28 Ноем. 2014, 13:10
4644 прочита
2 коментара
Орфей е истинският бог на хармонията и той ще се завърне с истинската азбука на човечеството – числата
<em>Ако енциклопедичният Михаил Иванов от Кърджали – поет, философ, журналист, езотерик, първият балкански спец по кабала и най-важното – приятел до гроб, бе жив, на 6 септември би чукнал 83 г. и би оставил още по-трайна следа зад себе си. Защото, както бе казал поетът Петър Караангов, „животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас”. Мишо не намери най-подходящото си време, въпреки че и това е относително понятие. </em><br />
<br />
В академичните среди все още се говори, че малко преди смъртта си родопският уникум дава на проф. Александър Фол най-ценните си ръкописи, а специалистът по тракология да стане рецензент на книгата му „Боговете разговарят с числа”. Но всичко отива в забвение, както и прахът на светилото, разпръснат в Долината на тракийските царе. Прозрения на Иванов все пак се появяват в доклади на научни форуми и днес, но вече „под вънкашност нова”. Плагиатството е вродена балканска черта, нищо ново под слънцето.<br />
<br />
<strong>Репортерът на „Над 55” имаше щастието да работи цели три години с нашенския Ломоносов </strong><br />
<br />
в органа на ОК на БКП – Кърджали - в. „Нов живот” от 1980 до 1983 г., в отдел „Партиен живот”. Когато странната птица не пишеше докладите на партийните величия, в свободното време заключвахме кабинета и с часове мятахме зарове на таблата. Ако някой ни пречеше, отскачахме до дома му и вече пред чаша запотена ракийка пак си викахме „дюбеш” и „дюшеш”. Когато ръцете ни вече се почувстваха отмалели, впрягахме душите си. Понятие като „партия” за нас не съществуваше, въпреки че бяхме лицето й. Никога в дългите ни диалози политиката не се е намесвала. Напротив, спорехме за… културата на емоциите, за американските „кенеф-писатели”, за благородството на руската литература. <br />
<br />
<strong>Дори не си позволявахме да коментираме партийните величия, защото за нас те не съществуваха, </strong><br />
<br />
въпреки че благодарение на тях преживявахме. И то добре! В ония години и един мълчалив лакей бе добре платен и ползваше десетки привилегии – база за отдих, семинари всеки месец с отрупани маси като за богове, храна на символични цени в партийния стол, питието в барчета и пр. Безметежни години, а партията хранилка явно е имала нужда и от инакомислещи. Кътала си ни е под крилото, дори ни даваше повече хляб от този на праволинейните.<br />
<br />
Михаил е роден в Плевен, детството му преминава в Балчик, през 1952 г. завършва Школата за запасни офицери „Христо Ботев” в Плевен, после служи като младши офицер в Харманли. Но в един момент решава да се отдаде на четвъртата по стрес професия – журналистиката. Сменя няколко издания, където се опитва да „пробута” новаторските си виждания за света. Хард комунист е, затова покровителите му допускат странните му размисли и страсти в партийните издания, въпреки че не са в канона.<br />
<br />
<strong>От време на време червените секретари му дърпат ушите, но Иванов си знае своето – </strong><br />
<br />
нестандартното познание, което тлее в него, трябва да бъде споделено, да достигне до повече сродни души. Опитва се всичко да сподели и с „кухите лейки”, но повечето от тях нито приемат, нито предават. Гледат го като извънземно и се чудят и маят как такъв „агент-провокатор” се е вселил в редиците им, на всичко отгоре и на такъв отговорен пост. При Мишо нямаше праволинейност, всичко при него беше хаос, ерес и уклон от всякаква догма. Дори и когато стъпваше по земята, взорът му винаги бе отправен към небесните селения. Вечно един отнесен, зареян. Той не ходеше, а летеше… Дори и не намери време да издаде единствената си стихосбирка „Скитник между звездите”, а посмъртно приятели му я издадоха.<br />
<br />
Казваше често: <br />
<br />
<strong>Поезията под миндера, журналистиката под сурдинка, а денонощна работа за домогването до истинската азбука на човечеството – </strong><br />
<br />
онази на числата, на която говорят всички религии и митологии. <br />
<br />
Най-нестандартният изследовател на родопските загадки беше уверен, че един ден историята ще се пренапише с помощта на митоматематическия метод. „За разлика от думите, цифрите не лъжат, защото са най-точният език и защото сърцевината на знанието е в сакралния цифров ред, който отразява работата на мозъка като компютър. Същото е смятал и Фредкин, казвал е, че Вселената започва съществуването си като компютър”, твърдеше Мишо.<br />
<br />
Той бе убеден, че гробът на Орфей трябва да се търси в тракийските скални ниши Орлови скали край гр. Ардино от I в. от новата ера. Защото общо 97-те им ниши давали световното свещено число, което означавало… светилище. Другото негово откритие е търсеното и от Гьоте Прарастение, в което са трите корена – наука, изкуство и култура. Намерил го е в триъгълен календар от една тока на женски колан, запазен в кост на мамут отпреди 24 000 години. „Звучи шокиращо, нали, а това означава, че още от епохата на палеолита е имало понятието цивилизация, още тогава са се владеели слънчевите и лунните затъмнения. Но най-голямата загадка е в това, че е имало астрономически познания. … Зад „пяната” на хаоса още струи зрялото и чисто „вино” на истината. А Орфей, истинският бог на хармонията, ще се завърне заедно с истинската азбука на човечеството – числата. И аз също поработих за това завръщане, като математизирах митологиите и накарах числата да станат като поезия”, вярваше си Михаил.<br />
<br />
По време на есенното равноденствие прави снимка на източната страна на скалата Орлов камък, там вижда буквално нарисувана със слънчеви лъчи рисунка. Образът, изграден от сянка и светлина в една лъжлива квази-ниша, бил на отиващия си от живота Орфей. Вероятно това била последната среща между него и любимата му Евридика. На същата скала изследователят открива и 8-метров релеф на Зевс с вписан в бедрото му Дионис Загрей, синът му от Семела. „Зевс съдържа в себе си две категории – едната е хармонията, Орфей, другата е хаосът, Дионис”, разпалено обясняваше навремето геният. Ръкописи от своите открития той предоставя на елитното тогава сп. „Археология”, но там имаха право да публикуват само шепа „проверени и умни глави”. Затова откритията му потънаха.<br />
<br />
Михаил Иванов смяташе, че в началото на новата епоха на Водолея Орфей ще се завърне като истински Бог на човечеството, че неговото име Орфеус означавало Цар китарод, цар с китара. Сиреч човек, който излъчва вибрации, отворени към Вселената. „Докато епохата на Исус е епоха на затворените кръгови пространства на вождизма, на враждата и конфликтите. Но тъй като епохите се сменят, тази нова промяна вече наближава. Вселената е създадена от необходимото зло на хаоса, защото от неговата пяна се ражда новото. А новото ще дойде много по-скоро, отколкото предполагаме”, вярваше си до последно незабравимият Мишо, вечен оптимист по природа. Но ако беше свидетел на последните 15-ина политически хаотични години, през които пластовете на ценностите съвсем се разместиха, където недоразумения на природата като „вип брадъри” и прочее откачалки съвсем демотивираха обществото ни, как ли щеше да мислиш, мой мили приятелю?!<br />
<br />
<br />
<strong>Васил НЕДЕВ, Кърджали </strong><br />
2 Коментара: