Владимир Зарев на 67 г.: Заедно може да се противопоставим на политическото бездарие!

<em>Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София. Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев. Завършва българска филология в СУ &rdquo;Климент Охридски&rdquo;. Главен редактор е на сп. &bdquo;Съвременник&rdquo;. </em><br /> <br /> Романите му се превеждат на много европейски езици, а &bdquo;Разруха&rdquo; става бестселър в Германия и САЩ. През 2013 г. ТВ7 пуска на екран сериала &bdquo;Дървото на живота&rdquo;, екранизация на романа му &bdquo;Битието&rdquo;. Съпругата му &ndash; поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома музей &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. Има три дъщери. <br /> <br /> <strong>- На рождените дни всеки си пожелава нещо тайно. Какво е твоето &bdquo;тайно&rdquo; пожелание?</strong><br /> - Аз имам три прекрасни дъщери (винаги съм казвал, че много красота ще оставя след себе си на този труден свят) и четирима страхотни внука. Искам те да ме запомнят здрав и усмихнат. Надявам се да ме запомнят като един осъществен човек, който е осмислил живота си и е създал вълнуващ и, нека не звучи нескромно, величествен свят. Написал съм шестнадесет книги. Най-много от всичко искам внуците ми да прочетат тези книги.<br /> <br /> <strong>- Романът &bdquo;Разруха&ldquo; и трилогията &bdquo;Битието&ldquo;, &bdquo;Изходът&ldquo;, &bdquo;Законът&ldquo; излязоха в Германия и там получиха висока оценка?</strong><br /> - Така е... и това ме изпълва със задоволство и с обяснима гордост. За &bdquo;Разруха&ldquo; излязоха над четиридесет ласкави отзиви и рецензии в най-значимите немскоезични издания, като &bdquo;Франкфуртер алгемайне цайтунг&ldquo;, &bdquo;Нойе цюрхер цайтунг&ldquo;, &bdquo;Берлинер цайтунг&ldquo;, &bdquo;Ди Велт&ldquo;, &bdquo;Ди Пресе&ldquo;, &bdquo;Штандарт&ldquo;, &bdquo;Щерн&ldquo;, националното радио и най-важните радиа в немските провинции. Втора програма на немската телевизия RTF направи едночасов филм за мен. Що се отнася до трилогията, тя беше издадена от престижното немско издателство &bdquo;Ханзер&ldquo; в твърди корици, а миналата година издателство ДеТеФау започна да я преиздава в меки корици и в много голям тираж. <br /> <br /> <strong>- По трилогията бе направен сериалът &bdquo;Дървото на живота&ldquo;... доволен ли си от реализацията?</strong><br /> - Лично аз смятам, че първият сезон, първите дванадесет серии на &bdquo;Дървото на живота&ldquo; са най-добрият сериал, правен някога в България. За жалост, вторият сезон горчиво ме разочарова, защото в желанието си да разкажат всички исторически събития авторите се отдалечиха от книгата и нейните герои.<br /> <br /> <strong>- Доста твои книги бяха преиздадени, това е също оценка...</strong><br /> - Това е вярно и страшно ме радва. Издателство &bdquo;Сиела&ldquo; преиздаде трилогията &bdquo;Битието&ldquo;, &bdquo;Изходът&ldquo;, &bdquo;Законът&ldquo;, а още &bdquo;Поп Богомил и съвършенството на страха&ldquo;, &bdquo;Хрътката&ldquo; и &bdquo;Хрътката срещу Хрътката&ldquo;. Издателство &bdquo;Хермес&ldquo; преиздаде &bdquo;Разруха&ldquo;, &bdquo;Лето 1850&ldquo;, до десетина дни очаквам да излезе в ново издание и &bdquo;Светове&ldquo;. В момента на пазара ще има девет мои романа и този факт доказва, че и книгите, които съм написал преди промените през 1989 г., продължават да са любопитни за българите.<br /> <strong><br /> - Къде и как си почиваш истински?</strong><br /> - Най-пълно и истински си почивам, когато съм сред семейството си. Близостта на хората, които обичам, ме приютява, радва ме и ме отпуска. Харесвам планината, но аз съм мързелив човек, а на планина трябва да се ходи. По тази причина предпочитам морето, просто си лежиш на пясъка и безкрайната синевина те заслепява. Освен това морето е една огромна метафора, то винаги е същото и всеки миг е различно... но точно такъв е и човешкият живот.<br /> <br /> <strong>- Имаш дъщеря в 12 клас, успяваш ли да намериш общ език с нея?</strong><br /> - Колкото и шаблонно да звучи, младите са най-истинската и последна надежда за България. За жалост, посредствените ни и истерично алчни политици прогониха голямата част от младите, интелигентни и най-подготвени хора. Те масово напускат България, защото родината не може да им предложи нищо освен унижение и глад, защото животът у нас е лишен от морал и елементарна справедливост. На тези млади хора, които въпреки всичко се връщат и остават в България, съм готов да им се поклоня, независимо че говорим често на различни езици. <br /> <br /> <strong>- Здравната система удовлетворява ли те?</strong><br /> - Наред с ширналата се и помитаща корупция, която унищожи и разврати имунната система на всяка държавност - съдебната система и полицията, която превърна политиката в безмилостен бизнес, здравната система и нейното състояние са едно от най-големите престъпления, които ни споходиха през несвършващия преход.<br /> <br /> <strong>- Какво те утешава в дни на умора и невяра?</strong><br /> - Най-добре, най-сигурен и нужен се чувствам, когато работя. Тогава съм изцяло в себе си и усещам, доверявам се на оная могъща, непреходна духовност, каквато е Словото.<br /> <br /> <strong>- Поддаваш ли се на импулси, или планираш и следваш стриктно предначертаното? </strong><br /> - Обичам да си правя планове, но обикновено не ги изпълнявам. Писателят е човек хедонист, обича удоволствията, и едновременно с това е завършен анархист. Той не се подчинява на нищо и на никого - ни на партия, ни на идеология, ни на модата, дори и на собствените си въжделения.<br /> <strong><br /> - Ако можеше да се върнеш назад, какво би променил? </strong><br /> - Нищо, освен някои дребни случайности. Животът на всеки от нас е постоянен, понякога драматичен избор. Да избираш е трудно, защото предпочитайки едно решение, една посока, губиш всички останали решения и посоки. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли усещането, че вървим от тунела към светлината &ndash; като народ и държава?</strong><br /> - За жалост, България все повече се превръща в територия, българският народ се топи и изчезва. В момента ние преживяваме нещо, което е близко до реалния геноцид. При всички нерадостни превратности на съдбата никога нашият народ не е бил така заплашен от жалко и престъпно изличаване.<br /> <br /> <strong>- Какво би казал на връстниците си от тази трибуна?</strong><br /> - Разбирам ви, съчувствам ви, пиша за вас и ви обичам!<br /> <strong><br /> - Какво пишеш в момента?</strong><br /> - Веднага след рождения си ден съм се заклел да започна новия си роман &bdquo;Орлов мост&ldquo;. Ще се опитам да разтълкувам защо протестите през миналата зима, а и по-късните не успяха да създадат спасителното за нацията ни гражданско общество. Според мен причините са три. <br /> <br /> Първо, протестиращите не можаха да излъчат елит - честни, достойни, умни и подготвени люде, които да пометат и подменят корумпираната ни и аморална политическа класа. Второ, защото протестиращите не успяха да намерят една обща и спасителна национална кауза, която да сплоти цялото ни общество, да създаде у всеки българин усещането за единение и бъдещност. И трето, най-важното, защото политическата класа и олигарсите платиха и протестиращите бяха разединени на наши и ваши, на червени и сини, а това върна омразата.<br /> <strong><br /> - Къде е изходът? </strong><br /> - Гражданското общество е единственият изход, единственото спасение за народа ни, само всички единни и заедно можем да се противопоставим на политическото бездарие и предателството на националните ни интереси. Единственият и последен изход е съпротивата! Ще завърша с една гениална мисъл на Далай Лама: &bdquo;Когато губите, не губете и уроците!&ldquo;. За жалост, в цялото протежение на националната ни история ние постоянно губим, губим и уроците от тези непрестанни и съдбовни поражения.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />