Най-добрият имитатор на Парцалев: Той предпочиташе мъжете!

<em>Звезделин Минков е български актьор, прославил се още в края на 70-те години като най-добрия имитатор на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев и дори Татяна Лолова.<br /> <br /> Роден е на 10 ноември 1959 в Козлодуй. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot; в класа на Елка Михайлова. Работил е като конферансие и хуморист в ансамбъл &quot;Магистрали&quot; към Министерството на транспорта с художествен ръководител Стефан Диомов и солисти Ваня Костова, Росица Ганева и други. Играл е на сцената на драматичен театър &quot;Димитър Димов&quot; в Кърджали, във Врачанския театър, в Ямболския драматичен театър &quot;Невена Коканова&quot;. Бил е конферансие на няколко български цирка. От 2001 г. до момента е актьор на свободна практика.<br /> <br /> През 1985 г. печели първа награда в конкурс на БНР за най-добър имитатор.<br /> <br /> Снимал се е в игралните филми &ldquo;Леталото&rdquo; (1980 г., реж. Огнян Гелинов), &bdquo;Копнежи по белия път&ldquo; (1987 г., реж. Никола Корабов), &bdquo;Ударът&ldquo; (1981 г., реж. Борислав Шаралиев), &ldquo;Иван и Александра&rdquo; (1989 г., реж. Иван Ничев.<br /> <br /> Звезделин Минков е автор и на три стихосбирки: &bdquo;Песни за Мария&rdquo; (1998 г.,/, &bdquo;Усещане за вечност&rdquo; (2001 г.), &ldquo;Земни небеса&rdquo; (2008 г./. <br /> <br /> Наскоро на книжния пазар се появи мемоарната му книга &bdquo;Малки спомени за големия Парцалев&rdquo;, посветена на 25-годишнината от кончината на &bdquo;човека смях&rdquo;. <br /> </em><br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201412/Tina_8/Zvezdelin_vatre.JPG" alt="Zvezdelin_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="378" height="550" />- Звезделин, вашата книга за Парцалев излезе навръх двоен юбилей &ndash; вашата 55-годишнина и 25-годишнината от смъртта на &bdquo;човека смях&rdquo;. Преднамерено или случайно се случи това? И не се съмнявам, че книгата, както и животът, ще има продължение...</strong><br /> - Аз писах тази книга с огромно вълнение. Започнах я на 1 ноември 2012 г. Писах, писах, писах и неусетно погледнах датата &ndash; беше 1 април 2013 г. Денят на хумора. Моят приятел Антон Тонев от Стара Загора ми даде идеята да я започна в навечерието на годишнината от кончината на Парцалев. <br /> <br /> Междувременно много хора от шоубизнеса &ndash; Иво Танев, Ники Кънчев, галеристът Игор Марковски..., ми се обадиха и казаха, че книгата много им е харесала. Че са я прочели на един дъх. В това беше смисълът. <br /> <br /> <strong>- Моментът на първата ви среща с Парцалев е много интригуващ за мен, а сигурно и за други читатели. На първо четене някой може да се заблуди, че той ви е харесал и ви е допуснал в своето близко обкръжение, защото го имитирате блестящо. Но едва ли е било само това...</strong><br /> - Не, заради всичко, комплексно беше... Заради актьорското присъствие. Парцалев ми даваше кураж. В книгата няма и грам художествена измислица. Всичко е преживяно. Не си правя фалшив пиар. Всички приятели знаят, че многократно съм разказвал някои от историите в книгата и те са се смели много.<br /> <br /> Парцалев беше изключително обаятелна личност. Не беше ординерен. Беше просто несравним. Имаше такова присъствие, такова излъчване, такъв магнетизъм притежаваше, че хората неминуемо се смееха. Повечето го гледаха с отворена уста, готови да прихнат. <br /> По-късно, когато го опознах, разбрах, че тези, които са му дали етикета &bdquo;тъжният клоун на България&rdquo;, са били много прави. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той беше много тъжен човек <br /> </strong></span><br /> <strong>- Ваши колеги разказват, че се е чувствал самотен &ndash; това особено личи в историята как ви кани след новогодишно участие в дома си.</strong><br /> - Да, самотен се чувстваше, макар че милиони хора го обожаваха, макар че имаше много приятели и непрекъснато ги канеше вкъщи. Но Парцалев много страдаше за това, че така се е стекъл животът му и не е могъл да се свърже с една жена и да има собствено поколение. Много го болеше това. Беше много чувствителен, много раним, но го прикриваше. Пред мен обаче се отпускаше. Парцалев е плакал пред мен. Защото един голям български поет му беше посветил стихотворение. Тогава много се развълнувах и съжалявам, че не го преписах. Но мисля, че беше на Павел Матев. Прочете ми го в синьото барче. Извади стихотворението, сложи си очилата, разтрепераха му се пръстите от вълнение... Насълзиха му се очите. &bdquo;Ти, Дон Кихот, който не можа да изиграеш своята роля...&rdquo; Нещо такова беше. <br /> <br /> <strong>- Имало ли е наистина някакви колизии в Сатиричния театър, които са скъсили живота на Парцалев? Не говоря за административни конфликти, а за човешката страна - че са го игнорирали не буквално, но се опитвали да го омаловажат, да му дават роли от втори план... И в последните месеци от живота му той бил в състояние на лека резигнация, на обида...</strong><br /> - Точно това не е споделял с мен. Казваше, че Дон Кихот е любимата му роля и просто така се е случило. Но той беше интелигентен, добре възпитан и внимаващ какво говори, за да отиде при директора и да каже, че иска тази роля. Споделял е между колегите. Плюс това казваше така: &bdquo;Директорът решава какъв ще бъде афишът през годината, той си вика режисьорите, а те, вече ако ме одобрят, ще ме разпределят...&rdquo; Но Парцалев безпределно обичаше работата си и никога не се уморяваше. Как можеш да заминеш сутринта във Варна, да направиш пет различни участия &ndash; всяко по 240 лв. Взимаше тези пари, показвал ми го е лично... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Показвал ми е документ от самия Тодор Живков, </strong></span><br /> <br /> от Държавния съвет на България, че се разрешава на следните лица: Лили Иванова, Емил Димитров и Георги Парцалев да получават двоен хонорар. 120 лв. беше таванът. <br /> <br /> Влиза в едно предприятие. Спират да работят. Хоп, прави си хумора и прибира 240 лв. Отива в друго. 240. Отива в един салон &ndash; пак 240. И така - 1200 лв. Прибира се и почва да черпи. <br /> <br /> <strong>- Не всички хора обаче с такива доходи черпят толкова щедро като Парцалев. При него е било въпрос по-скоро на манталитет, на характер...</strong><br /> - Така е. Той много обичаше Клуба на актьора на булевард &bdquo;Руски&rdquo;. Слизаше се по едни стъпала, извити като серпантина, надолу. Вътре беше задимена дупка, но пълна с много емоции. Пристигаха най-различни брадати, рошави актьори, бохеми... Парцалев си имаше специална маса. Те му я пазеха. Не можеше да сяда кой да е на нея. Той си избираше хора с чувство за хумор, които са широко скроени, които не са еснафи... Подбираше си компанията. <br /> <br /> Канеше си такива, които харесва. Но някои си позволяваха са сядат без покана. Обикновено - актьори от Киноцентъра, които не бяха на щат в театрите, ангажираха ги по-рядко и те <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>го ползваха като спестовна касичка</strong></span><br /> <br /> от която можеш да си извадиш да пиеш едно уиски. <br /> <br /> <strong>- Уискито и тогава не беше евтино!</strong><br /> - Разбира се, но те знаеха, че той е много богат, а понеже и душата му е такава, идват, сядат и: &bdquo;О, бай Жоро...&rdquo;, и след това, след двете питиета и мезета казват: &bdquo;Хайде, аз отивам до тоалетната...&rdquo;, и не се връщат, защото може да се наложи да извадят пари. Макар че Парцалев винаги казваше: &bdquo;Няма да вадите пари, защото ме обиждате. Ако още веднъж го направите, няма да сте на моята маса!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Защо този велик комик остана без собствено жилище?</strong><br /> - Можеше да си купи, но не смяташе, че това е необходимо. Той плащаше 300 лв. за огромен апартамент под наем. Даже хотелите тогава бяха по-евтини &ndash; по 4,50 лв. на ден. <br /> <br /> Винаги пътуваше с такси. Не използваше обществения транспорт. Никога не си купи лека кола, защото имаше толкова много приятели и само да им звънне и да ги попита: &bdquo;Би ли ме закарал до Плевен?&rdquo;, щяха да го закарат и до Букурещ. <br /> <br /> <strong>- Парцалев нарочно ли запази този севернобългарски диалект? Може би е искал да бъде по-характерен? Петър Слабаков например също говореше така. </strong> <br /> - Парцалев винаги си говореше така. Никога не си го променяше гласа. Това си беше природна даденост. Бленда. Беше цар на паузите. И мен ме е съветвал на най-интересното място да направя пауза, за да се замисли публиката. И след това ефектът да е по-силен. &bdquo;Малко да си поровят мозъците&rdquo;, както казваше той. <br /> <br /> <strong>- Познавахте ли някой друг от неговите близки освен родителите му?