Много от стиховете ми са се родили, когато съм на открито, в полето, с животните, казва поетесата
<em>&nbsp;Нели Атанасова е родена в село Бяла река, но живее и работи в Дебър, квартал на Първомай. По професия е строителен техник, а от 4 години е секретар на читалището в Дебър. Пише стихове за деца и възрастни. Издала е 5 книги: &bdquo;Послания&rdquo;, &bdquo;За благите делници&rdquo;, &bdquo;Разказът на огледалото&rdquo;, &bdquo;Стъпала крилати&rdquo; и &bdquo;Намерете цветовете&rdquo;. Член е на Дружеството на първомайските писатели.</em><br /> <strong><br /> - Има ли активен живот Дружеството на първомайските писатели?<br /> </strong>- Да, на 28 септември например проведохме творческа среща с дружества от Димитровград, Кърджали, Сливен, Хасково, София. Срещата се състоя в село Злато поле със съдействието на кмета на селото. Събираме се за осма поредна година там. Освен това и в Дебър, и в Първомай правим обсъждания на книги от наши и гостуващи автори. Имаме тясна връзка с пловдивския литературен клуб &bdquo;Младост&rdquo; - там са поетите Николай Гюлев, Елена Атанасова.<br /> <strong><br /> - Какво правите в читалището за пенсионерите?</strong><br /> - Всяка година на 1 октомври, Международния ден на пенсионерите, подготвяме увеселителна вечер. Пенсионерите са основна част от самодейците на читалището. Стремим се да съчетаваме традиции и новаторство. Организираме масовите празници на Йордановден, Бабинден, Баба Марта. Все още голям интерес предизвиква Осми март. Наскоро любителският драматичен състав представи комедията &bdquo;Клуб &bdquo;Щастие&rdquo; на дебърска сцена и в село Момчиловци, Смолянско. Гостували сме и във Велинград, а групите за изворен фолклор участват във фестивалите в Куклен и Неделино.<br /> <br /> <strong>- Как примиряваш поезията със селския живот?</strong><br /> - Двете неща за мен са свързани, защото това е моето ежедневие. Със съпруга ми се грижим за 4 крави и 2 телета - и това е работа, която не търпи отлагане. Отнема доста от свободното ни време, но сме доволни, че произвеждаме храна за домакинството и си помагаме на бюджета. Кравите са много интелигентни същества и усещат настроението на стопаните. Понякога обират негативите, когато някой друг ни е ядосал. Веднъж една от кравите не стоеше спокойно и аз я ударих леко с ръката, а тя ме погледна с умен поглед и пусна сълза, при което и аз се разплаках. Много от стиховете ми са се породили, когато съм на открито в полето с животните. <br /> <br /> <strong>- Ако ти предложат да живееш в голям град, би ли се съгласила?</strong><br /> - Не, защото тук са всичките ми приятели, тук съм създала дом, в който съм вложила цялата си душа. Обичам тишината и простора на Дебър. Е, синовете ми са в големите градове, но се виждаме по празниците.<br /> <br /> <strong>- Не ти ли липсва динамиката на големия град?</strong><br /> - Не, в никакъв случай, даже ме уморява. Доволна съм от живота си, мога да кажа, че съм щастлив човек, може би защото си поставям реални цели и мечтите ми са постижими.<br /> <strong><br /> - Постигнала ли си семейно щастие?</strong><br /> - Имам повече от 25 години семеен живот. През това време в различните ситуации един път надделява любовта на мъжа, друг път на жената. Но мисля, че щастливият брак се гради на взаимни компромиси. Аз съм търпелив човек и предпочитам компромисите да са от моя страна.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мирослава ПАНАЙОТОВА</strong><br />