Лили Иванова: Обичам българските лекари и проф. Богов - той знае защо!

<em>На 3 ноември в Зала 1 на НДК Александровска болница събра елита на държавата и медицината по повод 135-годишнината от основаването й. Болничните легла от 60 при създаването на болницата сега са 860. От няколко десетки в началото броят на лекарите нараства на над 1550 днес. И ако броят на преминалите болни през 1897 г. е едва 4512, то сега те надхвърлят 200 000 души.</em><br /> <br /> В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo; през 1917 г. <br /> <br /> Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.<br /> <br /> На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.<br /> <br /> Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските &ldquo;Трима тенори&rdquo;, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.<br /> <br /> В програмата се включи фолклорният ансамбъл &ldquo;Българе&rdquo;, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.<br /> <br /> Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. &ldquo;Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!&rdquo;, с вълнение каза любимката на поколения българи.<br /> <br /> Наградата &ldquo;Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си&rdquo;, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.<br /> <br /> Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.<br /> <strong><br /> </strong><br /> <hr /> <strong>Доц. д-р Костадин Ангелов:<br /> От 2001 г. работя тук - преминах в кариерата си от санитар до лекар!</strong><br /> <br /> &ldquo;Тази година Александровска болница отбелязва своя 135-годишен юбилей като безспорен модел в сферата на българското здравеопазване. Нашият успех се дължи преди всичко на хората с големи сърца, които се раздават безрезервно в името на здравето и живота.<br /> <br /> Дойдох през 2001 г., щастлив съм, преминах в кариерата си от санитар до лекар с подкрепата на всички, които имат призванието да обучават и да се раздават. Основната ни грижа са нашите настоящи и бъдещи пациенти - те идват, защото са убедени в качеството на лечението, което ще получат при нас, те ни благодарят, те ни критикуват, за да ставаме все по-добри.<br /> От името на ръководството на болницата благодаря на всички служители за техния неуморен, денонощен труд&rdquo;, изрази емоционално благодарността си към служителите на здравното заведение доц. д-р Ангелов.<br /> <br /> В своята история болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за отечеството събития, каквито са Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo; през 1917 г. <br /> <br /> Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.<br /> <br /> На територията на болницата функционират 32 клиники, които изпълняват уникални функции и имат огромно значение за здравето на нацията.<br /> <br /> Служителите на Александровска болница бяха поздравени от виртуоза на диригентската палка, цигуларя Максим Ешкенази, долетял от Америка специално за концерта. Залата бе омаяна от таланта на Кирил, Александър и Илиян, заслужено носейки прозвището българските &ldquo;Трима тенори&rdquo;, а темпераментното им присъствие и настроението, което носят изпълненията им, закономерно ги превърнаха в любимци на публиката.<br /> <br /> В програмата се включи фолклорният ансамбъл &ldquo;Българе&rdquo;, които до полунощ веселиха заслужилите лекари и гостите на събитието. Уникалната Янка Рупкина отново доказа, че българският фолклор няма да се загуби.<br /> <br /> Зала 1 на НДК посрещна на крака поп дивата Лили Иванова. &ldquo;Тук съм, защото обичам българските лекари, защото обичам д-р Костадин Ангелов. И проф. Богов обичам, той си знае защо... Тук съм, защото медицинският персонал на Александровска болница заслужава на своя празник да получи най-доброто, най-голямото уважение от всички нас. Искам да ви пожелая здраве, много сили, защото те са ви необходими, успех. Поклон пред вас, медици!&rdquo;, с вълнение каза любимката на поколения българи.<br /> <br /> Наградата &ldquo;Най-добър специалист, на когото бих поверил здравето си&rdquo;, единодушно беше връчена на доц. д-р Маргарита Атанасова, анестезиолог. Наградени бяха и старшата медицинска сестра на панкреатичния блок Алексиева, работеща от 50 години в болницата, д-р Николай Чобанов, невролог, д-р Йордан Борисов, анестезиолог - като най-млад лекар и специалист, както и офталмологът д-р Александър Оскар.