Учителят се познавал с Цветана (Лиляна) Табакова от 7 хиляди години!
<em>Певица с международна известност в средата на м.в., Лиляна Табакова днес не може да бъде открита дори в архива на Софийската опера. Всъщност се нарича Цветана Табакова, но тъй като в същото това време в операта има друга певица със същото име, по молба на ръководството тя се преименува на Лиляна, за да не ги бъркат.</em><br /> <br /> Година преди да започне работа на оперната сцена, Табакова се запознава с Петър Дънов и става чест гост в неговото селище &bdquo;Изгрева&rdquo; <br /> <br /> Кариерата на оперна прима постепенно губи за нея важност. От 1940 г. записва всичките си разговори с Учителя, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Петър Дънов предава на Цветана (Лиляна) Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна школа &ndash; като музика и като текст. Близостта й с Дънов променя напълно съдбата й, дава й други цели и интереси, друга представа за ценностите в живота. Кой знае защо обаче, &bdquo;Бялото братство&rdquo; днес неохотно говори за нея... <br /> <br /> Родена в Сливен в 1913 г., бъдещата примадона на Софийската опера още на 3 г. прегръща цигулката. Играе в детски оперети, пее, наричат я &bdquo;славейчето&rdquo;. Родителите й се местят в Троян, където тя продължава с музикалните си занимания. Постъпва в Музикалното училище в София с конкурсен изпит, от 580 души приемат само 10. Завършва за три, вместо за пет години и заминава да специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж. И там завършва блестящо и двата отдела &ndash; и оперен, и концертен. След завръщането си е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран, изнася самостоятелни концерти, прави множество записи в радиото.<br /> <br /> Няма сведения кога и защо тя се среща с Петър Дънов. След години ще напише, в присъщия й екзалтиран тон: &bdquo;Сега разбирам <br /> защо съм се върнала в България &ndash; за да срещна Мировия Учител! <br /> <br /> Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята... той ме пое и въздигна за безкрайните векове и епохи. Той проводи своя любим ученик брат Христо (Кръстьо) Трифонов да ме доведе при него, като ме изведе от &bdquo;света&rdquo;. Учителят ме проводи в операта, очисти пътя ми, измете всичките пречки, интриги, клевети и ме постави на поста ми... Още при първата ни среща аз му казах: &bdquo;Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си познания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и идвам при вас да налеете в нея новите знания по музика и пеене&rdquo;.<br /> <br /> Кой е Христо (Кръстьо)Трифонов, който е редом с нея години наред (до смъртта си, твърди тя) като телохранител, като приятел, като кръвен брат? Който пътува в лютата зима с конски каруци до селищата, където тя има концерт, за да й помага, да я подкрепя, да й съдейства? Вече няма кой да ни каже... <br /> <br /> Петър Дънов многократно и публично заявява, че с Лиляна Табакова се познават отпреди 7 хиляди години. Че <br /> <u><br /> </u><strong><u>тя била жрица, весталка в храмовете,</u></strong><br /> <br /> където се изпълнявала неговата окултна музика. Затова с такава лекота те &bdquo;възобновяват&rdquo; близостта си и тя с възторг и прилежание се обучава или по-скоро си &bdquo;припомня&rdquo; как трябва да пее, според неговите наставления и съвети. Няколко години, каквито и ангажименти да има, Цветана прекосява рано сутрин или късно следобед града, за да отиде в &bdquo;Изгрева&rdquo; (а по-късно и в село Мърчаево) за два-три часа поне. За да учи мистичните песни, понякога променяни заради нейния красив глас, нерядко на някакъв първичен език &ndash; ватанския - познат само на Учителя. После, с професионален музикант, Цветана ги нотира и отново ги обсъждат и изпяват. Понякога тя остава в селището, за да обядва или да изнесе само за него импровизиран концерт, понякога нощува там. Редом с &bdquo;работата&rdquo; обаче те имат много лични разговори, в които тя го пита, а той търпеливо й отговаря за какво ли не &ndash; как да опази душата си, как да очисти организма си, какво да яде, какво да пие, какви движения да прави на сцената, как да държи надалеч хората, които искат да я отклонят от &bdquo;божествената&rdquo; й задача... <br /> <br /> Влюбена, обаяна, омагьосана