11 Дек. 2014, 12:45
9288 прочита
0 коментара
Учителят се познавал с Цветана (Лиляна) Табакова от 7 хиляди години!
<em>Певица с международна известност в средата на м.в., Лиляна Табакова днес не може да бъде открита дори в архива на Софийската опера. Всъщност се нарича Цветана Табакова, но тъй като в същото това време в операта има друга певица със същото име, по молба на ръководството тя се преименува на Лиляна, за да не ги бъркат.</em><br />
<br />
Година преди да започне работа на оперната сцена, Табакова се запознава с Петър Дънов и става чест гост в неговото селище „Изгрева” <br />
<br />
Кариерата на оперна прима постепенно губи за нея важност. От 1940 г. записва всичките си разговори с Учителя, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Петър Дънов предава на Цветана (Лиляна) Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна школа – като музика и като текст. Близостта й с Дънов променя напълно съдбата й, дава й други цели и интереси, друга представа за ценностите в живота. Кой знае защо обаче, „Бялото братство” днес неохотно говори за нея... <br />
<br />
Родена в Сливен в 1913 г., бъдещата примадона на Софийската опера още на 3 г. прегръща цигулката. Играе в детски оперети, пее, наричат я „славейчето”. Родителите й се местят в Троян, където тя продължава с музикалните си занимания. Постъпва в Музикалното училище в София с конкурсен изпит, от 580 души приемат само 10. Завършва за три, вместо за пет години и заминава да специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж. И там завършва блестящо и двата отдела – и оперен, и концертен. След завръщането си е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран, изнася самостоятелни концерти, прави множество записи в радиото.<br />
<br />
Няма сведения кога и защо тя се среща с Петър Дънов. След години ще напише, в присъщия й екзалтиран тон: „Сега разбирам <br />
защо съм се върнала в България – за да срещна Мировия Учител! <br />
<br />
Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята... той ме пое и въздигна за безкрайните векове и епохи. Той проводи своя любим ученик брат Христо (Кръстьо) Трифонов да ме доведе при него, като ме изведе от „света”. Учителят ме проводи в операта, очисти пътя ми, измете всичките пречки, интриги, клевети и ме постави на поста ми... Още при първата ни среща аз му казах: „Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си познания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и идвам при вас да налеете в нея новите знания по музика и пеене”.<br />
<br />
Кой е Христо (Кръстьо)Трифонов, който е редом с нея години наред (до смъртта си, твърди тя) като телохранител, като приятел, като кръвен брат? Който пътува в лютата зима с конски каруци до селищата, където тя има концерт, за да й помага, да я подкрепя, да й съдейства? Вече няма кой да ни каже... <br />
<br />
Петър Дънов многократно и публично заявява, че с Лиляна Табакова се познават отпреди 7 хиляди години. Че <br />
<u><br />
</u><strong><u>тя била жрица, весталка в храмовете,</u></strong><br />
<br />
където се изпълнявала неговата окултна музика. Затова с такава лекота те „възобновяват” близостта си и тя с възторг и прилежание се обучава или по-скоро си „припомня” как трябва да пее, според неговите наставления и съвети. Няколко години, каквито и ангажименти да има, Цветана прекосява рано сутрин или късно следобед града, за да отиде в „Изгрева” (а по-късно и в село Мърчаево) за два-три часа поне. За да учи мистичните песни, понякога променяни заради нейния красив глас, нерядко на някакъв първичен език – ватанския - познат само на Учителя. После, с професионален музикант, Цветана ги нотира и отново ги обсъждат и изпяват. Понякога тя остава в селището, за да обядва или да изнесе само за него импровизиран концерт, понякога нощува там. Редом с „работата” обаче те имат много лични разговори, в които тя го пита, а той търпеливо й отговаря за какво ли не – как да опази душата си, как да очисти организма си, какво да яде, какво да пие, какви движения да прави на сцената, как да държи надалеч хората, които искат да я отклонят от „божествената” й задача... <br />
<br />
Влюбена, обаяна, омагьосана от личността на Учителя, Цветана Табакова често го моли да й позволи да напусне операта, защото въпреки радостта й от пеенето животът й на певица и актриса все повече се „бие” с този в „Изгрева”. Интригите, завистта, клюките и неразбирателствата в операта я разстройват и отчайват. Тя все по-често се срамува от облеклото си на сцената (твърде разголено за ученик на Новото учение), от тежкия грим, от перуките, от „лошите” роли, които я натоварват психически. Но Дънов всеки път й казва, че тя е ПРАТЕНА там като на фронта, временно, и трябва да изтърпи: „Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото!”. <br />
<br />
В операта обаче започват да гледат на нея укорително заради заниманията й, които не остават в тайна. Тя често закъснява за репетиция, отхвърля роли или не харесва сценичните си костюми, отказва да яде месо в стола... От друга страна, в „селището” също има хора, на които им се зловиди нейната близост с водача им. Небезизвестният Лулчев твърди, че нейното пеене не е за „братските” песни, други недоволстват, че е твърде различна (боядисана), за да е тяхна сестра.<br />
<br />
С времето отношенията й с Петър Дънов стават все по-сърдечни. Цветана не е вече гост в „Изгрева”, тя има тук свои приятели, моли се с тях, храни се с тях, участва в излетите им в планината. Чувствата й към Учителя са толкова силни и завладяващи цялото й същество, че<br />
<br />
<strong><u>тя понякога се държи с него като разглезена внучка</u></strong><br />
<br />
Сяда в нозете му, целува ръката му, обсипва го с думи на възхита и обожание, подарява му шапка, носи му кошници с плодове, прави му баници... Разказва му за детските си видения, за канарчето си, за разприте с хазяите, оплаква му се от нахален ухажор... На шията си носи неговия дар - златна пентаграма, както и сърчице, криещо негова снимка и косъм от главата му.<br />
<br />
Учителят Дънов не одобрява идеята за омъжването й и не е съгласен дори да заживее заедно с родителите си. Според него тя не бива да се привързва към никой смъртен, защото това ще я отклони от мисията й: „Най-хубавото нещо е човек да бъде сам и да служи на Бога... Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близък човек, проводен от него”. <br />
<br />
Цветана Табакова получава стипендия за специализация в Берлин през 1943 г., но Учителят я съветва да не отива. По това време тя вече има своя стая в „селището” и прекарва летните месеци изцяло там. Вижда се за последен път с агонизиращия Петър Дънов на 24 декември 1944 г. В деня, когато той умира, 27 декември, тя трябва да изпълни ролята на Марцина в операта „Фиделио” на Бетовен. Разстроена е, обезсилена, с подпухнало лице, от гърлото й не излиза нито звук. Миг преди вдигането на завесата горещо се моли на своя духовен водач да й помогне. <br />
<br />
<strong><u>Според спомените й той й се явил в цял ръст,</u><br />
</strong><br />
облян в светлина, и я благославя с вдигната ръка, след което гласът й безотказно се лее, без никакво усилие от нейна страна.<br />
<br />
След смъртта на Петър Дънов неговите ученици влизат в конфликт с Цветана Табакова заради песните и записките, които тя пази у себе си. Тя се съгласява да бъдат публикувани, заедно с останалите, ако се отбележи кои от тях Дънов лично й е „предал”. Дъновистите обещават, но не спазват уговорката и „песнарката” излиза, без да се споменава името й. Ето защо тя запазва някои песни завинаги за себе си, като любовни писма от този, когото нарича „слънцето върху развълнуваното море на моя живот”. Според непотвърдени сведения тя работи в операта до 1948 г. и напуска по собствено желание.<br />
<br />
Цветана (Лиляна) Табакова умира през 1991 г. През 1997 г. певецът Огнян Николов изпълнява завета й да редактира и издаде нейните книги „Съзвучия от бъдещето” и „Окултна школа по изкуството на пеенето”, които дотогава са в ръкопис. Първата съдържа нейните тетрадки-дневници, а втората – тънкостите на пеенето от Орфей до днешни дни, така както ги е диктувал и разяснявал пред нея Учителя Петър Дънов. <br />
<br />
<br />
<strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />
0 Коментара: