Явора Стоилова: От ДС ме викаха на срещи пред кино "Влайкова"

<em>Явора Стоилова е дъщеря на племенницата на Пейо Яворов &ndash; Ганка Найденова и на художника класик Васил Стоилов. Завършила е Консерваторията, става обещаваща оперна певица, с изяви не само у нас, но и в чужбина. Била е омъжена за известния пианист Атанас Куртев, от когото има дъщеря Василия. През 2012-а обаче талантливата млада жена, която години наред страда от тежка анорексия, се хвърля през прозореца на семейното жилище. След нея остават &bdquo;пейзажите на душата й&rdquo;, както и многобройни портрети на именити български и световни личности. <br /> <br /> Явора Стоилова е наследила от поетичния талант на великия си правуйчо &ndash; издала е няколко книги с поезия и есеистика. Съпругът й &ndash; японецът с руска жилка Кен, който заради любовта си към нея загърбва успешната си кариера в родината си, също е автор на великолепни хайку, въпреки че в момента е юрист в столичната болница &bdquo;Токуда&rdquo;. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Yavora_Stoilova_vatre.JPG" alt="Yavora_Stoilova_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="380" height="609" />- Явора, на мен ми е изключително неприятно, тъй като ценя много творчеството и уважавам паметта на вашия правуйчо &ndash; Пейо Яворов, да ви задам въпроса: имате ли агентурно досие в Държавна сигурност? Изследователка на българското масонство разказва в частни разговори, че докато е чела разсекретени досиета в Комисията по архивите, се е натъкнала на данни, че вие и покойната ви майка - Ганка Найденова, сте писали отчети в тайните служби за срещите си с чужденци, че сте имали задача едва ли не да ги шпионирате... </strong><br /> - Времената бяха трудни. Времена, в които хората оскотяват, защото не могат да намерят себе си поради партийни различия. Израсла съм в дом, в който се върна братът на майка ми &ndash; Найден Найденов, от Белене с отрязани крака. Бил е държан там в &bdquo;одиночка&rdquo;, тъй като се държал непреклонно &ndash; именно защото не е искал да стане агент на ДС. След това са му замръзнали краката и, доколкото знам, самият д-р Дертлиев му ги отрязал с обикновени шивашки ножици. Не го е боляло, защото са били замръзнали. Но той е човек, който в такива условия не е станал агент на Държавна сигурност! Как бих могла да предам неговото кредо?! Помня как се облакътяваше на прозореца на своя апартамент в квартал &bdquo;Подуяне&rdquo; и ругаеше комунистите, защото не се страхуваше. Аз имам такъв пример пред себе си. <br /> <br /> Не всеки е герой. Аз не съм герой, но съм чист човек. И затова спокойно заявявам за себе си с ръка на сърцето &ndash; не бих могла да имам нищо общо с Държавна сигурност! Не че не съм имала приятели, които са били от Държавна сигурност, но тогава ние не знаехме дори кой е и кой не е.<br /> <br /> Много пъти са ме викали &ndash; особено, като съм се връщала от Италия. Викали са ме да пиша подробности, викали са ме дори на срещи пред кино &bdquo;Влайкова&rdquo;, обаче аз никога никого не съм натопила. Защото най-долното нещо е да седиш на маса с някой човек и да го топиш. Това изобщо не е в мой стил. <br /> <br /> Всеки един гражданин беше принуден да пише такива неща, когато пътува в чужбина. Но как бих могла да унищожа бъдещето на хора?!<br /> <br /> На 20-годишна възраст във Франция беше преведена една моя приказка &ndash; &bdquo;Островът на отрязаните имена&rdquo;, това беше книга за комунизма, антиутопия, и от същото издателство &ndash; &bdquo;Сен Жермен де Пре&rdquo;, ми беше предложено да я издам, но аз казах: &bdquo;Аз не съм предател!&rdquo; Не мога в чужда страна да оплювам собствената си. Смятам, че човек с подобен морал не може да бъде агент на Държавна сигурност. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В къщата ми са влизали хора от ДС</strong></span><br /> <br /> но аз не мога съзнателно да издавам хора. <br /> <br /> Никога не бих могла да служа на органи, които репресират. И аз се радвам на вашия въпрос, защото ми дадохте трибуна да отхвърля това нелепо обвинение. <br /> <br /> <strong>- От известни български литературни критици и историци знам, че вашата майка е имала трудна съдба. Как успя да наложи създаването на музей на Яворов в къща, чиито обитатели са били осъдени на смърт от Народния съд и разстреляни, а други &ndash; изселени задълго от София, без да бъдат овъзмездени за заграбения имот?</strong><br /> - За себе си категорично мога да заявя, че не съм била агент на ДС, но за майка ми &ndash; не. <br /> Майка ми е завършила образованието си в Берлинския университет, но не стана професор. Нямаше никаква титла. Завърши с една неудобна дори за самите германци тема &ndash; &bdquo;Райнер Мария Рилке и славянският свят&rdquo;. И по този повод казваше: &bdquo;Така се получаваше, че когато пишех за Райнер Мария Рилке и Франция, тя беше превзета от хитлеристите. После, когато пиша за Рилке и Чехия, Чехия също беше превзета...&rdquo; За нещастие тази нейна тема е загубена някъде при бомбардировките на София през 1944 г. <br /> <br /> Майка ми има една странна съдба още като дете. Ражда се ненавреме и не на място. Родена е в годината, в която умира Яворов. Обвинена е от майка си, че се родила ненавреме и едва ли не заради нея умира Яворов. Това доминира целия й живот и тя беше влюбена в Яворов. Тя беше жрица на Яворов след смъртта. <br /> <br /> Много повече жрица на Яворов, отколкото майка на Явора. <br /> Но тя беше целеустремена. Никога не съм крила обаче, че това бяха времена, в които ако нямаш някой, който стои &bdquo;горе&rdquo; и който да помогне, тази кауза няма да се сбъдне. Затова примерно се е обръщала за помощ към Тодор Павлов и Вълко Червенков. Преди това е имала разговор с Христо Радевски, автора на прословутата &bdquo;Ода за партията&rdquo;. При единствената си среща с Вълко Червенков му казала: &bdquo;Христо Радевски пречи на създаването на музей на Яворов, вие ще помогнете ли?&rdquo; Той казал: &bdquo;Да, ще помогна!&rdquo;. И помогнал. <br /> <br /> Така че, ако това може да се смята за позор... Но аз не смятам, че е. Защото майка ми не е била подчинена на тези хора. <br /> Този комунизъм, през който сме минали, няма нищо общо със социализма, за който сме говорили с един много виден български масон. Впрочем и баща ми &ndash; художникът Васил Стоилов, също е бил масон, и то от висока степен. <br /> <br /> <strong>- Вие как го научихте? </strong><br /> - Впоследствие, след смъртта му. Приживе той никога не е говорил за това. Това беше тайна. Но самата аз не съм привърженичка на масонството. <br /> <br /> По ирония на съдбата музеят на Яворов стана собственост на една от масонските ложи на България.<br /> Собствениците наистина са били съдени от народната власт. Разбира се, и мен, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ако ме изгонят от къщата ми и направят там музей на Ботев, няма да ми е приятно </strong></span><br /> <br /> От една страна, все пак частната собственост е една привилегия, тя е нещо задължително, тя е нещо свято. От друга страна обаче, ти не можеш да бъдеш собственик на нещо, което вече е било превърнато в музей, на нещо, което не би било удобно да го продаваш... Тогава какво трябваше да направи майка ми, без да организира митинги пред музея? Трябваше да се погрижи Министерството на културата да овъзмезди тези собственици. Друг въпрос е, че Министерството на културата не овъзмездява никого. <br /> <br /> Яворов преминава трагично от едни ръце в други. Всички са загрижени за него, но всъщност се препродава... &bdquo;Отворено общество&rdquo; е предлагало на Министерството на културата да го купи за 300 000 лв. Едно държавно ведомство може да си позволи такава сума. <br /> А тези масони сега са купили музея, ипотекиран&nbsp;за много по-висока сума. Изплащат почти 2 млн. евро кредит. <br /> <br /> Бих искала да направя предложение всеки българин да даде по един лев и да откупим музея. Ще трябва да се създаде инициативен <br /> комитет от известни личности, на изкуството може би, некорумпирани, и да се направи една сметка... <br /> <br /> <strong>- И хипотетично да се събере такава сума, не е сигурно, дори &ndash; никак не сигурно, че настоящите собственици на музея ще искат да го продадат!</strong><br /> - Да, така е. Аз, като майка, загубила детето си, тоест &ndash; в сходна позиция с председателя на масонската ложа, която владее имота &ndash; Валери Митков, му отправих такъв призив, но той не ми отговори. Може би в известен смисъл на думата ми отговори косвено в Би Ти Ви, че изплаща дълг, защото е купил имота на кредит, и че институцията, която му е отпуснала кредита, не позволява ремонт до момента, в който кредитът не е изплатен до стотинка. <br /> <br /> <strong>- Но дотогава къщата, която е стара, с гредоред, може да се разруши!</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Скоро ще падне. Може би точно това се чака</strong></span><br /> <br /> Защото земята е скъпа. Не искам обаче да обвинявам някого за не напълно доказани неща. Но все пак мисля, че моралният жест е в ръцете на Митков. <br /> <br /> Аз обвинявам масоните за това, че не поддържат имота. Те пък твърдят по медиите, че общината искала да направи пиано бар в къщата. Взаимни обвинения. Ние минаваме и казваме: &bdquo;О, ужас!&rdquo; Затова аз давам реални предложения. Ние, българите, много обичаме да се вайкаме и нищо да не правим. <br /> <br /> Когато детето ми умря, аз реших да направя център по анероксия и това е вече факт. Вместо да плача... аз си знам какво ми е вътрешно, на никого не пожелавам да знае такова страшно нещо..., но човек трябва да извърши нещо в името на страданието си. И този масон би могъл да направи този жест в името на загиналия си син. <br /> <br /> <strong>- Не в името на Яворов?</strong><br /> - Може би Яворов му е по-далечен. Детето е по-близко. <br /> <br /> <strong>- Явора, аз ви благодаря, че в предварителния ни разговор ми издадохте една тайна &ndash; че пишете и дори вече завършвате пиеса за Яворов. Или, по-скоро &ndash; за неговата недоразгадана приживе &bdquo;муза&rdquo; &ndash; Лора. Поканили сте известни и обичани актьори за изпълнители на главните роли...</strong><br /> - Пиесата се казва &bdquo;Защитата на Лора&rdquo;, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нейните писма са истинските защитници на Яворов. </strong></span><br /> <br /> За съжаление от юридическа гледна точка няма достатъчно доказателства за невинността на Яворов, но има достатъчно доказателства от морална гледна точка, въпреки че моралът и тогава не е бил на мода. Нито има доказателство, че не е убиец, нито има доказателство, че е убиец. Нещата се уравновесяват. Само Кремен и Тодор Александров еднозначно вярват, че Яворов не е убиец. Д-р Кръстев и Мара Белчева също са били убедени в неговата невинност. Но може би това е част от българския характер. Да сме подозрителни. Робът е винаги подозрителен. <br /> <br /> <strong>- Най-интересното е, че въпреки цялата си неприязън към човека Яворов Екатерина Каравелова е разбирала, че той е велик поет и никога не се е противопоставила на посмъртния култ към творчеството му...</strong><br /> - Права сте. Но искам да кажа и нещо друго. Анорексията, която уби Василия, е отказ от живот. В този смисъл Яворов също е страдал от анорексия. Всеки творец е склонен да се откаже от живота като земно благо. Василия е най-близо до Яворов от целия ни род. Тя постоянно бягаше от къщи и се връщаше сама. Например избяга в Пловдив да стане католичка. В католицизма самоубийството не е грях. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />