдебно отделение или във всяка друга психиатрична болница.<br /> <br /> <strong>- Колко дълго може да продължи най-много това лечение?</strong><br /> - В крайна сметка зависи от съда, защото на всеки шест месеца пациентите се преосвидетелстват и се внася експертиза в съда, която дава становище дали този болен е опасен или не е, може ли да извърши нещо и къде трябва да бъде лекуван. Така че в крайна сметка решението го взема съдът. А лечението може да продължи години: 5, 10, 15... Лежащите в Съдебното отделение основно са извършили убийства. В болницата сме имали пациент с 30-годишен престой. В момента има пациенти с престой от 7-8 години. Когато излязат от болницата, голяма част от тях не се лекуват и спират приема на медикаменти, а това води до влошаване на тяхното психично състояние. <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />