100-годишната Еленка: Без люти чушки на маса не сядам

<em>Каква е тайната на дълголетието? &bdquo;Лютите чушки! Не сядам на маса без тях &ndash; цял живот ги ям и още имам апетит за тях. Дори докторката ми каза, че именно те ме крепят&rdquo;, обяснява усмихнатата баба Еленка. После пояснява, че обича да похапва и сирене, и фасул, но не се поддава на сладки изкушения. Учудващо за с. Поповяне, където всяка година има празник на картофите, но баба Еленка не яде и картофи.<br /> <br /> </em>След четири години, прекарани в София при дъщеря си Златка, миналата година двете поемат отново към родната къща в Поповяне. Там се установяват и започват своя нов живот в стария си дом, в края на селото. Чист въздух, зеленина, спокойствие&hellip;<br /> <br /> &bdquo;Където ме е оставил мъжът ми, там искам да си ида&rdquo;, категорична е баба Еленка Гилищарова. <br /> <br /> Комшийки и познати поздравяват 100-годишната баба Еленка. Всяка носи по нещичко със себе си &ndash; тиква, ябълки, орехи, цветя&hellip; баба Еленка е най-възрастната жена в Поповяне.<br /> <br /> Усмивката не слиза от лицето на Златка: &bdquo;Мама работеше в стопанството в селото, откакто беше създадено. Тук се и пенсионира. Но до 80 години се трудеше на полето като полевъдна работничка. А как само пееше, <br /> <br /> тя си пее и сега, последната й изява беше на 1 октомври&rdquo;. Еленка вдига очи изпод забрадката. <br /> <br /> <u>Ей, по 50 овци стрижех на планината. Три къщи и плевня направих. Всичко си месех, готвех. Месех хлеба на ранина&hellip; Всичко помня, не съм склерозна</u><br /> <br /> И се смее беззвучно.<br /> <br /> Все ми измисля работа и на мене, не ме оставя така &ndash; допълва Златка. &ndash; Нали е свикнала да шета. Не я гледайте сега, че е с бастун.<br /> <br /> Преди така ситно, ситно ходеше, човек не може да я стигне&hellip; Още през септември извадихме картофите, тя сортира, пробира семето&hellip; <br /> <br /> Мама си живее нормално. Още си плете терлици, чорапи. Все нещо шушне. Не може и без телевизора. Обича да гледа повече &bdquo;От българско по-българско&rdquo;, &bdquo;Сделка или не&rdquo;, &bdquo;По-по-най&rdquo;, автентични народни песни, новините. Рядко ползва лекарства, нищо че подкара стотната си година. <br /> <br /> <u>Кой знае &ndash; до ген ли е, работохолизмът й ли играе роля, или защото живее с дъщерята, която е бивш здравен работник &ndash; медицинска сестра&hellip; </u><br /> <br /> Сутрин закусваме чай с мед и лимон, кашкавалче и сирене. Към 10 часа хапваме плод &ndash; сливи, банан&hellip; Иначе мама много обича киселото зеле с месо, разказва Златка. <br /> <br /> Добре си живееха с татко, той беше през 1912 г. роден и на 90 години почина. И той беше голям човек, трудолюбив, работяга &ndash; той докара водопровода от Верила до селото&hellip; Живяхме навремето в Доспат, аз работех в Смолян. <br /> <u><br /> Що фланели изплете майка ми тогава на мохамеданите, </u><br /> <br /> пренася се в миналото младоликата стройна жена, на която също като на майка й не можеш да дадеш годините. Вероятно така изглежда и брат й, който с жена си често идват от София да ги навестят. Цял празник става за баба Еленка, като се съберат и с двете внучки и двата правнука.<br /> <br /> Много е упорита, силна жена. &bdquo;Деца, не бойте се, всичко ще се оправи&rdquo;, все ни повтаря мама &ndash; сякаш да ни откъсне от трудното настояще &ndash; ще каже Златка на раздяла. <br /> <br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА</strong><br />