ЛИЧНОСТИ
• Художникът претворява Вечния календар и Небесните коне на прабългарите
• Негова картина краси Музея на ООН в Ню Йорк

Александър Лудколев твори предимно в областта на композицията. Творчеството му е модерна трактовка на българската история и хвърля светлина върху космологичните и космогонни представи на прабългарите за Вселената и връзката с древни цивилизации. Създател е на неоминиатюризма в българското изобразително изкуство, като стилът му включва интеграция на отделни жанрове. Златни медали и Гранд при бележат пътя на възходящото му развитие. Картина на автора от цикъла “Конете на Тангра” краси Музея на ООН в Ню Йорк.

Духовност е нещото, което изпълва артистичното жилище в центъра на столицата, заедно с прекрасните картини на художника, заели всяко свободно пространство. В този дом времето е застинало на спирка култура и цивилизации. Между другото, трябва да се изкарва и хлябът. Пенсията на художника е... социална, на жена му, дългогодишна журналистка в Радио София и редактор на издания Невена Тодорова - минималната. Живеят със спорадичното откупуване на отделни живописни творби, което е рядкост. Ателието, в което Александър Лудколев рисува впечатляващите си творби, се руши, сградата е реституирана и съвсем скоро художникът може да се окаже на улицата заедно с “Княгиня Олга”, “Вечният календар на българите”, “Тангра” и други признати по света шедьоври на съвременната живопис.

- Ако синхронизираме вашата философия с вашите картини, платната са заредени с много енергия и емоционалност, което подсказва “контакт” с рисуваните персонажи. Как става това с изтрити от времето и хрониките образи?
- При мен това е дълъг процес. Започвам да се интересувам от дадена тема, събирам всичко по въпроса, надушвам всяка пътечка, която ме води към образа. Става едно натрупване на емоции, знания. В случая с княгиня Олга след едно такова натрупване, аз просто я видях в съня си. Станах и скицирах видението... Така стана и с корабите на Омуртаг. След дълго търсене на информация за това как са изглеждали знаменитите кораби - страшилища на моретата, в един момент ги видях на стената вкъщи. Изплуваха в съзнанието ми - до последни детайли. А когато картината беше готова, специалисти по мореплаване и военна история казаха, че съвпада с описанията в хрониките.
- Конете са често срещани в картините ви, какво символизират?
- Все още за древната българска бойна слава се пише малко. За обикновения читател остава неясно защо придворните хронисти са наричали хуно-българите “Наказание божие” и “Бичът на Европа”. Уникални със своята гениална простота, българските бойни тактики и стратегии са били един от кошмарите за своето време. “Отварянето на центъра” е използвано още от кан Тервел при битката с арабите при Цариград, а също и при Клокотница от Иван Асен... Днес никой не говори за “мнимото отстъпление с обезкървяване на противника” въз основа на виртуозната езда и далекобойните лъкове на българските бойци. Неясен остава и произходът на “Небесните коне”, които се появяват мистериозно в Тракия...
- Какво крият легендите за “музикалните коне” на прабългарите?
- За тях днес се говори само под сурдинка. Примерно, че било забранено да се яздят в мирно време под страх от смъртно наказание. Но защо? Говорят се и небивалици, че българите побеждавали с магиите на своите шамани. Никаква магия няма в случая, а тънко владеене на военната психология и перфектно проведена тактика и стратегия. “Музикалните коне” са обучени да препускат в “раван” при строго определен неравноделен такт. Нещо наистина невероятно трудно, но не и невъзможно за българската конница. Българската конница била единствената армия, която е предвождана лично от царя-жрец, който владеел такта на победата. Той дава основния ритъм, а хилядното множество е владеело майсторството да влезе в него с пълен синхрон. Страшният грохот на хиляди препускащи коне в един неравноделен такт създава невероятен резонанс, който възбужда страх у противника. Крайният резултат е паника, която действа вцепеняващо и паралитично...
- Как се роди идеята за Вечния календар?
- Картината “Вечният календар на българите” не е художествена измислица, а почива на сериозни научни разработки и проучвания. Прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календари. С 2000 години е по-стар от китайския, халдейския, египетския... Руската историчка проф. Захарова и френският професор Шаван доказват, че календарът възниква и е притежание на народите коневъди в Централна Азия и от тях е пренесен в Китай като система. Те определят и времето - 2-3 в. пр. н. е., тогава се създава Централноазиатският племенен съюз, в който влизат и българите от рода Дуло. Свидетелство за това е Именникът на българските ханове. Затова спокойно можем да кажем, че принадлежи на българската цивилизация, народа на рода Дуло, от който произхождат Авитохол (Атила) и хан Кубрат.
В същността си календарът е информация за най-точното време на планетата с месеците, дните, часовете, минутите. Съдържа Златното число - 364, което се дели на 4 - колкото са сезоните, на 13 - колкото са седмиците в тях, на 52 - броят на седмиците в годината, и на 7 - колкото са дните на седмицата. Има и един празен ден преди Нова година - Игнажден, и един, свързан с лятното слънцестоене. На всеки 60 г. се прави корекция на високосния ден. Цикълът от 60 г. за древния астролог се е равнявал на един звезден ден. Самият календар представлява Мандала, в която са включени слънчевият и лунният цикъл, а в средата е магическата янтра - най-ниският в математиката квадрат...
- Който според вас е моделът на вселената или център Тангра?
- Според науката, която аз само претворявам, в него е разположен равностранен кръст за владетелите на 4-те основни посоки, с център за вертикална връзка с Твореца - трансцеденталната енергия (Бога или Висшия разум). Той се намира в централното квадратче на този кръст, обозначен с числото 5. Сборът от числата по хоризонтала, вертикала или диагонала е равен на 15. Схемата на календара била прилагана при строежа на юртата, която в същността си е една малка обсерватория. На същия принцип е била построена и Златната или Кръглата църква във Велики Преслав по времето на Симеон Велики.
Числото 5 играе важна роля в прабългарската държава. Ханът, който е и върховен жрец на Тангра, носел нагръдник от 4 части, а централното квадратче било мястото на главата. Владетелите на 4-те основни посоки в хоризонталното пространство били обозначени с числата 3, 7, 1 и 9. Всички форми на гадаене, на изчисляване на времето, на сезоните за стопанска дейност, кабалата и нумерологията са свързани с тези числа от магическия квадрат. Произтичащото от тангризма правило гласи: каквото горе на небето, такова долу на земята. В легендата за хан Кубрат и неговите синове, пред които той показва запазването на единството чрез снопа пръчки, тълкуването, че синовете му не са го послушали и са се разделили, бих нарекъл неправилно. Както повелява законът на Тангра, синовете на хана трябва да се прегрупират в четирите основни посоки, заемайки нови позиции в Европа, и именно така да засилят и запазят мощта, единството и целостта на държавата.
Независимо че е достигнал до нас във фрагментарен вид, Прабългарският календар говори не само за космогонните и космологични познания на прабългарите, но и за това, че много преди раждането на Богочовека Христос българската цивилизация е знаела пътя към Отца Му. Ето защо нарисувах моите картини “Вечният календар на българите” и “Тангра”.

Нина МИШКОВА