Работим в постоянен риск от инфекции и под висок психологически стрес
<em>Д-р Цветелина Спиридонова завършва медицина през 2000 г. и специализира една година във Франция. От 2007 г. е хирург-ординатор в Клиниката по хирургия в Университетска болница &ldquo;Царица Йоанна&rdquo; - ИСУЛ, а също и секретар на Българското хирургично дружество. След завършилия наскоро ХIV Национален конгрес по хирургия (23-26 октомври) в София д-р Спиридонова сподели какви са проблемите на гилдията. </em><br /> <br /> <strong>- Д-р Спиридонова, какво е да работиш днес като хирург в България?</strong><br /> - За мен най-хубавата лекарска специалност е хирургията. Прекрасно е усещането да можеш да помагаш на хората. Но да бъдеш хирург в България днес е предизвикателство. Защото си изправен пред трудни условия и липса на уважение в обществото, въпреки твоите усилия и желание да направиш максималното за здравето на болния. Аз съм дъщеря на лекари и мога да твърдя, че някога уважението към лекаря беше изключително. Днес работим в условия на крайно недоверие, омраза и тенденциозно настройване на хората срещу лекарите.<br /> Финансовата част е последното, което ни вълнува. Свикнахме, че няма да имаме финансиране, че взимаме все по-ниски заплати, че нощните ни дежурства са по 1 лев на час. Но когато срещу нас стоят зле настроени и невярващи хора, е безкрайно трудно.<br /> <br /> Неслучайно все по-малко студенти искат да специализират хирургия и все по-малко искат изобщо да останат в България. След десетина години може да се окаже, че ще останем само сто хирурзи и ще оперираме цяла България. Пациентите ще са принудени да търсят помощ в чужбина и да плащат невероятни суми за операции, които на практика са рутинни за нас. Не защото българските хирурзи не могат, а защото няма да има кой да изпълни дори рутинните операции. Това е ужасно. Едно е да се лекуваш в собствената си държава, когато си здравноосигурен, друго е да плащаш огромни суми за средна и малка хирургия в чужбина. <br /> <br /> <strong>- Има ли реален риск от заразяване на хирурзите с предавани по кръвен път болести по време на операция?<br /> </strong>- Като хирурзи сме длъжни да оказваме безусловна помощ на всеки пациент, особено при спешност. За обществото остава скрито, че ние работим при изключително висока опасност от трансмисивни инфекции. Голям е рискът от заразяване със СПИН, с хепатит В и напоследък от хепатит С. Последната инфекция се оказа трудно контролируема в световен план. По данни на Световната здравна организация през 2009 г. носители на вируса на хепатит С са 170 милиона души, а през 2014 г. те са вече 185 милиона. За пет години имаме още 15 милиона новозаразени от хепатит С. Това е риск, който остава скрит за нашите пациенти, но реален за всички хирургични екипи. <br /> <br /> Рискът е от инциденти на контакт на кръвта или лигавица на персонала с кръв или физиологични продукти на пациента. Вероятността от заразяване зависи както от вирулентността на вируса - за хепатит С тя е 3% при директен контакт на кръв с кръв на пациента. За сравнение при СПИН рискът от заразяване е около 100 пъти по-нисък, защото вирулентността е 0,03%. <br /> <br /> <strong>- Каква е превенцията в случай на такива инциденти?</strong><br /> - Във всички операционни блокове в Западна Европа има протоколи за<br /> <br /> <u>незабавно действие след убождане с игла </u><br /> <br /> в операционния блок. Те стоят на видно място така, че всеки хирург най-късно на втората минута след убождане с игла, била в контакт с кръвта на пациент от високорискова група, да започне изпълняването на мерките в протокола и да се предотврати навлизането на вируса в кръвта му. Протоколите са съвсем елементарни като действие, но решаващи, когато се извършат в спешен порядък. Подобен протокол - утвърден и разписан навсякъде в България, все още нямаме. Той би трябвало да се одобри от Министерството на здравеопазването. Както ние имаме изисквания за акредитация, за хигиенните норми в операционните блокове, така трябва да има и изисквания по отношение превенцията на операционните екипи. Когато ме назначаваха на работа във Франция, моят трудов договор беше разписан чак когато показах, че ми е направена ваксина против хепатит В и че имам достатъчно антитела, за да мога да вляза в операционен блок. Ако случайно възникне инцидент на убождане и аз се разболея от хепатит В, това се води трудова злополука и болничното заведение трябва да поеме всички мои разходи по лечението. Французите са преценили, че превенцията излиза много по-евтино и е по-хуманна, отколкото лечението, и това е разписано със закон.<br /> <strong><br /> - Колко български хирурзи са заразени с хепатит С?</strong><br /> - На практика нямаме редовен задължителен скрининг всяка година. Колегите от грижа за себе си правят съответните изследвания. Но те се извършват в различни лаборатории и не се реферират в общ център. Ако се установи, че някой колега е носител на вируса, започва дълга епопея - къде да бъде насочен, кой да поеме наблюдението и кой ще извърши лечението, индикиран ли е за такова лечение, или трябва да изчака. На тези въпроси трябва да намерим конкретни отговори, за да може колегите да са спокойни. <br /> <br /> <u>На всеки от нас може да се случи </u><br /> <br /> и затова трябва да работим наистина в защитени условия. <br /> <br /> Затова ще изискаме да се въведе задължителен годишен скрининг на целия персонал в операционните блокове. При това да бъде финансиран от държавата, а не за сметка на хирурзите, сестрите и санитарите. Ще обсъдим и въпроса за скрининг на високорисковите пациенти, които могат да бъдат носители на подобни трансмисивни инфекции. Абсурдно е да изискваме масов скрининг. СЗО е определила високорискови групи, на които би следвало да се направят планови серологични изследвания.<br /> <br /> <strong>- Каква е статистиката за заразени хирурзи в чужбина?</strong><br /> - Успях да открия само проучване в САЩ, според което до 2019 г. около 165 000 от хирурзите ще починат от цироза на черния дроб вследствие инфекция от хепатит С. <br /> <br /> За да бъдат покрити тези разходи, ще бъдат изразходвани 2,7 милиарда долара. В България нямаме никакви проучвания в тази област, но е ясно, че превенцията ще излезе много по-евтино на здравеопазването ни, отколкото лечението. Лечението на възникнала инфекция на хепатит С е от най-скъпите в съвременната медицина. Наскоро ми се наложи да направя запитване колко би струвало лечението на неосигурен пациент във Франция. Сумата е около 100 000 евро. <br /> <strong><br /> - Могат ли лекарите, които влязоха в политиката, да въведат правила и закони, които да мотивират колегите им да работят и да не се притесняват за своята безопасност?</strong><br /> - Изключително доволна съм, че в политиката влизат все повече представители на нашата гилдия, защото за да си добър лекар, трябва да си добър човек. Лекарите, макар и от различни политически партии, ми вдъхват надежда, че ще защитават принципи, които стоят над политиката - интереса на пациентите и на лекарите. Така ние ще можем спокойно да лекуваме и да даваме максимума за своя пациент. Не политиците правят здравеопазването. То е функция на обикновения лекар. Когато той е осигурен, спокоен, работи в максимално добри условия, неговите пациенти гарантирано ще бъдат добре. <br /> <br /> <strong>- Какви са впечатленията ви от завършилия наскоро национален конгрес по хирургия?</strong><br /> - Това беше форум на много високо европейско ниво. Показахме, че иновативните техники се прилагат в българската хирургия, въпреки всичко вървят успешно и следват ритъма на Европа и САЩ. Все още има млади, ентусиазирани хирурзи, които вярват, че оставайки в България, ще допринесат за това нашите пациенти да са спокойни, че има кой да им окаже висококачествена помощ. Ние сме индивидуалисти, но хирургията е екипна работа и затова нашата общност се обединява, за да каже: да, ние сме тук, работим, силни сме и имаме волята. Но искаме и за нас да се грижи някой и да обърне внимание на факта, че работим в постоянен риск от трансмисивни инфекции на фона на много висок психологически стрес. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />