Мутренското време не беше по-страшно от сегашното
<em>Сашо Роман е легенда за българската чалга. Няма човек, който да не е чувал неговите песни. Любимец на хората от ъндърграунда. Изпълнителят на &bdquo;7 дена, 7 нощи&rdquo; споделя, че не се е страхувал от мутренското време и е бил приятел с Жоро Илиев, Карамански и т.н. Бил е канен на техни празници като ВИП гост, без да се налага да пее. Наскоро Сашо Роман навърши 60 години. Преживял е два инфаркта, но продължава да се изявява на музикалната сцена, за да може да припечелва някой и друг лев за преживяване. Всенародният любимец дава много рядко интервюта, но ексклузивно пред &bdquo;ШОУ&rdquo; говори откровено за живота си и разкрива шокиращи истини. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Наскоро отпразнувахте своя юбилей &ndash; 60 години! Как посрещнахте празника? Каква равносметка си направихте за тези години? </strong><br /> - Имаше доста колеги и приятели, с които си изкарахме чудесно. Каква може да бъде равносметката &ndash; добре съм се потрудил, трябва много труд в този живот, за да може човек да успее. <br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате тази народна любов към вас - макар че не издавате нови песни, продължавате да сте любимец на няколко поколения? Защо продължават да се пеят вашите песни, а новите някак си отшумяват за месец-два?</strong><br /> - Така е, наистина е така. Това се дължи на моето отношение спрямо хората, спрямо моите почитатели, които наистина уважавам. Без тях ние, изпълнителите, не представляваме нищо. Те са важен критерий в нашата работа, нашата професия. Това обаче не го разбират всичките изпълнители, а то се усеща от публиката. За да се изпее една песен, трябва много голяма душа, самият изпълнител да бъде удовлетворен от изпълнението, а не просто да седнеш и да изпееш песента, колкото да мине и да не е без хич. Моите текстове са силни и докосват публиката, самото изпълнение е с много душа и сърце, това се усеща от публиката. Аз винаги съм бил при тях, не ме е обхванала звездоманията, както сегашните изпълнители. С това те губят фенове и позиции, хората не обичат изпълнителите да са далеч от тях, да се надуват. <br /> <br /> <strong>- Вие сте били и един от любимите изпълнители на т.нар. мутри. Какво са ви предлагали в знак на благодарност?</strong><br /> - Всички мутри ме уважаваха, ценяха моето изпълнение. Нямах никакви проблеми с тях и нещата при мен бяха коренно различни, отколкото при останалите изпълнители. Някакви велики неща не са ми предлагали. Като всеки нормален човек, когато отиде на кръчма и като им изпеят една хубава песен, ще се бръкне в джоба и ще извади 20 лв. Някои изпълнители твърдят, че са изнасяли бакшишите си в чували, но при мен не е било така. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не знам те какво са правили, за да получат толкова много пари!...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Можете ли да ни издадете на кои от тях сте пели и кои са им били любимите песни?</strong><br /> - На почти всички съм пял. Мутрите се кефеха на баладите ми, бяха им любими на всички, които са ме викали да им пея или са идвали при мен в някое заведение. Останал съм с топли чувства от всички, защото бях приет от всички тях, в много добри отношения бях с всички. Жоро Илиев много ме боготвореше, Карамански също...<br /> <br /> <strong>- А неприятни случки с тях имали ли сте &ndash; да са ви заплашвали?</strong><br /> - Не, никога. Даже съм ходил и у тях и съм се чувствал все едно съм си вкъщи. Не съм чул при колежките да е било толкова страшно, колкото го изкарват сега. То е важно ти как ще се държиш с мутрите, от това зависи и тяхното отношение към изпълнителя. Сигурно е имало неприятни случки с някоя колежка, но тя си е била виновна. <br /> <br /> <strong>- Кое е най-страшното нещо, което си спомняте от онова време?</strong><br /> - Аз не чувствам мутренското време за страшно. Аз съм си ходел на работа и не съм имал никакви проблеми. Не мисля, че има голяма разлика от сега и тогавашното време. <br /> <br /> <strong>- Имали ли сте проблеми със Стоян Кръстев-Драгановеца &ndash; държал ли ви е принудително в баварското си имение &bdquo;Райски кът&ldquo;? Вашата колежка Тони Дачева се оплака от това преди няколко години, говореше се, че и вие сте пострадали от него&hellip;? </strong><br /> - Не, няма такова нещо. Никога не съм бил задържан насила някъде. Даже т.нар. опасни хора са ме пращали на рождени дни на техни близки, да присъствам на техните празници, без да е обвързано с пеене. Просто техните близки имаха голямото желание да стана част от техни празници. Говоря за близките на Жоро Илиев. <br /> Сега в момента нищо не ми говори това име Стоян Кръстев-Драгановеца. От теб чувам и за отвличането на моята колежка Тони Дачева, не съм запознат с този случай. <br /> <br /> <strong>- Нашите политици често отхвърлят чалгата, но знам, че ти си пял често и на тях. Защо те викат, след като твърдят, че не слушат тази музика?</strong><br /> - Глупости, няма такъв, който да не слуша тази музика! Вярвай ми, всеки щрака с пръсти! Няма политици, няма адвокати &ndash; всички щракат с пръсти, няма тая-оная!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Скоро пях на едни висшестоящи хора</strong></span><br /> <br /> които не мога да ти опиша как се радваха на моите песни и пееха заедно с мен! Много им харесват моите песни, те ми казаха, че песните ми не остаряват и че съм легенда. Те ми казаха, че съм Лили Иванова в мъжки род. Не искам да споменавам имена, защото това са хора, които държавата зависи от тях. Те ме викат често на частни партита, на рождени, именни дни&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кажете сега вие как сте? Надявам се сте добре здравословно&hellip;?</strong><br /> - Благодаря, добре съм. Карам си живота &ndash; внуци, семейство, приятели около мен, на това се радвам. На моите години няма хора, които да са напълно здрави. Преди години <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>преживях два инфаркта </strong></span><br /> <br /> но живеем и така. <br /> <br /> <strong>- Това обаче не ви е отказало от участията! Знаем, че пеете предимно нощем, трудоемка е работата ви...</strong><br /> - Трябва да се бориш в живота! Човек трябва по някакъв начин да изкарва прехраната си, ако седна вкъщи и да боледувам, няма кой да ми подаде един лев. <br /> <br /> <strong>- Какво детство сте имали?</strong><br /> - Беднотия беше голяма! Моите родители работеха в стопанство, за животни се грижехме, по онова време такава беше прехраната. Аз израснах в град Койнаре, след това моите родители заминаха по софийските села да работят във ферми, цялото семейство сме били неотлъчно заедно. Живели сме в самия обор, където работехме. Работил съм в кравефермата, после на училище, връщам се и се почват същите задължения. Моето детство не е било охолно, запомнил съм го с много работа. Но, въпреки всичко се връщам с хубави спомени към детството си. Това ми е било каляването за бъдещия живот &ndash; да не съм мързелив, да не се оплаквам от несгодите и да мисля позитивно. <br /> <br /> <strong>- Говори се, че сте се отдръпнали от родата си и не им помагате, дори когато сте печелили доста добре&hellip;?</strong><br /> - Човек сам трябва да се грижи за себе си, сам трябва да си помага! Почти никой от роднините ми не живее вече в Койнаре, работят по чужбина. Всеки си е взел своя хляб и се грижи за семейство, за деца, и така. Имало е системни подпомагания от моя страна, но постоянно да се грижиш за цялата си фамилия е невъзможно, просто няма как! <br /> <br /> <strong>- Колко братя и сестри сте? Наш източник издаде, че имате брат, който е просяк в София... </strong><br /> - Имам един брат и една сестра. Сестра ми живее и работи в Гърция, а брат ми живее в София. Да, истина е за брат ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той е сакат, с отрязани два крака</strong></span><br /> <br /> Аз съм му правил забележки, че може да си отвори някакво павилионче и да работи, но още с неговото осакатяване той се отдаде на тази просия и така си я кара. Негова си работа, да ти кажа, не поддържам абсолютно никакви връзки с него. <br /> <br /> <strong>- Какъв е Сашо Роман в действителност?</strong><br /> - Сашо Роман е един обикновен човек, никога не се е вманиачавал в някаква звездомания. Не страня от хората, не бягам от тях, не съм като други мои колеги, които отказват снимки и т.н. При мен такова нещо няма. Аз съм народен човек. <br /> <strong><br /> - Кой пръв забеляза таланта във вас? Слави Трифонов с какво ви е помогнал? </strong><br /> - Моят родител е музикант и може би той първи забеляза таланта ми. Забеляза, че започвам да се уча да свиря на тромпет на 8-годишна възраст и изяви желание да ме запише да уча в музикално училище. Той постигна своята най-голяма мечта - аз започнах да уча и продължих да се развивам професионално като музикант. <br /> <br /> Слави Трифонов, Евгени Димитров, Годжи и много други от екипа са хората, които ми подадоха ръка в живота. Те ме взеха под своето крило, инициативата беше на Слави, и ми помогнаха много. Поддържаме си все още приятелски взаимоотношения, виждаме се и си говорим. Скоро обмисляме един дует с една от колежките от &bdquo;Гласът на България&rdquo;, няма да казвам коя е, нека остане изненада. Предложиха ми от екипа на Слави, да сме живи и здрави, ще видим какво ще излезе.<br /> <br /> <strong>- Какво бихте казали за сегашните си колеги?</strong><br /> - Аз даже не им знам имената и въобще не ме интересуват! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз не слушам попфолк вкъщи </strong></span><br /> <br /> изобщо не включвам такива телевизии. Пожелавам им да са живи и здрави, да се стараят да работят хубаво, да бъдат добре приети от феновете си и да не им изневеряват. Излизат и говорят заучени фрази като &bdquo;Обичам ви&rdquo;, а всъщност не е така. <br /> Преди време казах, че Глория не е добра певица, това си е мое мнение. Дано си е взела забележка от моите думи и да се старае повече.<br /> <br /> Сегашните певици са с къси роклички и силикон, те иначе няма как да пробият. По този начин се обезсмисля музиката. Хората си искат старото, не харесват новите песни и изпълнители. Няма смисъл в новите песни, няма и никакво пеене! <br /> <br /> <strong>- Изпълнителите от старото поколение изпитвате ли някаква завист към по-младите си колеги, чийто хонорар е в пъти повече от вашия? </strong><br /> - Нашите хонорари са много малки. Аз правя абсолютно на живо моите участия, с клавир. При мен няма синбек, няма плейбек. Не се дразня, че младите изпълнители вземат толкова много пари, хонорари от по над 4 хиляди. Като има будали хора, които ги дават &ndash; защо да не ги искат? Виновни са тези, които дават тези пари за плейбек. Аз съм без музикална компания, сам си намирам участията. Не е каквото беше преди, но преживяваме и ние. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />