Адът слезе на земята и стана част от живота на семейството ми
<em>Дъщерята на военния журналист Ценко Велев, главен редактор на &bdquo;Военно издателство&rdquo;, се нуждае от подкрепа за набиране на средства за лечение в чужбина. Наталия e само на 26 години и е болна от миелоидна левкемия. Получава тежката диагноза на 30 юни т.г. За да живее, момичето се нуждае от спешна операция за присаждане на костен мозък. Операцията не може да бъде извършена в България. <br /> <br /> </em><strong>Сумата, необходима за лечението на Наталия, е 250 хиляди евро. <br /> Дарителската сметка за набиране на средства е в Пощенска банка на името на <br /> Наталия Ценкова Велева, BIG: BPBIBGSF, IBAN: BG72BPBI79421020541901 - в лева.</strong><br /> <br /> <br /> <strong>Болката на бащата<br /> </strong><br /> &bdquo;Безкрайно трудно е да знаеш, че радостта и надеждата в твоя живот, детето, което си създал, отгледал и обичаш повече от всичко на света, гасне. Защото е дамгосано с ужасяващата диагноза &bdquo;левкемия&ldquo;, а адът е слязъл на земята и е станал част от живота на твоето семейство. Непосилно е да държиш ръката на най-милото си и да му обещаваш, че ще живее&hellip; Знаейки, че животът му струва 500 000 лв., за да се извърши животоспасяваща операция за трансплантация на костен мозък в чужбина. И тази нова донорска тъкан да възстанови нормалния кръвен ред в нейния организъм.<br /> <br /> Остава ти единствено да молиш за помощ и да се молиш, че ще я получиш. Да се надяваш, че сълзите, които нямаш право да проливаш, ще бъдат почувствани от хора &ndash; непознати, но които ден по ден чувстваш най-близки. Защото са отделили от залъка си и са загърбили собствените си мечти,<br /> <br /> <strong>за да спасяттвоето дете</strong><br /> <br /> и да ти дадат сила да го погледнеш с усмивка, която да му вдъхне кураж. Хора, чиято доброта е синоним на съпричастие към болката на страдащите. Хора, които всъщност придават смисъла на човешкото съществуване.<br /> <br /> И над всичката непосилност надделяват Надеждата и Вярата!<br /> <br /> Надделяват, когато четеш изпълнени с искреност и топлота послания. Надделяват, когато срещаш хора, които се вълнуват от съдбата на детето ти. Надделяват, когато в дарителската сметка от нула лева сумите започват бавно да растат. И когато всеки ден в теб живее увереността, че огромното предизвикателство, пред което животът те е поставил, доказва, че онези българи &ndash; порицаните, оплютите, забравените от политиците, от държавата &ndash; тези,<br /> <br /> <strong>които всеки ден&nbsp;се борят за&nbsp;оцеляването си</strong><br /> <br /> са сред най-съпричастните към твоята болка и отчаяние. Че те са твоята вяра и твоята надежда. И че би дал частица от собствената си плът и кръв на всеки един от тях, както те дават от себе си за детето ти.<br /> <br /> Поклон пред вас, познати и непознати българи! Поклон пред вашето човеколюбие и доброта!<br /> <br /> Днес Нати се чувства по-добре и има повече надежда за спасяването на своя живот. Толкова добре, колкото човек, затворен в болнична стая, с всичките ужасяващи за психиката и за тялото &bdquo;ефекти&ldquo; на химиотерапията. Нати има нужда от вяра. От любов и подкрепа. За да може всеки ден и всяка минута да събира отново сили. Да изтрива крещящите от болка и страх спомени и да вярва, че ще се справи. Че ще оздравее. Че ще живее!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Наталия<br /> </strong><br /> &bdquo;Мили мои приятели, добри българи! Искам да ви съобщя една добра новина от 29 септември &ndash; най-сетне намериха германски донор, който ще дари стволови клетки за животоспасяващата ми трансплантация в клиниката във Висбаден, която вече е определена да се случи през октомври. Преди това ми предстои т.нар. кондиционираща терапия, чиято цел е организмът ми да се изчисти напълно от раковите клетки и на това<br /> <br /> <strong>&bdquo;чисто поле&rdquo; да се &bdquo;засади&rdquo; донорският костен мозък</strong><br /> <br /> Предстоят ми множество медицински процедури, подпомагащи &bdquo;прихващането&rdquo; на новите стволови клетки. От тях се очаква постепенно да възстановят кръвната ми картина до нормалните й стойности. Докато това стане факт, ще ми бъдат извършени немалко кръвопреливания. <br /> <br /> Този оздравителен процес ще продължи най-малко два месеца в болница, а след това, според думите на координатора на клиниката д-р Бурлакова, трябва да остана поне още 2 месеца във Висбаден за наблюдение и контролни седмични прегледи. Ако няма усложнения, след четири месеца мога да се върна в България. <br /> <br /> Затова отправям апел отново към вас, добри хора, за продължаване на дарителската кампания. Използвам случая да се обърна с думи на благодарност към всички дарители, които ми вдъхвате вяра да се боря за живота си. Вярвам, че добротата, благородството и съпричастието към болката на другите са присъщи черти на българина, а това е безценно.&rdquo;<br /> <br /> <strong>С благодарност</strong><br /> <br /> &bdquo;От името на моята дъщеря Наталия и от мое име сърдечно благодаря за вашето съчувствие и милосърдие. Чрез обявената дарителска сметка в Пощенска банка - от 24 юли до 7 август т.г. - в дарителската сметка са постъпили дарения в размер на 38 хиляди евро. С DMS кампанията - от която аз не съм се отказал напълно, нещата за съжаление стават бавно. Разговарях с Десислава Христова от Фондация &bdquo;Помощ за благотворителността в България&rdquo;. Тя обясни, че събраните средства могат да бъдат получени месец и половина след пускането на есемесите. Т.е. след плащането на сметките от страна на съответния мобилен оператор. Смята се за успешна кампания, ако за около месец се съберат 25-30 000 лева, т.е 12-15 хил. евро. При немалко от случаите за дарителство за лечение в чужбина сумата е далеч по-скромна. В случая със заболяването на Наталия този срок е много дълъг, тъй като ни отпраща чак в средата на октомври, когато ще бъде много късно.<br /> <strong><br /> <br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />