Българските лекари отказаха да ме лекуват, изпратиха ме вкъщи...
<em>Диагнозата &ldquo;Тумор на Франц&rdquo; е поставена на Весела Дойчинова, когато тя е само на 16 г. Това е рядък вид тумор, развиващ се по-често при млади момичета. В България има само четири такива случая, което усложнява диагностицирането и лечението поради слабата запознатост на специалистите. Туморът е с произход от панкреаса и с малък процент злокачественост. Рецидив се появява в изключително редки случаи. Същото важи и за разсейките. За беда обаче при Веси се появяват и двете...</em><br /> <br /> През 2003 г. тя претърпява първата си операция. Част от панкреаса е отстранен заедно с тумора. Появява се диабетът. За съжаление, това не слага край на историята, а начало на един дълъг път, изпълнен с борба, ходене по мъките, болнични престои и лекарски намеси. През 2011 г. се появява рецидив, който налага още една оперативна намеса. Туморът отново е отстранен. В началото на 2014 г. се оказва, че има още един рецидив. Веси претърпява още две неуспешни операции за премахването му. &ldquo;Поради лекарско невнимание или нехайство туморът достигна огромните 12 см, появиха се и разсейки&rdquo;, каза Весела.<br /> <br /> Това е борбата и начинът на живот на един млад човек в разцвета на силите си, който не спира да вярва в добрия изход и че късметът все някога ще й се усмихне и тази диагноза ще остане в миналото.<br /> <br /> &ldquo;Много е агресивен при мен туморът&rdquo;, с болка сподели за в. &ldquo;Доктор&rdquo; младата жена.<br /> <br /> <strong>- Весела, никой ли български лекар не може да ти помогне?</strong><br /> - В България няма нужните специалисти, апаратура и опит за извършване на животоспасяващата операция. След дълго търсене открихме болница в Германия, която има капацитета да извърши интервенцията. Болницата се намира в Майнц и е специализирана в борбата с този рядък вид тумор. За да се извърши операцията обаче, са необходими 120 000 лв.<br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш?</strong><br /> - Уморена съм... Панкреасът не произвежда достатъчно ензими и съм на креон, имам и липса на витамини.<br /> <strong><br /> - Разбрах, че работиш, за да събереш пари за операцията...</strong><br /> - Точно така, продължавам да работя. Не съм спирала, не желая да легна вкъщи и да чакам края - аз съм борбен човек. Използвам работата си като мотивация за борба с това проклето нещо - тумора!<br /> <br /> <strong>- Дотук имаш четири операции...</strong><br /> - Да, две са през тази година. Първата операция претърпях, когато бях само на 16 години - изрязаха ми опашката на панкреаса. 9 години след тази интервенция развих диабет, след 2 години претърпях още една операция, рецидивът тогава беше малък. Но тази година, когато ме отвориха, се оказа, че туморът е много голям, въпреки че 6 месеца преди това нямаше нищо от него. 12 см е станал - рядко при този вид карцином има толкова големи образувания. <br /> <br /> Свързах се с международна група и разбрах, че само 2 момичета са имали рецидив, без метастази като мен. Повечето метастази ги изчистиха при втората операция. Много е агресивен при мен туморът...<br /> <strong><br /> - Четирима българи са с тази тежка диагноза... Познаваш ли ги?</strong><br /> - Не, не ги познавам, онколожката ми каза за тях. Вече има и един заболял мъж - този тумор се среща изключително при момичета. <br /> <br /> <strong>- Какво те крепи, кое те кара да се бориш с болестта?</strong><br /> - Семейството ми! Омъжих се, не измина и година от сватбата ни, когато съпругът ми започна да ме &ldquo;влачи&rdquo; по доктори и болници. Много ми помага, той е опората ми...<br /> <br /> <strong>- Моля те да не плачеш, ти си силно момиче... С извинение ще попитам, дали съпругът ти знаеше за заболяването ти преди сватбата?</strong><br /> - Знаеше всичко, при втората операция беше до мен, както и когато се установи, че вече имам и диабет. Не се извинявай за въпроса, знам колко много тежко болни са изоставени в най-трудния за тях момент...<br /> <strong><br /> - Какви са прогнозите на лекарите от клиниката в Майнц?</strong><br /> - Те имат голям опит и са наблюдавали пациенти като мен. Казаха, че могат да го отстранят завинаги. Докато българските лекари ми отказаха да го изрежат, защото според тях бил прекалено голям. Отказаха се и като видяха метастазите... Изпращат ме на химиотерапия, но тя не действа, даже може да му даде сила да се &ldquo;храни&rdquo; от нея и да расте.<br /> <br /> <u>Хирурзите искат онколозите да го &ldquo;смалят&rdquo;</u><br /> <br /> и те тогава да ме режат... В германската клиника смятат, че трябва по-агресивно да се отнесат към тумора, че няма да има проблем за мен, но ще се отърва от него. Знаеш, че никой не може да гарантира на 100% излекуване, но ми дават 95% надежда. Агресията ще се изрази в отстраняването на целия панкреас, жлъчка - доста неща около него. Но ще го махнат от мен...<br /> <br /> <strong>- Как контролираш диабета?</strong><br /> - На инсулин съм, още в началото. Спазвам диета, малко храна приемам, не мога да ям мазни неща, карам главно на зеленчуци. Така че диабетът е под контрол.<br /> <br /> <strong>- Според теб защо българските лекари с лека ръка се отказват да лекуват такива тежки състояния?</strong><br /> - Нямат опит, липсва им най-вероятно и апаратура, страхуват се точно заради това. Пращат те вкъщи да си чакаш края... Не става дума само за мен, и други онкоболни пред очите ми ги изпратиха вкъщи - а там какво ни очаква?! Приятел преди седмица се върна от Германия, жив и здрав е, бяха го изписали от наша болница, за да си почине вкъщи. Намери начин да отиде в чужбина, сега е здрав...<br /> <br /> Питала съм се дали не трябва поне 1000 души да се изпоразболеят от този вид тумор, че да придобият опит българските лекари?! Не е хуманно да се откажат от лечението ти, да ти кажат:<br /> <br /> <u>ние сме дотук, оправяй се по някакъв начин сама!<br /> </u><br /> Те дори не знаят, че има клиника в чужбина, където успешно се справят с този карцином! Нямат опит, нямат желание, сигурно нямат и стимул - нямам обяснение как на един 27-годишен млад човек можеш да кажеш: Съжалявам, това беше! А при мен си е лекарска грешка да се допусне да се развие до тези наистина огромни за тумора размери.<br /> <br /> <strong>- Парите за операцията са много, на кого разчиташ, за да ги събереш?</strong><br /> - Има добри хора у нас! Иначе знаеш ли колко много болни щяхме да измрем без тях?! Помагат ми хора, които дори не познавам, пишат ми във Фейсбук на страницата &ldquo;Да помогнем на Веси, за да има утре&rdquo;, както и на имейла ми.<br /> Ако знаех какво ще ми се случи, щях да търся помощ в чужбина още преди време. Дано сега не е късно! Много ми се живее, искам и деца да имам...<br /> <br /> <br /> <strong>Весела е един от онези ангели, които все още успяват да съхранят истинското и естественото в себе си. От онези момичета, които се борят, които вярват в любовта. Да помогнем на Веси, за да има утре!<br /> <br /> Банка ДСК<br /> IBAN (лева): BG90 STSA 9300 0022 1802 36 <br /> IBAN (евро): BG39STSA93000022180378<br /> Весела Руменова Дойчинова - Янчева<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> </strong><em><strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong></em><br />