23 Окт. 2014, 14:43
13582 прочита
2 коментара
Характерът на новия собственик на органа се променя по мистериозен начин
<em>Излиза, че душата съвсем не е нещо измамно, а медицински факт?<br />
</em><br />
<strong>“Искам да полетя от покрива...”</strong><br />
<br />
Наскоро Силвана Песка от Неапол дала на съд хирурга, който й направил операция по присаждане на сърце. Лекарят бил шашнат - операцията била минала успешно и пациентката се чувствала отлично. От какво тогава била недоволна? Капризната дама научила от една медсестра, че са й присадили сърце от мъж, самоубил се заради нещастна любов. Едва тогава Силвана разбрала защо тя, винаги весела и бодра, сега все по-често получава пристъпи на безпричинна депресия. “Даже клиентите на кафето, където работя като сервитьорка, при вида на тъжната ми физиономия се преместват на друга маса”, жалва се жената. А и собственикът на заведението нееднократно заявявал недоволството си по този повод и я заплашвал с уволнение. Но най-страшното било това, че Силвана все по-често изпитвала непреодолимо желание да се качи на покрива на собствения си дом и да се хвърли. Точно както бил направил мъжът, чието сърце сега бие в нейните гърди.<br />
<br />
В трансплантологията е пълно с подобни мистични истории. Преди време се писа за не по-малко загадъчната “история на болестта” на американката Силвия Клер. След присаждане на сърце момичето, което всички познавали като заклета вегетарианка и трезвеничка, изведнъж започнало да налита на хамбургери и бира. Всичко се изяснило, когато Силвия научила, че неин донор бил 18-годишният рокер Тим, загинал при катастрофа с мотоциклет. Младежът обожавал тези продукти.<br />
<br />
Странни съвпадения? Или характерът и вкусовете на донорите се предават на болния заедно с “пламенния мотор”? А може би в новите собственици на органите се вселяват душите на предишните?<br />
<br />
<strong>Чужденец в гръдния кош</strong><br />
<br />
Тези въпроси озадачили физиолога Пол Пиърсъл от болницата “Синай” в Детройт. В продължение на няколко години той изучавал случаите, когато човек се променял след получаването на трансплантата. И стигнал до извода, че сърцето съдържа информация, от която се ръководи нашият мозък. Ето защо то, бидейки “зашито” в чуждо тяло, започва да командва новия си собственик, променяйки характера и навиците му. За това Пиърсъл разказва в книгата си “Кодът на сърцето”.<br />
<br />
“След като на 41-годишен мъж присадили сърцето на 19-годишно момиче, загинало под колелата на влак - пише ученият, - сякаш го подменили. От дете той растял бавен и разсъдителен меланхолик. А сега изведнъж в него закипял бурен темперамент и се събудил луд интерес към живота.<br />
<br />
Извадила късмет с донора и 36-годишна пациентка - на нея й се паднало сърцето на 20-годишно момиче, загинало при автокатастрофа, докато тичало към годеника си да му покаже светбената си рокля. И сега на жената често й се присънвали щастливи срещи с любимия й. Тя твърди, че щастието я преизпълва от сутрин до вечер. По собственото й признание никога не се била смяла толкова често, както сега.<br />
<br />
Друг случай. Винаги стеснителна и фригидна 35-годишна жена изведнъж се превърнала в страстна любовница. Тя желаела съпруга си всяка нощ, нещо, което преди никога не се било случвало. Причината за промяната е същата - трансплантация. Болната получила органа на 24-годишна студентка, която припечелвала за обучението си с проституция. Такива случаи имало стотици. Как ги обяснява лекарят?<br />
<strong><br />
Кой е “диригентът”?</strong><br />
<br />
“Идеята, че клетките на тялото наред с генетичния код съдържат цялата информация за човека, съществува отдавна - разсъждава Пиърсъл. - Още Дарвин лансирал хипотезата за биохимичната природа на емоциите. Нашата “душа”, или характер, се помещава не в мозъка, както се смятало по-рано, а в сърцето. Именно тук е програмирана личността - защото именно то мисли, чувства и взаимодейства с целия организъм. Тази “клетъчна памет”, ако искате - душа, при трансплантация преминава в другия човек”.<br />
<br />
Правотата на Пиърсъл потвърдили и последните изследвания на професор Рутгерс Кендис Перт от Центъра по молекулярна поведенческа невробиология. Тя открила, че нервните окончания на клетките предават информация не само на мозъка, но и я разнасят по цялото тяло чрез вибрации с определена честота, които дават тласък на преобразуването на мислите, чувствата, емоциите и физическото действие на молекулярно ниво. Тези вибрации, чиито биохимични емоционални посредници са лигандите /от лат. ligo - свързвам; молекули, непосредствено свързани с централния атом/, според Перт не са нищо друго освен “език” на нашите органи. <br />
<br />
С тяхна помощ “общуват” една с друга имунната, стомашно-чревната, нервната и ендокринната система. А това означава, че “отпечатъци” от характера на човека се съхраняват в тялото на всички нива, включително на молекулярно. И именно сърцето се явява диригент на вътрешната симфония на целия организъм, предавайки информацията на всяка негова клетка. Затова пазете сърцето си - то е вместилище на вашата душа!<br />
<br />
<br />
<br type="_moz" />
2 Коментара: