Любовната одисея на самоводски гурбетчия в Русия

<em>През 1896 г. Н. Просаров и брат му Пеньо заминават на гурбет в Русия. Наемат градина в Ростов на Дон. Работили що работили, спечелили хубави пари, връщали се в България и пак отивали на градина. <br /> </em><br /> Идват големите политически промени в Русия &ndash; революция, гражданска война. Зеленчуковата градина на самоводчани е обект на нападение. Денонощно минават ескадрони &ndash; бели и червени, едните и другите се установяват за известно време до градинските бордеи, забиват бял или червен байрак.<br /> <br /> &bdquo;Ние се спасявахме от набезите, разказваше дядо Никола, <br /> <br /> <strong>като забележим отдалеч, че настъпва конен ескадрон от белите, вдигаме белия байрак </strong><br /> <br /> Отминат ли, или подгонени от червените, ние вдигаме червения байрак. Днес тъй, утре тъй, най-сетне червените победиха и прогониха белогвардейците отвъд реката Днестър и Дон...&rdquo; <br /> <br /> Когато се установила властта на болшевиките, на дядо Кольо му предложили да преустрои бахчата си в колхоз и да стане председател на зеленчуковия колхоз. Той отказал, като се мотивирал, че трябва да замине за България и да се грижи за престарелите си родители.<br /> <br /> Подготовката за заминаването за България продължила почти половин година, докато приберат продукцията, да я продадат и да разделят печалбата. През това време газдата наемал временно жени казачки да берат пипер и други зеленчуци. Хубаво, ама брат му Пеньо задявал една млада русокоса хубавица &ndash; казачка, мъжът на която бил войник в червения ескадрон. Когато любовните похождения на Пеньо стигнали до ушите на казака, той <br /> <br /> <strong>нахълтал в градината с кон и с размахана сабя търсел любовника на жена си </strong><br /> <br /> През това време Пеньо бил на пазар да продава стоката. Казакът се скрил до градината, за да дочака жертвата си. Обаче през това време газдата изпраща каруца със зеленчуци на пазара да предупредят брат му за преследването му. През нощта Пеньо се промъква през потайни места в бордея на градината, брат му го скрил на тавана на кочината. На другия ден газдата приготвил инвентара, покъщнината и всичко, което е свързано с отпътуването в България. Казакът обаче денонощно наблюдавал бордеите да не би любовникът на жена му да се покаже отнякъде. Газдата му казал, че много се тревожи със закъснението на брат си от пазаря. &bdquo;Може да са го убили, като минава през горите, и да са му вземали парите, или пък да е избягал през границата...!&rdquo; - чудел се газдата...<br /> <br /> Докато приготвяли покъщнината, <br /> <strong><br /> газдата измислил хитрата хватка да спаси брат си от побой и смърт</strong><br /> <br /> Като приготвил сандъка за бременната свиня, която щял да откара в България, той приготвил и сандък за брат си, поставил на главата му &bdquo;казашки&rdquo; калпак от кожа на заклано прасе и заедно със сандъка на бременната свиня го натоварили на каруцата с останалата покъщнина. Чак на прохода на пристанището разковали сандъка и така се спасил брат му от острата сабя на казака, но казашкото &bdquo;бомбе&rdquo; от главата на любовника паднало в морето!...<br /> <br /> Когато дядо Кольо ми разказа за гурбетчилъка в Русия, аз го попитах защо е предпочел да се върне в България, а не да остане председател на градинския колхоз в Ростов на Дон. Той ми отговори: &bdquo;Предпочитам да живея една студена зима в бащиното бедно огнище, отколкото десет горещи лета гурбетчилък в чужбина!&rdquo;.<br /> <br /> Каква класическа мисъл на родолюбие, патриотизъм и любов към бащиното огнище...!<br /> <br /> <strong><br /> Доц. д-р по социология Георги МИТКОВ, с. Самоводене, обл. Велико Търново</strong><br />