Доц. д-р Георги Чернев: Колеги от Южна България лекуват грешно кожни тумори!

<em>Доц. д-р Георги Чернев завършва медицинското си образование през 2001 г. в Американския университет &ldquo;Бенджамин Франклин&rdquo; в Берлин. След това кандидатства и е одобрен за редовен докторант в Катедрата по дерматология, венерология и алергология под ръководството на проф. д-р Константин Орфанос и проф. д-р Кристоф Гайлен. През това време работи паралелно и като асистент-дерматолог в клиниката. От 2004 г. до началото на 2006 г. е специализант в отделенията по дерматология, венерология, алергология и имунология в общинска болница &ldquo;Десау&rdquo;, Академична учебна болница към Университета &ldquo;Мартин Лутър&rdquo; в областта Хале-Витенберг под ръководството на проф. д-р Ханс-Дитър Гьоринг, а по-късно и на проф. д-р Христос Зубулис. През 2007 г. защитава докторат в сферата на дерматологичната онкология и продължава специализацията си в отделенията по дерматология, венерология, алергология и детска пулмология в Кюлунгсборн, под ръководството на доц. д-р Волф Нюрнберг. Придобива специалността дерматология и венерология през 2008 г. Публикуваното в предишен брой интервю с доц. Чернев породи много въпроси не само у нашите читатели, а и у колеги на медика. По тяхна молба му задаваме нови въпроси, отговорите на които са не по-малко шокиращи от казаното досега.</em><br /> <br /> <strong>- Доц. Чернев, миналата година стартирахте революционна за България методика за конфокална рефлексна микроскопия и диагностика при кожните тумори. Защо вече не я прилагате, въпреки безспорните предимства на този революционен уред, най-вече в посока точна диагностика?</strong><br /> - Имахме уникална възможност да вземем този уред, но нямаше никакъв интерес от страна на пациентите, на болниците, нито от който и да е друг, тъй като, как да ви обясня, това е като да вземеш едно ферари и да го закараш в Световрачене. Хората не разбират предимствата, не им се занимава с нови методи, а и на Здравната каса не й се отделят допълнителни средства за модерна диагностика. Допълнително шефовете на големите болници нямат сериозен интерес за развитието на дерматоонкологията като печелившо звено. Конфокалната микроскопия е и бе едно скъпо удоволствие. Въпреки че бе възможно и финансирането на апарата между 50% до 90% по европейски програми (тоест уредът да е почти безплатен), това не бе приоритет на ръководствата на редица болници, с които се опитах да договоря условия за задържането на апаратурата в страната.<br /> <br /> <strong>- А достатъчно надеждни ли са стандартните методи за диагностика, с които разполагаме у нас?</strong><br /> - Лошото е, че дори и стандартните методи за диагностиката на туморите, които в момента се използват в България, не са достатъчно надеждни. <br /> <br /> <u>Имаме проблем с въвеждането на някои диагностични методики </u><br /> <br /> и провеждането им в определени болници. Визирам биопсията на сентинелен лимфен възел, например. Съществуват генерално проблеми и с точното прецизиране на туморната дебелина на кожните тумори, която е сериозен и животоопределящ фактор, особено когато се касае за меланомни пациенти. Друг проблем е и провеждането на позитронната емисионна томография и въвеждането й при диагностиката на туморите като стандарт. Засега това изследване се поема от Здравната каса едва след като е верифициран туморен растеж хистопатологично, пациентът има епикриза и данните му постъпят за одобрение в комисия. Това е изцяло погрешно. Т.е. ако има туморен растеж и вторично се установят метастази, би трябвало ПЕТ-скенерът да се провежда 2 месеца след първоначална оперативна интервенция. В рамките на тези 2 месеца, ако изследването бъде допълнително заверено от съответните комисии, чак тогава имаме възможност за прецизиране на съответното заболяване и евентуално повторна хирургична интервенция и планиране на терапия.<br /> <strong><br /> - Как се отразяват тези два месеца на прогнозите за успешно лечение?</strong><br /> - При бързо пролифериращите тумори тези 2 месеца може да са фатални. Иначе, по принцип, за контрол на пациентите след операция с цел изключване на метастази, това е един от най-надеждните методи при тумори с добра васкуларизация и такива, които не засягат мозъка, тъй като метаболизмът на глюкозата там е по-висок. <br /> <br /> <u>Ако ПЕТ-скенерът се извършва предоперативно, </u><br /> <br /> ще спестим на повечето от пациентите по една хирургична интервенция, което за всеки човек е много по-добре. По-рационално е в рамките на една интервенция да се извършат няколко манипулации за установяване на точния стадий на тумора, за отстраняване на първичната туморна маса, и да кажем например, и на чернодробно локализираните разсейки или тези в лимфните възли и т.н. Затова е необходимо оптимизиране и предоговаряне на тези условия. Едно такова изследване в момента се промотира от частни клиники на цени между 2200 лв. до 3770 лв., които трябва да бъдат платени от пациента. Извиваме им ръцете, затова е и недоволството към нас после!<br /> <br /> <strong>- Друг сериозен проблем, за който алармирате - локална терапия на тумори в напреднал стадий и назначаването на лъчетерапия при малки базално-клетъчни карциноми. Защо се прилага терапия, която не е оптимална за пациента?</strong><br /> - В региони от Южна България, като Хасково, Стара Загора и т.н., а дори още Смолян, Панагюрище, където колегите не са обучени да оперират, за да не пращат пациентите при нас в София за операция (мотивът им е: да не печелят софийските лекари), минимални туморчета биват подлагани на лъчетерапия или терапия с различни локални препарати, за които ви предоставих съответните данни. А това са тумори, които се изрязват буквално за 15 минути и с проблема се приключва окончателно. От лъчетерапията мястото около тумора се възпалява и секретира лимфна течност и не може да се разбере какво на практика е станало с тумора през следващите шест месеца. Все пак трябва да има и някаква отговорност. След като не са школувани да оперират и да се справят с тях, не трябва да прилагат неадекватно лечение - лъчетерапията е за неоперабилни пациенти, за напреднали тумори. Когато специалистите, които не се занимават с дерматохирургична дейност, се колебаят, да не си правят експерименти. Просто да не използват методики, които усложняват, утежняват и забавят точното диагностициране, за да не застрашават живота на пациентите. Моят съвет е да ги препращат, а не да ги задържат, без да са убедени в правилното лечение. Тези амбулаторни дерматолози, които не се занимават с дерматохирургия, да не правят криотерапия и лазерна терапия на лезии, които са с неясен произход. В най-лошия случай да вземат кожна биопсия или да ги препратят при хора, които се занимават с това. Сега те ги забавят с 1-2 г., пациентите стават неподходящи или трудни за операция, при други се получават жестоки дефекти след грешни оперативни интервенции и те идват при нас с вдигнати ръце. В интерес на пациентите е наличието на контролен орган, който да следи всичко това.<br /> <br /> Друг проблем е забавянето на терапия поради прибиране такси от прегледи за 1-2 години, ежемесечно, като впоследствие пациентите се третират с крем от невен и др. Данните с пациенти, снимков материал и контакт с лекуващ лекар са ви предоставени и могат лесно да се проверят. Ако не са достатъчни, до седмица ще получите нови.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />