Доц. Георги Милошев: Е-та в храните увреждат нашата ДНК!

<em>Доц. д-р Георги Милошев е ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН. Доц. Милошев има над 30 години стаж в лаборатории по молекулярна генетика, автор е на над 40 статии в международни научни списания. Работил е като гост-учен в лаборатории във Великобритания и САЩ. Постепенно в годините на демокрацията започнахме да повишаваме културата на потреблението си - четем внимателно етикетите на хранителните продукти, които купуваме, и се стремим най-вече да избягваме т.нар. &ldquo;лоши Е-та&rdquo;. На повечето от етикетите са посочени съдържащите се в продукта Е-та, но не и количеството им. По този повод се обърнахме към доц. Милошев с няколко важни за нашите читатели въпроси. </em> <br /> <br /> <strong>- Доц. Милошев, какво представляват Е-тата и защо се налага да се влагат в хранителни продукти, напитки, а оказва се и в лекарствата?</strong><br /> - Това са химически синтезирани вещества или природни продукти в чист вид, които се добавят към храните и напитките с цел подобряване на качеството им или за съхраняване на устойчивостта им. Затова са разделени в отделни групи, като консерванти, набухватели, оцветители, ароматизатори, подсладители. И всяка една от тези групи съдържа различни химически съединения.<br /> <br /> <strong>- Как Световната здравна организация определя кои Е-та да бъдат разрешени и кои - не?</strong><br /> - По-добре е да говорим за Европейския съюз само. За да се изготви законодателството за максимално допустимите стойности на тези вещества в храните, всяко от тях се разглежда като отделно вещество и неговата допустима стойност се определя от научни данни и изследвания, направени през годините от специализирани комисии към Европейския съюз. Те дават оценка на даденото вещество и каква е максималната допустима стойност, която може да бъде влагана в хранителни продукти. Това е бавен и труден процес, през който се изследват различните качества на тези вещества. Оценката не е субективна, а обективна и се дължи на многократни проучвания на различните качества на съответното вещество. Но когато допустимите количества на различните добавки в храните са били определяни, никой не е изследвал въздействието им върху ДНК. А ДНК е матрицата на живота и е първият етап, на който могат да възникнат увреждания, водещи до патология в организма. За съжаление преди повече от 30-40 години токсичността на хранителните добавки и консерванти е определяна с експерименти върху мишки. Следяло се е при какви количества настъпват малформации и увреждания в различните органи на моделните обекти (черния дроб, кръвоносната система и др.), както и кога животното се разболява от рак. Така по аналогия се преценява колко е безопасната доза за човека.<br /> <br /> <strong>- Какво ви накара да се насочите именно към разрешените Е-та в храните? Пропуски ли открихте?</strong><br /> - Не, по никакъв начин не сме тръгвали в тази посока. Аз работя в научен институт и се занимаваме с наука. Нашата работа е да се занимаваме с генома и неговата регулация, донякъде и с това, как околната среда му влияе. Във връзка с това разработихме преди десетина години метод, който е много чувствителен за удостоверяване на уврежданията в ДНК от различни вещества от околната среда, които се наричат генотоксини. И за да видим доколко чувствителен е нашият тест, сме го пробвали с различни генотоксини, химикали, които се използват в различни производства. Между другото, по случайност, решихме да видим и как се отразяват на генома тези хранителни добавки или Е-та. И тогава попаднахме на находката, че някои от тях, в разрешени концентрации, <br /> <br /> <u>увреждат човешката ДНК </u><br /> <br /> Така че донякъде случайно попаднахме на тях - това не е била наша цел, нито сме имали намерение да проверяваме или да поставяме под съмнение нормативни документи. В крайна сметка се оказа, че методът е много чувствителен.<br /> <br /> <strong>- Колко от разрешените Е-та успяхте да изследвате?</strong><br /> - Искахме изследванията ни да бъдат финансирани, за да изследваме 20 от тези Е-та, но ни отпуснаха финансиране за 12. За съжаление отпуснатите суми стигнаха за задълбочени изследвания на само 6-7 от тях. Те са добре охарактеризирани с нашия метод и зад тези данни можем да застанем със сигурност. Продължихме работата, имаме категорични данни и за още 14 вещества, но се наложи да се ограничим върху тези 6 Е-та. Резултатите сме публикували в международни научни издания.<br /> <br /> <strong>- Какво показаха изследванията ви за тези 6 вещества?</strong><br /> - Изследванията ни показаха, че от 10 до 100 пъти по-ниски концентрации от разрешените увреждат ДНК. Това не означава, че ще се разболеем от рак, но в молекулярната биология се знае, че всяко увреждане на ДНК-то е опасно. Въпреки че клетката има възможност за поправки на тези увреждания, то е опасно. Изследването не трябва да всява паника в потребителите, защото не е изследвано времето, в което трябва да се натрупа съответната концентрация, за да се постигне негативен ефект.<br /> <br /> <strong>- Кои са тези Е-та, които сте изследвали?</strong><br /> - Резултатите, които досега сме публикували, са за един консервант - натриев нитрит Е 250; три оцветителя: индиго кармин Е 132 (дава виолетов цвят), еритрозин Е 127 (оцветява в червено) и фаст грийн Е 143 (зелен цвят); <br /> <br /> <u>добавката кофеин - много използвана в енергийните напитки </u><br /> <br /> и четири-амино-антипирин (с приложение във фармацевтичната индустрия, добавян към аналгетици).<br /> <strong><br /> - В кои храни най-често се срещат те?</strong><br /> - Не съм диетолог, не съм специалист по хранително-вкусова промишленост, но от това, което съм взел от мрежата, от Европейския съюз, както и от българските нормативи, се вижда, че тези Е-та се влагат във всички храни. Тук говорим за консерванти, оцветители, ароматизатори.<br /> <strong><br /> - Доколкото разбирам, тези изследвания още не са завършени. Какво ви предстои още? Вие казвате, че все още не може да се твърди, че тези вещества предизвикват рак, но увреждат генома и могат да се предават по наследство.</strong><br /> - Да, трябва да продължим работата си, но няма финансиране. Проектът приключи преди две години и никой не е финансирал нищо все още, за да продължим да работим. В интерес на истината, аз и не очаквам да бъде финансиран повече, защото на такива изследвания не само в България, но и в цял свят не се гледа с добро око от съответните организации, а и от производителите също. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че научните ви интереси са насочени към генотоксините. Освен Е-та, изследвали ли сте и други генотоксини?</strong><br /> - Това, което се опитваме да правим, е в лабораторни условия. Не вземаме проби от околната среда. Това не е наша работа, а на Министерството по екология и опазване на околната среда. Вземаме готови химикали, за които е известно, че съществуват в природата, замърсена от човека. Така че спокойно може да се види какво е отражението на такива вещества върху генома, като варираме концентрациите, за да установим коя от тях как се отразява на ДНК-то ни. <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />