Д-р Цветеслава Гълъбова: Българите се палят от мизерия и от глад!

<em>Психично болният 45-годишен Туран Сюлейман от Разград нападна друг пациент в психиатричното отделение на разградската болница и го уби по особено жесток начин, стана ясно преди дни. </em><br /> <br /> Запалилата се наскоро пред президентството в София Лидия Петрова се е овъглила за 57 секунди! Над 90% бяха изгарянията, в &ldquo;Пирогов&rdquo; се бориха за живота й, но лекарите не успяха да я спасят. &ldquo;Тялото на Лидия е изпепелено, главата й е овъглена, като състоянието й е несъвместимо с живота, в този случай, за съжаление, ще се окажем безпомощни&rdquo;, каза проф. Огнян Хаджийски от &ldquo;Пирогов&rdquo;. Седмица по-късно 38-годишната фотографка от Нови Искър почина.<br /> <br /> Коментар на тези случаи, какво е психичното здраве на нацията ни и защо българите се самоубиват направиха за в. &ldquo;Доктор&rdquo; проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница, и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Д-р Гълъбова, докога ще посягаме на живота си, в повечето случаи показно?</strong><br /> - Докато има причини да го правим. Българите се самоубиват най-вече след скок от високо или чрез самообесване. Но бумът е на самоубийствата или опитите за самоубийства чрез самозапалване. Едва ли не стана мода да сложиш край на живота си на обществено място в пламъци. Смъртта обещава избавление от борбата с живота. Фройд казва, че смисълът на живота е смъртта, защото се стремим към нея. Животът на един самоубиец може би е непрестанна борба и той избира &ldquo;лесния начин&rdquo;. Българите се палят от мизерия и защото няма какво да ядат.<br /> <br /> Не знам дали Лидия наистина е търсила показност, но е факт изборът й на място да посегне по този жесток начин на живота си. Според мен човек може да избере тази изключително болезнена раздяла с живота само ако не вижда никакъв смисъл да продължава напред.<br /> <br /> Това е добре обмислено решение. А фактът, че става пред президентството в присъствието на много камери, журналисти, говори за директен упрек към институциите.<br /> <br /> <strong>- Из медийното пространство се &ldquo;носи&rdquo; новината, че всеки 2-ри българин е с психично разстройство. Така ли е?</strong><br /> - Категорично това не е вярно! Питам как това е установено, не звучи сериозно и не трябва да се подхожда толкова лековато към твърде сериозната проблематика на психичните болести. Аз мога да кажа, че всеки от нас, доколкото е особен, страда от личностово разстройство, но това не прави хората болни. Да, имаме увеличаване на неврозите, депресиите, панически разстройства, но това се случва в цял свят.<br /> <br /> <strong>- Споделихте, че клиниката ви е пълна с пациенти?</strong><br /> - Да, така е, и са най-тежките случаи, които<br /> <br /> <u>другите болници не искат да лекуват</u><br /> <br /> Имаме дори пациенти, които не са за нас - болницата ни е отдалечена, в гората е, трудно се правят консултации с други специалисти, а тежко болните винаги имат придружаващи заболявания.<br /> <br /> <strong>- Как се справяте с тези болни, роднините на които се отказват от тях?</strong><br /> - Водим едни битки, пишем писма, заплашват ни. Ние нямаме никакви права по отношение лечението на тези хора, можем да изпишем някой, когото близките му въобще не го искат. И така го пращаме на улицата... Силно се надявам да се открият дневни центрове, където да пребивават през деня, но в парковете ли ще спят през нощта?! Липсата на дом не е медицински проблем, но за тези хора активно трябва да се погрижи социалното министерство. Нашите пациенти според институциите са второ качество хора, оттам ни казват:<br /> <u><br /> Те имат психични проблеми,</u><br /> <br /> оправяйте се<br /> <br /> Въобще не са в списъците на &ldquo;Социални грижи&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Каква е вашата прогноза за психичното здраве на нацията ни?</strong><br /> - Голямото ми притеснение е за моралните устои на българина, отколкото за психичното му здраве. Дори и да има проблеми, специалистите ще му помогнат - най-малкото с медикаменти. Но нещата с морала ни не са добри - има крайно тежка редукция на добрите нрави в нашето общество. Агресията стана норма на поведение, злобата, алчността, лакомията са всекидневните ни спътници.<br /> <br /> <strong>- Алкохолът, наркоманията...</strong><br /> - Това са световни проблеми, не са само наши. Не ги оправдавам, те погубват много човешки животи, но също са преодолими. Борим се с тях, затвориха Центъра за наркомании, дано сега пак заработи.<br /> <br /> <strong>- Не мога да не ви попитам за пациента, който &ldquo;изяде&rdquo; съседа си по легло...</strong><br /> - Да, случило се е - става дума<br /> <br /> <u>за силно агресивен акт на психично болен човек </u><br /> <br /> оставен без надзор. Ужасно е, но големият въпрос е не точно как се е случило, а каква е била организацията в това отделение. Не може да няма пропуски там.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е да не си е приемал хапчетата?</strong><br /> - Разбира се, че е възможно, но това пак касае работата на персонала в отделението. Този човек е много болен, но дали е направено всичко, за да се ограничи подобен риск?!<br /> <br /> <strong>- Как тази информация повлия на пациентите ви? Или те още не знаят за случилото се?</strong><br /> - Опазихме ги да не разберат за тази ужасия. Но всички медии я публикуваха, това е &ldquo;кървава&rdquo; новина, чете се... Не искам да ме разбирате погрешно, не става дума да не се съобщават такива новини, но начинът трябва да е различен.<br /> <br /> Смятам, че акцентът не трябваше да е върху начина на извършване на този нечовешки акт, макар и от шизофреник - какво точно му прегризал, какво е изял, как си е тръгнал окървавен от отделението... Надявам се никога такива неща да не се случват! Особено в психиатрични отделения и болници.<br /> <br /> <br /> <strong><hr /> Проф. д-р Вихра Миланова:<br /> Нелекувана, депресията тика към самоубийство!</strong><br /> <br /> &ldquo;Нелекуваната депресия има много сериозни последици, най-тежкото от които е риск от самоубийство, като при нелекуваните депресивно болни той е 20%. 7 от 100 депресивно болни мъже и една от 100 жени реализират самоубийство.<br /> <br /> Жените правят много повече опити за самоубийство, мъжете - много повече ги реализират. Жените изпращат много по-често сигнали, предупреждават някак си. Друго, което ми прави впечатление от нашите болни, са много по-тежките, жестоки опити. Не искам да влизам в подробности, защото са много драматични - огнестрелно оръжие, влакови самоубийства, скачане от високо... Естествено, тях винаги ги е имало, но сега ми прави впечатление, че хората все по-жестоко се самоубиват.<br /> <br /> Вероятно при последната самозапалила се жена пикът на търпение е стигнал дотам, че тя е взела това крайно решение. Може би е била провокирана от редица фактори, но само тя би могла да каже каква е причината, за да стигне до това действие. За да стигне дотам, човек трябва да е преминал през много сериозни вътрешни изпитания.<br /> <br /> Ако фотографите не бяха снимали това събитие, вероятно можеха и да останат без работа. Но тук възниква въпросът за човешката гледна точка, защото ако повече хора се бяха включили да й помагат, то изгарянията можеха да бъдат по-малки&rdquo;, притеснена е проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br /> <br type="_moz" />