Меглена Караламбова: Татко почина от рак - нямаше добри лекарства!

<br /> Актрисата Меглена Караламбова е родена в края на юни 1943 г. Завършила е ВИТИЗ &ldquo;Кр. Сарафов&rdquo;. Играла е във Варненския драматичен театър, гостувала е на сцената на Народен театър &ldquo;Иван Вазов&rdquo;, Пловдивския драматичен театър и Театър 199. От 1969-а е актриса в театър &ldquo;Българска армия&rdquo;. Изиграла е десетки театрални роли, снимала се е в българските филми &ldquo;Осмият&rdquo;, &ldquo;Татул&rdquo;, &ldquo;Глутницата&rdquo;, &ldquo;Бяла магия&rdquo;, френския &ldquo;Изток - Запад&rdquo; и др.<br /> <br /> Меглена Караламбова е позната и на радио слушателите със записите си на стихове и пиеси за радио &ldquo;София&rdquo;, записала е и десетки детски приказки на грамофонни плочи и аудио касети. Активно се занимава и с дублаж на телевизионни филми. Освен актьорските си изяви Караламбова се изявява и като преводач на пиеси от английски език. Самата тя признава, че въпреки магията на киното, театърът е голямата й любов.<br /> <br /> <em>&ldquo;Рядко давам интервюта, откакто не съм на сцената, предпочитам уединението у дома. Не мога да гледам хора, които търсят в кофите за боклук храна. Това ме убива, съсипва ме...&rdquo;, споделя любимката на поколения българи, театралната и филмова актриса Меглена Караламбова.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-жо Караламбова, каква е вашата рецепта за здраве и дълголетие?</strong><br /> - От много време закусвам едно и също нещо. Правя го не само защото е полезно, на мен ми е и вкусно. Заливам шепа овесени ядки с прясно мляко и изчаквам да набъбнат за около час. Към това прибавям 3-4 натрошени ореха, същото количество натрошени или смлени бадеми. В купичката слагам още една чаена лъжичка ябълков пектин на прах, по една супена лъжица смляно ленено семе и сусамово семе. Към всичко това нарязвам и половин обелена ябълка. С тази рецепта нормализирам нивата на холестерола си. Преди това съм пробвала с какви ли не лекарства, но без особен ефект.<br /> <br /> За да съм във форма, избягвам свинското месо, не си позволявам да ям масло. Ограничавам и яйцата, особено жълтъците. Обичам много плодове и зеленчуци. Разрешавам си сладко само понякога, но никога не прекалявам.<br /> <br /> Обичам да се разхождам, имам 8-годишна внучка, Маргарита се казва, с нея се занимавам, тя е най-големият ми подарък и слънцето в живота ми.<br /> <strong><br /> - Имали ли сте сериозни здравословни проблеми?</strong><br /> - В началото на кариерата си имах проблеми със зъбите. Бяха пожълтели, все пломби ми правеха, боляха ме, добре, че не се страхувах от машинката. Колегите се снимаха във филми, а мен не ме взимаха именно заради зъбите.<br /> <br /> Много съм плакала, по онова време нямаше с какво и как да си ги избеля, нямаше порцеланови зъби - сега всичко можеш да си направиш. Това състояние не ме докара до депресия, но все си бях тъжна и почти не се усмихвах. На сцената на театъра се чувствах най-добре - от прожекторите хората не можеха да забележат цвета на зъбите ми. След време нещата се оправиха, но и днес често се сещам за онези години.<br /> <br /> Иначе, болезнено чувствителна съм, обичам да слушам класическа музика, тя ме измъква от лошото настроение. Както споменах, имам проблеми с холестерола, макар и да съм с нормално тегло, затова от време на време се налага да пия хапчета. Боледувала съм - настинки, дори пневмония, но някакси бързо ми минаваше, макар че се налагаше да пия антибиотици.<br /> <br /> Много тежко преживях бременността с Невена, ако това се смята за здравословен проблем. Преди нея имах друго раждане, втората ми бременност се оказа тежка, едва се движех, непрекъснато се притеснявах за бебето,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>исках само да се роди живо и здраво</strong></span><br /> <br /> Наложи се да ме оперират и извадиха Невена в осмия месец. В онези години това беше много рисковано. Нямаше 2 кг и веднага я сложиха в кувьоз - изкарах доста безсънни нощи, докато качи още един килограм. Сега нищо й няма, много е умна и талантлива.<br /> <br /> <strong>- Какво най-много ви стресира?</strong><br /> - В живота - надутите хора. И мен ме смятаха за такава, за резервиран човек, а аз просто си гледах работата. Тук ще кажа, че киното беше временно явление, театъра го обожавам, той е моята любов. За моите родители обаче театърът беше съдба, призвание, целият им живот.<br /> <br /> Малко гнуслива съм, мразя мръсотията, неподредеността, безразличието, лошотията на хората. Удивлявам се, че българите станаха завистливи и единаци - сами се спасяват от проблемите. Но когато усетя, че човекът срещу мен проявява преданост и готовност за приятелство, го приемам с цялото си сърце. Даже съм милостива - не мога да гледам хора,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>които търсят в кофите за боклук храна</strong></span><br /> <br /> Това ме убива, съсипва ме... Като остареем, приятелите вече ни са малко - при мен останаха качествените. Много колеги и приятели си отидоха от този свят, да почиват в мир, с тях работех и се разбирах прекрасно. Вярвам в доброто и в човека, тежко понасям предателствата.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че ви е трудно да говорите за приятелите си, които ги няма сред нас...</strong><br /> - Да, така е. На младини имах една добра приятелка - Северина Тенева. Много я обичах, много се разбирахме. Каквито и проблеми да имаше, винаги беше усмихната и лъчезарна. Много красиво, много елегантно момиче. И се разболя от рак, няколко години се бори, почина на 38. Мисля, че не е справедливо... Но мир на праха й и на всичките, които споменавам и които вече ги няма...<br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за здравеопазването в България?</strong><br /> - Бях на 24 години, когато татко почина от рак. Много тежко го преживях, въпреки че знаех, че е безнадеждно болен. Тогава и лекарства добри нямаше, но сега с тази химиотерапия - така мисля аз - унищожават и здравите им органи. Често се питам защо нещата у нас не вървят, защо добрите лекари напускат България - защото ако не са добри, няма да ги вземат по чужбина. Сега имаме модерни болници, клиники, но за един &ldquo;Пирогов&rdquo; не се намират средства да го обновят, а всеки спешен пациент знае тази болница. Много са ни проблемите, много болни хора има у нас, особено деца и млади. Иска ми се да вярвам, че лекарите ще ни лекуват по правилата, че ще получават добри заплати, че ще работят в добри условия. Но не съм голям оптимист!<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА<br /> <br /> <br /> </strong>