Орфей е истинският бог на хармонията и той ще се завърне с истинската азбука на човечеството – числата
<em>Ако енциклопедичният Михаил Иванов от Кърджали &ndash; поет, философ, журналист, езотерик, първият балкански спец по кабала и най-важното &ndash; приятел до гроб, бе жив, на 6 септември би чукнал 83 г. и би оставил още по-трайна следа зад себе си. Защото, както бе казал поетът Петър Караангов, &bdquo;животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас&rdquo;. Мишо не намери най-подходящото си време, въпреки че и това е относително понятие. </em><br /> <br /> В академичните среди все още се говори, че малко преди смъртта си родопският уникум дава на проф. Александър Фол най-ценните си ръкописи, а специалистът по тракология да стане рецензент на книгата му &bdquo;Боговете разговарят с числа&rdquo;. Но всичко отива в забвение, както и прахът на светилото, разпръснат в Долината на тракийските царе. Прозрения на Иванов все пак се появяват в доклади на научни форуми и днес, но вече &bdquo;под вънкашност нова&rdquo;. Плагиатството е вродена балканска черта, нищо ново под слънцето.<br /> <br /> <strong>Репортерът на &bdquo;Над 55&rdquo; имаше щастието да работи цели три години с нашенския Ломоносов </strong><br /> <br /> в органа на ОК на БКП &ndash; Кърджали - в. &bdquo;Нов живот&rdquo; от 1980 до 1983 г., в отдел &bdquo;Партиен живот&rdquo;. Когато странната птица не пишеше докладите на партийните величия, в свободното време заключвахме кабинета и с часове мятахме зарове на таблата. Ако някой ни пречеше, отскачахме до дома му и вече пред чаша запотена ракийка пак си викахме &bdquo;дюбеш&rdquo; и &bdquo;дюшеш&rdquo;. Когато ръцете ни вече се почувстваха отмалели, впрягахме душите си. Понятие като &bdquo;партия&rdquo; за нас не съществуваше, въпреки че бяхме лицето й. Никога в дългите ни диалози политиката не се е намесвала. Напротив, спорехме за&hellip; културата на емоциите, за американските &bdquo;кенеф-писатели&rdquo;, за благородството на руската литература. <br /> <br /> <strong>Дори не си позволявахме да коментираме партийните величия, защото за нас те не съществуваха, </strong><br /> <br /> въпреки че благодарение на тях преживявахме. И то добре! В ония години и един мълчалив лакей бе добре платен и ползваше десетки привилегии &ndash; база за отдих, семинари всеки месец с отрупани маси като за богове, храна на символични цени в партийния стол, питието в барчета и пр. Безметежни години, а партията хранилка явно е имала нужда и от инакомислещи. Кътала си ни е под крилото, дори ни даваше повече хляб от този на праволинейните.<br /> <br /> Михаил е роден в Плевен, детството му преминава в Балчик, през 1952 г. завършва Школата за запасни офицери &bdquo;Христо Ботев&rdquo; в Плевен, после служи като младши офицер в Харманли. Но в един момент решава да се отдаде на четвъртата по стрес професия &ndash; журналистиката. Сменя няколко издания, където се опитва да &bdquo;пробута&rdquo; новаторските си виждания за света. Хард комунист е, затова покровителите му допускат странните му размисли и страсти в партийните издания, въпреки че не са в канона.<br /> <br /> <strong>От време на време червените секретари му дърпат ушите, но Иванов си знае своето &ndash; </strong><br /> <br /> нестандартното познание, което тлее в него, трябва да бъде споделено, да достигне до повече сродни души. Опитва се всичко да сподели и с &bdquo;кухите лейки&rdquo;, но повечето от тях нито приемат, нито предават. Гледат го като извънземно и се чудят и маят как такъв &bdquo;агент-провокатор&rdquo; се е вселил в редиците им, на всичко отгоре и на такъв отговорен пост. При Мишо нямаше праволинейност, всичко при него беше хаос, ерес и уклон от всякаква догма. Дори и когато стъпваше по земята, взорът му винаги бе отправен към небесните селения. Вечно един отнесен, зареян. Той не ходеше, а летеше&hellip; Дори и не намери време да издаде единствената си стихосбирка &bdquo;Скитник между звездите&rdquo;, а посмъртно приятели му я издадоха.<br /> <br /> Казваше често: <br /> <br /> <strong>Поезията под миндера, журналистиката под сурдинка, а денонощна работа за домогването до истинската азбука на човечеството &ndash; </strong><br /> <br /> онази на числата, на която говорят всички религии и митологии. <br /> <br /> Най-нестандартният изследовател на родопските загадки беше уверен, че един ден историята ще се пренапише с помощта на митоматематическия метод. &bdquo;За разлика от думите, цифрите не лъжат, защото са най-точният език и защото сърцевината на знанието е в сакралния цифров ред, който отразява работата на мозъка като компютър. Същото е смятал и Фредкин, казвал е, че Вселената започва съществуването си като компютър&rdquo;, твърдеше Мишо.<br /> <br /> Той бе убеден, че гробът на Орфей трябва да се търси в тракийските скални ниши Орлови скали край гр. Ардино от I в. от новата ера. Защото общо 97-те им ниши давали световното свещено число, което означавало&hellip; светилище. Другото негово откритие е търсеното и от Гьоте Прарастение, в което са трите корена &ndash; наука, изкуство и култура. Намерил го е в триъгълен календар от една тока на женски колан, запазен в кост на мамут отпреди 24 000 години. &bdquo;Звучи шокиращо, нали, а това означава, че още от епохата на палеолита е имало понятието цивилизация, още тогава са се владеели слънчевите и лунните затъмнения. Но най-голямата загадка е в това, че е имало астрономически познания. &hellip; Зад &bdquo;пяната&rdquo; на хаоса още струи зрялото и чисто &bdquo;вино&rdquo; на истината. А Орфей, истинският бог на хармонията, ще се завърне заедно с истинската азбука на човечеството &ndash; числата. И аз също поработих за това завръщане, като математизирах митологиите и накарах числата да станат като поезия&rdquo;, вярваше си Михаил.<br /> <br /> По време на есенното равноденствие прави снимка на източната страна на скалата Орлов камък, там вижда буквално нарисувана със слънчеви лъчи рисунка. Образът, изграден от сянка и светлина в една лъжлива квази-ниша, бил на отиващия си от живота Орфей. Вероятно това била последната среща между него и любимата му Евридика. На същата скала изследователят открива и 8-метров релеф на Зевс с вписан в бедрото му Дионис Загрей, синът му от Семела. &bdquo;Зевс съдържа в себе си две категории &ndash; едната е хармонията, Орфей, другата е хаосът, Дионис&rdquo;, разпалено обясняваше навремето геният. Ръкописи от своите открития той предоставя на елитното тогава сп. &bdquo;Археология&rdquo;, но там имаха право да публикуват само шепа &bdquo;проверени и умни глави&rdquo;. Затова откритията му потънаха.<br /> <br /> Михаил Иванов смяташе, че в началото на новата епоха на Водолея Орфей ще се завърне като истински Бог на човечеството, че неговото име Орфеус означавало Цар китарод, цар с китара. Сиреч човек, който излъчва вибрации, отворени към Вселената. &bdquo;Докато епохата на Исус е епоха на затворените кръгови пространства на вождизма, на враждата и конфликтите. Но тъй като епохите се сменят, тази нова промяна вече наближава. Вселената е създадена от необходимото зло на хаоса, защото от неговата пяна се ражда новото. А новото ще дойде много по-скоро, отколкото предполагаме&rdquo;, вярваше си до последно незабравимият Мишо, вечен оптимист по природа. Но ако беше свидетел на последните 15-ина политически хаотични години, през които пластовете на ценностите съвсем се разместиха, където недоразумения на природата като &bdquo;вип брадъри&rdquo; и прочее откачалки съвсем демотивираха обществото ни, как ли щеше да мислиш, мой мили приятелю?!<br /> <br /> <br /> <strong>Васил НЕДЕВ, Кърджали </strong><br />