Тайна страст изгаряла Мане и Берта

<em>Възможно ли е любовта им да е толкова силна&sbquo; че да не допуска никакъв фалш&sbquo; никакво двусмислие&sbquo; никакво съперничество? </em><br /> <br /> <strong>Тъмнозелена бездна</strong><br /> <br /> На тази млада жена съдбата била дала всичко&sbquo; за да бъде щастлива. Тя имала мъдри и богати родители - тоест не й се налагало да се грижи за хляба си&sbquo; а и те й позволявали да развива дарованията си&sbquo; осигурявайки й прекрасно хуманитарно образование. Имала и талант на художник&sbquo; който реализирала в пълна степен&sbquo; равнявайки се със стожерите на френския импресионизъм. Била невероятно красива. В дълбините на огромните й зелени очи потъвали десетки от най-видните ергени във Франция&sbquo; които се стремели да спечелят сърцето на мадмоазел Моризо. Но съдбата&sbquo; дарила й живот&sbquo; била забравила да й отреди една &ldquo;подробност&rdquo; - щастие с любим човек.<br /> <br /> Приготвяйки се&sbquo; както обикновено&sbquo; да отиде в Лувъра на урок&sbquo; Берта изведнъж почувствала слабост. Вече облечена и на вратата на къщата&sbquo; тя приседнала в креслото.<br /> <br /> - Какво има&sbquo; дъще? - загрижено я попитала майка й. - Не ти е добре ли?<br /> <br /> - Не&sbquo; не&sbquo; всичко е наред&sbquo; чакам Едма да се облече.<br /> <br /> Но всъщност Берта излъгала майка си&sbquo; въпреки че никога нищо не била скривала от нея. Просто интуицията й подсказавала&sbquo; че днес ще се случи нещо важно. Нещо&sbquo; което ще промени целия й живот&sbquo; ще я направи щастлива и нещастна едновременно. Била на 27 години&sbquo; но сърцето й все още било свободно&sbquo; въпреки че отдавна трябвало да се е омъжила. Тя обаче отхвърляла купищата предложенията&sbquo; които й правели. Родителите й не бързали&sbquo; но започвали да се замислят кого чака&sbquo; какво търси дъщеря им.<br /> <br /> Интуицията на Берта не я подвела. Пред платното на Рубенс&sbquo; чиито детайли старателно копирала ученичката на известия Камий Каро&sbquo; я запознали с 36-годишния скандален художник Едуар Мане. Задочно те се познавали отдавна - на знаменитите изложби на художниците от новата вълна техните работи често висели една до друга. Представили ги един на друг и в същия миг Берта разбрала&sbquo; че сутрешната й тревога не я е излъгала. Както се полагало на благовъзпитана девица&sbquo; Берта поддържала светски разговор&sbquo; а известният женкар и скандалджия Мане кой знае защо се превърнал в обаятелен&sbquo; но малко свит събеседник.<br /> <br /> - Но защо всички казват&sbquo; че мосю Мане е груб и вулгарен? - запитала се по пътя към къщи Едма.<br /> <br /> - Да&sbquo; много е симпатичен и възпитан - съгласила се и мадам Моризо.<br /> <br /> Само Берта мълчала. Тя разбирала&sbquo; че между нея и господин Мане било казано значително повече&sbquo; отколкото били чули присъстващите. Очите им говорели вместо тях.<br /> <br /> След два дни Мане посетил вилата на семейство Моризо. Смутен като ученик&sbquo; той помолил господин и госпожа Моризо за разрешение да нарисува портрет на дъщеря им Берта.<br /> <br /> - Защо не? Нали не възразяваш, Берта&sbquo; скъпа?<br /> <br /> &ldquo;Боже&sbquo; за какво ме пита мама? Та това е възможност да го виждам! Всеки ден! Много дни подред!&rdquo; - задъхвала се от възторг младата жена. А на глас произнесла:<br /> <br /> - Разбира се&sbquo; че съм съгласна&sbquo; мосю Мане! Това е чест за мен.<br /> <br /> <strong>Шестнадесет любовни портрета</strong><br /> <br /> След няколко месеца се появил първият портрет (наистина този път групов) на Берта Моризо в изпълнение на известния Мане. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Balkon.jpg" alt="Balkon.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="369" height="489" />Картината &ldquo;Балкон&rdquo; се превърнала в ярко събитие на поредната изложба на импресионистите. Посетителите стоели с часове пред платното&sbquo; вглеждайки се в лицето и очите на удивително красивата млада жена - мълчалива&sbquo; старателно скриваща бурния си темперамент. Коя била тази непозната? Дори не се досещали&sbquo; че ако погледнат леко вляво&sbquo; ще видят работите на тази красавицата с толкова удивителни и бездънни тъмнозелени очи.<br /> <br /> Почти осем години Мане с упорството на вманиачен рисувал и рисувал портрети на Берта - ето я на почивка&sbquo; с теменужки в корсажа и ветрило&sbquo; с шапка&hellip; Има шестнадесет такива портрета и всичките са шедьоври. Всичките крещят за любовта му към тази жена&sbquo; всичко е изпълнено с неутолима страст&sbquo; възхищение&sbquo; почти обожествяване. Впрочем защо &ldquo;почти обожествяване&rdquo;? Той наистина боготворял своята Берта&sbquo; Но не&sbquo; не &ldquo;своята&rdquo;. &ldquo;Своя&rdquo; той не можел да я нарече.<br /> <br /> Кой би могъл да помисли&sbquo; че осигуреният и любвеобилен Мане ще благоговее пред своя модел. Че не само няма да я замъкне в леглото си&sbquo; но нито веднъж дори няма да се осмели да я целуне. Че в техните диалози никога няма да се промъкнат фриволни шеги&sbquo; на които Мане бил истински майстор?<br /> <br /> А Берта? И тя можела само да гледа с влюбени очи любимия мъж&sbquo; любимия художник, любимия майстор. Той имал семейство&sbquo; син&sbquo; ученички любовници&sbquo; модели любовници и просто любовници. Ако Берта дори и с половин дума му намекнела&sbquo; ако му дадяла да разбере силата на своята любов&sbquo; той щял да зареже всички - и ученичките&sbquo; и моделите&sbquo; и любовниците&sbquo; и случайните си приятелки&hellip; <br /> <br /> А Сюзан? Сюзан - не! И въпреки че любовта към жена му отдавна вече я нямало&sbquo; той не можел да я изостави. За разлика от силната Берта тя била толкова слаба&sbquo; че би пропаднала без него.<br /> <br /> Берта разбирала това и мълчала&sbquo; защото не искала да го дели с когото и да било.<br /> <strong><br /> Никой не искал скандал</strong><br /> <br /> През 1874 година Берта Моризо навършила 33 години. За красивото момиче от прилично буржоазно семейство&sbquo; макар и художничка&sbquo; да е неомъжено на тази възраст вече било просто неприлично. И Берта се решила. Тя щяла да се омъжи&sbquo; да стане госпожа Мане. Наистина не мадам Едуар Мане&sbquo; а мадам Ежен Мане. Тя щяла да се омъжи за по-малкия брат на Едуар&sbquo; Ежен. Добре, че и той я обичал.<br /> <br /> И ето че дошъл моментът на венчавката в църквата &ldquo;Света Мадлен&rdquo;. Едуар&sbquo; както се полагала на по-голям брат&sbquo; присъствал на церемонията. Можел ли някой да знае какво е изпитвал той в този миг&sbquo; как се е късал сърцето му&sbquo; как бясно биела кръвта във вените му! Ето ги традиционните думи на свещеника: &ldquo;Ако някой знае има ли причини&sbquo; поради които този брак не може да се състои&sbquo; нека ги каже сега или да замълчи завинаги!&rdquo; <br /> <br /> В този миг на пълна тишина от него не откъсвали очи и Сюзан&sbquo; и мадам Моризо&sbquo; и Едма&sbquo; отдавна станала мадам Гобийар. Никой не искал скандал. И великият Мане свел поглед. Церемонията продължила по реда си.<br /> <br /> Берта Моризо влязла в семейство Мане&sbquo; но повече никога не позирала на Едуар. Никога повече те не останали насаме&sbquo; водейки мълчалив диалог с очи. Повече никога Едуар нямало да се вглежда в лицето на любимата жена&sbquo; за да може за пореден път да признае върху платното огромната си любов. Затова пък Берта щяла да бъде рисувана от други художници - Реноар (и той много години бил безпаметно влюбен в Берта)&sbquo; Дега&hellip; Веднъж тя си направила голям автопортрет. Но от нито един портрет&sbquo; дори от нарисувания от влюбения в нея Реноар&sbquo; не се излъчва такава светлина&sbquo; такава голяма&sbquo; страстна&sbquo; мълчалива любов&sbquo; както от тези шестнадесет картини&sbquo; които нарисувал самият Мане.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Mane_3.jpg" alt="Mane_3.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="368" height="474" />Не в този живот </strong><br /> <br /> Какво станало после ли? Работа. Ежен подкрепял съпругата си в творческите й търсения. Нови изложби&sbquo; приятелство с художниците импресионисти&sbquo; които обожавали единствената жена в своето общество. Раждането на дъщеря им Жули&sbquo; животът на която е запечатан в десетки картини на майката. Семейни празници&sbquo; на които се събирала голямата фамилия Мане - жените&sbquo; децата и племенниците. Берта и Едуар се държали безукорно&sbquo; никой от онези&sbquo; които знаели за тяхната любов&sbquo; никога не намерил и най-малък повод да ги упрекне в нарушаване на приличието.<br /> <br /> А през 1883 година Едуар ще издъхне именно в ръцете на Берта&sbquo; а не на Сюзан. На жена му й било прекалено зле&sbquo; за да може да облекчи последните мигове от живота на съпруга си. Берта ще види агонията на любимия човек&sbquo; който нито веднъж не се бил решил да й каже &ldquo;обичам те&rdquo;. Не можел да го произнесе и преди смъртта си&sbquo; докато бълнувал.<br /> <br /> По-късно тя ще загуби и съпруга&sbquo; и родителите си. С часове ще броди из дома си&sbquo; вглеждайки се в окачените по стените картини на своя девер. Ще ги гледа и ще води с тях онзи мълчалив диалог, с който така била свикнала.<br /> <br /> Берта ще надживее с 12 години любимия мъж. На погребението й ще дойдат приятели, художници. Онези&sbquo; които знаели за чувствата на Берта&sbquo; ще забележат колко спокойна&sbquo; дори щастлива е станала тя изведнъж. Сякаш най-сетне била попаднала там&sbquo; където навеки ще може да се съедини с Едуар. Може би наистина оттатък&sbquo; в онзи свят&sbquo; те ще могат да си кажат един на друг всичко&sbquo; на което така и не се решили в земния си живот?<br /> <br /> <strong>...........................</strong><br /> <strong>Берта Мари Полин Моризо</strong> (1841-1895)&sbquo; френска художничка&sbquo; братова внучка на известния художник Фрагонар. Често позирала на Мане&sbquo; Реноар&sbquo; Дега. Излагала свои картини в седем от осемте съвместни изложби на импресионистите. Нарисувала около 400 платна - около 100 живописни и повече от 300 акварела. Днес нейните работи са изложени в големи световни музеи на живописта - парижките &ldquo;Д&rsquo;Орсе&rdquo; и &ldquo;Мармотан&rdquo;&sbquo; в нюйоркския &ldquo;Метрополитен&rdquo; и други&sbquo; но по-голямата часто се намират в частни колекции.<br /> <br /> - Умира от грип през 1895 година.<br /> <br /> <strong>- Едуар Мане </strong>(1832-1883) - френски художник импресионист. Автор е на известните картини &ldquo;Закуска на тревата&rdquo;&sbquo; &ldquo;Олимпия&rdquo; и други.<br /> <br /> - Бил женен за Сюзън Ленхоф&sbquo; от която имал син Леон.<br /> <br /> - Починал през 1883 година от заразяване на кръвта.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />