Журналистът Дамян Обрешков на 85 г.: Винаги са ме уволнявали и назначавали от най-високото място!

<em>Името на Дамян Обрешков е емблематично за българската журналистика, той е един от нейните доайени. На 1 септември навърши 85 г. и продължава да се вълнува от доброто или пошлото в развитието на страната и през годините на така наречения преход. </em><br /> <br /> Преминал през различни редакции в столицата, Дамян Обрешков се помни като дългогодишен главен редактор на в. &rdquo;Труд&rdquo; през един от най-плодовитите му периоди. Имам щастливата възможност да познавам бай Дамян, както го наричаме по-младите му колеги, и той с охота се съгласи на интервю за в. &rdquo;Над 55&rdquo;, направено в Дряново. <br /> <strong><br /> - Г-н Обрешков, ти не си роден в Дряново, а в тревненско село, но младежките ти години са преминали в нашия град, тогава околийски център. Бил си лидер на РМС, а по-късно и ръководител на Околийския комитет на Демократичния съюз на народната младеж. Връщаш ли се към този отрязък от твоя динамичен живот? </strong><br /> - Спомням си, разбира се! Като мина сега по улиците на Дряново, спомените ме връщат към тези бурни години и всяко кътче и къща ми припомня за този период. Роден съм в с. Добревци, на два километра от Трявна. Навремето в Дряновска околия имаше 176 селца, а баща ми имаше 15 декара земя, с нея изхранваше трима синове и една дъщеря. Мога да кажа, че никога не сме гладували, като нашата къща имаше градина, където всичко се раждаше. Все пак през детството бяхме бедни, но щастливи! Тогава кипеше живот в тези села, бяха пълни с деца, млади хора и трудът облагородяваше всички, а днес е запустяло и мрачно, но това е друга тема за разговор. През 1944-1945 г. бях активист на РМС, после на ДСНМ, като бяхме много големи идеалисти. По това време явно съм се проявил като добър организатор, учениците ме харесваха и така ме избраха за секретар на Демократичния съюз на народната младеж в Дряновска околия. Първоначално не ме посрещнаха много добре, но после се заобичахме и като ходехме по селата, ме канеха да преспя, защото искаха да си говорим за новото време. <br /> <br /> Действаше и периодът на бригадирското движение, като по селата имаше най-малко 20 бригади. Голяма околийска бригада в Кръстец, където проправяхме горски път. Спомням си, че на празника на Голяма Богородица, който се отбелязва и в дряновското с. Царева ливада, се събрахме над 1000 младежи, за да отличим и наградим най-добре проявилите се бригадири. Мога да кажа, че аз съм единственият случай у нас, където младеж на 18 г. ръководи организация на народната младеж. В Дряново живееше поетът класик Атанас Смирнов, който създаде литературен кръжок, в който членуваха бъдещите именити творци като Марко Ганчев, Димитър Стефанов и Теодора Ганчева. <br /> <br /> Включих се и аз в тази група, защото беше интересно човек да слуша и да гледа в очите бай Атанас. Спомените ме връщат и към дряновския детски хор, ръководен от Христо Недялков, тогава ученик, но бъдещ световен диригент на Детския радиохор, а Месру Мехмедов, който бе световна величина в симфоничното дирижиране, беше тогава още момче, но с пионерския хор от Дряново спечели втора награда на Националния преглед на детските хорове в София. Тук ще добавя и колоритната фигура на дряновския художник Иван Койчев. Дряново беше възродено, като стана едно модерно селище, с нови къщи и нови хора. <br /> <br /> <strong>- Нека да отидем към периода, когато беше един от най-титулуваните журналисти в България, &bdquo;закачи&rdquo; и времето на перестройката. Бе и главен редактор на вестник &bdquo;Труд&rdquo;, когато в края на 80-те години на миналия век си изпати и на сама глава пусна материалите на журналиста Георги Тамбуев под наслов &bdquo;Корупция, облечена във власт!&rdquo;. За тази си смелост беше уволнен, а от &bdquo;извора&rdquo;, така да се каже, искам да разбера какво се случи тогава?</strong><br /> - Когато отидох във в. &rdquo;Труд&rdquo; през есента на 1983 г., имах немалък опит, защото бях минал през в. &rdquo;Народна младеж&rdquo;, където работеше един чудесен колектив. Днешните журналисти не могат и да си представят как се отнасяха по-опитните и по-възрастни колеги към по-младите, към мен, към Йордан Радичков, Петър Кожухаров, Милко Милков, които постъпихме там горе-долу по едно и също време. После бях и във в. &rdquo;Поглед&rdquo;, като съм един от неговите създатели през 1966 г. Но в &bdquo;Труд&rdquo; беше създадена вече традиция от колегата Коста Андреев, тогавашен главен редактор на вестника. Там цареше почти пълна независимост, макар че пълна не може да има, и сега я няма. В сравнение с колегите от Съветския съюз ние бяхме доста по-добре &ndash; имаше &bdquo;дирижиране&rdquo;, но имаше, според мен, истинска журналистика. <br /> <br /> Трябва да спомена, че &bdquo;Труд&rdquo; бе орган на ЦС на профсъюзите, а негов ръководител беше Петър Дюлгеров, който беше демократично настроен човек и никога не се намесваше в нашата работа. Нямаше нито един спуснат &bdquo;парашутист&rdquo;, нямаше никакъв натиск за назначаване на някого. От своя страна не съм уволнил и наказал нито един колега. Имало е периоди, когато очаквах уволнение и не можех дори да спя, например пускахме публикации, че икономиката отива на зле. Правехме защита на работниците и на онеправдани хора, като много силен беше нашият отдел &bdquo;Писма на читатели&rdquo;, четях лично тези тревожни откровения и бях съпричастен с тези проблеми, които се стоварваха на главите на обикновените хора. Имаше и случаи, когато нашата защита не се харесваше на другарите от &bdquo;по-високо място&rdquo; и тогава ставаха разправии и ние бранехме правдата. И когато се появи случаят с етрополския прокурор и той имаше своите прегрешения, ние реагирахме. <br /> <br /> Тогава казах на Георги Тамбуев: &bdquo;Отиваш, проучваш и пишеш!&rdquo;. Направи сериозни проучвания по всички линии, материалите бяха готови и реших, че ще ги пусна за печат, каквото и да става по-нататък. От кабинета на член на Политбюро ми се обадиха, че това, което е написал Тамбуев, не трябва да се публикува. Заявих, че ще си помисля, но като затворих телефона, веднага резолирах материалите за печат.<br /> <br /> Изправиха ни след това буквално като на съд, но достойно се защитихме и не преклонихме глава. За това ми своеволие ме уволниха, но не съжалявах. Въпреки трусовете ние получихме много голяма подкрепа от колегите, от гражданите. Останах на улицата, но в &bdquo;София прес&rdquo; прояви кураж и ме взе Стефан Продев, който ми беше главен редактор във в. &rdquo;Народна младеж&rdquo;. По едно време се обади секретарка на Тодор Живков и ме помоли да се явя на среща с него. Там той ме попита дали искам да се върна като главен редактор в &bdquo;Труд&rdquo;, и без да мисля, казах &bdquo;Да&rdquo;. Този отрязък от моя живот като журналист е дълга история, но не то е най-главното, а фактът, че трябва да се прави истинска журналистика. И нещо повече &ndash; аз и мои колеги искахме и по-добър социализъм! Да се направи още повече за хората, но особено в областта на идеологията нещата никак не бяха добре. <br /> <br /> <strong>- В зората на демокрацията те слагаха и махаха от редиците на СДС и привърженик на синята идея, може би за смелите ти прояви по времето преди 10 ноември. Не мога да си представя, че един сериозен професионалист като теб така бързо ще се &bdquo;пребоядиса&rdquo;. Каква е истината по този въпрос? </strong><br /> - Този факт просто ме удивлява и за първи път чувам за моите митарства! Непосредствено след 10 ноември &bdquo;Труд&rdquo; беше на висота и лидери и представители на партиите искаха да публикуват при нас. На последния конгрес на БКП, която се преименува после на БСП, ме предложиха да стана главен редактор на в. &rdquo;Работническо дело&rdquo;. Станах и от микрофона в залата заявих, че истинският ръководител на партийния орган трябва да бъде Стефан Продев и той с аплодисменти беше избран. Когато си подадох оставката като главен на &bdquo;Труд&rdquo;, виждах, че в редакцията вече колегите бяха разделени на &bdquo;сини&rdquo; и &bdquo;червени&rdquo; и някои добри журналисти бяха пенсионирани нарочно и без мое съгласие от новото ръководство на профсъюзите. Реших, че по-добре да се оттегля, а не да създавам разцепление в редакцията. <br /> <br /> Трябва да заявя, че никога не съм си прекратявал членството и в БКП, и сега в БСП. Вярно е, че на различните форуми съм критикувал висшето ръководство на нашата партия, но виждаме какво става в държавата ни и според мен &bdquo;лявото&rdquo; и &bdquo;дясното&rdquo; трябва малко да се примирят и да има политика, която да се диктува от националните ни интереси и идеали. <br /> <strong><br /> - Ти си активен читалищен деятел, който е радетел за запазване на тези светилища на българщината. Сега, когато българинът е безработен, онеправдан, болен и отчаян, мислиш ли, че все пак поглежда към духовната си същност и какво предлага културната институция читалище &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; в квартал &bdquo;Красна поляна&rdquo; в София?</strong><br /> - Читалищата в последно време се възродиха и дял за това има Съюзът на народните читалища. Те са самодейни организации и са най-ярките самостоятелни институции, това го признава и Европейският съюз. Има обаче някои несъответствия, които ощетяват читалищата и ги карат да изнемогват. Трябва, според мен, да има разбиране и от общините, и от държавата, за да може тези светилища на българщината да оцелеят във времето и да привличат още повече млади хора, които да поддържат огъня на родолюбието. <br /> <strong><br /> - А какво е твоето послание към читателите на в. &rdquo;Над 55&rdquo;, към по-младите ни колеги, тръгнали като нас да търсят истината и доброто?</strong><br /> - Да бъдат живи и здрави всички и да правят добро! Тук в нашите балкански краища се раждат много талантливи хора &ndash; писатели, поети, хора на науката и изкуството, дейци на другите сфери на нашия живот. В миналото нашите деди и прадеди са се стремили към образование на своите деца, давали са мило и драго да ги изучат. Това трябва да правим и ние, за да имаме своите отлични специалисти у нас и в чужбина. Да продължаваме възраждането, а не унищожаването на всеки български край и селище. Така ще оцелеем като нация и народ!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ </strong><br />