За рождения си ден поканих на гости вдовиците на моите вече отсъстващи от живота приятели
<em>Панчо Панчев, известен на децата като Дядо Пънч, е артист по сърце и по диплома, писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца - пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман &quot;Дневник на слончето Моди&quot;. Роден е в София на 17 ноември 1933 г. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това - през 1955 г. &ndash; ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&ldquo; със специалност театрознание. <br /> </em><br /> Бил е главен редактор на списание &quot;Театър&quot; (1966 - 1969), а също и на сп. &quot;Славейче&quot;. Автор е на повече от 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени у нас и в чужбина, както и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове. Носител на много награди. <br /> <br /> Панчо Панчев си е шоумен, откъдето и да го погледнеш. Дори псевдонимът му, измислен преди около две десетилетия, е артистичен: Дядо - ясно, а Пънч е думичката за английския театрален палячо и смешник... Но не се заблуждавайте, че Панчо е лесен. Тази широка усмивка, това бликащо чувство за хумор, тези словесни каскади крият зад себе си един работохолик, взискателен към себе си и другите, понякога раздразнителен (с повод) и избухлив (с мяра) интелектуалец. Но за бившите съпруги (три!) говори с благонамереност. Това последното не може да бъде иначе, след като и от трите има по едно дете, дарили го от своя страна с четири любими внучета. <br /> <br /> <strong>- Как прекара рождения си ден?</strong><br /> - Вкъщи. Както имам в последните години обичай &ndash; поканих на гости вдовиците на моите вече отсъстващи от живота приятели. <br /> <br /> <strong>- Кога и къде си се чувствал харесван и обичан? </strong><br /> - На много места и неведнъж. Например в театъра, когато заслужено (какъв съм скромен, а?) аплодират мои пиеси. При книгите не можеш да получиш тази радост, този гъдел по неизбежната авторска суетност... Може с възторг да дочетеш някоя хубава книга, но писателя го няма срещу теб, за да му ръкопляскаш, да му стиснеш ръката...<br /> <br /> <strong>- Вирджиния Улф в едно слово, произнесено пред Лигата на работещите жени, изповядва, че е започнала да пише, защото писането е безвредна и почтена работа, хартията &ndash; евтина, а скърцането на перото не разрушава семейния мир. Така ли е?</strong><br /> - За едно не е права Вирджиния Улф &ndash; че писането е безвредно. Поне днес вече не може да се каже това. Не че някой, засегнат от писанията ти, може да те застреля... Имам предвид пораженията върху психиката на самия автор. Не можеш да бъдеш съвременен писател и да бъдеш здрав, хармоничен и щастлив, нали всичко минава през теб, като болест... То е енергия &ndash; влиза в тебе и те руши. Не искам да споменавам имената на неколцината, които се опитаха съвсем точно и отблизо да опишат какво става в България &ndash; един си отиде от скоротечен рак, друг от безпаметно пиянство, трети май все пак го застреляха... За мен поне писането е благодатен опиум, който ме пренася в други, мои си селения и ме дарява с много чисто удоволствие, ама вреди, то се знае.... <br /> <br /> <strong>- Много наши колеги по перо твърдят, че душевният мир на писателя е така крехък и уязвим, че той не бива да бъде товарен с нищо повече от това да си поднася лъжицата до устата и да се подписва на хонорарния лист. Така ли е?</strong><br /> - Не е така. Такава може да бъде позицията само на деен графоман, докопал се някак до трибуна. Душевният мир на мнозина писатели наистина е крехък и уязвим, но ако те не се &bdquo;товарят&rdquo; с делнични грижи като всички хора, откъде ще им дойдат темите и образите... Само от телевизията ли? Но тя често пъти влиза грубо в забранени от морала и възпитателните норми територии. <br /> <br /> <strong>- Ти си един много плодовит писател, какво пишеш в момента?</strong><br /> - Разрових се в архива си и установих, че имам десетина книжки за деца неиздадени. Имам идеи и за сборници с гатанки &ndash; напоследък съм написал много... Предложих на едно издателство оня ден и нови части от романа ми за деца &bdquo;Слончето Моди&ldquo;... Не си лежа на старата слава, както виждаш. <br /> <br /> <strong>- Ти си известен драматург, продължаваш ли да ходиш често на театър?</strong><br /> - Не, не толкова често, защото се чувствам много зле, като чуя от сцената нецензурни, груби и вулгарни думи... А това често се случва. <br /> <br /> <strong>- Чие признание и похвала най-много са те радвали? </strong><br /> - На едно не мога да повярвам досега &ndash; на автографа, написан ми от Леда Милева върху една от последните й книжки, издадени приживе: &bdquo;На моя приятел Панчо Панчев с пожелание да продължава да бъде флагман на детската ни литература...&rdquo; В първия момент реших, че това е приятелско надценяване, но се сетих, че освен книжките имам и двайсетина пиеси за малките зрители...<br /> <br /> <strong>- Ти май си последният писател, който пише детски гатанки, защо този жанр неусетно умря?</strong><br /> - Как да е умрял, не е вярно! Често съм питал децата при срещите ми с тях в детски градини, училища и читалища: &bdquo;Какво искате още да ви прочета &ndash; приказка, стихотворение или гатанки?&rdquo; и оглушителният групов отговор винаги е бил &bdquo;Гатанки-и-и!&rdquo;. Друг е въпросът, че чувството за хумор е много важно за автора на гатанки, а на днешните писатели никак не им е до смях &ndash; пенсиите са малки, лекарствата са скъпи, хонорари не им плащат... А и не ги уважават &ndash; ни държавата, ни читателите &ndash; те търсят най-вече трилъри...<br /> <strong><br /> - Какво може да те изкара от кожата ти?</strong><br /> - С напредването на възрастта май станах по-уравновесен и по-спокоен. Но все пак избухвам понякога. Винаги, например, правя забележка на хора, често пъти много елегантни на вид, които хвърлят фасове, билети и мазни хартийки по спирките. Много пъти са ми отвръщали със закани, псувни и дори веднъж ме удариха... <br /> <br /> <strong>- Как гледаш на тази възраст на любовта към жените?</strong><br /> - В живота любовта ми е дала всичко от себе си, не мога да се оплача &ndash; имаше и беше много. Но това, което днес леко ме притеснява, че чезне другата любов, между хората... А накъде без нея, тогава още отсега да се изселваме някъде в космоса, при зелените човечета... Те май се размножават другояче. <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />