Виждам Ради в дъщеря ни, благодаря на Бог, че я запази при катастрофата
<em>Милена Фучеджиева е от онези хора, които респектират с мнението си, дори когато не го приемате. Тя е жена с характер &ndash; отстоява позицията си по скандални теми със смразяващо възпитан тон. Родена е в семейството на интелектуалци &ndash; баща й е писателят Дико Фучеджиев. <br /> <br /> Самата Милена завършва кинорежисура във ВИТИЗ. Първата й любов е със сина на култовия режисьор Въло Радев &ndash; Ради, от когото е дъщеря й Радина. Ради Вълов Радев загина съвсем млад, още студент, при катастрофа, предизвикана от Христо Сираков, по-известен като Ицо Стоте манекенки, но това е тема, която тутакси наежва Милена. Когато Ради загива, тя е вече бременна. Износва детето в състояние на депресия. Когато стъпва отново на крака, решава да замине с дъщеричката си в чужбина. Живее известно време във Франция, после - в Лос Анджелис. В България е от 2010 г. Участва в сценарния екип на филма &bdquo;7 часа разлика&rdquo;, а последната й &bdquo;рожба&rdquo; е романът &bdquo;Сексът и комунизмът&rdquo;. <br /> <br /> Разговаряме с Фучеджиева за всичко това. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Милена, да започнем оттук, че вашата критика към соца като период на несвобода не се приема от някои хора и те веднага контрират с репликата: &bdquo;Че тя беше дъщеря на Дико Фучеджиев!&rdquo;. Вие лично как ще контрирате този намек, че не сте били редово соц-момиче? </strong><br /> - Безсмислено е да хабя енергия и да се опитвам да се доказвам пред хора, които са ме сложили в някаква графа. Нека да бъда такава за тях, на мен не ми пречи. Нямам нито комплекси, нито вини, който каквото иска да мисли.<br /> <br /> <strong>- Имат ли прототипи жените в новия ви роман &bdquo;Сексът и комунизмът&rdquo;? </strong><br /> - Не, нямат. Нито те, нито мъжете. <br /> <br /> <strong>- Вие разказвате в книгата си за &bdquo;другарки с втвърдени от пот подмишници на саката&rdquo;, но по време на соца имаше много лъскави мацки като Лили Иванова, Вили Кожухарова, Кристина Димитрова, Силвия Кацарова, Аня Пенчева, Искра Радева и много други...</strong><br /> - Лъскави мацки винаги е имало и ще има, както и мъже и жени, които се оправят във всяка политическа система. Несвободата не се състоеше в това какъв кожух носиш, а в това, че нямаше избор на кожуси, защото се произвеждаха само в един завод, който принадлежеше на държавата. Затова и кожуси нямаше, а когато ги имаше, бяха с връзки. Мога да изброя един куп несвободи, но не виждам защо да го правя. Мисля, че всички помнят. А които не помнят, мога да им предложа да емигрират в Северна Корея, за да си припомнят. В &bdquo;Сексът и комунизмът&ldquo; съм описала доста ясно какво значи да си несвободен.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за партийните секретари, които първи развяха синьо знаме по балконите си? </strong> <br /> - Нищо не мисля за тях. Инстинктът за самосъхранение е голяма сила. Със сигурност са се страхували, защото помнят какво са вършели след Девети септември, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и са били готови на всичко, за да не им се случи същото</strong></span><br /> <br /> <strong>- Знам, че темата е болезнена, но помня този ден, в който се разчу за катастрофата и смъртта на Ради, а снимката му бе лепната на всевъзможни места по сградата на тогавашния ВИТИЗ... Какво е човек да загуби голямата си любов само на 19? </strong><br /> - Честно казано, вече не ми се разказва за това. Виждам Ради в дъщеря ми и благодаря на Бог, че я запази. <br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви Радина. Веднъж казахте, че сте тръгнали с нея навън, за да не стане &bdquo;дете на дядовците и бабите си&rdquo;. От друга страна, за тях е било болезнено, предполагам, след смъртта на Ради да останат и без вас двете с малката... </strong><br /> - Аз изпращах Радина в България всяко лято на мои разноски, за да може да контактува с дядовците и бабите си. В Америка я отгледах сама, без никаква финансова подкрепа нито от едните, нито от другите. Радина израсна като човек, който може само да радва. Сигурна съм, че й дадох по-добро бъдеще, отколкото ако я бях оставила да я гледат тук дядовците и бабите й. За мен не съществуват по-важни интереси от нейните!<br /> <br /> <strong>- Разкажете за вашия баща. С какви чувства напусна, според вас, този свят? </strong><br /> - Разочарован. Той беше от друг свят, друга епоха, не харесваше много неща от новото време. Понякога ми изглеждаше като тъжно възрастно дете. Надявам се да е по-щастлив там, където е сега.<br /> <br /> <strong>- Говорите за хора от вашето поколение като за безнадеждно пропиляло живота си: &bdquo;По-голямата част се пропи и остаря грозно. Доста умряха от алкохолизъм. Много други са неподдържащи се мъже с ужасни зъби, шкембета, разбити нерви...&rdquo;. Доста тъжна картина...</strong><br /> - За съжаление, моето поколение беше подложено на доста изпитания и в крайна сметка, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> който оцеля - оцеля</strong></span><br /> <br /> Вече не съм толкова критична към външния вид на хората. На никого не му е лесно. <br /> <br /> <strong>- Окончателно ли се &bdquo;разведохте&rdquo; с Америка? Какво постигнахте и какво не успяхте да направите за себе си в страната на неограничените възможности? </strong><br /> - Аз не съм се &bdquo;развела&rdquo; с Америка, дъщеря ми е там, там е другият ми дом. Американската мечта е все по-трудна и за самите американци, но все пак е постижима. Разбира се, с цената на заробване с големи кредити. Какво направих за себе си в Америка? - Постигнах душевно равновесие, загърбих миналото, научих един бизнес, срещнах изключително интересни хора, изобщо, животът ми там беше добър, но ми липсваше възможността да се реализирам с писане така, както тук.<br /> <br /> <strong>- И все пак - един образован човек като вас, да работи в ювелирен магазин, пък бил той и скъпарски... Не ви ли потискаше и бунтуваше вътрешно това? Зад гърба си у нас вече имахте документални филми...</strong><br /> - Ако ме питате конкретно за магазина, имах една от най-приятните работи в света, на едно от най-хубавите места в света. Оттам научих неща, които ми помагат тук и сега, и ще ми помагат навсякъде. Никога не съм се чувствала потисната от работата си, защото имах страшно много свободно време, през което написах няколко книги и пиеси. Запознах се с хора от американския елит, имах най-готиния шеф на света, обедите ми ги плащаше компанията в един от най-хубавите ресторанти в света. Но исках промяна. Направих я и не съжалявам. Всяко нещо с времето си.<br /> <br /> <strong>- Какво изпитвахте, когато идваха в магазина богати хора с приятелките си, с жените си?</strong><br /> - Изпитвах единствено желание да ги накарам да харчат. Това е тръпка, която е много приятна. Аз обичам търговията, смятам, че едно от най-важните качества за успеха в която и да било област е да умееш да продаваш. Независимо какво &ndash; бижута, банани или думи. Не си спомням кое е било най-скъпото бижу, което аз съм продала, но помня кое беше най-скъпото бижу, което моят шеф продаде &ndash; диамантен пръстен за 5 милиона долара. Една дама го купи сама за себе си с парите на починалия си съпруг. Когато общуваш с хора, които разполагат с такива суми, разбираш, че те не подлежат на обикновени класификации. И играта е такава, че просто трябва да ги накараш да оставят при теб максимално много пари.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong><hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Била съм и бита, и почти изнасилвана </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Аз напуснах България на 28 години - 1 година след 10 ноември, и една от важните причини да го направя е, че тук не се чувствах защитена като жена.<br /> <br /> Била съм и бита, и почти изнасилвана, в смисъл, че по чудо съм избегнала пенетрация насила, но съм била с разкъсани дрехи, свалена на земята или притисната в тъмно място, откъдето не мога да се измъкна. Била съм заключена в кола и бита от бивше мое гадже, с което бях разделена от 2 месеца. Около колата стояха около десетина мъже от моето поколение и гледаха сеир, докато не ме спаси едно момиче, пак от моето поколение, което извика милиция. <br /> <br /> Преследвана съм била от боксьор, преди да се появят мутрите, който ме беше видял на улицата. Беше си наумил да ме сваля, после да ме купува и накрая - да ме изнасилва. Причака ме до сградата, в която живеех, но, слава Богу, му стигнаха силите само да ме набута насила във входа, да ме закове с една ръка за стената, а другата ръка да завре между краката ми, свършвайки радостно бързо в панталоните си&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />