Прощаваме се с нашите мъртви така както живеем – скотски

<em>Пътят към гробището на &bdquo;Бакърена фабрика&rdquo; е осеян с дупки. Завали ли дъжд, се превръща в непреодолимо препятствие. Стигнеш ли до портала, няма как да влезеш, входната такса е 2 лева. Влезнеш ли, започва филмът на ужасите. Край централната алея се шири бунище. Гарги, кучета, котки и плъхове споделят територията с покойниците. Апокалиптичната картина се допълва с кал, прах или джунгла от трънаци и бурени. Духне ли вятър, в небето над гробовете политат хартийки и найлонови торбички. </em><br /> <br /> Не е много по-различно на Централните софийски гробища. И се питаш за нас ли е написано &bdquo;Прогони ги Бог от небесата ясни, но и самият пъкъл ги не ще, защото не са били и в злото страстни&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Наместниците на Бог тук приличат на ято хищни гарвани в очакване на мършата </strong><br /> <br /> Дърветата на централната алея са обковани с некролози, а иззад всяко наднича поп. Набитото око прихваща опечалените отдалеч, още преди да пристъпят към храма &bdquo;Успение Богородично&rdquo;, се заформя спор, направо преминаващ в скандал: чернокапите се карат кой да опее поредния покойник срещу едни 70 лева. <br /> <br /> Когато свещеникът заговори, гласът му е благ, а речта &ndash; сладкодумна. Уверява присъстващите, че смъртта не е нещо лошо, че покойникът е на по-добро място и скоро всички ние отново ще го видим, ще бъдем при него. Или поне праведните от нас. Опелото свършва набързо, а на вратата на храма опечалените едва се разминават със следващите в списъка. Под формата на религиозно календарче е разработена и рекламата. Като го отвориш, вътре пише: &quot;Нашите погребални агенти са на ваше разположение! Обадете ни се по което искате време! Чакаме ви!&quot;. Това е началото на пътя към гроба...<br /> <br /> <strong>Тъжно, срамно, мерзко&hellip;</strong><br /> <br /> Немара, мръсотия, корупция, безсрамие дори в сетния път към отвъдното. <br /> <br /> Гледаш - гроб има, а име няма, зеят дупки от изкопани бронзови букви. Анонимни мъртъвци. Избирателна загриженост - само ако си заплатиш за грижите! Разбирам защо Европа ни наблюдава със снизходително презрение. Защото ни липсва уважението и признателността към мъртвите ни деди, майки и бащи, учени, поети, актьори, политици - строителите на България. Това вече не е срамно, това е ужасно! И за кой ли път си припомнихме стиха на погребания тук Петко Р. Славейков: &bdquo;Не, не сме народ, а мърша &ndash; хора, дето нищо не щат да вършат!&rdquo;.<br /> <br /> Едва ли адът, описан от Данте Алигиери, е тъй изоставен, тревясал и занемарен както гробищните парцели в &bdquo;Орландовци&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Едно е ясно - българинът не почита мъртвите си </strong><br /> <br /> Гробовете тънат в храсталаци. Въпреки кошчетата за боклук наоколо се търкалят пластмасови чашки, найлонови торбички, изсъхнали букети. Голяма част от клетките за урни са разбити от вандали съвсем скоро, след като е бил положен прахът на починалия, а на други вратите висят на ръждиви пирони. <br /> <br /> Никой тук не може да се надява на покой - дори на оня свят. Според статистиката в София умират средно около 1000 души, като през зимните месеци това число нараства със 100 души.<br /> <br /> Близо до църквата са погребани най-известните ни артисти, писатели, композитори, оперни певци, политици от по-далечното и близко минало, визитката на България. Но се провираме към тях през бодливи храсти, купища шума, празни стъклени и пластмасови бутилки, всякакви боклуци. Омерзени и гузни, смразени от &bdquo;душевността&rdquo; на безпаметния наш народ...<br /> <br /> Кой би казал, че тук е вечният дом на големия Димитър Талев... Тук, в &bdquo;най-престижния&rdquo; 44-ти парцел, лежат костите на основателя на БАН Марин Дринов, на Константин Кисимов, ген. Сава Муткуров, Мара и Христо Белчеви, Стефан Стамболов, Иван Гешов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Пейо Яворов...<br /> <br /> Гробищата - ужас за живите и обида за мъртвите<br /> <br /> Опечалените изпращат близките си в помещение, което прилича на склад. Ситуацията е потресаваща. Мургавелковци изкарват пари на гърба на чуждото нещастие. В ритуалната зала може да раздадеш храна за &quot;Бог да прости&quot; в рамките на 30 минути, които струват 20 лева. За поп - 70 лева. Подравняване на гроб - 30, рамка от четири дъсчици - 60, стотарка излиза торба дребен чакъл, който калта поглъща за месец. <br /> <br /> <strong>Роднините на покойника са обзети от неизменното чувство за вина, че няма как да почетат паметта му </strong><br /> <br /> В истински цирк се превръщат често погребенията, твърди Гергана Николова, служителка в столична траурна фирма. Рушветчийството по гробищата е факт открай време, категорична е служителката. И ще става все по-зле, тъй като гробищата в столицата, а и в повечето по-големи градове отесняват. Все по-чести са скандалите сред хората от една фамилия. Наскоро наследниците решили да погребат починалата им баба в гроба на споминалата се преди двайсетина години нейна свекърва. Това обаче вбесило другите наследници, тъй като знаели, че двете жени се ненавиждали люто приживе и идеята да бъдат заедно в един гроб им се видяла богохулна. Все пак се наложило да бъдат погребани заедно поради липса на друг парцел. <br /> <br /> <hr /> <br /> В едно закътано, отдалечено място в най-северната част на гробищния парк през 2004 г. е построен скромен мемориал с изписаните имена на убитите от комунистите на 1 февруари 1945 г. над 400 политици, депутати, генерали, регенти. Четем имената на принц Кирил Преславски, Богдан Филов, Васил Радославов, Иван Багрянов, Руси Русев, Теодоси Даскалов. <br /> <br /> &bdquo;Тук Симеон Сакскобургготски никога не е стъпвал - да сложи поне едно цвете на гроба на чичо си - принц Кирил. Тук е и името на проф. Александър Станишев, който констатирал смъртта на разстреляните на това място. Накрая убили и него&hellip;&rdquo; <br /> <br /> <br /> <hr /> <strong>В парцел № 10 се ширят правителствени покойници от близкото минало<br /> </strong><br /> Алеите са по-широки, а гробовете - поддържани, цветята са отдавна увехнали, но наоколо е чисто и това напомня за обстоятелството, че времето на социалистическото равенство не е отминало, поне тук, в Централните гробища. Бронзовите образи на Тодор Живков, Мара Малеева, Людмила Живкова са пощадени, но явно грабителите не тачат паметта на Андрей Луканов, защото са изтърбушили медните инкрустации на паметната му плоча. <br /> <br /> <br /> <hr /> <strong>В парцел №1 цари ред &ndash; там са тленните останки на културните ни дейци &ndash; наши съвременници</strong><br /> <br /> Първият погребан тук е Николай Хайтов - тленните останки на автора на &bdquo;Козият рог&rdquo; са в най-поддържания парцел. Редом с него в мир почиват Доньо Донев, Емил Димитров, Васа Ганчева, Генко Генков, Марко Семов, Сотир Майноловски, учени, артисти, писатели, поети, художници...<br /> <br /> <br /> <hr /> <strong>Гробарската мафия в цялата страна става все по-жестока и безкомпромисна <br /> </strong><br /> България е единствената страна в ЕС, която все още няма нормативен документ, който да ограничава дейността на траурните фирми. С приемането му ще има вече ясни правила и ще бъде осветлена траурно-погребалната дейност. <br /> <br /> &bdquo;Копърките&quot; гробари запретнаха ръкави да набират клиенти като за последно. В момента само в София има 150 агенции, от които реална дейност извършват само 10. А в страната са над 600. Нямат катафалки, нито камери за съхранение на трупове. Приемат поръчката, след което звънят на една от малкото компании, които имат всичко необходимо, и получават 300-400 лв. бонус. Така едно погребение вместо 700 излиза 1200 лева.<br /> <strong><br /> Във Враца най-новата мода е разкриването на частни морги </strong><br /> <br /> Там телата на мъртвите престояват до погребението, измиват се и се обличат. Причината да се отворят помещения за съхраняване на трупове е да не плащат на морга във врачанската болница. Престоят на умрял човек в залата на здравното заведение е 36 лв., докато частните морги са определили цена от 10 лв. за съхраняване тялото на покойника, докато се подготви за погребението. Собствениците на агенцията са пригодили хладилен фургон, където да съхраняват труповете. <br /> <br /> <hr /> <strong>Наредба за гробищните паркове<br /> 48 лв. е таксата за поддръжка на гроб, ако лъха на немара, глобата е до 250 лева</strong><br /> Отговорността е ваша! Гробът на близките ви трябва да бъде добре почистен, засаден с цветя и ниски храсти или по друг начин, но да е благоустроен. <br /> <br /> Това гласи новата наредба за гробищните паркове в София. <br /> <br /> <strong>Правоимащите на гробни места задължително трябва да заявят </strong><br /> <br /> как ще поддържат гробното място &ndash; сами, чрез свои близки или ще упълномощят общинското предприятие, като при последния вариант се заплаща годишната такса от 48 лева за поддръжка на гробове. <br /> <br /> В случай че не поддържаме гробното място или някой друг не го прави за нас, глобата ще е между 50 и 250 лв. В случай че някой няма живи наследници, които да облагородяват гроба му, общинско предприятие &bdquo;Гробищни паркове&rdquo; поема отговорността за поддръжката.<br /> <br /> <strong>Не са редки случаите, когато едно гробно място, &bdquo;закупено за вечни времена&rdquo;</strong><br /> <br /> според Наредбата на гробищния парк, се препродава на наивни собственици. Понякога по няколко пъти! Изготвят се нови документи, подобни на тия &bdquo;фактури&rdquo; за закупена стока, които можете да си купите от Илиянци. <br /> <br /> Във всяка морга във всеки един град виси по един представител на погребална агенция, който причаква роднини, които идват да разпознават труповете на свои близки. В този печален момент веднага ги награбва &quot;гробарят&quot; и ги притиска да изберат неговата фирма. В противен случай съдебният лекар заплашва опечалените, че ще забави смъртния акт на техния баща или майка и така няма да могат да го погребат навреме. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА</strong><br />