от личността на Учителя, Цветана Табакова често го моли да й позволи да напусне операта, защото въпреки радостта й от пеенето животът й на певица и актриса все повече се &bdquo;бие&rdquo; с този в &bdquo;Изгрева&rdquo;. Интригите, завистта, клюките и неразбирателствата в операта я разстройват и отчайват. Тя все по-често се срамува от облеклото си на сцената (твърде разголено за ученик на Новото учение), от тежкия грим, от перуките, от &bdquo;лошите&rdquo; роли, които я натоварват психически. Но Дънов всеки път й казва, че тя е ПРАТЕНА там като на фронта, временно, и трябва да изтърпи: &bdquo;Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото!&rdquo;. <br /> <br /> В операта обаче започват да гледат на нея укорително заради заниманията й, които не остават в тайна. Тя често закъснява за репетиция, отхвърля роли или не харесва сценичните си костюми, отказва да яде месо в стола... От друга страна, в &bdquo;селището&rdquo; също има хора, на които им се зловиди нейната близост с водача им. Небезизвестният Лулчев твърди, че нейното пеене не е за &bdquo;братските&rdquo; песни, други недоволстват, че е твърде различна (боядисана), за да е тяхна сестра.<br /> <br /> С времето отношенията й с Петър Дънов стават все по-сърдечни. Цветана не е вече гост в &bdquo;Изгрева&rdquo;, тя има тук свои приятели, моли се с тях, храни се с тях, участва в излетите им в планината. Чувствата й към Учителя са толкова силни и завладяващи цялото й същество, че<br /> <br /> <strong><u>тя понякога се държи с него като разглезена внучка</u></strong><br /> <br /> Сяда в нозете му, целува ръката му, обсипва го с думи на възхита и обожание, подарява му шапка, носи му кошници с плодове, прави му баници... Разказва му за детските си видения, за канарчето си, за разприте с хазяите, оплаква му се от нахален ухажор... На шията си носи неговия дар - златна пентаграма, както и сърчице, криещо негова снимка и косъм от главата му.<br /> <br /> Учителят Дънов не одобрява идеята за омъжването й и не е съгласен дори да заживее заедно с родителите си. Според него тя не бива да се привързва към никой смъртен, защото това ще я отклони от мисията й: &bdquo;Най-хубавото нещо е човек да бъде сам и да служи на Бога... Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близък човек, проводен от него&rdquo;. <br /> <br /> Цветана Табакова получава стипендия за специализация в Берлин през 1943 г., но Учителят я съветва да не отива. По това време тя вече има своя стая в &bdquo;селището&rdquo; и прекарва летните месеци изцяло там. Вижда се за последен път с агонизиращия Петър Дънов на 24 декември 1944 г. В деня, когато той умира, 27 декември, тя трябва да изпълни ролята на Марцина в операта &bdquo;Фиделио&rdquo; на Бетовен. Разстроена е, обезсилена, с подпухнало лице, от гърлото й не излиза нито звук. Миг преди вдигането на завесата горещо се моли на своя духовен водач да й помогне. <br /> <br /> <strong><u>Според спомените й той й се явил в цял ръст,</u><br /> </strong><br /> облян в светлина, и я благославя с вдигната ръка, след което гласът й безотказно се лее, без никакво усилие от нейна страна.<br /> <br /> След смъртта на Петър Дънов неговите ученици влизат в конфликт с Цветана Табакова заради песните и записките, които тя пази у себе си. Тя се съгласява да бъдат публикувани, заедно с останалите, ако се отбележи кои от тях Дънов лично й е &bdquo;предал&rdquo;. Дъновистите обещават, но не спазват уговорката и &bdquo;песнарката&rdquo; излиза, без да се споменава името й. Ето защо тя запазва някои песни завинаги за себе си, като любовни писма от този, когото нарича &bdquo;слънцето върху развълнуваното море на моя живот&rdquo;. Според непотвърдени сведения тя работи в операта до 1948 г. и напуска по собствено желание.<br /> <br /> Цветана (Лиляна) Табакова умира през 1991 г. През 1997 г. певецът Огнян Николов изпълнява завета й да редактира и издаде нейните книги &bdquo;Съзвучия от бъдещето&rdquo; и &bdquo;Окултна школа по изкуството на пеенето&rdquo;, които дотогава са в ръкопис. Първата съдържа нейните тетрадки-дневници, а втората &ndash; тънкостите на пеенето от Орфей до днешни дни, така както ги е диктувал и разяснявал пред нея Учителя Петър Дънов. <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />