Характерът на новия собственик на органа се променя по мистериозен начин
<em>Излиза, че душата съвсем не е нещо измамно, а медицински факт?<br /> </em><br /> <strong>&ldquo;Искам да полетя от покрива...&rdquo;</strong><br /> <br /> Наскоро Силвана Песка от Неапол дала на съд хирурга, който й направил операция по присаждане на сърце. Лекарят бил шашнат - операцията била минала успешно и пациентката се чувствала отлично. От какво тогава била недоволна? Капризната дама научила от една медсестра, че са й присадили сърце от мъж, самоубил се заради нещастна любов. Едва тогава Силвана разбрала защо тя, винаги весела и бодра, сега все по-често получава пристъпи на безпричинна депресия. &ldquo;Даже клиентите на кафето, където работя като сервитьорка, при вида на тъжната ми физиономия се преместват на друга маса&rdquo;, жалва се жената. А и собственикът на заведението нееднократно заявявал недоволството си по този повод и я заплашвал с уволнение. Но най-страшното било това, че Силвана все по-често изпитвала непреодолимо желание да се качи на покрива на собствения си дом и да се хвърли. Точно както бил направил мъжът, чието сърце сега бие в нейните гърди.<br /> <br /> В трансплантологията е пълно с подобни мистични истории. Преди време се писа за не по-малко загадъчната &ldquo;история на болестта&rdquo; на американката Силвия Клер. След присаждане на сърце момичето, което всички познавали като заклета вегетарианка и трезвеничка, изведнъж започнало да налита на хамбургери и бира. Всичко се изяснило, когато Силвия научила, че неин донор бил 18-годишният рокер Тим, загинал при катастрофа с мотоциклет. Младежът обожавал тези продукти.<br /> <br /> Странни съвпадения? Или характерът и вкусовете на донорите се предават на болния заедно с &ldquo;пламенния мотор&rdquo;? А може би в новите собственици на органите се вселяват душите на предишните?<br /> <br /> <strong>Чужденец в гръдния кош</strong><br /> <br /> Тези въпроси озадачили физиолога Пол Пиърсъл от болницата &ldquo;Синай&rdquo; в Детройт. В продължение на няколко години той изучавал случаите, когато човек се променял след получаването на трансплантата. И стигнал до извода, че сърцето съдържа информация, от която се ръководи нашият мозък. Ето защо то, бидейки &ldquo;зашито&rdquo; в чуждо тяло, започва да командва новия си собственик, променяйки характера и навиците му. За това Пиърсъл разказва в книгата си &ldquo;Кодът на сърцето&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;След като на 41-годишен мъж присадили сърцето на 19-годишно момиче, загинало под колелата на влак - пише ученият, - сякаш го подменили. От дете той растял бавен и разсъдителен меланхолик. А сега изведнъж в него закипял бурен темперамент и се събудил луд интерес към живота.<br /> <br /> Извадила късмет с донора и 36-годишна пациентка - на нея й се паднало сърцето на 20-годишно момиче, загинало при автокатастрофа, докато тичало към годеника си да му покаже светбената си рокля. И сега на жената често й се присънвали щастливи срещи с любимия й. Тя твърди, че щастието я преизпълва от сутрин до вечер. По собственото й признание никога не се била смяла толкова често, както сега.<br /> <br /> Друг случай. Винаги стеснителна и фригидна 35-годишна жена изведнъж се превърнала в страстна любовница. Тя желаела съпруга си всяка нощ, нещо, което преди никога не се било случвало. Причината за промяната е същата - трансплантация. Болната получила органа на 24-годишна студентка, която припечелвала за обучението си с проституция. Такива случаи имало стотици. Как ги обяснява лекарят?<br /> <strong><br /> Кой е &ldquo;диригентът&rdquo;?</strong><br /> <br /> &ldquo;Идеята, че клетките на тялото наред с генетичния код съдържат цялата информация за човека, съществува отдавна - разсъждава Пиърсъл. - Още Дарвин лансирал хипотезата за биохимичната природа на емоциите. Нашата &ldquo;душа&rdquo;, или характер, се помещава не в мозъка, както се смятало по-рано, а в сърцето. Именно тук е програмирана личността - защото именно то мисли, чувства и взаимодейства с целия организъм. Тази &ldquo;клетъчна памет&rdquo;, ако искате - душа, при трансплантация преминава в другия човек&rdquo;.<br /> <br /> Правотата на Пиърсъл потвърдили и последните изследвания на професор Рутгерс Кендис Перт от Центъра по молекулярна поведенческа невробиология. Тя открила, че нервните окончания на клетките предават информация не само на мозъка, но и я разнасят по цялото тяло чрез вибрации с определена честота, които дават тласък на преобразуването на мислите, чувствата, емоциите и физическото действие на молекулярно ниво. Тези вибрации, чиито биохимични емоционални посредници са лигандите /от лат. ligo - свързвам; молекули, непосредствено свързани с централния атом/, според Перт не са нищо друго освен &ldquo;език&rdquo; на нашите органи. <br /> <br /> С тяхна помощ &ldquo;общуват&rdquo; една с друга имунната, стомашно-чревната, нервната и ендокринната система. А това означава, че &ldquo;отпечатъци&rdquo; от характера на човека се съхраняват в тялото на всички нива, включително на молекулярно. И именно сърцето се явява диригент на вътрешната симфония на целия организъм, предавайки информацията на всяка негова клетка. Затова пазете сърцето си - то е вместилище на вашата душа!<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />