Профилактиката у нас е занемарена, въпреки че не е скъпа
<em>&nbsp;Д-р Иван Димитров е акушер-гинеколог. Работи в сектор по онкопрофилактика и превантивна медицина на частна болница. Има допълнителни квалификации в областта на диагностичната лапароскопия в гинекологията, на колпоскопията и деструктивното лечение на преканцерози на маточната шийка. Д-р Димитров е радетел за масовото използване на колпоскопията като по-добър метод за диагностика на предраковите състояния на маточната шийка. Своята позиция за профилактиката на рака на маточната шийка (РМШ) младият специалист изложи в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <strong><br /> - Какви са данните за смъртността от рак на маточната шийка в България?</strong><br /> - През 2011 г. според раковия регистър има 1150 случая на заболели от рак на маточната шийка, а смъртните случаи са 348. Този карцином е с много лоши показатели у нас. България, за съжаление, е на второ място по заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка в Европа. Лошото е, че с всяка година заболелите се увеличават и това не е защото българката е с по-голям риск да развие преканцероза. <br /> <br /> Просто няма профилактика и жените се изпускат. Ако на Запад се хващат предраковите състояния, в България се диагностицира наличен инвазивен карцином. Изпуснат е стадият, в който можем да профилактираме заболяването. А профилактиката цели ранното му откриване. Първичната профилактика, която се прави на Запад, е ваксинация. У нас едва от 2012 г. има ваксинация на 12-годишни момичета и обхватът не е голям. <br /> <br /> Вторичната профилактика на предраковите изменения се прави чрез различни скринингови програми. Но масов скрининг е възможен само с помощта на държавата. Имало е масов скрининг до 1987 г. - на всяка жена е взимано веднъж годишно цитонамазка. Тогава сме имали и добри показатели за заболеваемост от РМШ. След спирането на масовия скрининг положението се влошава, което значи некачествена профилактика. <br /> <br /> Рискът от рак на маточната шийка се увеличава след заразяване с човешкия папилома вирус, който се предава по полов път. Затова жени с честа смяна на сексуалните партньори и по-специално поведение са по-рискови. В рисковата група са и жени с отслабен имунитет, тъй като при тях организмът няма да се пребори с вируса HPV. <br /> <br /> По препоръка на СЗО цитонамазка трябва да се взима веднъж годишно на всяка жена над 20 г. или две години след започване на полов живот. Понеже това не се прави в България, е важно да сме по-внимателни към всяка пациентка, която идва при нас -<br /> трябва да й се прави освен цитонамазка и колпоскопия<br /> <br /> <strong>- Какво е специфичното на профилактиката на жени със стерилитет?</strong><br /> - Пациентките със стерилитет са по-рискова група. Много проучвания показват, че те имат от два до пет пъти по-голям риск да развият предракови изменения на шийката на матката. Причината за стерилитет обикновено е в запушени маточни тръби, а това се случва вследствие сексуално трансмисивни инфекции, възпаление и срастване. Трансмисивните болести рядко се предават поотделно, а обикновено са по няколко - хламидии, трихомони, човешкият папилома вирус (HPV).<br /> <br /> Това означава, че тази рискова група трябва да бъде обгрижена по-добре, да й бъдат направени повече изследвания. <br /> Лечението за стерилитет продължава повече от 2-3 години, което значи, че пациентката е при лекари с тясна специалност и при нея се обръща внимание единствено на репродуктивната функция. Според мене клиниките за асистирана репродукция трябва да имат и сектори за профилактика. В нашата клиника сме създали такъв кабинет, през който преминават всички пациентки. <br /> <strong><br /> - Какви изследвания се правят сега в България, за да се открие рано ракът на маточната шийка?</strong><br /> - Единственото изследване е цитонамазка. Но има още едно изследване за тази патология - колпоскопия, при което с микроскоп се оглежда шийката на матката. Тя се оцветява със специални разтвори и се наблюдава дали има изменения, или не. Методът е достъпен, не е скъп и е познат от много години. Но за съжаление не се прави масово, а само когато има лоша цитонамазка. <br /> <br /> <strong>- Цитонамазката не може ли да докаже РМШ?</strong><br /> - Цитонамазката не е сигурен диагностичен метод, т.е.<br /> <br /> <u>нейната достоверност не е 100%</u><br /> <br /> Тя е удобна за скрининг, но има доста недостатъци. Ако се извършва колпоскопия успоредно с цитонамазката, недостатъците й ще се редуцират до голяма степен. Само с колпоскопия може да гарантираме на пациентката, че няма изменения на маточната шийка. Много са пациентките, на които никога не им е правена колпоскопия, и за това не за виновни те - виновни са лекарите. <br /> <strong><br /> - Защо не им се предлага колпоскопията?</strong><br /> - И аз се чудя. Колпоскопията не е трудна, не изисква специално обучение, макар че изисква повече опит. Апаратът не е скъп - най-обикновен микроскоп. Проблемът не е в техниката. По-скоро е занемарена профилактиката в България. Ние реално нямаме профилактика, затова сме и с такава смъртност. Това е държавна политика - всяка жена да мине веднъж годишно на профилактичен преглед, не е политика на болничното заведение. В държавите с адекватна профилактика се взима цитонамазка и се прави колпоскопия. Точно тези държави са и с най-добри показатели. <br /> <br /> <strong>- Има ли симптоматика при преканцерозите, известни като &ldquo;ранички&rdquo;?</strong><br /> - При наличие на преканцероза пациентката няма симптом, който да я накара сама да отиде при гинеколог. Това е нашата роля - на всяка пациентка, която влезе в кабинета, да й се направи онкопрофилактичен преглед. Защото не е сигурно, че тя ще дойде отново следващата година или след две години. Предраковите изменения могат да се хванат единствено с цитонамазка и колпоскопия. Идеята ми е<br /> <br /> <u>да се включи колпоскопията като рутинно изследване</u><br /> <br /> За да има ефект от скрининга, трябва да има поне 75% обхват. Сега не повече от 50% от жените посещават гинеколог по някакъв повод. Дори на тях да им се осигури качествена профилактика, статистиката ще продължи да е ужасна. Пациентка в провинцията, от някое село, не е ходила на гинеколог от 20 години. Тя няма и как да знае, че трябва да й се вземе цитонамазка и да й се направи колпоскопия. А при такива жени съществува рискът да се появи заболяване.<br /> <br /> <strong>- Според вашата практика намалява ли възрастта на пациентките с РМШ?</strong><br /> - Възрастта на заболелите от РМШ намалява. Ако преди 10 г. най-младата пациентка с карцином на маточната шийка е била на 30 години, сега имаме и момичета на 19-20 години с инвазивни форми на карцином. Рядко е, но се случва. И при предраковите състояния възрастовата граница пада - сега е 25 години. <br /> <br /> <strong>- Лекува ли се ракът на маточната шийка?</strong><br /> - Лекува се, ако състоянието е предраково. При развити форми на рак има 6-годишна преживяемост за 50% от жените. Но в България обикновено се диагностицира късен стадий на карцином, когато оперативното лечение не е оправдано. В първи стадий има добра преживяемост, но операциите са тежки. Идеята е да не се стига до операция, а да се предотврати самото заболяване. Това е единственият карцином, който може да бъде ликвидиран. Всичко зависи от профилактиката. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />