С гроздов сок посрещахме добри и лоши дни
<em>В детството остана златната есен с нейните многоцветни картини и богати плодове. Особена гълчава от гласове на възрастни и радостни деца се носеше из лозята, когато идваше време за гроздобер. Училището ни даваше по три дни, за да помагаме на семействата си. </em><br /> <br /> Преди слънцето да огрее двора, дядо удължи каруцата и постави с помощта на съседа продълговат дървен кош, който легна върху нейните първи две и задни две колелета. Това е корабът (с ударение на &bdquo;а&rdquo;), който щеше да побере гроздовете, увиснали и скрити под зелените лозови листа. В кораба, чието странно название напомняше на морски съд, баба постави няколко кошници и бохча с увит топъл хляб и голяма бучка сирене. С моя първи братовчед изведохме двата коня от конюшнята и с помощта на дядо поставихме хамутите и юздите на конете, които ни гледаха дружелюбно с големите си очи. Впрегнахме ги в каруцата. Донесохме сено от сеновала и го сложихме на черга в кораба. Седнахме с дядо отпред на сеца, дъска с по две железни куки от двете страни и закачени върху кораба, майките ни се приготвиха зад нас да вървят пеша, а баба отвори високите дървени порти и пожела с божията помощ да се справим с гроздобера. С нея останаха двете внучки, носещи нейното хубаво име Мария.<br /> <br /> Конете сякаш сами знаеха пътя към &bdquo;Басановец&rdquo;, местност високо на баира с южно изложение, където се намираха лозята на част от село Драганово. Минахме през турската махала и конете извиха гръб нагоре по стръмния склон. Слязохме с дядо и редом с нашите майки, бащите ни бяха градинари в чужбина, се заловихме за каруцата да помогнем на конете по-лесно да изкачат стръмното. После по полегата широка поляна се вървеше по-лесно, а отпред се виждаше голям зелен оазис с много черешови и орехови дървета, стотици редове на лозята, опрени на телове и колове, или самостоятелни лози, разпределени на отделни селски семейства. Пристигнахме на нашето лозе, в него имаше две череши и един орех. Разпрегнахме конете и оставихме до каруцата да си хапват сено. Всеки взе по една кошница и се навряхме под лозите. <br /> <br /> <strong>Откъсвахме отделно едри десертни кехлибарени гроздове в кошници и отделяхме настрани</strong><br /> <br /> Майките ни напомниха за хляба и сиренето, седнахме и за кратко време се насладихме на обилна закуска с ароматното грозде. После носехме кошници, пълни с винено грозде, сръчно откъснато от ръцете на мама и стринка, подавахме ги на дядо, който пълнеше този &bdquo;морски съд&rdquo; с гроздовата реколта. Скоро се поизморихме и дядо ни прати да събираме орехи, окапали от високите клони на дървото и разпукали ореховата си риза. Нашите родители продължиха пълненето на кораба и така докъм обед, когато всички хапнахме грозде с пресен хляб и сирене. След кратката почивка &ndash; отново в лозите. Когато сянката на високо забития в началото на лозето кол показваше към два часа следобед, корабът беше пълен с грозде, отгоре поставени четири кошници с десертно грозде и една кошница с орехи. Впрегнахме конете, те усетиха, че колата тежи, опънаха щранговете и &bdquo;морският съд&rdquo; тръгна по обратния път. Стръмният склон отново ни постави пред изпитание. Дядо спря колата, спъна с желязна верига едното задно колело, за да спре устрема на колата по този склон. Конете знаеха как се слиза надолу, те се опираха здраво на задните си копита и дърпаха с хамутите колата назад, за да не се обърне ценният товар надолу по урвата. Слязохме на равното и не след дълго конете се спряха пред голямата зелена порта, заграждаща част от външната стена на тухлен сайвант. През малката врата радостни изскочиха сестрите ни. Баба усмихната отвори портата, конете пак извиха гръб и вкараха кораба в двора, след което, разпрегнати, влязоха сами в конюшнята да си почиват. След приготвяне на необходимите съдове <br /> <strong><br /> започваше колоритната работа по газене на гроздето и шуртенето на гроздовия сок</strong><br /> <br /> през дървена голяма канела на кораба в каче &ndash; дървен съд, който после се изливаше в 200-литрова каца, намираща се под сайванта. Там предстоеше кипенето на гроздовия сок и превръщането му във вино, което после отиваше в мазата за съхранение в бъчва с кранче, през което се източваше опияняващият сок за селската софра през дългата зима. Останалата в кораба част от гроздето, смачкано и мъчително изпуснало сока си, се превръщаше в ракия през селския казан. <br /> <br /> На софрата, когато внуците зимно време сядахме вечерта на трапезата с дядо си, той ни наливаше в малки шарени чашки без дръжки по малко вино за зачервяване на бузите и за здраве, както казваше баба, а повече наливаше на възрастните, за да им върви приказката с върналите се синове за добри и лоши години в чужбината и в царство България.<br /> <br /> <strong><br /> <br /> Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица</strong><br />