Те имат достъп до лекарства, но на заден план остава грижата за пациентите
<em>Тези дни проф. Лъчезар Трайков - ръководител на Катедрата по неврология към МУ-София и на Центъра по дементология към Клиниката по нервни болести в Александровска болница, съобщи, че в нашата страна най-после ще се изградят дневни центрове за възрастни хора с деменция. По този повод ви предлагаме разговор с доц. Маргарита Райчева - клиничен невропсихолог в Центъра за диагностика и лечение на деменциите в Александровска болница, София, специалист по диагностика на болест на Алцхаймер. Доц. Райчева е от екипа на проф. Трайков.<br /> </em><br /> <strong>- Доц. Райчева, на какъв етап е проектът за изграждане на мрежа от дневни центрове за болни с деменция?</strong><br /> - Първо да кажа, че ние сме в един екип с проф. Трайков по този проект. Все още сме в самото начало - имаме предварителна готовност за един проект, за който се надяваме на европейска подкрепа, но на този начален етап е подкрепен от нашите държавни ведомства.<br /> <br /> Разработването на същинския проект ще се случи през следващата година, след което трябва да бъде одобрен и съответно финансиран от европейската програма. Казано направо - предвижда се изграждането на дневни центрове за болни с деменция както в София, така и на други места в страната. Целта е да се развие дейността на националната ни програма и националния ни план за лечение и грижи на пациенти с болест на Алцхаймер, а също и грижи за техните семейства и близки. Проф. Трайков с радост е съобщил, че се правят първи стъпки и това е добра новина. Важното е, че тази инициатива като идея е одобрена от Министерството на здравеопазването, а ние, като водещи специалисти в България в тази област, ще оглавим изработването на програмите за този проект.<br /> <br /> <strong>- По какъв начин тези дневни центрове ще подобрят състоянието на болните с Алцхаймер и други деменции? Как ще им помогне това?</strong><br /> - Искам да отбележа, че на този етап относно медикаментозните грижи няма големи проблеми. В смисъл има и частично реимбурсиране на лекарствата за тези болни, има и достатъчен достъп до медикаменти. Всички лекарства, които се използват в Европа и в света, са достъпни и в нашата страна. На заден план обаче остава грижата за пациентите с деменция, както и за техните близки. Тези грижи са абсолютно недостатъчни. Например по-млад човек с такова заболяване или възрастен, но с по-лека степен на дементен синдром, има нужда от много повече грижи, внимание, подкрепа - в смисъл упражнения, ангажираност. Да, през годините деменцията ще се развива, но докато е в по-лека степен, той се нуждае от всичко онова, което споменах. Освен всичко друго неговите близки трябва да ходят и на работа, да се грижат за всичко останало. А този човек хем трябва да бъде под надзор, хем да бъде активен. Ето затова са крайно необходими такива места, където той да пребивава половин ден, където да контактува, да се упражнява, да излиза на разходки, да се включва в упражнения с психолози, със социални работници, с други специалисти. Ако той бъде ангажиран по този начин, няма да дреме пред телевизора и да бъде опасен за себе си и за обществото. Защото за съжаление през годините на всеки етап от болестта този човек ще става все повече несамостоятелен.<br /> <strong><br /> <br /> Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />