Провинциалният доктор има интересни разработки и публикации в наши и чужди медицински издания
<em>Д-р Марко Лафчийски е отдавна в пенсионна възраст, но това никак не му пречи да бъде полезен на обществото, да продължава да се труди, а хората постоянно го търсят заради високия му професионализъм.<br /> <br /> Роден е преди 85 години в ловешкото село Врабево. Гимназиалното си образование получил в Ловеч, после се дипломирал в медицинския факултет на Софийския университет &ldquo;Климент Охридски&rdquo;.<br /> </em><br /> След като завършил, започнал работа в Пещера през 1951-ва. Година по-късно го разпределили в Градската болница на Димитровград (сега МБАЛ &rdquo;Св. Екатерина&rdquo;). Лекарят постъпил във вътрешно отделение, впоследствие бил завеждащ на детското от 1977 до 1980 г. и на инфекциозното от 1980-а до пенсионирането си през 1993-та. И след това продължил да работи в детско отделение, МЗ &ldquo;Клокотница&rdquo;, СУПЗ, &ldquo;Заводски строежи&rdquo;. Въпреки напредналата си възраст той и до днес често ходи по домашни адреси, за да преглежда болни. Сътрудник е в амбулатория &bdquo;Индивидуална практика&rdquo; за първична медицинска помощ &ldquo;Янев клиник&rdquo;, а стажът му като специалист надхвърля 60 години. Има орден &ldquo;Кирил и Методий&rdquo; - втора степен, отличник е на МНЗСГ и има още много други отличия.<br /> Когато д-р Лафчийски пристига за пръв път в бригадирския град, е едва 25-годишен младеж. <br /> <br /> <strong>Настанили го на тавана на новооткритата болница,</strong><br /> <br /> където имало и други медици, но това го накарало да бъде дори по-взискателен към себе си. Тук се намирали и професорът хирург Райко Райков - гл. лекар на здравното заведение, доцент Марсел Коен, завеждащ на детското отделение, завеждащият на вътрешното д-р Калчо Калевски и д-р Георгиев, професор, който в момента работи в Канада.<br /> <br /> Работещата в &bdquo;Неохим&rdquo; 53-годишна Сийка Петрова споделя: &bdquo;Д-р Лафчийски е истинска легенда, когато и да го потърся, винаги се отзовава с отговорност и желание&rdquo;.<br /> <br /> Служителката Таня Меретева допълва:<br /> <br /> <strong>Той е истински уникат, няма друг подобен медик в града и региона</strong><br /> <br /> 63-годишният пенсионер, бивш военен, Александър Добрев: &rdquo;Много са ефикасни методите му по лекуването на високо кръвно&rdquo;.<br /> Връщайки се назад в годините, специалистът си припомня: &ldquo;След време се създадоха медико-санитарните служби в &bdquo;Марбас&rdquo;, в Химкомбината, в АТЗ болницата и циментовия завод &bdquo;Вулкан&rdquo;, но от 1953 до 1956 г. трите пункта се използваха като филиали на инфекциозното отделение&rdquo;.<br /> <br /> В средата на 50-те години на миналия век в Димитровград постоянно имало епидемии, които се появявали заради лошите битови условия. Все по това време започнал да работи по проблемите на местната патология и със завеждащия детско отделение специалист доцент Кольо Мазгалов публикуват материал в медицинското издание &ldquo;Пневмониите в детска възраст&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Публикували и самостоятелната му разработка в родните списания </strong><br /> <br /> &ldquo;Съвременна медицина&rdquo; и &ldquo;Педиатрия&rdquo;- &ldquo;Шигелозите в детската&nbsp;възраст&rdquo;. На третия национален конгрес на българските лекари изнесъл доклада &ldquo;Воден дизентериен взрив в нов промишлен град&rdquo;. Известното руско списание &bdquo;Педиатрия&rdquo; пък отпечатало статията му &rdquo;Салмонелоза Бранденбург в детска ясла в Димитровград&rdquo;, която до 1972 г. била първата разработка в България.<br /> <br /> - По онова време &ndash; споделя д-р Марко Лафчийски &ndash; легнаха болни 124 малчугани, всичко дойде от заразени ямболски яйца, които използвали за застройка на супа. <br /> <strong><br /> И сега, като си спомня случая - тръпки ме полазват</strong><br /> <br /> Тогава цяла седмица не се прибрах, за три месеца се преборихме със заболяването, но смъртен случай не допуснахме.<br /> Две петилетки преди 10 ноември д-р Лафчийски съвместява и другата длъжност - председател по народното здраве към димитровградския ОбС. <br /> <br /> С болка и много тъга в очите докторът отбелязва: &rdquo;Днес доста повече са болните отпреди, но не се уморявам с моята 35-годишна лека кола &bdquo;Жигули&ldquo; да навестявам нуждаещите се от здравна помощ. А огромната сграда, построена за нова поликлиника, продължава да пустее и да бъде пример за безстопанственост от новите &ldquo;демократи&rdquo;, заключава докторът.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Андрей АНДРЕЕВ-Редкин</strong><br type="_moz" />