Съученикът на Радичков Милан Революцията: Бяхме го кръстили Попчето, защото бе учил в Семинарията в Черепиш

<em>Под клоните на 380-годишния дъб, който някога е бил в центъра на село Калиманица, с курбан, народни песни, сладки приказки и отелово вино почетоха паметта на писателя магьосник, световния разказвач Йордан Радичков неговите приятели и почитатели от родния му Северозападен край. Те си припомниха с любов и тъга за човека, описал тайните, вярванията, грешките и надеждите на българите в бездънните си като древни приказки разкази.</em><br /> <br /> - Вече десета година честваме рождения ден на Радичков тук, в родното му село. Началото на тези събирания поставихме година след смъртта му и ще ги продължаваме, защото сме сигурни, че духът на бай Йордан, където и да е, се връща тук, споделиха творци от Дружеството на художниците в Монтана. То се нарича &quot;Тенец&quot;, защото счита писателя за свой кръстник.<br /> <br /> Двигателят при организирането на помена е приятелят и съученик на Радичков, историкът Милан Миланов - по прякор Революцията. <br /> <br /> Всъщност <br /> <br /> <strong>86-годишният бай Милан покани тукашен бизнесмен да дари овне</strong> <br /> <br /> и от сутринта недалеч от вековния дъб къкрят два големи казана с курбан. Революцията е склонил и две групи гласовити баби от селата Гаганица и Железна, накипрени с народни носии, да изпеят обичани торлашки песни.<br /> <br /> - С Данчо се знаем от гимназията в Берковица. И там беше същият, какъвто го виждахме после - едно кошле кокали... Викахме му Попчето, понеже беше учил в Семинарията в Черепиш. Почнахме приятелството си в гимназията и го продължихме до край. Където и да ходеше, каквото и да правеше, той идваше тук, където бе изворът и на живота, и на творчеството му! &ndash; спомня си бай Милан, докато урежда в движение честването.<br /> <br /> Художниците, иначе трудно поддаващи се на ред и дисциплина, чинно редят трапези на парчето асфалт, останало от някогашния селски център, палят скари и наливат чаши с вино и ракия. Преди да отпият, отливат по глътка под вековния дъб - за светлата памет на писателя земляк.<br /> <br /> - Обичахме да си пийваме с бай Йордан Радичков. Честно казано, и двамата не можехме да пием, но като се почерпехме, пеехме много хубаво заедно. После много пъти съм пробвал да пея, викат ми: &quot;Млъквай, нищо не става!&quot;. Но с Радичков ни се получаваше добре, от душа! - припомни поетът Иван Есенски.<br /> <br /> После ни разказа как преди години организирал последния лов на Йордан Радичков. &bdquo;След премиерата на &bdquo;Януари&rdquo; в Пазарджишкия театър <br /> <br /> <strong>Мъдрецът от Калиманица отиде да ловува фазани в компания с друг голям разказвач - Ивайло Петров </strong><br /> <br /> Ама&hellip; се върнаха без слука, нищо не ударили, но пък бяха весели и се хвалеха колко много птици са гръмнали - чак трябвало в каруца да ги товарят&rdquo; &ndash; развеселен ни разказва Есенски. <br /> <br /> Всеки от дошлите под дъба има своите срещи и спомени за големия писател. Леля Люба е родена в Калиманица и само плетът делил нейната от къщата на Радичков. И&hellip; покрай четенето на разказите му сама започнала да пише. Вече е изляла на един дъх две поеми за писателя. &quot;Увенчан с крилете на орлите/полетял във висините./С широко отворени зеници/човешкото в човека прозрял/ и в книгите си го посял!&quot;, завършва едната й творба.<br /> <br /> На масите под открито небе е приседнала и Памела - правнучка на Радичковия брат. Тя се готви да стане фармацевт, но с интерес чете книгите на знаменития си родственик. Навел посивялата си рошава глава, встрани от масите оглежда земите на детството си и още един върл приятел на Радичков - художникът проф. Никола Цветин, когото всички знаем като Галилей Симеонов. &quot;Данчо беше кротък и деликатен човек! Не беше гюрултуджия! Но много го нервираше простащината. Два ли, три ли пъти съм го виждал сърдит. Тогава деликатността му се опъваше като стоманена струна и звънеше страшно!&quot;, споделя той. И до днес професорът си говори с приятеля от детството, който никога не му простил, че не свикнал с големия град и се върнал на село. &bdquo;Ама и той баш не свикна!&rdquo;. <br /> <br /> И докато земляците си лакърдисват историите за Радичков, бабите запяват. И мястото под високия 27 метра дъб се превръща в импровизирана сцена. Гигантът столетник е единственият останал от някогашното село Калиманица, заедно с паметника на въстаниците и недостроената черква. Къщи, улици, училище и градини, всичко е било разрушено през 60-те години на миналия век заради строежа на язовир &quot;Огоста&quot;.<br /> <br /> От спомените разбираме, че <br /> <br /> <strong>сриването на селото Радичков преживял като страшен удар и тежка лична загуба </strong><br /> <br /> &quot;Бедното мое родно село!... Заличиха го с държавен указ от списъка на населените места през 1974 г. ... Оттогава насетне там започна да расте само дива трева и коприва, а гробищата тъй много буренясаха, че човешки крак не можеше да стъпи вътре!&quot;, пише по-късно Радичков. Въпреки мъката обаче писателят често идвал в родното си село на лов с приятели, спомнят си земляците му. След обиколките на драки и шубраци сядал под вековния дъб и вадел от торбата на спомените си невероятни истории със свраки, верблюди и всякакви тайнствени обитатели на загадъчния Северозапад.<br /> <br /> - Хората, които носят дух, са много по-живи от тези, които са взели България като своя собственост и я използват, а народа го нямат за нищо. <br /> <br /> <strong>Една страна се затрива не когато й вземеш парите и разрушиш заводите й, а когато й вземеш езика! </strong><br /> <br /> Северозападът - тази митична територия, и езикът на нейните хора влязоха в българската и световната литература с книгите на Радичков и там ще останат. Това е вечността на словото. След години дори само двама души да дойдат под този дъб, значи, че българи има &ndash; убеден е Иван Есенски.<br /> <br /> &ldquo;Всичко в наше време страда от сърдечна недостатъчност. Ако има известна надежда, то тя е в младите. Времето, в което живеем, е твърде безчувствено, по-скоро дебелокожо. Но аз вярвам, че и през новия век пилето ще се излюпва за три седмици, а майката ще носи бебето в утробата си девет месеца и животът ще стане по-приветлив. А и хората ще станат по-приветливи!&rdquo;, вярваше сладкодумецът от Калиманица. Радичков, който някога бе предлаган за Нобелова награда, ама в конкуренция с Антон Дончев, често припомняше: &ldquo;Бог може и да го има, но може и да го няма. Но ти живей тъй, все едно че го има&rdquo;. Той така и правеше. И затова никой не може да му отнеме името, ако перифразираме малко пак негови думи - &ldquo;На човек може да му отнемат всичко, дори живота, но не могат да му отнемат името&rdquo;. <br /> <br /> Денят прежуряше, а на никого не му се отиваше у дома. Женската певческа група от Гаганица пък го направи по-светъл. Не мина и без хоро, че закъде сме без него! Така почетохме Сладкодумеца, Мъдреца, Магьосника от Българския Северозапад, ненадминатия Йордан Радичков!<br /> <br /> <br /> <strong>Юлий ЙОРДАНОВ</strong><br />