</strong><br /> - Не, познавах само леля Веса, майка му, и бай Иван, баща му, той го наричаше &bdquo;дядо Иван&rdquo;. Много обичаше да се шегува с тях. Отиваме заедно на едно участие. И Парцалев казва с неподражаемата си интонация: &bdquo;Сега да ви кажа нещо за вкъщи, понеже много хора се интересуват, пък няма от кого да го чуят. Аз съм на 64. Мама на 86, баща ми &ndash; на 89. И се дебнем един друг кой пръв ще пукне&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Шегувал се и със смъртта. Така е обичала да прави и Леа Иванова. Веднъж на някакъв панаир в Габрово, за да съберат публика, организаторите обявили, че това е последният й концерт, защото й оставало само седмица живот и, естествено, настанало стълпотворение за билети. Това ми го разказа наскоро един наш общ познат, когото титулуват &bdquo;първия частен импресарио по времето на соца&rdquo;. Парцалев чувстваше ли се зле, знаеше ли, че е болен, при това &ndash; сериозно?</strong><br /> - Така ли е направила Леа? Страхотно! Но Парцалев си пътуваше и никога не е споменавал за никаква болка. Освен душевната &ndash; за това, че няма семейство. <br /> Аз затова описах боледуването му, защото съм ходил в болницата при него. Омръзна ми 25 години да повтарят, че едва ли не с някакви мъже, че правил оргии, че чупели шишета... Отвратителни неща, просто не искам да ги споменавам. Навремето така казваха и за Григор Вачков: &bdquo;Змията му се увила около врата...&rdquo;, и затова починал. Нали в &bdquo;На всеки километър&rdquo; имаше сцена с един питон...<br /> Знам случая с Вачков от Юрий Яковлев, бащата на Жана Яковлева, с която сме учили заедно във ВИТИЗ. То си имаше дело. Защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>момичето е починало, когато е било в леглото с Григор<br /> </strong></span> <br /> Задушило се от вълнение, че е било с него, после се доказа, че това момиче е имало порок на сърцето.<br /> <strong><br /> - От какво точно почина Парцалев? Скоротечна левкемия?</strong><br /> - Да, абсолютно. Един месец &ndash; и край. Влезе в Правителствена болница на 1 октомври 1989 г. <br /> <br /> <strong>- Историята за &bdquo;брака&rdquo; на Парцалев с българка, която живее в Париж, достоверна ли е? Не е ли от разреда на &bdquo;градските легенди&rdquo;? Както и това, че Тодор Живков много е искал да ожени &bdquo;всенародния любимец&rdquo;?</strong><br /> - Никога не съм чувал, че Тодор Живков го е карал да се жени. Парцалев обаче ми е разказвал за Роза Димова. Тя си беше направила такива визитни картички &ndash; двойни, отвън пише: &bdquo;Мадам Роза Димова &ndash; парфюмерия и козметика&rdquo;, а като отвориш отвътре &ndash; Айфеловата кула , тя в средата, отляво &ndash; Ален Делон, отдясно &ndash; Парцалев. <br /> <br /> Една вечер се запознали в парижки ресторант. <br /> <br /> <strong>- Кои бяха приятелите, с които Парцалев се е срещал най-често?</strong><br /> - Илмата му беше близък приятел, последният му приятел, мисля, че в момента е от персонала на Народното събрание, но да не се обиди момчето, Петър Брезицки се казва, та той беше до него в последните години... Грижеше се за кучето му, за Вог, разхождаше го... <br /> <br /> <strong>- Не сте го виждали в една компания с Георги Калоянчев? </strong><br /> - Веднъж Парцалев ме заведе в Сатиричния театър именно, за да се запозная с Калоянчев. След представлението ме хвана за ръка и ме заведе в гримьорната. Няма да прозвучи етично, защото Калоянчев почина, царство му небесно, но наистина двамата имаха малка, как да кажа, конкуренция. Не точно вражда, но идваше от страна на Калоянчев. А Парцалев беше добронамерен. <br /> <br /> И представете си сега, Парцалев влиза в гримьорната и казва: &bdquo;Кала, да те запозная с едно копеле! Те, много копелета се опитват да ме имитират, но тоя го прави най-добре, направо ми бърка в здравето!&rdquo; Той много обичаше тази дума, но не я употребяваше за обида, а така, вместо &bdquo;момче&rdquo;. И Калоянчев, моля ви се, остана седнал, добре, нека, уморен е бил след представлението, но поне да си подаде дясната ръка! А той си подаде лявата ръка &ndash; три пръста. Дясната му беше нещо заета, не мога вече да си спомня с какво. <br /> <br /> <strong>- И почти не ви е погледнал? Познах ли?