Изял съм толкова бой, че вече съм първи на опашката, която чака за рая
<em>Божидар Димитров от Хасково е на 28 години. Захвърлен от родителката си като бебе, оцелява в домовете за деца без родители. Когато навършва 18, зад него завинаги се затваря вратата на Дома за изоставени деца &bdquo;Асен Златаров&rdquo; в Хасково. И Божидар остава на улицата. Сам. Без един лев в джоба. С повече от пет диагнози в епикризата и без никаква надежда за утре. И до днес си говори с четирима мъже и шест жени, които живеят в&hellip; главата му. <br /> <br /> Ето неговата потресаваща изповед:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Божидаре, как се оцелява без залък хляб на улицата? </strong><br /> - Три години се хранех от кофите за боклук. Понякога ми разрешаваха да мета листата пред някое заведение срещу филия хляб и една лимонада. Спях на пейките, а през зимата - по входовете&hellip;<br /> <br /> <strong>- Познаваш ли родителите си?</strong><br /> - Познавам само майка си, която живее в циганския квартал на Димитровград, но тя си има други четири деца и мен не ме иска. Не, по-скоро аз не я искам и не я търся. <br /> <br /> <strong>- Казваш, че много пъти са те били - защо?</strong><br /> - Бият ме циганите, защото не съм един от тях, а и те искат да ми вземат нещо, което си е само мое. Преди време ме пребиха, защото искаха да ми вземат шапката, а аз не им я дадох. Цяла група цигани ме събориха на земята и ме ритаха, където сварят. Много време се влачих от раните си, но оцелях&hellip;<br /> <br /> <strong>- Защо не се оплака в полицията?</strong><br /> - Защото полицаите бият по-жестоко от циганите&hellip;<br /> <br /> <strong>- Защо ще те бият полицаите - да не би да крадеш?</strong><br /> - Аз никога не съм крал и няма да открадна, докато съм жив! Знам какво е да припадаш от глад, а кофите да са замръзнали. Готов съм по-скоро да умра, но не да крада и да лъжа. Това е заложено вътре в мен. Дори през главата ми не е минала мисълта да открадна нещо за ядене. Нито пък мога да прося. Аз съм със 72 процента инвалидност. Дишам с помощта на помпичка, защо белите ми дробове са много болни. Когато почна да се задушавам, аз направо падам на земята. Затова, още като усетя, че пристъпът идва, звъня на Бърза помощ. Последния път като паднах край реката, пак се обадих на Бърза помощ и май съм загубил съзнание. Но вместо доктори пристигнаха&hellip; полицаи. Такъв бой ме биха, че целият бях подут! Една добра жена ме заведе на очен лекар, защото отоците бяха затворили очите ми, но лекарката ни изгони от кабинета си и двамата. Каза, че такива като мен нямат право да влизат в кабинета й.<br /> <br /> <strong>- Защо, какъв си ти, по какво се различаваш от другите?</strong><br /> - Бавно тече мисълта ми и трудно изговарям думите.<br /> <br /> <strong>- Три години си живял на улицата, а след това&hellip;?</strong><br /> - Има добри хора на света, макар и майки на други деца. Попаднах при леля Наска, която от 7 години се грижи за мен. Намери ми подслон, оправя ми документите за ТЕЛК, ходи от врата на врата да ми търси правата. Само че май нямам никакви права. И се питам: дали не съм извънземен, та държавата не ме иска?!&hellip;<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Атанаска Вълчева:&nbsp;ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ СА БЕЗСЪРДЕЧНИ И БЕЗДУШНИ, ЛЕКАРКА НИ ИЗГОНИ ОТ КАБИНЕТА СИ! <br /> &bull; Вече плача от безсилие, защото всички врати на институции се тръшват под носа ми и се питам дали изобщо имаме държава</strong></span><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Bojidar_2.JPG" alt="Bojidar_2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="381" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Божидар и Атанаска Вълчева</span></strong><br /> <br /> <em>Атанаска Вълчева е започнала кариерата си като треньор в спортното училище, работила е заедно с легендарния Иван Абаджиев. Дълги години има собствен бизнес, а в момента си почива след дългите години на непосилен труд. Това й дава възможност да поеме грижата за намерения на улицата Божидар. <br /> <br /> Ето какво сподели тя за несретата му съдба:</em><br /> <br /> <strong>- Вие сте поели съдбата на Божидар в ръцете си, защо?</strong><br /> - Защото не мога да го оставя на улицата да пропадне! Съвестта ми няма да го позволи! Преди седем години, в най-големия студ през зимата, няколко деца ми казаха, че на тротоара на нашата улица има замръзнал човек. Оказа се бездомният и гладен Божидар. Върнахме го към живот и го взех при себе си. Осигурих му една стаичка, в която да живее, и се заех да му уредя инвалидна пенсия, защото той е болен и не може да работи. Минахме през Центъра за психично здраве в Стара Загора, където ни дадоха експертно решение за ТЕЛК. Два пъти по три години получаваше една минимална сума за 72 процента инвалидност. Дават му и 48 лева от Социални грижи. Тези пари горе-долу му стигаха да си плати наема за стаичката и да си купи някоя дрешка. За изхранването му се грижим ние със сестра ми. Той е вегетарианец, не яде месо, и в много случаи му приготвяме храна, различна от нашата. Аз от години съм поела грижата и за още един Наско, който е бил ограбен от брат си и изгонен на улицата. <br /> <br /> <strong>- Какъв е тогава проблемът, който те разплака?</strong><br /> - Проблемът не е един, те са няколко &ndash; бездушието на държавните чиновнички. Говоря за Божидар. Ще започна от ТЕЛК-а. Изтече му вторият тригодишен срок и той трябваше да си подаде документите за продължаване на инвалидната му пенсия. Да, но в ТЕЛК-а ми казаха, че в момента имали проблеми и може би щели да му придвижат документите след шест или седем месеца. Опитах се да обясня, че през това време той трябва да си плаща квартирата и лекарствата, но пред мен прозорчето беше буквално тръшнато. <br /> <br /> Имам чувството, че тази институция не е създадена да помага на хората, а да ги наказва. След това отидох в социалната служба да потърся съдействие. Поискаха ми един куп документи и договора за наем на Божидар. Да, ама човекът, който му даде стаичката, отказа да даде такъв договор, за да си спести данъците. Посъветваха ме да регистрирам Божидар на моя адрес, но това значи да му направим нов паспорт. Отидох в МВР при шефката на паспортна служба в приемните й часове, но тя въобще не пожела да ме приема камо ли да ме чуе. Отвсякъде &ndash; бездушие и презрителни погледи. Когато полицаите пребиха Божидар, аз го заведох в кабинета на очната лекарка, за да му предпише някакви капки, че очите му буквално бяха затворени. Тя ни изгони, все едно сме просяци. Колегата й, който присъства на грозната сцена, ни догони в коридора и ни прие в кабината си. Той ни предписа капки и през цялото време се чувстваше неудобно&hellip;<br /> <br /> <strong>- Това, че полицаи са били Божидар, не мога да го проумея!&hellip; </strong><br /> - Тъй като той трудно изговаря думите, най-вероятно в Бърза помощ са го взели за пиян и са се обадили в полицията. А той въобще не пие и не пуши! Дошли полицаите и го набили, а той е имал белодробен пристъп&hellip; Преди известно време Божидар получи една бележка от полицията в Димитровград да се яви на разпит. Вдигнах телефона и попитах за какво става въпрос, а оттам ми казаха, че той бил разследван за някаква кражба в някои от кварталите на града, и че ще го вкарат в затвора. Щели да го съдят. А аз знам, че Божидар никога не е ходил в Димитровград и че никога няма да открадне. И му викам на този полицай да си направи справката отново, защото Божидар не е неговият човек. После ми се извиниха - крадецът бил друг, имената се схождали&hellip; Ами ако не бях се намесила? Никой нямаше да се опита да разгадае накъсаните и трудно разбираеми думи на Божидар и щяха да го вкарат в затвора!...<br /> <br /> <strong>- Г-жо Вълчева, защо така сте се вкопчили в този Божидар? Вие нямате ли деца?</strong><br /> - Имам син и дъщеря. Синът ми наследи бизнеса ми, дъщеря ми и партньорът й са състезатели по спортни танци. Обиколили са света, участваха и в българския и в турския формат на &bdquo;Денсинг старс&rdquo;, в който Николай спечели първо място с турската звезда Азра Акън. Танцували са в най-голямото шоу в Щатите. Имат и собствен танцов клуб &bdquo;Гранд&rdquo; &ndash; танцьори, с който вече спечелиха и международни награди. Те не ме упрекват в това, че се грижа за Божидар. Напротив, и те му помагат. Организират, а и самите те участват в благотворителни концерти&hellip; Болно ми е за това момче - то трябва да се лекува, а не да се подхвърля като парцалена топка от една затворена за него врата на друга&hellip; Аз, разбира се, няма да го изоставя, но се питам той не е ли дете на тази държава?! Макар и болно и нещастно&hellip;<br /> <br /> <strong>Хасково, <br /> Тодорка НИКОЛОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />