С хитрост и комбинативност фамилията ми забогатя
<em>В клуба по интереси &rdquo;Детелина&rdquo; не е проява на добър тон да се говори за актуална политика. Обикновено тук мъжете мълчаливо играят шах, табла или бридж-белот, а жените тихо обсъждат последните епизоди от турските сериали и промоциите в столичните молове. <br /> </em><br /> Tака бавно и полека се опознаваме и за всеки научаваме кой кой е. Научих <br /> <strong><br /> какъв е бил прадядото на Евлоги Петков по време на Руско-турската война</strong><br /> <br /> Той сам ми го разказа. Евлоги е на повече от седемдесет, но е много свеж и представителен. От гледна точка на съвременната медицина има идеален индекс на телесната маса. Не ходи по доктори и не пие лекарства. Не се оплаква и от характерните за тази възраст симптоми на хиперплазия. За такива по моя край казват: &bdquo;Тоя морен вода не е пил&rdquo;. Евлоги разказва разпалено и увлекателно и не крие, че се гордее с историята на своята фамилия. Истина е обаче, че <br /> <br /> <strong>сега Евлоги получава максимална пенсия, макар да няма и средно образование, </strong><br /> <br /> и това, според него, дължи на своя прадядо. А ако е вярно, че пенсията е оценка за начина, по който си живял, то Евлоги е пълен отличник.<br /> По време на Освободителната война прадядо му трябва да е бил на малко повече от тридесет години, женен, с трима сина. По пътя към Плевен през селото му минал полк на руската армия. Руснаците имали нужда от това, което сега наричаме &rdquo;логистична подкрепа&rdquo; за прекарване на оръжие, храна и муниции до обсадената крепост. Естествено било за целта да използват местното население с наличните по това време транспортни средства - волските впрягове. Мобилизирани били стотина селяни с воловете и колите. След еднодневен преход достигнали Плевен и разтоварили обоза пред североизточния редут. Лично &bdquo;Белият генерал&rdquo; Скобелев ги посрещнал и им благодарил със &rdquo;Спасибо вам, братушки&rdquo;. Селяните вече се приготвяли да се връщат, когато нашият прадядо се сетил, че всяка услуга се заплаща, пристъпил смирено до генерала с калпак в ръцете и тихо го попитал няма ли да им плати нещо. Генералът, който бил на годините на нашенеца, малко се смутил от неочакваните претенции на благодарния братушка и с неудобство обяснил, че пари няма. Но ако все пак изчакат, докато крепостта падне, могат да получат нещо от това, което заловят у турците.<br /> <br /> Прадядото обаче отишъл при съселяните си и ги подплашил: &rdquo;Бягайте, братя, да бягаме, че генералът се ядоса и сега ще ни избият всичките, а воловете ще изколят за храна на изгладнелите казаци&rdquo;. Селяните, които и бездруго не очаквали, че ще получат нещо, кротко впрегнали и си тръгнали. Нашият герой обаче още на първия завой инсценирал, че колата му е повредена, спрял уж да я поправя и се върнал при руснаците. Белият генерал не забравил обещаното и <br /> <br /> <strong>след превземането на крепостта предал на симпатичния му българин една торба турски алтъни, </strong><br /> <br /> като му поръчал да ги раздаде на всички участници в обоза. Не е трудно да се досетим, че прадядото на никого нищо не е дал и присвоил всичкото злато. Тази история Евлоги разказва без никакво неудобство, даже с голяма доза гордост от постъпката на легендарния прадядо. <br /> <br /> Но това не е всичко. По време на войната и малко след това турците масово продавали земя и имоти на ниски цени и бързали да се изселят. Българите купували изгодно и по много. Но колцина са имали пари по онова време? Сега бил моментът новозабогателият наш познат да вложи изгодно парите си. И той се насочил не къде да е, а към чифлика на местния бей. Ставало дума за няколко хиляди декара първокласна земя, стотици породисти животни и модерна за времето си земеделска техника. Отишъл нашият герой при бея, предложил му съблазнителна цена и даже му броил една четвърт от договорената сума в злато. Беят не устоял на изкушението и пред трима свидетели подписал предварителен договор. Разбрали се да се срещнат след три дни на пристанището в Свищов, за да се доразплатят, след като българинът изтегли останалата сума от банката. Турчинът събрал най-ценното и необходимо за по път, наел един файтон, натоварил жената и децата и в уговорения ден пристигнал на пристанището. Претоварил багажа и семейството на австрийския кораб, който трябвало да отплава същия следобед за Цариград, и зачакал клиента да си получи парите. Прадядото обаче, вместо да влезе в банката, се качил на кораба, преоблечен като турчин. Намерил капитана и на чист финикийски език му обяснил, че трябва да тръгне незабавно. Капитанът бързо схванал, надул сирената и подканил чакащите да побързат, защото извънредни обстоятелства налагат да отплават веднага. Прадядото слязъл от кораба незабелязано и изчезнал, а турчинът едва сега разбрал, че жестоко е измамен. Качил се на кораба в последната минута и се задоволил с предплатата. Същия ден купувачът, ако можем така да го наречем, се явил пред местния съдия <br /> <br /> <strong>с предварителния договор и трима свидетели, които се заклели, че спазарената сума е доплатена, но турчинът бързал да се качи на кораба и не подписал разписка</strong><br /> <br /> И така прадядото, пак с помощта на финикийските знаци, получил крепостен акт за собственост на заграбения имот. А после побързал да инвестира и останалото злато в още земя, модерна мелница и нови зърнени складове на пристанищата в Русе и Свищов. Не подценил и образованието на синовете. Най-големият завършил военно училище в Киев. По-късно станал известен офицер и генерал със заслуги във войните. Вторият син изучил финанси и търговия във Виена и развил успешен износ на зърно за Австрия и Германия. Най-малкият (дядото на моя приятел) не учил много, но получил чифлика и мелницата. Какво се случва с България през следващите десетилетия, всички знаем: Съединението, бурен икономически растеж, Независимостта, войните, победи и поражения, национални катастрофи, въстания, аграрна реформа, преврат, атентат, икономическа криза, пак преврат, пак войни, репресии и пак национална катастрофа. Потомците на познатата ни фамилия устояват на всички турбуленции на времето, опазват и умножават наследеното богатство. Но идва съдбовният Девети.<br /> <br /> Национализация, колективизация и пак репресии. Моят приятел е бил малък, но добре си спомня това време. Той никак не бил толериран в училище, а до комсомола изобщо не го допуснали. Остатъците от русофилия прераснали в прикрит антисъветизъм. Естествено, вземат го в Строителни войски. По това време там обикновено служеха циганчета, турчета и синовете на неблагонадеждните българи. И тук попаднал в свои води. Сред българчетата намерил сродни души и приятели. С циганчетата и турчетата бил надменен и арогантен. С офицерите сервилен и ласкателен. А който умее да ласкае, умее и да клевети. <br /> <strong><br /> Забелязали го специалните служби и го вербували за агент на Военното контраразузнаване <br /> </strong><br /> И животът му станал по-хубав от песен. Получил софийско жителство, голям монолитен апартамент, лада без чакане и прочее привилегии отвсякъде. Създал успешно семейство. По времето на социализма работа за строителните организации имаше повече от възможностите им. Но Строителни войски бяха нещо специално. Те имаха най-модерната техника, най-квалифицираните кадри, най-стройна организация и дисциплина. И не на последно място, разполагаха с най-дефицитния ресурс по онова време - достатъчно евтина работна сила. Появили се частни предприемачи, които изпълнявали държавни поръчки с ресурсите на Строителни войски, по граждански договори уж в извънработно време. Сметките били обилно надписвани, но лесно минавали през банковия контрол, защото и банковите инспектори участвали в играта. Моят приятел бил в центъра на тези събития. Пари течали отвсякъде. Открил валутни сметки на името на единствената си дъщеря и двамата си внука. И всичко спестявал в зелено. Същевременно получавал четирицифрена заплата, върху която бил осигуряван. Но идва Десети. Реституция, приватизация, демокрация. Закриват Строителните войски и с техните активи (машини, сгради и авоари) създават частни строителни фирми. Евлоги е пред пенсия и не рискува да стане предприемач. Устройва се в българска фирма, която работи в Русия за германски инвеститор. Ускорено се строят жилища за демобилизиращата се съветска армия от Източна Германия. Работодателите са безкомпромисни с качеството и сроковете, но плащат редовно и осигуряват върху цялата заплата. Евлоги се пенсионира с право на пенсия, по-голяма от максималната, и с няколко петцифрени депозити в долари. На единната валута той няма доверие. За доходите от реституция не споменава.<br /> <br /> <br /> <strong>Кирил ЦОЛОВ</strong><br />