</strong><br /> - Почти не ме погледна. И отговори: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Абе, ти Парцалев може да го имитираш, защото не е такъв голям актьор като мен</strong></span><br /> <br /> Мен не можеш ме имитира, аз съм небе, ало-о-о-о!&rdquo; Това ми направи лошо впечатление. <br /> <br /> <strong>- Имате ли представа какво се случи с наследството на Парцалев през годините? Той е бил колекционер на антики, на бижута, на картини...</strong><br /> - Имаше невероятна колекция от икони. Беше луд на тази тема. Събираше ги от цяла България. Като пътуваше по градовете, влизаше в църквите, разпитваше хората дали някой притежава икони... И ги купуваше. Притежаваше над 120 икони! Каза ми, преди да почине, че ще ги завещае на дома в Левски, който направиха негов музей. <br /> <br /> <strong>- Пръстените ли бяха слабото място на този голям актьор?</strong><br /> - Много пръстени слагаше на ръцете си, но на него му отиваха, да ви кажа. Даже имаше жестове &ndash; като говореше, си ги наместваше, наместваше, и понякога удряше с кокалчета по ръба на масата, за да ги донемести. <br /> <br /> Веднъж Парцалев ми разказа особено трогателна история. &bdquo;Преди едно представление в Сатиричния бях започнал да свалям пръстените от ръцете си. Тъкмо щях да сваля и последния, когато в гримьорната влезе директорът на театъра да ми пожелае успех. Заговорихме се и аз забравих този пръстен на ръката си. Излязох на сцената и започнах дълъг и много смешен монолог. Някъде по средата, докато ръкомахах въодушевено, изведнъж мернах пръстена. И изстинах. Пиесата беше българска. Героят ми бе обикновен, беден нашенец. Ако някой зрител вече бе забелязал пръстена, какво ли щеше да си помисли? Уж дрипав селянин, а пък на ръката му се мъдри златен пръстен?! Ужас!!! Намерих начин да се обърна с гръб към публиката и да го сваля. Но до края на представлението нещо в устата ми горчеше...&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Извинете ме за тази констатация, но хомосексуализмът на Парцалев отдавна не е тайна. Нито пък е престъпление. От края на 60-те &ndash; на книга, а от няколко години &ndash; и на практика. Въпреки това тази тема при него /и не само/ продължава да се заобикаля и премълчава. Или да се поднася в пародийна, дори - във вулгарна светлина. </strong> <br /> - Аз го боготворях. Бях го поставил на много висок пиедестал. И именно по тази причина не си позволих в тези 110 страници да не коментирам това, защото то не е нещо, от което хората биха се поучили и биха се разсмели, или бяхме научили нещо ново...<br /> <br /> <strong>- Защо не &ndash; има специфични хомосексуални роли, които будят смях, има и такива, които са трагични, и ако нашето общество беше свободно... но то очевидно още не е, щом продължава да обявява &bdquo;аутинг&rdquo; на темата &bdquo;български творци &ndash; хомосексуалисти&rdquo;...</strong><br /> - Не съм имал други отношения с него, но иначе мога да ви разкажа много неща. Парцалев беше тъжен... И, разбира се, че е споделял. Но той не се криеше. Беше много оригинален. Даже разказваше такива вицове. Обичаше да коментира това положение, в което, така или иначе, беше попаднал. Защото това е начин на живот. <br /> Ето един неписан спомен. Питаше ме: &bdquo;На теб хубаво ли ти е с жена?&rdquo; &ndash; &bdquo;Много ми е хубаво, бате Жоро!&rdquo; &ndash; &bdquo;А на мен ми е хубаво, когато съм с мъже&rdquo;. <br /> <br /> Парцалев беше кавалер с жените, подаряваше им цветя, танцуваше с тях... Но просто този начин на живот, който си водеше, той го обясняваше: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Ето, и аз имам нужда от такива удоволствия&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Когато се говори за него като обаятелна личност, да се споменава за хомосексуализма е излишно. <br /> <br /> Това е все едно, като говорим за Стефан Данаилов, да подчертаваме, че е бил с много жени. Ами, бил е. Той си е мъж. Това е нормално и за другите, които не предпочитат жени. <br /> <br /> Да се каже: &bdquo;Въпреки хомосексуалността си Парцалев беше велик актьор&rdquo;, е глупаво, долно, гадно и... неправилно. Той ни завеща огромната си любов към хората. И тя е, която остава. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />