Всички нашенски първенци довтасват в Цариброд на 11 ноември 1885 г. преди пехотата

<em>Двуседмичната война на капитаните срещу генералите освен с много героизъм, безпримерна храброст, стремглаво преследване, невероятно себеотдаване... е пълна и с много бъркотии и върховни куриози. Докато обстановката е неясна и опасна, мнозина се спотайват в София. Дори князът намира претекст, след Коронния съвет вечерта на 6.XI, да хване файтона и да отпраши за София. Споровете &bdquo;отбрана, отстъпление, контранастъпление&rdquo; остават да висят във въздуха.<br /> </em><br /> Решено е нещо средно &ndash; &bdquo;да се държи положението&rdquo;. И сломен от безсънната и кошмарна нощ, от караниците и пътуването, на учудените от появата му в столицата министри той отговаря: &bdquo;Господа, за Сливница бъдете спокойни. Там оставих да ме замества капитан Олимпий Панов, на чиято храброст и разпоредителност винаги можем да разчитаме&rdquo;.<br /> <br /> Щом обаче на следващия ден вироглавият ротмистър Анастас Бендерев не може да стои бездеен под огъня на сърбите на голите камънаци на десния фланг около височината &bdquo;Леща&rdquo; и тръгва на контраатака решително, подкрепен и от началника на артилерията капитан Панов и на Сливница, <br /> <strong><br /> настава решителен поврат, към бойното поле се забързват всички</strong><br /> <br /> С подсъзнанието си всеки поотделно и всички заедно усещат &ndash; това е поврат и в хода на войната. Нали победата има много бащи. Дори началникът на Щаба на войската капитан Рачо Петров, който има най-голямо алиби, за да стои в столицата, не се стърпява. И на 10 ноември заедно с главнокомандващия княз Александър Батенберг присъства на рекогносцировката на авангарда на Западния корпус край Драгоман.<br /> <br /> Изпреварени са обаче не от кого да е, а от самия председател на Народното събрание Стефан Стамболов, който бърза да се регистрира за историята със своеобразна релация. Ето го този документ &bdquo;черно на бяло&rdquo;, както ни го дава официозът в. &bdquo;Търновска конституция&rdquo;. Тук всяка дума и всеки ред са пълни с празнота: &bdquo;Сливница, 8 ноември, 4,20 ч. Пълна победа. Сърбите отхвърлени и от двете крила с големи загуби, роби хванати около 400 души. Нашите заеха всички висоти до Драгоман. <br /> <br /> <strong>Войниците и офицерите се биха и нападаха като лъви</strong><br /> <br /> №134 Стамболов&rdquo;. <br /> <br /> Коментарът остава за читателите и за историята.<br /> <br /> А само на 5 километра отвъд Драгоман, когато там са главнокомандващият и началникът на Щаба на армията, се намира със своя щаб крал Милан. Но сръбската армия вече е демобилизирана, след като е отхвърлена от Сливнишките възвишения. Появяват се и т.нар. &bdquo;пръсташи&rdquo; &ndash; сръбски войници, които си отрязват или прострелват показалеца на дясната ръка, за да бъдат освободени като негодни да стрелят. И естествено, като дезертьори, както и други бягащи от бойното поле, се разстрелват още там по заповед на &bdquo;Върховната команда&rdquo;.<br /> <br /> За сметка на смута в сръбската армия българското Главно командване е обладано от небивало самочувствие и тържествено настроение. <br /> То си личи и от телеграмата на Стефан Стамболов. За командир на Западния корпус на мястото на майор Аврам Гуджев е назначен пристигналият в София от Пловдив подполковник Данаил Николаев. За началник на щаба му е определен капитан Стефан Паприков, с пръв негов помощник &ndash; капитан Радко Димитриев. <br /> <br /> <strong>Ето го старта на бъдещите звезди в българската армия, пък и в държавата </strong><br /> <br /> Освен това в антуража на оглавилия Съединението в Пловдив Данаил Николаев към председателя на Народното събрание Стефан Стамболов вече се е присъединил и самият министър-председател Петко Каравелов. Тук е и секретарят на главнокомандващия Александър Головин. С една дума &ndash; цялото кралско войнство!<br /> <br /> Докато в боя при Драгоман &bdquo;цивилните гости&rdquo; на полковник Николаев вървят в челото на атакуващата колона, в боя при Цариброд на 11 ноември смелостта им набира опасна инерция. Създава се реална опасност за откъсване на авангардните части от главните сили. На няколко пъти командирът на Западния корпус заповяда на най-предните подразделения да спрат по-нататъшното настъпление за изясняване на обстановката. <br /> <br /> <strong>Но и това не може да спре &bdquo;князът с всичката му свита, </strong><br /> <br /> в която са и министър-председателят Петко Каравелов, и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов да влязат в Цариброд, преди градът да е превзет от българската пехота&rdquo;.<br /> <br /> За най-голямо съжаление, сред &bdquo;свитата&rdquo; на княз Александър Батенберг се намира и щабът на българската войска, начело с началника на щаба Рачо Петров. Става ясно, че всекиму се иска да се покаже по-голям юнак и от княза, пък и отколкото е всъщност. <br /> <br /> Друго обяснение няма. Както и фактът, че тази случка се превръща в почти държавна и военна тайна. Прозрачност нашенска!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Полк. о. з. Димитър КОПРИВЛЕНСКИ </strong><br /> <br />