<br /> <br /> Медиците и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br /> <br /> <hr /> <strong>Проф. Борис Богов:<br /> Единствено при нас се прави 3D изследване на пикочния мехур!</strong><br /> Болницата отбеляза 135 г. от основаването си със суперобновена Клиника по нефрология<br /> <br /> По случай 135 години от основаването и 130 години от именуването на Александровска болница бе официално открита реконструираната и супермодерна Клиника по нефрология на болницата. Тя е една от водещите в страната, където се прилагат класически и иновативни методи за ултразвукова диагностика на бъбреците и отделителната система и биопсични методи в нефрологията. Началник на клиниката е проф. Борис Богов. Той завършва Медицинския факултет в Медицинска академия - София през 1985 г. Има специалности по вътрешни болести и нефрология. Специализирал е в болници във Франция и Осака, Япония. Ето какво разказа за работата на обновената клиника проф. Богов. <br /> <br /> <strong>- Проф. Богов, на тържествения концерт в НДК легендарната Лили Иванова обяви от сцената, че ви обича - ще кажете ли защо?</strong><br /> - Да, така каза, наистина. Ами, какво да направя, Лили Иванова ми е приятелка. Повече нищо не мога да кажа.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли разказали какъв точно ремонт е извършен в клиниката, която ръководите?</strong><br /> - Клиниката по нефрология на &ldquo;Александровска&rdquo; заема сутерена и част от триетажна сграда, строена преди повече от 110 години, в която до февруари 2014 г. не бяха извършвани генерални ремонти. Сега са ремонтирани 1250 кв. м площ на стойност 850 хил. лв., отпуснати от Министерството на здравеопазването. Извършен е вътрешен основен ремонт на стационара, с цялостна подмяна на подовата настилка, на дограмата и на няколко вида инсталации (електрическа, отоплителна, ВиК, инсталация за медицински газове). След ремонта болничните стаи разполагат със собствен санитарен възел и душ кабина, един от тях е приспособен за хора с увреждания. В новоизградените пространства в сутерена са обособени нови стаи за лабораторни и учебни цели, битови и складови помещения, санитарни възли. Преди това мазето изобщо не можеше да се използва, там имаше само хлебарки и мишки.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че имате и нова апаратура - бихте ли пояснили каква точно е тя?</strong><br /> - Клиниката по нефрология е единственият клиничен център в страната, в който се извършва контраст-усилена ехография, както и 3D ултразвуково изследване на пикочния мехур, или т.нар. &ldquo;виртуална цистоскопия&rdquo;. Те са за търсене на тумори на пикочен мехур, на простата и на бъбреците.<br /> <br /> Имаме най-модерната и съвременна ултразвукова платформа, последно поколение, с възможност за доплерово изследване на бъбречните съдове. С тази апаратура може да се диагностицира наличие на тумори над 3-5 мм, което е изключително ранна диагностика. Остава да се повиши здравната култура на пациента, за да идва на преглед поне веднъж годишно. Тази апаратура е единствена в цялата страна. Нашата амбиция е да започнем да подготвяме пациенти за трансплантация на бъбрек в клиниката и след това да ги проследяваме при нас.<br /> <br /> На клиниката е дарен нов апарат за плазмафереза, ултрафилтрация и диализа за септични състояния. В случая се използват специални филтри за пациенти със сепсис. Те обаче трябва сами да си плащат филтрите. Една плазмафереза излиза от порядъка на 4500 лв., а обикновено са необходими от 3 до 5 такива процедури. Опитваме се от няколко години това да влезе към НЗОК, но до този момент не е постигнато от нас. Това би спасило пациенти с миастения гравис, както и с бъбречни заболявания - имунни нефропатии, лупус, синдром на Вегенер. При тези заболявания смъртността достига до 95%, а апаратът би могъл да спаси живота им. <br /> <br /> <strong>- Каква е най-честата патология, с която работите?</strong><br /> - Туморите на бъбреците и на пикочния мехур зачестиха - доброкачествени и злокачествени. Наблюдава се увеличаване на глумерулонефритите и на системния лупус. Идват късно пациентите с хронична бъбречна недостатъчност, която е най-вече заради хипертония и диабет. Специалистите от доболничната помощ не изследват функцията на бъбреците им - най-елементарното е да се следи нивото на креатинина в кръвта, който показва как работят бъбреците.<br /> <br /> <strong><br /> Маргарита Благоева</strong><br />