Отец Петър и мюфтията Бейхан Мехмед раздадоха 5000 порции от вкусното ястие
<em>5000 порции ашуре раздадоха на Пазара на производителите в близост до централната джамия в Кърджали. Отбелязването на Деня Ашуре, което се организира със съдействието на община Кърджали и побратимената община Османгази, Бурса, Р Турция, вече се превърна в традиция, тъй като всяка година се раздава ашуре на мюсюлмани и християни по време на месец Мухаррем. </em><br /> <br /> За събитието в Кърджали пристигна делегация от община Османгази, Бурса. Кметът на община Османгази Мустафа Дюндар и кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис се включиха в раздаването на ашуре. Гости на празника бяха районният мюфтия Бейхан Мехмед и енорийският свещеник отец Петър. 5000 порции бяха раздадени в Кърджали, Джебел и Момчилград. <br /> <br /> Eнорийският свещеник при църквата &quot;Свети Георги Победоносец&quot; в Кърджали е особен екземпляр. Светското му име е Камен Гарена, него е сложил и на книгата си с разкази &quot;Молитва за обич&quot;. Гарена означава камък, не пропуска да подчертае той. Името Петър пък той приема в Араповския манастир край Асеновград заедно със заповед за &quot;свещеник на разположение&quot;. Биографията на отец Петър започва в края на ноември 1956 г. и е разхвърляна между горещите точки на Балканите, краткото следване в Художествената академия, Богословския факултет на Софийския университет, националистическите митинги...<br /> <br /> <strong>Отец Петър служи в районите с етнически смесено население, както и в Турция, Македония, Румъния </strong><br /> <br /> По време на българските вълнения в Молдова, когато там пристига генерал Лебед, отец Петър е пак в епицентъра на събитията.<br /> Стихията на кърджалийския поп обаче е религиозният празник Богоявление. От този чисто християнски ритуал свещеникът може и прави ако не национален, то поне общоградски празник, който спокойно може да претендира за базисен модел на междуетническото и религиозното равновесие. <br /> <br /> Питат защо бе, отче, все такива ги правиш на тоя празник. А той се кълне, че още по-големи чудатости е готов да извърши, само и само Кърджали да присъства в ефира и вестниците като град с единен народ, без етническа и религиозна вражда, модел за толерантност! И е вярно - на Йордановден край реката се струпват и християни, и мюсюлмани. Защо, пита той на свой ред, никой не ще да забележи Кърджали като един мирен град, където двете вери се събират винаги заедно, независимо коя празнува или тъжи? Отец Петър обяснява, че именно хората в етнически смесените райони са по-склонни към взаимопомощ. И че <br /> <br /> <strong>политиците могат много да опяват за българския етнически модел, но бай Мустафа и леля Пенка го осъществяват на дело, без много дрънкане</strong><br /> <br /> &quot;Всеки се ражда с някаква мисия и Бог така направлява нещата в живота ти, че и да тръгнеш нанякъде, Той не те допуща да се изявиш докрай, да се реализираш напълно. Така беше и с мен - исках да уча скулптура, започнах и... спрях. Въпреки че съм правил и самостоятелни изложби. Работил съм и като журналист, имам над 200 публикации в периодичния печат. Печелил съм литературни награди за разкази. Участвал съм и награди съм вземал на конкурси по надсвирване на кавал. Свирил съм по сватби и съм пял... Е, всичко това по Татово време. И през всичките години все нещо липсваше&quot;. Така отец Петър започва да отговаря на въпроса защо е облякъл расото. <br /> <br /> Той отбелязва, че е имал много тежко детство, но не иска да говори за него. За 10 години е сменил 7 училища в различните краища на България. &quot;Не съм очаквал аплодисменти за онова, което правя. Изключвали са ме, наказвали са ме, картини са ми конфискували заради националистическия им характер - че какво от това, свикнал съм с трудностите. Но да ме оплюват за свещеническата ми дейност, това е несериозно. Всеки трябва да е наясно, че Кърджали е особена територия, че думата &quot;турчин&quot; тук има дори враждебно значение. Именно в Кърджали не трябва да разделяме българина от турчина, ние тук сме едно цяло. И сме длъжни да живеем в разбирателство, дори заради пролятата в миналото кръв&quot;, твърди той.<br /> <br /> Преди да се откаже от следването в академията, усетил потребността сам да се занимава с религия. Когато пък дошла демокрацията, а хората се оказали неподготвени за нейната свобода, почувствал липсата на духовни спирачки в обществото. &quot;Аз не мога да кажа, че съм имал някаква съдбовна случка, отчаяна любов или че въобще нещо тотално е преобърнало личността ми, че заради това съм влязъл в църквата. <br /> <br /> В София по спирките мъже от тоя район, подчертавам - турци, са ме питали &quot;Ти не си ли нашият поп&quot; и сме си говорили на турски. На мен това ми стига&quot;, уточнява отец Петър. А той наистина владее перфектно езика, който, кой знае защо, наричат &quot;майчин&quot;. <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />