Дългогодишният директор на БНР и БТА организира акция за спасяването на Сергей Антонов
<em>На 82 г. след кратко боледуване почина Боян Трайков - известен журналист, дългогодишен генерален директор преди 1989 г. на БНР и на БТА.<br /> <br /> През 1989 г. той е член на ЦК на БКП и пряк участник в прочутия ноемврийски пленум, когато от власт е свален Тодор Живков. Описва тези събития в книгата си &ldquo;Превратът - 10 ноември 1989 г.&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>Боян Трайков е роден на 31 март 1932 г. Син е на бившия лидер на БЗНС и бивш председател на Народното събрание от 1964 до 1971 г. Георги Трайков.<br /> <br /> Кариерата на Боян Трайков преминава през в. &ldquo;Народна младеж&rdquo;, в. &ldquo;Поглед&rdquo;. Бил е кореспондент на Комитета за телевизия и радио в Париж и на БТА във Варшава. Генерален директор на Българското радио 1977 - 1981 г., той е един от създателите на програма &quot;Хоризонт&quot;. Главен директор на БТА в периода 1981 - 1990 г. Заместник-председател на Европейския съюз на агенциите по печата (септември 1982-1984).<br /> <br /> Като главен директор на БТА организира и ръководи акция за спасяването на Сергей Антонов, станал жертва в процеса срещу Али Агджа по повод покушението на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. Една от най-големите му изяви е водената от него международна пресконференция в защита на Антонов, където се изправя срещу острите въпроси на журналисти в момент, когато България е директно обвинявана за покушението срещу папата.<br /> <br /> Поклон пред паметта му!</strong><br /> <br /> Бившият окръжен кореспондент на БТА в Михайловград Борислав Костов:<br /> Главният беше наясно кой какви ги върши в агенцията<br /> <br /> Той беше моят Главен директор, наистина с главна буква, и се чувствам задължен да напиша нещо лично, а мисля, че други също биха си спомнили с добро за Боян Трайков.<br /> <br /> Атакувах БТА с амбициите на редакторче от многотиражката на ВИИ &quot;Карл Маркс&quot;. В кабинета на Лозан Стрелков заложих на земляческата карта - отраснал съм в неговия Белоградчишки край. Нямах шанс без опит и висши протекции и напуснах кабинета на директора с подвита опашка. Няколко години по-късно птичето кацна и не го изпуснах. Как да го изпусна, когато вече работех в органа на ОК на БКП в Михайловград (днес Монтана) вестник &quot;Септемврийско слово&quot;. А висшите протекции ми осигури по &quot;любовна линия&quot; тогавашният секретар на ОК на БКП по идеологията Камен Кръстев, за мен са лобирали общи познати от нежния пол... И през 1981 г. заех позиция на флагман в новинарския бранш в Михайловград, града на септемврийската слава - бях назначен за окръжен кореспондент на БТА. Първата задача беше да внимавам, защото за предшествениците ми се знаеше доста. Единият от Червенобрежкия край, човек на Пеко Таков, ходел на банкети и пъхал кюфтета и пасти в кожуха си. Друг добър колега не слагаше знак &quot;Стоп&quot; пред чашката и падаше от масата...<br /> <br /> Изпратиха ме на двуседмично обучение в столицата. Нощувах в почивния дом на БТА на Витоша, а денем ме обучаваха в редакция &quot;Вътрешна информация&quot;. Всеки ден в агенцията покрай мен минаваха корифеите на БТА. Гледах ги с уважение и страхопочитание: строгия Димитър Кожухаров, международника Петко Бочаров със синя риза и вратовръзка, навил небрежно ръкавите, хвърляйки весел поглед към колежките. Горе по етажите бяха невидимият главен директор Боян Трайков и заместниците му Красимир Друмев и Мира Тодорова. Невидим, защото за разлика от него предишният Лозан Стрелков ходел непрекъснато по стаите. Красимир Друмев имаше интелигентно излъчване на пряк кадрови началник. Разговарях с интерес с Мира Тодорова, роден съм в Плевен, а мисля, че тя беше приятелка на убития преди Девети септември Слави Алексиев.<br /> <br /> Първото ми кореспондентско кръщение. Изпратиха ме с колега от &quot;Вътрешна информация&quot; на прием в посолството на КНДР по случай националния им празник, май беше началото на септември. Притеснен и вманиачен за &quot;бонтон&quot; в моето държание, дори не отпих глътка и не вкусих нищо. А моят колега, представителят на БТА, се разхождаше като цветарка из алеите, обръщаше питиетата, похапваше апетитно, черпеше се щедро от отворените кутии с маркови цигари (и този западен стандартен разкош ни го предлагаше Ким Ир Сен!). Колегата набута в джобовете си някоя и друга кутия с цигари, а аз гледах и си мислех, че БТА май не е това, което трябваше да бъде...<br /> Не беше това. На годишна среща на кореспондентския състав на Витоша в присъствието на Боян Трайков се развеселих и натъжих. Колегата от Плевен Мустакерски бе надвит от възрастта си и гръмогласно захърка, но Главният прояви разбиране. После дяволът ме накара да взема думата и да споделя проблемите си като кореспондент в &quot;яловия&quot; откъм събития и случки Михайловградски окръг. Боян <br /> <br /> <strong>Трайков ме изслуша с подчертано внимание</strong><br /> <br /> Но още щом приключи срещата, на изхода ме настигна моят пряк шеф Симеон Симеонов и със зачервено лице ме скастри до шушка. Горкият, беше се притеснил, че висшето началство е дочуло нещо за скритите проблеми в поверената му &quot;Вътрешна информация&quot;.<br /> След две и половина години съдбата ми в БТА бе решена в полза на интригите, завистта, доносничеството на местна почва от сътрудници на ДС срещу мен. Спретнаха ми перфидна комбинация. През 1983 г. Михайловград бе център на големите чествания на 60-годишнината от антифашисткото въстание. През август при мен дойде зам. главният Любо Димитров и каза, че по нареждане на Симеонов аз трябва да предавам по телекса само стопанска информация. Събитийната от окръга ще събира той, Любо Димитров. Изпълнявах устната заповед като глупак. Бях само в село Медковец и предадох по телефона в БТА подробна информация за откриването на импозантния паметник на поп Андрей. Тази информация потъна в БТА безследно! И след честванията на въстанието Симеонов написа писмо до първия секретар на ОК на БКП Анастас Първанов: &quot;В годината на големия юбилей нашият кореспондент Борислав Костов не отрази събитията. Затова възнамеряваме да го освободим...&quot;<br /> <br /> Опъвах се месец-два, накрая написах молба за напускане. Предадох я в БТА и помолих секретарката на Боян Трайков за кратка аудиенция. В просторния кабинет в дъното зад бюрото си главният директор ме прие със сериозно изражение. Запали си цигара от неговите любими &quot;Мемфис&quot; и каза: &quot;Слушам ви&quot;.<br /> <br /> Започнах. Искам да ви уверя, че съм работил съвестно, защитавал съм доброто име на агенцията и прочее. Разказах за номера с устната заповед на Симеонов, за изчезналата информация с паметника на поп Андрей Игнатов.<br /> <br /> Боян Трайков ме изслуша, без да ме прекъсне. След кратко мълчание каза: &quot;Вижте какво, да ме убеждавате, че сте безгрешен, няма смисъл. Безгрешни хора няма. Но знаете ли какви говеда работят в БТА? Знаете ли какво е сиво искърско говедо?&quot;.<br /> <br /> Дълги години ме крепеше споменът за тези откровения на големия Боян Трайков, <br /> <br /> <strong>борец за очистване на петното върху България, лепнато от чужди разузнавания след атентата срещу папата</strong><br /> <br /> Новото време не прости и на Боян Трайков, тези, които му се подмазваха, помогнаха за смяната му от поста.<br /> Беше някъде около 2005-2006-а. Пред асансьора на жилищния блок срещу палатата на БСФС срещам достолепната фигура на Боян Трайков. Другарю Трайков, може ли да ви обезпокоя, може ли един ваш бивш кореспондент да ви поздрави?<br /> Накратко припомням кой съм и какво ми е казал в кабинета си. Когато изричам &quot;Знаете ли какви говеда работят в БТА?&quot;, високият побелял мъж се навежда към мен с усмивка:<br /> <br /> <strong>Е, какво - не съм ли имал право?</strong><br /> <br /> Този епизод публикувах в книгата си &quot;Аз бях Август в една безкрайна зима&quot;, която излезе още приживе на моя Главен директор. Той е единственият човек, който се заинтересува от съдбата ми след дамоклевия меч на уволнението...<br />