Колега ме преби с метален бокс – взел съм му... ролята!
<em>&nbsp;Камен Чанев е най-известният български тенор зад граница. Покорил е сцените на &bdquo;Арена ди Верона&rdquo;, виенската &bdquo;Щатс опера&rdquo;, &bdquo;Театро Ла Фениче&rdquo;, &bdquo;Дойче опер&rdquo; &ndash; Берлин, &bdquo;Театро Лицео&rdquo; &ndash; Барселона, и много други световни оперни театри, където името му е добре познато. Младият мъж е роден в Сливен, но живее... по света. Преди седмица българската публика можа да слуша негово изпълнение в Зала 1 на НДК, в операта &bdquo;Риголето&rdquo; на Джузепе Верди, с която Чанев дебютира на международна сцена в Пражката опера. Българската постановка е дело на Русенската държавна опера и &bdquo;Монте мюзик&rdquo;. В нея Чанев си партнира със световноизвестната италианка Шила Кристиано.<br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; успя да проведе ексклузивен разговор с певеца. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Chanev_20.JPG" alt="Chanev_20.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="400" />- Г-н Чанев, на коя сцена бяхте, преди да пристигнете в България?</strong><br /> - Идвам от &bdquo;Royal opera&rdquo; в Мускат, Оман &ndash; Арабските емирства. Може би най-пищната оперна сграда в света. Струва 8 млрд. долара. Всъщност, сградата е готов мизансцен за всякакви постановки &ndash; цялата е от мрамор. А вътре в самата зала дори инкрустациите на седалките са със златно покритие! За втори път пея там. <br /> <br /> <strong>- Пълни ли се тази огромна зала?</strong><br /> - До дупка! <br /> <br /> <strong>- А колко средно струва един билет за представление там?</strong><br /> - Предполагам, поне 300 долара. А в други оперни театри - средно по 160 евро. В този театър пях с невероятната Хюи Хе &ndash; китайка, която е суперзвезда на съвременната световна опера. Крехка, красива жена с уникален глас! <br /> <br /> <strong>- Знаете ли, когато ви проучвах преди интервюто ни, се изненадах, че малко хора знаят името ви тук, а познават всяка, дори най-незначителна чалга певица и тръбят за 15-годишнината на сцена на Ивана. Нямам нищо против Ивана лично, но съпоставям фактите...</strong><br /> - Какво очаквате да ви кажа?! Всъщност, ми хрумва какво: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Затова напуснах България! Простотията ме прогони оттук!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Разбрах, че началото ви е много трудно и че вашият брат спонсорира първите стъпки на оперната ви кариера...</strong><br /> - Така е. Брат ми е бизнесмен, занимава се с цветни метали, и ми е помагал много в началото. Семейството ни винаги е било задружно. Майка ми беше изключително интелигентна жена, преподавател, за жалост, преди няколко години почина от рак &ndash; болестта, която се е превърнала в пандемия в България. Баща ми, слава Богу, е жив и здрав. Нямам търпение днес да пътувам и да видя близките си в Сливен!<br /> <br /> <strong>- Вие не сте женен...</strong><br /> - Не, но от много години имам приятелка &ndash; оперната певица Таня Иванова &ndash; солистка на Пловдивската опера. Двамата имаме къща във Виена, от 8 години, но заради ангажиментите &ndash; моите и нейните, минават месеци, без да можем да се видим. Какво да се прави, професия!... Важно е да имаме ангажименти! Сега ще порепетирам малко, заминавам за &bdquo;Дойче опера&rdquo; - Берлин, и оттам - за Тел Авив. <br /> <br /> <strong>- Как открихте, че искате да станете оперен певец?</strong><br /> - От малък пеех в хора на прочутия в Сливен диригент Методи Григоров, който и до момента концертира с хор &bdquo;Добри Чинтулов&rdquo; по света и има големи успехи. После учих в консерваторията, там <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бях в един клас с Орлин Горанов и Юлиан Константинов </strong></span><br /> <br /> &ndash; мои добри приятели и до днес. Орлин вече беше естрадна звезда, когато почна да учи оперно пеене - страхотен е и в двете! А Юлиан има в себе си такъв талант и капацитет от знания в различни области, че е една наистина универсална личност. Нямате представа какво чувство за хумор и самоирония носи също така! Помня, че се шегуваше със себе си, че е &bdquo;най-ниският&rdquo; в семейството &ndash; и това е истина, факт &ndash; всички са ужасно високи и много красиви хора. Много големи приятели сме с Васил Петров &ndash; и с него бяхме в един випуск в консерваторията. <br /> <br /> <strong>- Знам, че ваш учител е бил великият Борис Христов...</strong><br /> - Борис Христов остава ненадминат в моите представи за оперна класа &ndash; като певец и като личност! За мен той остава най-великият бас в света! Когато почина, на траурната церемония в храм-паметника &bdquo;Св. Александър Невски&rdquo;, нас, неговите ученици, не ни допуснаха до ковчега му, защото там стоеше... Луканов! Беше парадоксално, че същите хора, които са прокудили Борис Христов, този велик българин, от родината му, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>си присвоиха не само славата му, но и... смъртта му! </strong></span><br /> <br /> И, да, той настина ни беше като баща! Аз съм го питал приживе, когато споделяше, че иска да го погребат в България, как може да прости огорченията, които е преглъщал от родината си през целия си живот... Та той никога не е бил допуснат да пее на сцена в България! До смъртта си! И, въпреки това, никога не си позволи да охули България! Само великият човек може да остане докрай цялостен в чувствата си &ndash; Борис Христов страстно обичаше България и българите, въпреки всичко! Беше много близък с Гюзелев, лека му пръст и на него! <br /> <br /> <strong>- Покрай чужбинската къща, която по волята му бе завещана за обучение на млади български оперни певци, имаше скандали &ndash; някои негодуваха, че след смъртта на Борис Христов съпругата му Франка поставяла вечерен час, заради който нашенците не можели да посещават оперни представления...</strong><br /> - Не съм чувал такова нещо. Аз съм бил в дома на Борис Христов, докато той беше жив. Франка наистина е малко особена по характер, но мисля, че едва ли е ограничавала певците да ходят на опера &ndash; та нали затова са там?! Според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Франка ревнуваше Борис Христов </strong></span><br /> <br /> или тя самата не намираше прошката към България, заради него. А той самият беше дал тази прошка в сърцето си заради българите. Този човек беше и остава мой учител, мой идол. Затова никога няма да забравя как всички ние, неговите ученици, които бяхме дошли да се поклоним пред неговия ковчег в храма с чувство на искрена признателност, не само бяхме прогонени, но, докато плачехме настрани, яките момчета от охраната ни се подиграваха! Един дори ми каза: &bdquo;Какво толкова?! Да не ти е баща?! Ти за баща си сигурно няма да плачеш толкова!...&rdquo;. Грубост и простащина, която май бавно и постепенно, както чувам, е завладяла изобщо отношенията между хората тук. Когато си идвам в България, чувам неща, които буквално ме втрещяват. Та българите дори не са гостоприемни, както се говореше едно време! Уж студените австрийци те посрещат с усмивка, никога не биха се отнесли грубо или неучтиво...<br /> <br /> <strong>- Нещо по-весело да си говорим. Имате ли смешни моменти зад кулисите на сериозно изкуство като операта?</strong><br /> - Случвало се е да усетя как ми се смъкват панталоните на сцената. Сценичните дрехи крият &bdquo;изненади&rdquo;. Стават и други гафове, които трябва да съобразиш на момента и да отреагираш по начин, че публиката да не забележи нищо. <br /> <br /> А съм имал и много сериозни неща, които са ми се случвали. Например, един колега украинец ме нападна в един хотел в Турция, точно преди представление. Една сутрин се почука на вратата на хотелския ми апартамент. Аз отворих &ndash; видях непознат мъж, и още преди да го попитам каквото и да е, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той ме бушонира в лицето с метален бокс</strong></span><br /> <br /> После взе да ме налага с удари по главата и тялото &ndash; където свари! Добре че бързо се намесиха хора от хотела, извикаха полиция, настана голяма олелия. От операта извикаха друг колега да ме замести на сцената - видът ми не ставаше да се покажа. Караха ме да съдя този човек, но като разбрах, че е колега, който се разярил, че на мен са дали ролята, а той имал надежди да я получи, се разколебах да го пратя в затвор. Чували сте какво значи турски затвор!?...<br /> <br /> <strong>- Ваша приятелка ми каза, че сте имали и среща с мутри в началото на кариерата си у нас...?</strong><br /> - О, това беше шега на същата тази приятелка, която ви го е разказала. Досещам се коя е! Тя беше приятелка на мутренски бос по онова време и решава да ми скрои номер. Намира ме едно момче с широк врат и ми казва: &bdquo;Влизай в колата!&rdquo;. Подчиних се, без да зная какво се случва. Потеглихме мълчаливо в някаква посока извън града и по едно време гледам, че се движим по някаква алея, цялата осветена с факли от двете страни. <br /> <br /> Рекох си наум: &bdquo;Поне ще умра тържествено. Като в опера!...&rdquo;. И като спряхме, тя, сладураната, се появи със смях: &bdquo;Хвана ли те шубето?!&rdquo;. Разбрах, че по неин &bdquo;сценарий&rdquo; са ме &bdquo;отвлекли&rdquo;. Пях на приятеля й и компанията им. Бяха прости момчета, но отворени за изкуството. Толкова им хареса музиката, че няма да забравя как едно от тези момчета ме дръпна настрани: &rdquo;Я пак изпей онова с &bdquo;А-ааа...&rdquo; &ndash; не можеше да знае, че това е класическа ария, за пръв път в живота си сигурно я чуваше, но много му хареса! Кой знае, може би тази музика е докоснала нещо дълбоко в неговата душа!.. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />