Ужасяващо, кърваво нападение над двама старци в село Малко градище хвърли в потрес хората
<em>Трима мъже нахлуват в дома на 78-годишната баба Мавруда и 82-годишния дядо Боню. Това, което възрастната жена си спомня, й причинява силна болка. Трудно изрича думите, а сълзите й не спират да текат...</em><br /> <strong><br /> - Какво точно се случи в тази кошмарна за вас нощ?</strong><br /> - Бяхме си легнали. Трябва да е било около полунощ. Боню спеше, а аз се събудих от някакво тропане, което идеше откъм двора. Станах и отидох да видя какво става и още като излязох навън, някой ме удари силно по гърба, а после и по главата и ми запушиха устата. Чувах гласове на мъже. Един от тях ме хвана за косата и започна да ме влачи към стаята. Усещах как косата ми се скубе, заедно с кожата, много болеше... Вкараха ме в стаята и започнаха да ме бият с дървета и да ме ритат.<br /> <br /> <strong>- А дядо Боню къде беше?</strong><br /> - Той спеше в леглото, но те започнаха да го блъскат, после хванаха ръката му и започнаха да я извиват. Питаха го къде са скрити парите, а той горкият само виеше от болка. Започнах да им се моля да не го пипат, че току-що се беше върнал от болницата, но те още повече се озлобиха. И се обърнаха към мен. Биеха ме по лицето, по краката, чух как костта на ръката ми изпука. Болеше, много болеше. Ту мен биеха, ту него... И за парите питаха...<br /> <br /> <strong>- Откъде взеха резачката за дърва? </strong><br /> - Не знам. Единият я донесе от вън. Сигурно е била в колата им. Включиха я и казаха, че ако не им кажа къде са скрити парите, ще ми отрежат главата. Бяха страшни, много страшни мъже... И аз им казах къде има скрити 2500 лв.... Взеха парите, взеха ни джиесема, измъкнаха кабела на телефона и изчезнаха...<br /> <strong><br /> <hr /> Възрастните хора са приети в ортопедията на хасковската болница </strong><br /> Извергите ги оставили повалени на пода да умрат, потънали в кръв <br /> <br /> С откъснато парче кожа на главата и окървавено тяло баба Мавруда помогнала на съпруга си да превържат с лентичка и парцали счупената му ръка. Двамата нямали сили да станат от студения под и така останали един до друг, докато започне да се разсъмва. Почти влачейки окървавеното си тяло, възрастната жена успява да допълзи до една от къщите в селото, за да потърси помощ. Стопанката веднага позвънила на 112 и така в Малко градище пристига линейката. Изпотрошените хорица са откарани в болницата в много тежко състояние. Старецът е със счупена дясна ръка. Твърди, че са го удряли с чук и чувал как се трошат костите му. Счупена е и дясната ръка на баба Мавруда. Тя си спомня, че преди това и двамата ги влачили за краката из стаята. Извергите първо ги удряли с дърво, а след това преминали към чупенето на кости, защото не искали да им кажат къде са скрили парите. Когато близките на възрастните хора научили за случилото се и отишли в къщата им, видели изпръсканите с кръв стени и мебели.<br /> <br /> Дежурният екип в ортопедията констатира, че при стареца са счупени и двете кости на предмишницата на дясната му ръка. Главата му е разбита на две места и има дълбоки рани. А само преди два дни дядо Боню е изписан от болницата и се хвалел на съседите, че се чувства много добре. <br /> <br /> Д-р Анюта Лозева от &ldquo;Спешна помощ&rdquo;, която е на дежурство, когато са докарали двамата старци, недоумява как са оцелели след толкова тежки травми - и физически, и психически. И двамата са минали през операционната, но продължават да са в тежко състояние. Шокът от преживяното едва ли ще премине толкова бързо при двамата пострадали, вероятно ще се наложи и помощта на психолог. <br /> Небивалата бруталност над възрастните хора хвърли в потрес жителите на Малко градище. Кметицата на селото Татяна Топалова също е потресена от случилото се. Тя е категорична, че никога в селото не е имало насилие над когото и да било. А и не смята, че това са тукашни хора. Такива злодеи в Малко градище не може да има.<br /> <br /> <strong><hr /> Ана Александрова, дъщеря:<br /> Стените и мебелите в къщата бяха опръскани с кръв, сякаш са клали прасета</strong><br /> <br /> <strong>- Г-жо Александрова, дали нападателите са знаели, че майка ви и баща ви кътат някакви пари?</strong><br /> - Най-вероятно са знаели, че баща ми е бил миньор и има голяма пенсия. Дано полицията успее да ги залови...<br /> <br /> <strong>- Виждам, че и вие сте в тежко състояние, не е лесно да гледате родителите си целите в рани и със съсипана психика.</strong><br /> - Какво да ви кажа. Когато влязох в стаята, в която са измъчвали родителите ми, чак стените бяха изпръскани с кръв. Сякаш някой беше клал прасе. Не знам как са останали живи родителите ми. Майка ми никак не беше добре и като знам как със счупена ръка, превързала раните си с престилката, е лазила по улиците да стигне до първата къща, в която има хора, изпадам в ужас. Явно Бог е бдял над тях, иначе нямаше да са тук, в болницата... Милите, само като си представя как са стояли на студения под, как са си помагали един на друг да си превързват раните...<br /> <strong><br /> - Сега сигурно ще се наложи да полагате много грижи за тях, когато ги изпишат от болницата?</strong><br /> - Ние вече се грижим за тях. Дъщеря ми остави бебето си на приятели, за да е тук и да помогне на баба си и на дядо си, защото те наистина имат нужда от помощ. Така ще е, докато се съвземат физически и психически. Защото психическите им травми не са по-малко болезнени от физическите.<br /> <br /> <strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА</strong><br /> <br />