Бях най-ниският, най-кльощавият, най-грозният, най-очилатият в училище, трудно се расте с това
<em>Димитър Димитров е един от най-шеметните образи, които телевизията ни е предлагала някога. Лукавата му усмивка, хищническият му поглед и опасният му ум го правят мечтата на всеки автор и режисьор на психотрилъри. Митко е участник в &bdquo;Сървайвър: <br /> <br /> Камбоджа&ldquo; и това е вторият му опит в риалитито по оцеляване. Той е на 35 години, инструктор по бойни изкуства &ndash; вин чун, вече 16 години се занимава с това. Завършил е кинорежисура в Нов български университет, ученик на Велко Кънев. От осем години преподава частни уроци по актьорско майсторство и голям процент от учениците му успяват. Пише пиеси, в момента в театралната работилница &bdquo;Сфумато&rdquo; се играе неговата &bdquo;Паякът&ldquo;. Постановката беше номинирана за &bdquo;Аскеер&rdquo; в категорията за &bdquo;съвременна българска драматургия&ldquo;. <br /> <br /> Димитър се занимава и с тибетски будизъм, откъдето е научил ценни неща за живота, които му помагат както в &bdquo;Сървайвър&ldquo;, така и в &bdquo;живота, вселената и всичко останало&rdquo;. А ето и неговата болезнено откровена и ексклузивна изповед пред &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Правиш ли си някакви съпоставки от участието в &bdquo;Сървайвър 3&ldquo; и сегашния сезон? Какъв беше Митко тогава и какъв е сега?</strong><br /> - Общо взето, нямам нищо общо сега с предишния сезон, в който участвах. Митко тогава беше малко момче, ентусиазирано, въобще не знаеше къде е попаднало и за какво се бори&hellip; объркана работа. Аз изобщо не съм доволен от предишния сезон &ndash; беше приятна екскурзия, взех участие в две-три игри и това беше. Сезонът в Панама ми помогна много да възмъжея, за първи път бях изложен на такива екстремни условия и видях какво е. Там всъщност открих, че в мен има страна на изрод, преживях я и започнах да си я отглеждам. През последните 6 години отглеждах дивата си половина. Тя само чакаше възможността да бъде пусната на воля. И това се случи в &bdquo;Сървайвър: Камбоджа&ldquo;. Всеки човек има сянка в себе си и тази сянка има нужда от изява, тя не трябва да се потиска. Това са всички подземни и неизвестни страхове, злото в нас, в това се изразява сянката. &bdquo;Сървайвър&ldquo; дава изключителна възможност за изява на сянката. Имаш шанс да бъдеш друг, имаш шанс да подивееш, да се изправиш срещу някого безнаказано. Там никой не те съди, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> даже те насърчават да си лош<br /> </strong></span><br /> Има психическа гледна точка, в целия сезон аз не си изпуснах нито веднъж нервите. Гледам ги другите, че се карат, реват, някакви отчаяни ситуации&hellip; Всичко живо забрави, че това е една игра. Всички непрекъснато повтаряха, че това е игра, но не го живеят така. Страшна работа!<br /> <br /> <strong>- Една от най-коментираните теми в тазгодишния сезон на &bdquo;Сървайвър&ldquo; е любовта. Стана ясно, че между някои от участниците са прехвърчали искри, Крум призна за &bdquo;скала за секс&ldquo;&hellip; Ти как се справи с липсата на секс?</strong><br /> - Да, имаше такава скала! Имаше при мен липса на секс. Аз, като всеки нормален човек, смятам, че трябва да правим любов всеки ден, но там не се случваше. Но в крайна сметка &bdquo;Сървайвър&ldquo; е аскеза (от гръцки: упражнение &ndash; бел.ред.), а не само игра и състезание. Аскетите се лишават от определен тип удоволствие, леснодостъпните удоволствие, за да достигнат до някакво откровение. За мен не беше много тежко да спра секса, още повече, когато няма храна. <br /> <br /> Този сезон беше по-лек от гледна точка на глад &ndash; имах вече някакъв опит и успявах да си намеря храна, пък и разполагахме с някакви продукти като ориз и брашно и бяха като че ли повече от предишния сезон, в който участвах. В Панама за 20 дни получих ерекция един-единствен път. Този път ерекцията се появи 4-5 пъти. Сексът не е проблем. Аз мисля, че сексът и вклюбванията не са полезни за играта, пречат. Любовта в &bdquo;Сървайвър&ldquo; все още не е свършила, ще има такива по-натам. Но това измества фокуса ти от играта, ставаш &bdquo;жертва&ldquo; на влюбването, то е болест! Тези, които си позволят да се заразят &ndash; не оцеляват. Опитът го показва, няма нито един финалист, който да е преминал през някакви влюбвания в играта. Това е абсурд. Не може да отидеш и с половинката си там. Ясно е, че сте комбина, а там комбините се разбиват. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Виж Агонцев и Агонцева &ndash; те са под прицел! </strong></span><br /> <br /> Не минават за влюбена двойка, обаче са комбина. Каквото и да става в такава ситуация, тези двамата винаги ще се държат. Аз не знам на Марчо и Надя какви са им били взаимоотношенията, колко са били или не са били влюбени, защото лесно могат да се монтират тези неща. Но дори и да няма любов, има елементи на любов. Това не е тази любов, с която искаш да създадеш деца и т.н., а просто имаш нужда да подушиш нечий женски врат независимо къде си и колко си влюбен. Може да не е любов, а страст или просто липса на секс, на някои им се отразява това повече. Но това е като с цигарите &ndash; казваш си, че днес няма да пушиш и не го правиш - същото е и със секса. А от племето не са се крили, то какво да се крият, като е тъмно, няма смисъл. Достатъчно е да се отклонят малко от палатките, и вече са се скрили. В обединеното племе изчезват двама души, но нямам право да ти кажа кои са те. Както казва Йори (Йорданка Николова &ndash; б.а.), може да си четат приказки (усмихва се). Това нещо става без камери, те не могат да ни снимат денонощно и навсякъде. Това е като контрабандата - как се пренасят наркотици &ndash; в двойното дъно на куфара! <br /> <br /> <strong>- Затрудни ли те нещо в Камбоджа, нещо, с което не успя да свикнеш?</strong><br /> - Аз съм я чакал тази игра 6 години и не бях готов да я пусна евтино! Затрудненията бяха от чисто егоистична страна и от гледна точка на алчността. Аз искам да съм там максимално дълго време. Това е като желанието за живот, който се застрашава всеки момент да ти бъде отнет! Много е трудно да се съхраниш в такъв трепет. Всеки момент може всичко да свърши &ndash; дали заради травма, дали заради изгонване или заради собствен отказ. Слава Богу, бях ваксиниран предварително от такъв отказ. Но трудното е неизвестността. Трудно е да накараш хората да те разбират, когато не желаят. Аз съм от тези породи хора, дето са трудно понятни, не ме интересува битовият разговор. Затова на повечето общи разговори си мълча, защото се говореше за битовизми и не мога да се включа. Не казвам, че съм по-умен от тях &ndash; вълнувам се от различни неща и главата ми мисли по друг начин. Техните разсъждения звучат по следния начин: &bdquo;Помниш ли в първи клас - съчинение по картинка&ldquo;, ето така звучат, когато общо се разнищва темата за играта. Трудно е да се довериш на някого, защото не знаеш кой с кого си е стиснал ръката малко преди теб. <br /> <br /> Също така разочарованието на другите е проблем. Не можеш да седнеш да ги образоваш как се играе &bdquo;Сървайвър&ldquo; и те след това се разочароват от теб, намразват те, гонят те&hellip; Те там са отишли да се очароват от някого! <br /> <br /> Болшинството оцеляват, като почват да се смеят &ndash; такъв, невротичен смях. Може да бъде наблюдаван в Занев, Йорданка, Крум &ndash; не може всяко нещо, което казваш, да е &bdquo;ха-ха&ldquo;. Това не е смешно, то е трагично! Други почват да реват, трети започват да кряскат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изнерви ме глупостта отвсякъде! </strong></span><br /> <br /> Изнервиха ме нискочелите съзнания &ndash; с ниско чело и малко чели книги - такъв смисъл влагам в тази дума! Дразнеха ме хора на възраст 30-40-50 години, които се държат като тийнейджъри. Това е изнервящо, наистина и по някакъв начин странно. Уж сме големи хора, уж трябва да решаваме сериозни ситуации и когато решението е някаква кавга, е доста изнервящо. <br /> <br /> <strong>- На 22 години си искал да се самоубиеш! Каква е била причината и как може изобщо млад човек да си помисли да направи това?</strong><br /> - Имаше една пиеса, мисля, че беше на Пушкин, и там героят казваше: &bdquo;Ако сега бях на 20 години, веднага щях да скоча през прозореца&ldquo;. Младостта гледа по-лековато на живота и аз не съм избегнал тази младост и тази лековатост. Животът в дълбочина е един дар, това трябва да се знае. Ако не успееш да го оцениш, можеш да го профукаш. Длъжен си да пробваш да го профукаш, това е част от тази младост. <br /> <br /> Ако се бях опитал да се самоубия &ndash; щях да успея! Неуспешният опит клони към нула, защото, застанал на покрива на блока &ndash; ако бях скочил, т.е. ако се бях опитал, аз щях да успея да се самоубия. Значи опит не е имало, а просто някаква мисъл, надежда за самоубийство. Нещо, което да спаси глупостта ми от това, че не се справям с проблемите си. И си казвам, че това е решението! Нещо като скок с бънджи! Аз като скачах с бънджи, видях каква е тръпката да се самоубиеш по този начин - нали трябва да се навиеш, за да скочиш. <br /> <br /> Урокът за самоубийството е много важен и ценен. Какво ме подтикна към тази мисъл?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бях влюбен като свиня <br /> </strong></span><br /> мислейки си, че тази жена е божествена; уволниха ме от работа; гонят ме от университета; дядо ми почина, а той ми беше много близък; и отделно родителите ми се разделяха. И в един момент мен няма кой да ме обича! Аз явно съм бил зависим от нечия любов и всички, които са ме обичали, в един момент изчезват. Освен че ме беше страх да скоча от блока, аз съм много любопитен. И останах, за да видя какво ще се случи по-натам в моя живот. <br /> <br /> <strong>- Към днешна дата минават ли ти през главата подобни мисли?</strong><br /> - Какво? Да се самоубия ли? Стига де, това е за малките деца! Аз съм се занимавал с тибетски будизъм в продължение на 15 години и съм научил, че самоубийците се прераждат в Африка. Много лоша карма е да се самоубиеш. Африка е мястото с най-лоша карма в момента. Затова трябва да се живее, защото, дори да се самоубиеш, ти не бягаш от проблемите си, задълбочават се. Идеята да се занимавам с тибетски будизъм дойде от Лама Оле Нидал. Като го видях как се държи, си казах: &bdquo;Искам да узрея и остарея като този човек&ldquo;. <br /> <br /> Той е страхотен, уникат. Той е датчанин, бивш боксьор, наркоман, контрабандист, и в един момент открива тибетския будизъм и става най-влиятелният учител. Харесваш си учителя и искаш да бъдеш като него. Аз през цялото време съм така, както ме виждаш в момента, какъвто съм и в &bdquo;Сървайвър&ldquo;. Всичко е наред! Няма никаква причина, заради която да се ядосам. И това не е оптимизъм, това не е позитивизъм - това е как стоят наистина нещата. Щастието е тишина, не е да се усмихваш. Най-усмихнатите са озъбени - те се усмихват от страх, от невроза, от това, че няма какво да правят и кажат. Тези, които не разбират света, му се смеят! Смехът е една упойка, за да се спасят от действителността. <br /> <br /> <strong>- Каква е основната задача, която си си поставил в живота и работиш за нейното сбъдване, някакви цели? </strong><br /> - Имам десет различни отговора на този въпрос. Единият е, че нямам никакви цели и нищо не ме интересува. Хората наричат &bdquo;цел&ldquo; това да си купят нещо, да отидат някъде &ndash; аз съм обиколил света, имам си всичко и от тази гледна точка нямам никакви цели. Любопитно ми е колко от моите ученици по актьорско майсторство ще станат наистина добри, както и учениците ми по бойни изкуства. Бих поставил още пиеси, защото обожавам тази работа и правя всичко възможно, за да върша това, което обичам. Да, искам семейство и деца, но това не може да бъде цел. Това е мечта. Искам да съм здрав, за да продължа да тренирам&hellip; Чакай, ще ти кажа една глупава цел &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>много искам да спя с японка</strong></span><br /> <br /> Но това е пак мечта, а не цел! Ако не я постигна, няма да загубя! Няма да се почувствам неосъвършенстван, ако това не се случи. <br /> <br /> <strong>- Опознал ли си се достатъчно или водиш вътрешна битка със себе си?</strong><br /> - Понякога се чудя с коя жена да бъда, но това не е бунт &ndash; това е лиготия. Свикнал съм да не ме разбират, но не се съпротивлявам, не се бунтувам. По парадокс на това, за което говорихме преди малко, аз съм готов да умра ей сега. И това не е самоубийство, аз до такава степен съм се осъзнал, че нямам нужда от това паянтово поддържане на един фалш. При мен няма това &bdquo;на всяка цена&ldquo;. <br /> <br /> Сега ги гледам в &bdquo;Сървайвър&ldquo;: &bdquo;Давам всичко от себе си&ldquo; или &bdquo;Давам на 100% от себе си&ldquo;. Е как ще дадеш всичко от себе си &ndash; далак, черен дроб, бъбреци, апартаментът ти в София&hellip; - какво е това всичко от себе си?! Нищо не можеш да дадеш, или не поне на всяка цена! Мога да умра сега и всичко е наред. Аз толкова обичам да живея, от това по-хубаво не ми се е случвало. Но съм готов да умра на момента - в крайна сметка всички ни чака това. <br /> <br /> <strong>- Инструктор си по вин чун, доколкото знам, това са вид улични боеве&hellip; Какво те подтикна към това бойно изкуство? Може ли да се каже, че си агресивен и там излизваш събраната агресия&hellip;?</strong><br /> - Бях най-ниският, най-кльощавият, най-грозният, най-очилатият в училище. Другите момчета по 40 килограма, аз съм 20 кила, те са 130 см високи, а аз - една запетайка. Трудно се расте така, трудно се социализираш така. Аз не съм ходил по дискотеки - не защото не съм искал, а защото другите не ме искаха в компанията си. Това ми е дало шанс да се развия, обаче. Ощетените имат шанс да се развият, аз се изживявам като ощетен. Слабостта ми като дете трябваше да се компенсира с някаква сила, в случая - бойните изкуства. Реших, че не искам да ме тормозят, защото, който искаше в училище, той си ме тупаше. Бях най-малкият и всички комплексирани по друг начин си го изкарваха на мен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Реших, че трябва да мога да се бия</strong></span><br /> <br /> и си намерих много добри учители, сред които е Николай Печанов. Тренирах при него 6 години и страховете много бързо паднаха, тялото се разви, аз пораснах, издължих се, хвърлих очилата и от жертва станах инструктор. С мен едни искат да се бият за забавление, а други отказват да се бият поради други съображения. Аз не искам да се показвам, тренирам си за собствено удоволствие. Аз съм здрав, в аптека ходя за презервативи и паста за зъби. Това ме държи здрав - 15 години не съм имал настинка, не съм боледувал от нищо. Бойното изкуство не те прави машина за бой - ще излезе някой зад гърба ти и ще те намушка, не си застрахован. Просто помага на кръвта ти да тече и да бъде по-здрава. <br /> <br /> <strong>- И никога не си се сбивал на улицата, т.нар. улични боеве? </strong><br /> - Сбивал съм се на улицата, но то свършва много бързо. Сбивал съм се, но може да се сравни с това как хирургът оперира мозъчен тумор. Срещаш някакъв човек, който има проблем &ndash; бам - и му махаш проблема. Аз не ги бия, за да ги повреждам, а за да ги спра. Удряш един път и той се отказва, няма нужда повече, нямаш право да издевателстваш върху нечия слабост. Какво е виновен той, че аз тренирам всеки ден, а той никога, и се е изнервил на момента нещо?!... Нямам право да бия, нямам право да побеждавам дори. Боят е за да се укротиш. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />