Кирил Трайков е известен учител по тамбура в Благоевград и областта.
<em>Роден е през 1946 г. в село Виногради, близо до Мелник. Завършил е АМТИИ в Пловдив. Още като дете със своите родители се мести в Благоевград, където започва да се занимава с музика. Първоначално се запалва по китарата, но впоследствие се преориентира към тамбурата. От 1977 г. е преподавател в Окръжна школа по изкуствата в Благоевград. След промените от 1989 г. една от културните институции носи името Обединен детски комплекс, където в момента работи Трайков.</em><br /> <br /> Кирил Трайков е дал първите уроци на именити музиканти, специалисти по тамбура. Като например Петьо Кръстев и Димитър Христов, бивши ръководители на АНПТ &bdquo;Пирин&rdquo;. В момента Кръстев е диригент на оркестъра на ансамбъла, а Христов е диригент на Оркестъра за народна музика към Българското национално радио. На 1 ноември Кирил Трайков и Петьо Кръстев бяха отличени по повод Деня на народния будител. <br /> <br /> <strong>- Как се ориентирахте към музиката, какво си спомняте от първите ви стъпки, г-н Трайков?</strong><br /> - Още като дете в мен се зароди любовта към музиката, може би покрай баща ми. Знаете, онези години бяха доста сиромашки, със сестрите ми Виолета и Любка и моите родители отглеждахме тютюн, за да се издържаме. А причината цялото семейство да се преместим в Благоевград беше ансамбъл &bdquo;Пирин&rdquo;. През далечната 1954 г. се основава ансамбъл &bdquo;Пирин&rdquo;. Тогава се обяви конкурс за музиканти, певци, танцьори. Баща ми, кръгъл сирак от село Гореме, се научил да свири на кавал, както се казва, бил самоук музикант. Тогавашните ръководители на ансамбъла обикаляли из целия окръг, за да търсят подходящите хора. Така подочули за баща ми. След като го одобряват за музикант в &bdquo;Пирин&rdquo;, цялото семейство се мести да живее в Благоевград. <br /> <br /> Аз по това време бях 3-ти клас. Баща ми всяка сутрин ставаше и се упражняваше, защото, макар и самоук музикант, не беше нотно грамотен. Така и аз пожелах да свиря на някакъв музикален инструмент. По онова време беше много модерно да се свири на акордеон. Непрекъснато молех родителите си да ми купят! Но не те ми купиха музикален инструмент, а най-голямата ми сестра.<br /> <br /> <strong>- И как стана това?</strong><br /> - Сестра ми Виолета завърши гимназия, по това време се завършваше след 11-и клас. Поради липса на подготвени педагогически кадри с висше образование такива ставаха гимназисти, в това число и сестра ми. Така тя стана начална учителка. С първата си заплата ми купи&hellip; китара. Избирали я с неин съученик &ndash; Георги Чугуна, който можел да свири на китара. Така вместо с акордеон започнах да се занимавам с китара. Първата й заплата беше 550 лв., а китарата 480 лв. Говорим за началото на 60-те години на 20 век.<br /> <br /> <strong>- По онова време не е имало музикални паралелки&hellip;</strong><br /> - Така е, аз завърших минен техникум в Бобов дол, специалист съм по добив на полезни изкопаеми. Но освен тънкостите на минния занаят усвоих и тънкостите на китарата. В града имаше един ресторант, &bdquo;Волга&rdquo;, където свиреше оркестър от София. Сприятелих се с китарист от един от оркестрите, всяка вечер ходех с китарата и моите приятели.<br /> <br /> <strong>- А работили ли сте по специалността си от техникума?</strong><br /> - Един месец в мините в Бобов дол. След това дойде казармата, аз отбих военната си служба в Благоевград. След това попаднах в ДНА, в оркестъра на Александър Миразчийски. А се водех на работа като&hellip; киномеханик! В ДНА се наложи да започна да изучавам тамбурата. Един ден майка ми чула, че другарят Тодор Живков ще открива в Пловдив училище за народна музика. Проверих, оказа се права. В Пловдив се откри Висш педагогически институт, с две основни специалности &ndash; музикална педагогика и музикален фолклор. Подготвих се, като ходех на уроци по солфеж и тамбура. И от 1973 до 1977 г., в продължение на 4 години, учих в Пловдив. <br /> <strong><br /> - Г-н Трайков, можете ли да направите някакъв паралел на школите, ако щете кръжоците, както бяха известни преди промените, които имаше в Благоевград, и сега? Административно устройство, начин на преподаване, деца, на които сте преподавали?</strong><br /> - Всички знаете, че по онова време министър на културата беше Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков. По нейно време беше разцветът на българската култура! Тогава се даваха достатъчно средства! Имаше много предприятия, които развиваха художествена самодейност, имаше и много желаещи да ходят на школи и уроци по тамбура. Имало е години, в които не можех да приема всички деца. Навремето се водеше Център за работа с деца, по-късно стана &bdquo;Център за работа с деца &ndash; Знаме на мира&rdquo;. След 1989 г. се преустроиха и създадоха Център по изкуствата и Обединен детски комплекс. Аз работя в ОДК, който е под шапката на общината. Същото се отнася и за Центъра по изкуствата. Имаме и читалище, както и Опера. Това са културните институции в града. <br /> <br /> <strong>- Кои са вашите ученици, можете ли да споменете имена?</strong><br /> - О, много са! Имам ученици, които са работили и работят в ансамбъл &bdquo;Пирин&rdquo;, почти няма група в цялата Благоевградска област, в която да съм работил и те да не са се връщали с призови места и награди от фестивали. Не мога да не спомена Димитър Христов и Петьо Кръстев. И двамата бяха ръководители на АНПТ &bdquo;Пирин&rdquo;. В момента Митко е диригент на Народния оркестър към БНР, а Петьо е диригент на оркестъра в ансамбъла, символ на Пиринския край.<br /> <br /> <strong>- Можете ли да направите някакво сравнение какви деца са се обучавали преди 1989 г. и какви са днешните ученици?</strong><br /> - О, децата винаги са били едни и същи. Днес децата са по-малко, поради обективни и субективни причини, но пък са с повече ангажименти и повече възможности за пътуване, за комуникация. Това си има добрите и лошите страни. Сега те могат без проблеми да пътуват до близки и далечни страни, общуват си без проблеми със свои връстници. Имат повече възможности за извънкласни занимания. А това може би ги разконцентрира. По мое мнение, едно дете извън училище трябва да се занимава с един спорт, учене на език и ако има някакви музикални или артистични дарби, да ги усъвършенства.<br /> <br /> <br /> <strong>Георги АРГИРОВ</strong><br />