ТОП-СЕКРЕТ
• Николай Колев-Босия е рекетьор, осребрява антикомунизма си по изключително нагъл начин
• Не разбирам озлоблението на Маргарита Михнева към мен, защото навремето я защитих, когато я уволни Тодор Живков

На 8 октомври миналата година емблематичният журналист Иво Инджев бе накаран да замлъкне след скандалното си предаване по бТВ “В десетката”. В разгара на предизборната кампания за президентските избори водещият си позволи да зададе въпроса - има ли президентът на България апартамент, подарен му от известен оръжеен бос. След като беше анатемосан от президентството и медиите лакеи, Иво Инджев беше принуден да напусне бТВ. Враговете му използваха ситуацията, за да се развихрят още повече по темата за миналото и връзките му с тайните служби. След година мълчание журналистът проговори пред “ШОУ” без да спестява нищо както за себе си, така и за бивши и настоящи икони на българския преход.

- Г-н Инджев, нека още от самото начало изясним цялата истина за агентурното ви минало.
- Истината е, че аз доброволно отидох при тях, инициативата беше моя. Имам предвид отидох при хората от Първо главно. Не се правя на жертва. Бях едва на 20 години. Току-що излязъл от казарма. А те ни промиваха мозъците още от детската градина. Пък и тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.
- И какво стана по-нататък?
- Бях държал изпити тук в Софийския университет и заминах да уча в Московския държавен университет като стипендиант на Държавна сигурност.
- Подписахте ли прословутата декларация за сътрудничество и някакви други документи преди това?
- Със сигурност съм подписвал някакви документи, някаква декларация там. Имал съм със сигурност и някакво агентурно название там. Това впрочем скоро ще се види. Буквално до дни смятам да видя прословутото си досие. Много съм любопитен да прочета какво пише там. Но както и да е. В Москва постъпих във факултета за Азия и Африка. И буквално още на втория ден се запознах и започна връзката ни с германката Регина. Тази жена след това ми роди три деца, така че не съжалявам за тази връзка.
- А защо, за какво евентуално би трябвало да съжалявате?
- Лично аз дори съм безкрайно благодарен за тази връзка, защото тя ми помогна да направя своя избор, който рязко промени и предопредели живота ми след това. Още при първата си ваканция, след завръщането си в България “те” се свързаха с мен и ме поставиха пред съдбовен избор.
- Как стана това? На конспиративна среща в явочна квартира ли или по някакъв друг начин?
- Не. Обадиха ми се по телефона. Човекът, който се обади, се представи като еди-кой си, от еди-къде си. Каза, ние сме тия и тия, знаем за теб, наясно сме с връзката ти. Трябва да избираш. Още сега, веднага. Ако искаш да станеш един от нас, трябва незабавно да скъсаш с тази чужденка и да забравиш нея. Или ние, или тя! Избрах на момента. Избрах Регина и връзката ми с Първо главно се оказа дотук.
- И никакви доноси, никакви контакти повече с “тези” хора, никаква зависимост от тях след това?
- Не. Не е имало никакви доноси, никакви контакти повече. Всичко свърши дотук. Бракът ми с Държавна сигурност се оказа неконсумиран, защото разводът настъпи още в самото начало.
- Как се разви животът ви по-нататък, след като се оказахте свободен човек?
- Предстоеше олимпиадата в Москва през 1980-а. През декември 1979 г. ме извика Парамов и ме предупреди, че трябва да напусна общежитието, защото те трябваше да го подготвят за настаняването на олимпийците. Изтеглиха изпитите ми по-рано и буквално ме изгониха задно с другите чуждестранни студенти от общежитията.
- И се озовахте в България. Как започна животът на един бивш стипендиант на Държавна сигурност, който е намерил сили да каже “не” на службите?
- Започнах да си търся работа. Седем-осем месеца звънях къде ли не. В Булгаргеомин. Подадох документи във Външно министерство със самочувствието, че знам рядък език - арабски. Дипломата ми от Московския университет беше все пак престижно нещо. Навсякъде удрях на камък. Бре, казах, “те” сигурно ми правят сечено. Започнах да се занимавам с преводи, за да се издържам. Един хубав ден научих, че се обявява конкурс в БТА. Тогава тази агенция всяваше страхотен респект. И сама по себе си, и с големите имена, които работеха там. Явих се на конкурса. Имаше изпит за редакторска работа, тема, която трябва да напишеш, редактиране на сбъркан текст плюс изпит по три езика, за всеки от тях съм държал отделен изпит. Убийствен конкурс. Той беше за “Международна информация” - и спечелих.
- Скоро след това ви изпратиха като военен кореспондент в Бейрут, което и до днес ражда куп спекулации за принадлежността и статута ви в тайните служби. Бившият разузнавач и настоящ писател Петър Христозов продължава да твърди, че Иво Инджев е офицер едновременно от РУМНО, тоест военното разузнаване, и от ДС?
- Аз нямам думи за наглостта на този човек. Той ходи наляво и надясно и говори от някакъв амвон на някаква своя суперосведоменост. Бълва какви ли не писания, пълни предавания, раздава квалификации наляво и надясно. Твърди, че е генерал от съветското военно разузнаване, което впрочем едва ли някога ще може да се провери, и се гордее с това. Как не се намери един журналист да го попита: Христозов, вас не ви ли е срам, че сте служил на чужда държава? Как може да се гордеете с нещо, от което би трябвало да се срамувате? Това ли е вашият патриотизъм? И ако това, което този човек твърди за себе си, е вярно, значи един предател на практика получи най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. Това е чудовищно.
Аз сам ще ви разкажа що за хора са някои от моите най-големи преследвачи. Сигурно много хора се чудят, този Инджев какво толкова се бърка в разни работи, ами какво, той си е бил офицер от ДС, както казва Николай Колев-Босия, на когото може да се вярва. А Босия е просто един човек, който системно се занимава с рекет и шантаж на когото му падне. Лично мен се е опитвал на ме рекетира на два пъти.
- В буквалния смисъл? Защото рекет означава изнудване заради пари.
- Разбира се, за пари. Не става въпрос за пари на ръка. Но, да, за пари, макар и по някакъв рафиниран в собствените му представи, но иначе страшно брутален и нагъл начин. Когато бях главен редактор на “Експрес”, дойде при мен да ми предлага в типичния си скромен стил той да си измисли рубрика, която да излиза четири пъти в месеца и аз да му давам срещу това хонорар или заплата в размер, който той сам си беше определил. И който размер далеч надхвърляше което и да било заплащане във вестника. Значи глупавите журналисти да бъхтят всеки ден, защото това беше ежедневник, за някакви дребни пари, а на Босия ще дадем еди-какви си големи пари, щото той е велик журналист. На всичко отгоре твърдеше, че името му щяло до вдигне тиража на вестника с десет хиляди. Изключителен нахалник. Тогава аз просто му отказах. Втория път бях главен редактор на “Демокрация”. Пристига Босия и ме поставя пред свършен факт. Бил си уредил командировка до Мадрид от името на вестника, който оглавявам и за което аз и представа нямам. Действието се развива 1994 г. Щял да интервюира в Мадрид царя. Гледам го с изумление и викам, ти сериозно ли говориш, как може аз като главен редактор да не знам?! Казва да, нямало било значение дали знам. Той взел само формуляра, за да му подпиша характеристиката за командировките, без която не може да замине. Вече беше ходил при икономическия директор и му казал какви пари да му дава. Просто изключително нагъл човек. Не му подписах и го изгоних надолу по стълбите. Ето такива скандали сме имали с него. В резултат на всичко това ходи наляво и надясно и разправя, че съм офицер от ДС. Ще спомена още един - Георги Ифандиев, който знае и разбира от всичко. Чудех се откъде идва озлоблението му към мен. Бях забравил. Сега се сетих, че бях го уволнил навремето от вестник “Експрес”, където аз бях главен редактор, а той беше заместник-главен. Може би сега е времето да му отговоря, защото този човек ляга и става с мисълта в главата си да ме плюе наляво и надясно, да разправя как съм бил офицер от ДС. Да, уволних го, но той не знае, че работодателите, които ме назначиха, поставиха условие да съкратя журналистическия състав. Аз просто си направих една простичка сметка, че като съкратя зам.-главен редактор, ще спестя много повече пари, отколкото, ако се лиша от два-трима ценни репортери. При това имахме очевидни несъвпадения с него. Първо, той вече се беше изявил по мой адрес в “Подкрепа” и други вестници преди това. Просто реших, че с този човек нямаме съвместимост, и го освободих. След което започна ме оплюва с още по-голяма ярост. Не мога да отмина и Маргарита Михнева. И тя ме разнася по вестниците насам-натам, че съм бил офицер от ДС. А тя откъде знае? Тя също като Кольо Босия знае от ченгета. Те си другаруват с ченгета.
Маргарита Михнева също не знае, защото никога не съм й го казвал преди, че навремето, когато я изгониха от телевизията, аз я защитих. Предложих в клуба на младия журналист към СБЖ да излезем с декларация в нейна защита. Което, разбира се, не беше прието, защото тя беше изгонена, както се твърдеше, по лично нареждане на Тодор Живков. Е, след това я компенсираха, като й дадоха възможност да прави репортажи за възродителния процес. Не мога да разбера откъде идва това озлобление, та ходи наляво и надясно и разправя клевети по мой адрес. И не мога да си отговоря, защо тези хора, тези големи антикомунисти, вярват на ченгетата, а не на мен.
- Неизбежно стигаме до заминаването ви като военен кореспондент на БТА в Бейрут. Как ще разубедите тези, които са убедени, че на такава мисия може да бъде изпратен само човек на службите и никой друг?
- Знам, че този въпрос се върти непрекъснато в публичното пространство - как съм станал кореспондент в Бейрут? Да, по принцип настава люта битка, когато някой трябва да бъде изпратен като кореспондент някъде. Но в случая аз имах огромния късмет, защото няколко души, няколко корифеи на БТА отказаха да заминат за Бейрут. Защото там стреляха, там отвличаха. И тогава аз, който знаех арабски език, се оказах запушалката на дупката.
Просто предишният кореспондент трябваше да се прибере и аз запуших тази дупка. Някой трябваше да отиде и този някой се оказах аз. Даже си спомням, че ме извика в кабинета си зам.-директорът на БТА Ненчо Хранов, който, както после се оказа, отговарял и за специалните служби в агенцията. Той много тържествено ми заяви, че понеже не съм партиен член, а и съм много млад и така-така, те били готови да ме изпратят, като ходатайстват и гарантират за мен пред ЦК на БКП. За което, разбира се, бях много благодарен. За мен това беше гигантски шанс да оцелея, след като вече веднъж, по собствено убеждение, се бях разделил с ДС.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

Б. Р. - В продължението на интервюто с Иво Инджев очаквайте да разберете как започна и завършил ли е дуелът Първанов - Инджев? Бъркат ли заедно манджи Зорка Първанова и главната редакторка на “24 часа” Венелина Гочева? Икона или злодей е покойният Николай Добрев? Как се мачка една национална телевизия като бТВ? Недоразумение ли е в българската журналистика Николай Бареков? Как се рекетират с ченгесарски сценарии и до днес неудобни политици и журналисти? Как и защо депутатът с досие Иван Палчев праща послание до Иво Инджев, че главата му ще се търкаля по стълбите на БТА? Кой и защо уби известната журналистка, майка на четири деца - Констанца Анчева, и много други разкрития.