Разделихме се, когато мен ме уволниха от Сливенския театър, довери единствено пред народното издание режисьорката Емилия Цанкова
<em>Емилия Цанкова е родена в София. През 1966 г. завършва ВИТИЗ в първия випуск по куклено актьорско майсторство, ръководен от проф. Атанас Илков и проф. Николина Георгиева. В последвалите десет години работи като актриса в Куклен театър &ndash; Русе. <br /> <br /> През 1977 г. завършва режисура за куклен театър. Поставила е над 40 спектакъла за деца и възрастни у нас и в чужбина, между които: &bdquo;Червените дяволчета&rdquo; на Христо Илиев, &bdquo;Заешко училище&rdquo; на Пенчо Манчев, &bdquo;Тайнственото чекмедже&rdquo; на Юлиуш Волски, ДКТ &ndash; Русе, &bdquo;Къде отиваш конче?&rdquo; и &bdquo;Разходка с хвърчило&rdquo; на Рада Москова. <br /> <br /> За високи постижения в изкуството през 1977 г. получава награда на Министерството на културата - Латвия. Нейни спектакли получават признание и награди на международните фестивали за куклено изкуство &bdquo;Златният делфин&rdquo; &ndash; Варна и &bdquo;PIF&rdquo; &ndash; Загреб, Хърватска.<br /> <br /> Емилия Цанкова е написала единайсет пиеси за куклен театър и три за драматичен театър. Автор е и на книгите &ldquo;Плетено облекло за децата&rdquo;, &ldquo;Азбука на плетенето&rdquo; и на готварската книга &ldquo;С любов и вдъхновение, или кулинарни импресии по време на криза&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Г-жо Цанкова, разкажете за началото на вашата любовна история с актьора Атанас Атанасов, която е била определяна като &bdquo;нетрадиционна&rdquo; &ndash; в смисъл, че не се е вписвала в &bdquo;брачните табута&rdquo; на соца. </strong><br /> - С Атанас се срещнахме преди 32 години в Сливен. Имахме една прекрасна любов, прекрасни отношения... От тази любов се роди дъщеря ни Мария Атанасова, която сега е вече една млада жена. И двамата я обичаме и се гордеем с нея. <br /> <br /> Ситуацията ни раздели. Нормално е. Мен ме уволниха от Сливенския театър с решение на ГК на БКП, защото се оказа, че като Цанкова не мога да работя в идеологически институт като куклен театър. Намерих си работа в Благоевград. Разстоянието от Благоевград до Сливен е голямо, вероятно са се намесили и хора, но на мен не ми се искаше, а сигурно и на него, прекрасните отношения, които имаме, да се размият, да станат по-грозни, и въобще &ndash; да се раздалечим по някакъв начин. Никога не сме имали никакви скандали, благодарение не само на мен, а и на него. <br /> <br /> След това аз срещнах Пламен Бочев и си създадох семейство с него. Това семейство поддържаше с все още ергена Атанас Атанасов много хубави отношения. Той ни идваше на гости, оставаше да спи при нас, излизахме из града тримата за ужас на местните хора, които смятаха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ще има синини, размахване на юмруци</strong></span><br /> <br /> Отивахме на ресторант &ndash; аз, той и малката ми дъщеря Еми. После с Пламен отидохме в Хасковския театър, Атанас и там е идвал на гости. <br /> <br /> <strong>- А къде е сега Пламен Бочев?</strong><br /> - Той сега вече се казва Едуард Уилям Брадфорд. Състудент е на Мая Новоселска и Теди Москов. Освен че е много талантлив актьор, пише и великолепна проза. Помогнах му да издаде една книга на български у нас &ndash; &bdquo;Няма такова нещо&rdquo;, издал е и книга в Америка.<br /> <strong><br /> - Кога Пламен напусна България?</strong><br /> - По време на убийството на Луканов. Не мога да кажа каква е точната причина, но имам някакви подозрения, че се страхуваше за живота си. По това време той беше журналист. Беше от първите, които влязоха в запаления партиен дом и изнесе информация, която нямаше нищо общо с официалната. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Пламен беше успял да види папки с документи, които е трябвало да бъдат изгорени</span></strong><br /> <br /> Преди това двамата с него бяхме уволнени, пак по идеологически причини, от Хасковския театър, изкараха ни дисиденти, с което аз бих се гордяла.... Имаше акция да бъдат заклеймени турците, които напускат България, било много тежък момент, щял да доведе до срив икономиката на страната. И на мен директорът ми възложи да напиша този материал, с който да ги заклеймя. И на открито партийно събрание, защото аз не бях член на партията, материалът да бъде подписан от всички. Аз обаче казах, смятайки, че има гласност и демокрация, че съм свидетел на друго: те нямат никакво желание да си ходят, а ние ги гоним. Акцията в театъра се провали, по този случай ме изкараха дисидент и аз и Пламен останахме без работа. <br /> <br /> Тогава той реши да се върне в София, да потърси работа и квартира. И когато в крайна сметка се върнахме в София, с децата бях при моите родители, багажът ни беше в Хасково, той спеше в апартамента на майка си, и точно тогава станаха събитията с палежа на партийния дом. Пламен дойде вкъщи и ми каза, че вече ще се виждаме с него, само когато той ми се обади. Попитах го: &bdquo;Защо?&rdquo;, а той отговори: &bdquo;За да съм сигурен за живота ти, за здравето на децата ти и твоето&rdquo;. И аз не посмях да задавам повече въпроси, защото знаех, че той е човек, който не говори празни приказки. Малко след това Пламен ми каза, че спечелил аспирантура и замина в Америка. Подаде документи за емиграция и съдът на Южна Каролина му призна американско гражданство, като е дал и възможност да си смени името. Той си избира англосаксонско. <br /> <br /> <strong>- Кога Атанас Атанасов се ожени за дъщерята на Виолета Бахчеванова и Васил Стефанов, преди 10 ноември - партиен секретар на Народния театър?</strong><br /> - Осем години, след като се разделихме, той се ожени за Деси Стойчева. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Атанас е нейната голяма любов</strong></span><br /> <br /> което е прекрасно. Имат две много сладки и умни деца &ndash; Ясен и Атанас, които с Мария не само са близки и се виждат, но и се обичат. <br /> <br /> Всъщност аз първа си създадох друго семейство, но така се случи.<br /> <br /> <strong>- Вие сте потомка на известна фамилия, към която комунистическият режим има крайно отрицателно отношение. Вашият дядо е брат на политика Александър Цанков, когото &bdquo;народната власт&rdquo; наричаше &bdquo;кръволок&rdquo;, защото &bdquo;потушил Септемврийското въстание&rdquo;...</strong><br /> - Бях доста малка, когато се случи национализацията. Но помня всичко. Ние живеехме един много спокоен живот, баща ми беше софийски адвокат, журналист в края на живота си и член на клуба на парламентарния журналист... Апартаментът ни беше на булевард &bdquo;Цар Освободител&rdquo; 21. Изведнъж настъпиха едни ужасни дни, в които изчезнаха всички неща, които можеха да се продадат, фабриката, в която бяха акционери моите родители, а баща ми беше и юрисконсулт там. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Влизат трима руснаци с шмайзери и изваждат всички от фабриката</strong></span><br /> <br /> Майка ми и баща ми остават без пукнат лев. Тогава продадоха дори сватбените и годежните си пръстени, акордеона на татко... През 1948 г. за 48 часа трябваше да напуснем София. Изселиха ни в едно русенско село. Първо обаче слязохме от влака в Русе, защото баща ми трябваше да се разпише в местния милиционерски участък, че сме пристигнали. Брат ми Пепи беше още по-малък от мен. <br /> <br /> Тогава случайно на гарата, докато ни търси вода, баща ми среща Емил Караманов, голям пианист и диригент, който го пита какво прави в града, баща ми му обяснява и Караманов му казва: &bdquo;Асене, оставаш в Русе, защото има заповед да съставя симфоничен оркестър, ти ще ми помогнеш...&rdquo;, защото баща ми познаваше много софийски музиканти. Убеждава баща ми, че няма нищо страшно, завежда го в местния милиционерски участък, казва, че гарантира за него, показва заповедта за създаването на оркестъра и така семейството ни остана в Русе. И баща ми де факто се явява един от основателите на филхармонията в Русе. Наистина доведе 12 музиканти от София. <br /> <br /> В 6-те стаи от апартамента ни бяха настанили по едно семейство. Бяха окупирали и всички мебели. <br /> В училище, в четвърти клас, другарката Стоянова, която преподаваше история на България, сигурно е бил урок за Септемврийското въстание, просто ме изправи до дъската и аз<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се почувствах толкова зле, че &bdquo;съм рязала глави&rdquo;! </strong></span><br /> <br /> В семейството ни не са разказвали за Александър Цанков. По-късно разбрах, че всичко това ни се случва, защото баща ми е племенник на Цанков. Че затова сме изселени, че затова на баща ми са му отнети адвокатските права. <br /> <br /> <strong>- Как успяхте да завършите висше образование?</strong><br /> - ОФ организацията ми издаде документ, че &bdquo;не се препоръчва лицето да постъпва във висше учебно заведение&rdquo;, тъй като е &bdquo;враг на народа&rdquo;. На 17 години бях обявена за враг на народа! <br /> <br /> Бях заставена да работя като шлосер в завод &bdquo;Георги Кирков&rdquo;. Една инженерка &ndash; Юлия, каза, че при тях тези неща нямали значение и обеща да ми издадат атестат за благонадеждност. Но междувременно паднаха забраните и аз казах, че ще кандидатствам това, което ми е на сърце, и ме приеха българска филология и история в Софийския университет. <br /> <br /> В завода тогава работеше първият съпруг на Людмила Живкова &ndash; Любомир Стойков. Имаха по мои наблюдения една хубава връзка. Виждала съм <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Людмила да го чака пред портала с ученическата престилка и бялата якичка</strong></span><br /> <br /> Даже тогава някой ми каза, че това е дъщерята на Тодор Живков. Аз нямаше как да зная. <br /> <br /> <strong>- Вашият брат Петър Цанков е един от пионерите на българския рок. Разкажете нещо за него. </strong><br /> - Брат ми и Кирчо Маричков заедно с братята Бъндараци създадоха едноименната група. Даже първата им по-ярка изява беше в спектакъла на Леон Даниел &bdquo;Обличането на Венера&rdquo; в Сатиричния театър през 1966-1967 г., когато в България нашумя великолепният чешки филм &bdquo;Старци берат хмел&rdquo;. Там групата, която свиреше, имитираше &bdquo;Бийтълс&rdquo;. Тогава Леон Даниел покани &bdquo;Бъндараците&rdquo; в пиесата. <br /> <br /> Брат ми завърши специалност ударни инструменти в Консерваторията, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>никога не беше назначен на постоянна работа</strong></span><br /> <br /> защото в идеологически институт нямало място за един Цанков.<br /> <br /> <strong>- Около смъртта на Александър Цанков в Аржентина още витаят загадки, както и около неговите дневници. Че бил убит от някакъв арменец, съпруг на дъщеря му, който бил агент на българската Държавна сигурност, че дневниците му са откраднати и фалшифицирани... Какво се говореше във вашата фамилия за това?</strong><br /> - По неведоми пътища през 1996 г. в България пристига от емиграция в Аржентина един от най-близките приятели на Александър Цанков през последните години от живота му &ndash; мъж на име Димитър Пейчев, който е брат на големия български художник Стефан Пейчев. <br /> <br /> От Димитър Пейчев получих последната снимка на Александър Цанков. Разказа ми, че е получил инсулт и е влязъл във военната болница в Буенос Айрес. Където Димитър Пейчев, на когото са му казвали &bdquo;Дон Мишо&rdquo;, го е снимал. Няколко дни след тежкия инсулт Цанков умира, малко преди рождения си ден. На снимката Пейчев е написал датата на смъртта му. Едни от последните думи на Цанков били: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Мишо, Мишо, много ще ми тежи чуждата пръст!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Вдовицата на Пейчев &ndash; Матилде, ми е разказвала много истории за брата на моя дядо. През последните години на живота си Цанков е бил много зле материално, давали са му пенсия по старост. Тогава българите в Аржентина са искали да му съберат пари, но той отказал с думите, че не може да приеме помощ от хора, за които не е направил нищо. Такива са му били принципите. <br /> <br /> Запознах се и с един друг човек &ndash; Петър Хаджидимитров, също емигрант, който ми каза, че в Швейцария в сейф се пази копие от мемоарите на Александър Цанков, като той смяташе, че това е единственият екземпляр. Миналата година бях в Швейцария и се срещнах с Хаджидимитров. И той ми каза, че всъщност е имало три машинописни копия от тези мемоари. Едното е било у малката му дъщеря Славка, която е живеела по едно време в Бразилия, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>другото наистина е било иззето от ДС</strong></span><br /> <br /> незнайно как, а третото е в сейфа в Швейцария. <br /> <br /> <strong>- В историческите среди от години се мълви, че Ванче Михайлов е установил контакти с Александър Цанков...</strong><br /> - Това е версия, която аз не мога да потвърдя колко е действителна &ndash; че Ванче Михайлов оставя пари в Швейцария за хора, които искат да възстановят партията Български демократически сговор в България. <br /> <br /> <strong>- Вие имате диалог с цялото семейство на Атанас Атанасов, казахте, че сте в прекрасни отношения с майка му, както и че той самият не бил от &bdquo;благонадеждно&rdquo; семейство - негови роднини са били убити край Самоков след 9 септември 1944 г. </strong><br /> - На Атанас дядо му не загива на Черната скала, а защото е бил богат, бил е кмет на Самоков. Казвали са ми, че бил убит с камъни. <br /> <br /> <strong>- Защо Атанас Атанасов не успя да доведе докрай реформите в Сатиричния театър?</strong><br /> - Той беше много малко време там, защото вдигнаха бунтове срещу него... Опитваше се да смени статуквото. Правеше срещи с режисьори от всички възрасти, с театрали, за да чуе мнения, да каже идеите, които има за обновяване на Сатиричния театър, за обновяването на съществуващата там система... Тъй като битува мнението, че театърът е място, където човек трябва да си пийва, хубави приказки, весели разкази... В един провинциален театър <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в 10 часа сутринта се купуваше първата бутилка</strong></span><br /> <br /> и се търсеше повод да се почерпят. Минавам към 9 и половина вечерта един път и гледам, че свети в репетиционната. Влизам, за да изгася лампите, мислейки, че са ги забравили, и заварвам цялата маса, осеяна с празни бутилки от коняк &bdquo;Плиска&rdquo;. <br /> Атанас искаше да направи реформа, да бъдат стимулирани хората, които играят повече... Има и такива, които ходят само за аванс и заплата. <br /> <br /> В театъра обаче никой на никого нищо не дава. Ако един режисьор събира екип, ще прецени дали му трябва този актьор или онзи. Можеш да поискаш да играеш като дубльор. В това няма нищо унизително. Нали трябва да се докажеш, да има борба... Времето на чакането някой да ти даде, отдавна приключи. <br /> <br /> Атанас постъпи много почтено. Като не го искат, си взе шапката. Той е много отговорен човек, много ангажиран, много свързан със студентите си в НАТФИЗ.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />